Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране на "УниКредит Булбанк": "Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти."

Според главния икономист на банката Кристофор Павлов БВП на България се предвижда да достигне нивото си отпреди кризата през последното тримесечие на тази година

Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране на "УниКредит Булбанк", беше домакин на съвместното събитие на "УниКредит Булбанк" и "Конфиндустрия България" "Разговор за бизнес между партньори". Участие в него взеха Н.Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в София, Роберто Санторели, изпълнителен директор на "Куминяно Фрут" и председател на "Конфиндустрия България", Мила Разсолкова, директор управление Регулативен контрол на "УниКредит Булбанк" и Емилиано Стайнфл, директор на Международния център на "УниКредит Булбанк".

"За нас е важно, че италианският бизнес избира на първо място "УниКредит" и в България. Основна наша цел в последната година, въпреки трудностите, беше да успеем да продължим да предлагаме най-добрите услуги и същата висока добавена стойност на корпоративните ни клиенти. Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти, без значение какви промени и сътресения преживява пазара. Радваме се, че и днес можем да говорим спокойно за нов етап и да погледнем в посока повече инвестиции и значими проекти за европейския пазар, реализирани с помощта на "УниКредит", сподели Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране. 

Главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов заяви пред италианския бизнес в България, че очакванията са българската икономика да се възстанови сравнително бързо от последствията на CoVid-19 кризата. Той представи макроикономически анализ на средата в България. Според него предпоставките за бързо възстановяване у нас са две. 

"Първо, растежът в годините преди пандемията не беше съпроводен с натрупването на нови или с влошаването на съществуващите макроикономически дисбаланси, които биха поставили растежа на икономиката на неустойчива траектория още преди началото на пандемията", обясни Кристофор Павлов и допълни, че преди кризата от 2008-09 г. имаше бум в сектора на недвижимите имоти, който беше финансиран с бум на кредите, който предизвика много бързо нарастване на задлъжнялостта в частния сектор на икономиката. Затова домакинствата и компаниите трябваше да редуцират разходите си, докато сега се очаква потреблението бързо да се нормализира. 

Втората причина за бързо нормализиране в икономиката според Кристофор Павлов са фискалните стимули, които за 2020 г. са 3% от БВП на България. Заедно с очакваните стимули през 2021 г., ръста на пенсии и заплати в публичния сектор, плюс средствата предвидени за нас с Европейския план за възстановяване и устойчивост, за период от около 6 г. в България са предвидени фискални стимули за малко над 20% от БВП на страната ни. 

"У нас се предвиждат повече инвестиции и по-малко директни фискални трансфери за домакинства и фирми. Голямата част от тези инвестиции ще подкрепят прехода на страната към зелена икономика и дигитализация и автоматизация на процеси, с което ще се компенсира забавянето на страната в тези ключови за бъдещата конкурентоспособност области", добави Кристофор Павлов.

Павлов обясни, че възстановяването на инвестициите ще бъде водено от инвестициите в инфраструктурно строителство, което ще бъде подкрепено от предвиденото финансиране във Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС. Предвижда се и ръст в строителството на жилища, понеже цените на жилищата останаха много устойчиви по време на кризата. 

"Най-много време ще изисква възстановяването на инвестициите в машини и оборудване. То ще започне от проектите, планирани още преди старта на пандемията. Новите проекти ще трябва да изчакат докато се редуцира свободния неизползван производствен капацитет и има повече яснота по отношение на перспективата, пред която са изправени отделните сектори на икономиката", обясни Кристофор Павлов. 

Той обърна внимание и на възможните спънки пред бързото възстановяване. Например потенциално влошаване на политическата ситуация. Проблем е бавният темп на ваксинациите срещу коронавирус у нас. Ако тази тенденция се запази, рискуваме да има още една силна вълна на заболеваемост през есента, която отново да затвори икономиката ни.

Главният икономист на "Булбанк" коментира и възможността за прехвърлянето на производства от Азия в Източна Европа.

"Ние наблюдаваме много малък апетит от страна на бизнеса да създава нов производствен капацитет в Европа или да прехвърля такъв. Това особено се отнася до автомобилната индустрия. На практика липсват такива проекти", каза Кристофор Павлов и допълни, че е малко вероятно в България да се реализира голям проект в автомобилното производство. 

"Секторите, в който като че ли има апетит за прехвърляне на производствени мощности в близост до Европа, са за производство на химически и фармацевтични продукти. Това е тенденция, от която смятаме, че България може да спечели, защото тези два сектора са силно развити у нас. България, може да се каже, че има традиции в производството на определени продукти в тези области", допълни още Кристофор Павлов. 

Новини

При прехвърляне на имот с цел обезпечаване на заем ползват ли се следващите му купувачи от правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД

29.11.2024 13:05

Апелативният съд: Делото срещу Петьо Еврото може да продължи, въпреки пороците в обвинението

29.11.2024 16:12

„Авторитетният“ срещу „елегантния“ вариант – осми провал на избора за председател на парламента

29.11.2024 13:50

Спектър

Безплатно поставяне на протекторно фолио на смартфони и смартчасовници този уикенд в Mall of Sofia

2024-11-29