Техническа грешка в АУАН

[kuzdov]

Линкът не се отваря. Би ли ми го разтълкувала (без ирония, наистина питам), понеже единственото, което виждам като възможност за тълкуване в тази насока е, че в т.7 на чл. 42 е записано "свидетелиТЕ"? Което според мен също нищо не значи. От моята практика 3 случая в последно време - водач, преминаващ на червено, водачка, видимо в нетрезво състояние(неизпробвана) и нарушител на нощна тишина, отказали да подпишат. АУАН и отказа подписани от 1 свидетел. Всички са потвърдени от съда(от различни съдии, да не си помислиш нещо ).

[nk7702n]

Би ли ми го разтълкувала (без ирония, наистина питам), понеже единственото, което виждам като възможност за тълкуване в тази насока е, че в т.7 на чл. 42 е записано "свидетелиТЕ"? Което според мен също нищо не значи. От моята практика 3 случая в последно време - водач, преминаващ на червено, водачка, видимо в нетрезво състояние(неизпробвана) и нарушител на нощна тишина, отказали да подпишат. АУАН и отказа подписани от 1 свидетел. Всички са потвърдени от съда от различни съдии.

Мисля, че няма място за ирония. Както всички знаем, практиката е противоречива по много въпроси, а посоченото решение не е със задължителен характер. Точно затова съм написала, че някои състави считат, че понеже в едната норма, сочеща реквизитите на АУАН, е записано изрично, че АУАН се подписва поне от един свидетел и в акта се вписват неговите данни, а впоследствие ако нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на свидетел и данните му отново се посочват в акта, оттук следва, че свидетелят, присъствал по време на отказа и удостоверяването му не е допустимо да е същото лице,присъствало по време на извършване на нарушението или по време на установяването му, защото това би опорочило административното производство и би нарушило правата на лицето, на което е съставен АУАН. Оттук съдът прави извода, че този свидетел трябва да е различно лице от лицата, присъствали по време на извършване на нарушението, съответно по време на установяването му.

[kuzdov]

Странно тълкувание, но както и да е. Пример от практиката - на уличка в г..а на географията автопатрул спира МПС. Водачът е "дъска". Няма трети, пети свидетел, само двамата служители са. Няма и шанс някой да се появи в обозримо бъдеще. К,во пра'им ако водача откаже да духа и подписва? Става въпрос по ЗДвП, не за друго ...

[nk7702n]

Ти си знаеш, нали си актосъставител - отличник. Спазваш си законовите реквизити и си оформяш отказа му. Е, ще пообиколиш да потърсиш свидетел / и /.

[kuzdov]

Мне, хич даже. Пиша си същия. Да не отварям дума и за "любимите" ми поемни лица... Щом държавата ми е дала правомощия, ще приема констатациите ми. Ако не ми вярва, да си намери по-сигурен начин .

[nk7702n]

Стана ми интересно имате ли някаква норма / бройка/ колко акта на месец или на тримесечие трябва да напишеш, за да не те кастри шефът? И има ли някакво значение за заеманата от теб длъжност колко НП, издадени след съставяне на твои АУАН, са отменени от съда?

[kuzdov]

По всички въпроси отговорът е "Тцъ", поне при нас в РУП. Но нали знаеш, шефчетата викат "Колкото повече, толкова повече...", демек отчитат резултати (не само за актовете). Иначе задават кофти въпроси като "К"во правИ цЕла нощ?" примерно ...

[nk7702n]

Много весела картинка сте, значи. Лека нощ, утре ще я продължаваме тая тема, че стана късно.

