от nezret » 04 Яну 2008, 17:18
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО:Несъответствие на предвидената в новоприетия Гражданско процесуален кодекс уредба за предявяване на колективни искове с изискванията на Директива 98/27/ЕО за исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПИРИНСКИ,
В бр.59 на Държавен вестник е обнародван нов Граждански процесуален кодекс /ГПК/, който ще влезе в сила от 01.03.2008г. Глава тридесет и трета на Кодекса въвежда правна уредба на производството по предявяване, разглеждане и решаване на колективни искове, като предвижда тези разпоредби да бъдат приложими и към колективните искове по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Понастоящем изискванията на Директива 98/27/ЕО за исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите са въведени в Глава девета, Раздел III на Закона за защита на потребителите (чл. 186 -190а). Същевременно, параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс предвижда отмяната на чл.186б, чл.188, ал.2 и 3, чл.189, ал.2, 3 и 5 и чл.190а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Считаме, че горепосочената промяна на Закона за защита на потребителите, направена посредством приемането на новия ГПК и по-точно на § 25 от него, може да доведе до предприемане на процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия за неточно въвеждане изискванията на Директива 98/27/ЕО и за неприлагане на европейското законодателство.
В подкрепа на горното излагаме следните аргументи:
На първо място, отбелязваме, че Законът за защита на потребителите регламентира колективни искове със специален характер, които имат за цел преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите и осигуряват защита на обществения интерес. Необходимостта от специални разпоредби, които регламентират този вид колективни искове, произтича от изискванията на Директива 98/27/ЕО. В тази връзка общият ред за разглеждане на колективни искове уреден в новия ГПК не може да бъде пряко приложим и към колективните искове за забрана и преустановяване на търговски практики, които са в нарушение на законодателството за защита на потребителите, тъй като редът за разглеждане на колективните искове, предвиден в ГПК e предназначен за колективни искове, които имат за цел защита на увредения интерес и не отчита спецификата на исковете по чл. 186, ал1 от ЗЗП.
Налице е разминаване между понятията колективен интерес, респективно колективен иск, използвани в ГПК и в ЗЗП. Съгласно новия ГПК, колективният иск се предявява от името на лицата увредени от едно нарушение, докато Директива 98/27/ЕО изрично посочва, че защитата на колективните интереси на потребителите не трябва да се разбира като сбор от частните интереси на всички увредени лица.
На следващо място, трябва да се има предвид, че разпоредбите на Глава тридесет и трета от ГПК противоречат на чл.2 от Директива 98/27/ЕО, който изисква исковете за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, да се разглеждат при процедура на бързо производство. Отбелязваме, че сега действащият чл. 186б на ЗЗП въвежда напълно изискванията на чл.2 от Директива 98/27/ЕО като предвижда, че съдът разглежда незабавно иска и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването на исковата молба. С отмяната на чл.186б от ЗЗП, колективните искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, няма да се разглеждат по реда на бързото производство, което е изключително важно за своевременното преустановяване на търговски практики, които са в нарушение на закона. Действително, ГПК предвижда правна възможност за постановяване от съда на привременни мерки за защита на увредения интерес. За съжаление обаче, както бе отбелязано по-горе, колективните искове по чл.186, ал.1 от ЗЗП нямат за цел защита на увредения интерес и в тази връзка при разглеждане на тези искове от компетентния съд привременна мярка няма да може да бъде постановена. От друга страна, считаме, че бързото производство и налагането на привременни мерки не са еквивалентни юридически способи и с тях не може да бъде постигнат еднакъв ефект. При бързото производство се акцентира върху постановяването на съдебно решение в кратък законоустановен срок, докато привременната мярка се постановява в рамките на висящ съдебен процес и нейното налагане се оставя на преценката на съда. В допълнение отбелязваме, че ГПК не дава дефиниция на понятието привременна мярка и не изброява видовете привременни мерки, които могат за бъдат разпоредени от съда. Чл.2, б.”б” от Директива 98/27/ЕО изисква съдебното решение, постановено по предявен колективен иск за преустановяване и забрана на търговска практика, да бъде направено обществено достояние и когато е необходимо да съдържа задължение за ответника да направи коригиращо изявление с цел отстраняване на вредните последици от нарушението. Чрез постановяването на привременна мярка, нарушителят не може да бъде задължен да направи коригиращо изявление, тъй като съдебният процес все още е висящ и въпросът за вината не е решен със силата на присъдено нещо.
От друга страна, чл.381, ал.1. на новоприетия ГПК предвижда допълнителни изисквания, които ограничават правото на иск на квалифицираните организации по ЗЗП. Тези допълнителни изисквания включват доказване способността „сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с воденето на делото”. Трябва да се има предвид, че ЗЗП съдържа специфични изисквания към квалифицираните организации, които имат право да предявяват колективни искове и не е необходимо да се създават допълнителни изисквания към тези лица, с общ закон. Законовото изискване на чл. 381, ал.1 на ГПК ограничава кръга на лицата, легитимирани да предявяват такива искове.
В тази връзка считаме, че отношението между Гражданския процесуален кодекс и Закона за защита на потребителите в частта относно колективните искове трябва да бъде отношение между общ и специален закон, като правната уредба на колективните искове в ЗЗП, следва да се запази.
Въз основа на гореизложеното и с оглед стриктното изпълнение на поетите от Република България ангажименти за пълно въвеждане и ефективно прилагане на европейското законодателство за защита на потребителите, в т.ч. и изискванията на Директива 98/27/ЕО, Ви предлагаме §25 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК да бъде отменен преди неговото влизане в сила.
С уважение,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
И ЕНЕРГЕТИКАТА :
ПЕТЪР ДИМИТРОВ
Съгласувал: ....................................26.07.2007г., Нина Радева, заместник-министър
Одобрил:…………………………..26.07.2007г., Емил Алексиев, директор на дирекция „Защита на потребителите”
Изготвили:…….. …………………26.07.2007г., Калина Андреева, дирекция „ЗП”
………………………..26.07.2007год. Райна Кънева, дирекция „ЗП”