Трудов договор + граждански

[fortune]

Следващия път като питате не го правете като препитвате кое какво означава, та като го научите сам да обясните проблема, а изложете фактите за да получите отговор, а не чесане на езици.

Надявам се, не е проблем, че съм "препитал" кое, какво означава, защото форума не е ли за това? Ако не ви харесва какво съм питал сте свободен да не пишете по темата.

А по темата - баща ми каза, че преди време, като му е действала фирмата е внасял осигуровки само върху минималния доход и не е довнасял при подаване на декларация. Защо аз да дължа след като съм и осигурен на трудов договор?

[errant_lawyer]

Здравейте,

Не съм съгласен с направеното изчисление:

МРЗ - 710 лв. Работни дни за м. 11.2022 - 22, отработени - 2 дни. Минимален осигурителен доход - 2 х (710/22) = 64,55 лв.
Осигурителните вноски са - ДОО 9,55 лв, ЗО 5,16 лв и ДЗПО 3,23 лв.
но това е сега (до 25.12) - следващата година трябва да се подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и да се довнесат осигуровки. Ако не гледаме другите доходи (там сте осигурен на 100% и сбора не е над тавана) - ще се получи довнасяне ДОО 111,00 лв, ЗО 60,00 лв и ДЗПО 37,50 лв.

На първо място, следва да се има предвид, че КСО обвързва задължението за внасяне на осигурителни вноски с полагането на трудова дейност, като задължението възниква със започването на трудова дейност и се прекратява с преустановяването на трудовата дейност. В случая на самоосигуряващо се лице започването и прекратяването на трудовата дейност се констатира с подаване на декларация в НАП:
"Самоосигуряващите се лица декларират започването или възобновяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице (Чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Ако се следва посочената логика, то самоосигуряващото се лице трябва да подава декларация до НАП всеки път, когато спре работа за няколко дни. В противен случай в очите на НАП то ще продължава да извършва дейност. Дори това да беше мислимо, за целите на изчисляване на годишния осигурителен доход, пак би се взел предвид целия месец.

На следващо място, неслучайно се нарича "минимален осигурителен доход" - целта му е да се формира поне някакъв минимален принос към съответните фондове. Самоосигуряващото се лице ще дължи вноски върху минималния осигурителен доход, независимо от факта, че то може да не е реализирало никакъв доход.

По въпроса за избора между самоосигуряване и учредяване на дружество, през което да минават плащанията, трябва да се вземат предвид множество фактори, най-важният от които е за какви пари става въпрос. Според мен, ако сумата от възнагражденията по трудовия договор и по гражданския договор е около максималния осигурителен праг, тогава няма много смисъл да се учредява дружество, защото с това са свързани допълнителни разходи - по учредяването, за воденето на счетоводство и т.н., а в крайна сметка управителят пак ще трябва да се осигурява поне на минималния месечен осигурителен доход. Затова не мисля, че ползите ще са повече от недостатъците.
Ако смятате, че сумата от трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданския договор ще надхвърли значително максималния осигурителен праг, тогава има смисъл да се учреди дружество, защото с внимателно данъчно структуриране можете да спестите от данъците, не толкова от осигуровки.