[kuzdov]

Бе точно "весела" не бих я нарекъл, ама зависи от гледната точка . Снощи, освен всичко останало, съм бил на 6 адреса, три от които обилно окървавени. А съм имал и по 13-14 на дежурство

[bird_of_paradise]

Направо съм впечатлена, колко са преписвачите- една справка в нета дава някаква представа, ама всички забравят, че говорим за норми от санкционен характер, където разширителното тълкуване е забранено.
За да се спре тази спекулация, и повсеместно преписване, нещо което е съвсем правилно:

В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Василка Желева
Цветомира Димитрова
при секретаря .…..А.Л........………………...……… ....в присъствието на
прокурора........…Розалин Трендафилов…………….................................................като разгледа докладваното от Председателя канд №172 по описа за 2013 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-Хасково срещу Решение №43/01.03.2013г., постановено по НАХД №675/2012г. по описа на Районен съд -Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №53/21.11.2012г., издадено от Директора на РИОСВ-Хасково.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на закона. Неправилно съдът приел, че неудостоверяването с подпис на отказа да се подпише АУАН е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Събраните по делото доказателства установявали, че актът е съставен в присъствие на нарушителя като му е дадена възможност да се запознае с констатациите по същия и да направи възражения, от което право той се възползвал. Действително в акта липсвал подпис на свидетеля, удостоверил отказа, но последният бил индивидуализиран чрез саморъчно записано име, адрес и дата, поради което било безспорно, че възприел непосредствено факта на съставяне на акта и на отказа да бъде подписан. В потвърждение на това били и свидетелските показания. Удостоверено било и задължението по чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя да се връчи препис от акта. В случая се касаело по-скоро за пропуск, но не и за съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното постановление, тъй като със съставяне на акта в присъствие на нарушителя и направените в срок възражения, правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не било ограничено по никакъв начин.

Неправилен бил и изводът на съда, че свидетелят, удостоверил отказа да се подпише акта следва да е различен от свидетеля по съставянето му. Нормата на чл.43 ал.2 от ЗАНН не поставяла такова изискване и не следвало да се тълкува разширително. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът –ЕТ”Маркет мейкър”- Г.П.”*** , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Димитровград е отменил НП №53/21.11.2012г., издадено от Директора на РИОСВ-Хасково, с което на ЕТ”Маркет мейкър”- Г.П.”*** за нарушение на чл.44 ал.1 от Закона за управление на отпдъците /ЗУО/ и на основание чл.135 ал.1 т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Посочил е, че АУАН не е подписан от нарушителя като не е спазено изискването на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът за това да се удостовери с подписа на един свидетел. Освен това е констатирал, че за свидетел по удостоверяване на отказа да се подпише акта е посочена Н. Ф. К., която същевременно е и свидетел при съставянето на акта като е приел това процесуално нарушение за съществено.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилно е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обосноващо отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая се установява, че съставеният акт не е подписан от посочения за нарушител като в графата „свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта, име и точен адрес” е записано името Н. Ф. К., посочен е адрес, но липсва положен подпис. При това положение не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверен отказ за подписване на акта като само посочването на трите имена и адрес на едно лице не изпълнява изискването по горепосочената норма, която е императивна. При отказ от страна на нарушителя да подпише акта именно полагането на подпис от свидетел, индивидуализиран с трите си имена и адрес е гаранция, че съставеният акт е предявен на нарушителя. В тази насока правилен е изводът на съда, че административнонаказателната процедура е опорочена като допуснатото нарушение обосновава отмяна на наказателното постановление.

Настоящата инстанция не възприема становището на районния съд, че посочването на св. Кадир – свидетел при съставянето на акта и като свидетел на отказа за подписването му, представлява съществено процесуално нарушение. В ЗАНН не е разписано изрично, че свидетелят по чл.43 ал.2 следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3, поради което не може да се приеме априори, че е нарушена формата на АУАН или процедурата по съставянето му. Административноправната доктрина също не възприема еднозначно съвместяването в едно лице на качествата свидетел при извършване/установяване на нарушението, съотв. при съставяне на акта и свидетел на отказа за подписването му от нарушителя като съществено нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН. Приема се само /„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И., Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената част на акта. В тази връзка съвместяването в лицето на св.Кадир на качествата свидетел при съставяне на акта и свидетел на отказа за подписването му /доколкото в случая може да се приеме подобно съвместяване с оглед ненадлежното удостоверяване на отказа, поради липса на положен подпис/ не представлява процесуално нарушение, което самостоятелно да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление. Независимо от последното, правилно съдът е приел, че с неспазването на всички изисквания по чл.43 ал.2 от ЗАНН относно удостоверяване на отказа да се подпише акта, административнонаказателната процедура е незаконосъобразно проведена.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че оспореното решение е постановено в съответствие със закона. Не са налице основания за касирането му, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/01.03.2013г., постановено по НАХД №675/2012г. по описа на Районен съд –Димитровград.

Решението е окончателно.

[nk7702n]

Бе точно "весела" не бих я нарекъл, ама зависи от гледната точка . Снощи, освен всичко останало, съм бил на 6 адреса, три от които обилно окървавени. А съм имал и по 13-14 на дежурство

Така е, трудни задачи имате с колегите ти по време на дежурствата.
Като допълнение към постнатото от вчера решение добавям още едно, с което не искам да подчертая, че това е преобладаващото или правилното мнение, а понеже се интересуваше как се мотивират съдебните състави, затова поствам и това решение. Интелигентността и стремежът към развитие на човешката логика и на правната мисъл предполагат всички ние да пречупваме през призмата на мисленето си различни мнения и съображения, докато извлечем полезните изводи.

Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 09.11.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на единадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

при секретаря: Т.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1007 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:


С наказателно постановление за глоба №079/03.07.2012 г. на д-р Анета Цонева Винева – Зам. Директор на РЗИ – гр.Ловеч, изпълняващ функцията Директор, на основание чл.231 от Закона за здравето, на Н.М.Т. с ЕГН ********** *** Сливово, Ловешка област е наложена глоба в размер на 300 лева по чл.218 ал.1 от Закона за здравето за допуснато нарушение на чл.56 ал.2 от Закона за здравето.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят - Н.М.Т., който чрез адв. В.К. от ЛАК го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че НП е издадено при съществени нарушения на чл.36 от ЗАНН, като АУАН нито е съставен в негово присъствие, нито му е връчен. Категорично възразява срещу обстоятелството, че е пушил в приемната на кметството и че някой друг е пушил на втория етаж, където се помещава кметството. Излага, че лицето, представило се за инспектор в Дирекция „ПБПЗ” по телефона е извикала колежка и е заявила, че ще пише предписание, но в един момент казала, че е написала АУАН за това, че е пушил в сградата, като самия акт не му е връчила, нито му го е предоставила за подпис. Сочи, че това е съществено нарушение на чл.43 ал.1 от ЗАНН и с това е опорочено изначално административно наказателното производство. Твърди, че АУАН не му е изпратен и по пощата, каквато е разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Заявява, че на 09.07.2012г. е получил обжалваното НП по пощата, като и до момента не е запознат със съдържанието на АУАН. Счита, че НП е издадено при нарушение на материалния закон при липса на материално правна компетентност, тъй като видно от НП за издател е записано, че д-р Анета Цонева Винева – зам. Директор на РЗИ-Ловеч е издала НП, но при подписването същата не се е подписала със запетая като заместващ директор, а съществува подпис на директор.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат В.К. ***, която моли съда да уважи жалбата и да отмени изцяло НП 079/03.07.2012г. на директора на РЗИ Ловеч като незаконосъобразно. Сочи, че още съставянето на АУАН е в нарушение на процесуалния закон и образуваното административно наказателно производство, също е при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че е установено от свидетелските показания, че актът е съставен и дописван в отсъствие на жалбоподателя, като същият не му е бил връчван. Изтъква, че за нарушението на жалбоподателя, в акта е установено, че деянието съставлява нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, а същият е наказан за деяние по чл.56 ал.2, видно от НП, което е достатъчно основание за отмяна на НП.
За ответника - РЗИ – гр.Ловеч, се явява адвокат И.К., която счита, че издаденото НП е законосъобразно и основателно. Моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като изложените в нея обстоятелства не са подкрепени с доказателства. Излага, че в момента на проверката е констатирано, че жалбоподателят не е държал електронна цигара, а е имал реална, истинска цигара, че навсякъде е миришело на тютюн, като самият той първоначално не е оспорил този факт, след което е отказал да сътрудничи и да съдейства по съставянето на АУАН. Признава, че има разминаване на квалификациите по чл.56 от ЗЗ, като в НП е посочена ал.2, а в акта е ал.1, но счита, че това е техническа грешка и не следва да бъде отдавано съществено значение на този факт, тъй като ал.1 се отнася за тютюнопушене в обществена сграда, а ал.2 визира тютюнопушенето на работно място, а кметството на Горско Сливово е както обществено място, така и служебно място на жалбоподателя. Моли съда да има предвид по отношение на актовете и допуснатата в единия от екземплярите корекция, че това е работният, 4-ти екземпляр за актосъставителя Галя Б., върху който тя е нанесла корекцията си, след като е установила квалификацията, поставена от директора на РЗИ – Ловеч. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди НП.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г.Г.Б. и И.Х.И., както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 26.06.2012 година свидетелката Г.Г.Б., в присъствието на свидетелката И.Х.И. съставила Акт №148 за установяване на административни нарушения против Н.М.Т. с ЕГН ********** – Кмет на с. Горско Сливово затова, че при направена проверка в кметство Горско Сливово по повод забраната за тютюнопушене от младши инспектор Г.Г.Б. в присъствие на старши инспектор И.Х.И. на 26.06.2012 е установено, че кмета господин Н.М.Т. пуши в приемната на кметството, с което е нарушен чл.56 ал.1 от Закона за здравето в ДВ бр.40 последно изменение от 29.05.2012 година. Като /свидетел при отказ да се получи акта/ се е подписала свидетелката по самия акт И.Х.И.. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното НП.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административно наказание.
Настоящата инстанция намира, че административно-наказващия орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, свързано с правото му да разбере в какво нарушение е уличен, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Касае се за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.56 ал.1 от ЗЗ, а в НП е посочено, че наказанието се налага за нарушение по чл.56 ал.2 от ЗЗ.
Посочването на различни разпоредби в акта и в наказателното постановление създава неяснота, относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, така и между посочените като нарушени законови норми. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Още при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелката И.Х.И., която е била повикана в последствие от актосъставителката и не е очевидец на нарушението. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липсата на такива свидетели /въпреки твърдението на свидетелките, че в стаята е имало още едно лице/ или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В случая, тези правила не са спазени, а нарушението е довело и до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Актосъставителят е следвало да съобрази, че са липсвали свидетели, присъствали при извършването и установяване на нарушението, и да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това не е сторено. Констатираното нарушение също е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП като незаконосъобразно.
Настоящият състав констатира и допуснато нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 и чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ за глоба №079/03.07.2012 г. на д-р Анета Цонева Винева – Зам. Директор на РЗИ – гр.Ловеч, изпълняващ функцията Директор, с което на основание чл.231 от Закона за здравето, с което на Н.М.Т. с ЕГН ********** *** Сливово, Ловешка област е наложена глоба в размер на 300 лева по чл.218 ал.1 от Закона за здравето за допуснато нарушение на чл.56 ал.2 от Закона за здравето като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

[kulova]

В приложеното решение има грешка в правната квалификация на нарушението в НП, а това си е съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде "преодуляно". Всичко друго е за украса.

[nk7702n]

В приложеното решение има грешка в правната квалификация на нарушението в НП, а това си е съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде "преодуляно". Всичко друго е за украса.

Не съм забелязала да съм написала нещо противно на споделеното от теб. Търсим в темата процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - колкото повече, толкова по - сигурно е, че съдът ще отмени НП.

[bird_of_paradise]

Трябва да затегнат редиците на приема за магистрати, щото като чета "преписвачите" излиза, че всеки, който си върши работата е лъжец, страдащ от липса на обективност и безпристрастност. А тариката, не стига, че е осъществил състав на нарушение, отказал да подпише акта, се ползва тенденциозно от собственото си неправомерно поведение. Т`ва последното не е ли недопустимо? ( да не бъркаме тук при АУАН субсидиарно прилагане на НПК )
И от коя норма се извлече тая недопустимост в свидетелстването за различни факти, по ягодите? Къде пише, че ако съм свидетел на нарушението, респективно на установяването му, не мога да бъде свидетел и по съставяне на акта, респективно на отказът да се подпише? Къде точно в ЗАНН го пише изрично?

Да го твърди някой писател, разбирам, но от юрист е наистина .....