Разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие

[mazarot]

Здравейте!
Преживях лична среща с недоразумението „Издаване на разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от физически лица", което засега е на етап устно уверение от началника на РПУ-то – човекът, който еднолично решава дали ще ти бъде разрешено или не, че най-вероятно няма да стане. Интересува ме има ли сред четящите тук такива на които им е било разрешено, и как точно са успели да се преборят със субективното мнение на държавен служител облечен във власт, който може просто да е станал от леглото с главоболие, или в лошо настроение. Фактите набързо:
След кратък разговор по телефона, служителят на КОС ми обясни, че изискванията са
1. Свидетелство от психодиспансер
2. Копие на диплома за завършено образование
3. Копие на лична карта
4. Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с късо бойно оръжие
5. Мотиви относно необходимостта

Когато бях готов с първите четири (процес, който отне около 40 дни и 300 лева), звъннах до районното, да попитам дали бланката за мотивите е в свободна форма, или има някакви задължителни реквизити. За моя неприятна изненада, човекът отсреща ме попита дали имам сериозни основания „иначе няма да стане”. Отговорих, че имам малки деца, доста успешен бизнес (никакво парадиране, но все пак не се и крием), и живея в населено място близо до границата, където няма постоянно полицейско присъствие (ако има някакъв случай се звъни в града, и оттам изпращат патрулка). Освен това в селото има ромско население, и вече на два пъти са влизали в двора, като си отключват сами външната врата (след втория случай вече прибираме ключа, което е дреболия, но пак създава известен дискомфорт). На всичко това човекът просто се изсмя, и обясни, че ако не е имало в последните няколко години директно отправени заплахи за живота ми, които да са били регистрирани в полицията, на практика няма да уважат молбата ми.
Ако чакам някой да ме заплаши, и след това да тръгна да си вадя разрешително (общо процесът отнема над 3 месеца, защото след закупуване на оръжието то престоява около месец в ръцете на полицията, да му правят проверки на балистика и т.н.), най вероятно докато получа оръжието с което да се защитя, вече ще съм умрял, ако заплахата е била сериозна. Не съм агресивен тип, и досега никога не съм търсил оръжие, но светът става все по-несигурно място, а при всичкото ми уважение, службите винаги действат пост-фактум т.е. след като белята вече е станала – пребитият е пребит, жената е изнасилена, ограбеният е ограбен и т.н.
Отделно от това ми се струва, че е много порочна последователността на процеса – първо си губиш времето и парите, а след това един човек решава. Обективен критерий няма – въпреки положителното становище на психолог, добрата диплома, взет изпит, чисто съдебно минало, накрая един човек решавапо собствено усмотрение. Даже не искам да влизам в темата за корупционната среда, която се създава при такива обстоятелства.
Какво може да се направи?

[bvoykov]

Не искам да развалям ентусиазма Ви, но началникът на РПУ-то най-вероятно е прав. Всъщност, ако той Ви откаже официално, този отказ можете да го обжалвате пред съд, така че неговата субективна преценка е най-малкият Ви проблем, защото аз смятам, че и според административните съдилища е така, макар че от доста време не съм проучвал въпроса. През далечната 2014-та година, когато бях студент, бях направил нещо като проучване на съдебна практика по въпросите за издаване на разрешителни и оттогава знам, че и съдиите като че ли са на това мнение. Има всякакви изтъкнати причини, включително и като Вашите, на които отново се отказва. Изтъквани са причини и че конкретният човек е пренасял голяма сума пари в брой, съдът му е казвал - можеш и по банков път, та по аналогия може би съдът ще Ви каже, че може да си наемете охранителна фирма. Сега това с отдалечеността може да забави времето им за реакция, но пък такова е положението с оръжията за самоотбрана. Другият вариант е да се занимавате да ставате ловец, щото след изкаран курс и записване може би към някаква ловна дружина (не съм наясно вече с ловджийските работи, щото не съм фен на убиването на животни за спорт), могат да Ви дадат разрешително за пушка, а от скоро позволяват ловджиите да носят и пистолети, като не е необходимо да развивате някакви мотиви. Разбира се, не е много законно оръжие за лов да се използва за самозащита или охрана на собственост, още повече че когато се пренася трябва да е разредено и разглобено, но това е друг въпрос.
Няма как, режимът на оръжията в Европа е доста ограничителен, за разлика от САЩ, където, в по-лошите квартали, е нещо обичайно човек, както си върви, да стане свидетел на престрелка или, отивайки на работа, и излизайки на площадката на апартамента, някъде във входа да се срещнат някакви и да почнат да се гърмят, но това е положението в "страната на неограничените възможности". В съседна Румъния оръжия за самоотбрана предоставят само на висши държавни служители май, но не съм сигурен. Там има режим и на хладните оръжия, ножове и т.н., докато при нас даже няма дефиниция на понятието "хладно оръжие". Аз самият лично преди 2 години също съм изкарал курс за боравене с огнестрелно оръжие, едно време като тийнейджър имах мерак да ставам войник, но получих някои "здравословни несгоди" и реших да ставам юрист. Не съм се пробвал да си вадя разрешение за оръжие за самоотбрана, щото най-вероятно ще ми откажат, макар че за напред като ли че се очертава да имам повече работа с криминално проявени лица, но ще видим. То не е лека работа да държиш оръжие вкъщи - трябва да имаш каса, тя да е метална, неподвижно закрепена, други изисквания също имаше, има ограничение на боеприпасите, които може да държиш, оръжието трябва да ти е в касата, ако не го носиш, ако го носиш - трябва да е в кобур и т.н. (В този ред на мисли и до ден днешен се чудя, ако си държиш пистолета на нощното шкафче, където са пачките и кюлчетата, дали не се извършва административно нарушение?) Изненадан съм, че за прострелване на оръжие в МВР го държат толкова време, ако наистина е така, както казвате, мислех, че е проста и рутинна процедура. До някъде съм съгласен с Вас, че "службите действат пост-фактум", но пък носенето и най-вече употребата на оръжие е голяма отговорност, щото е малко като шофирането - с единия крак в гроба, с другия - в затвора. Предполагам на курса за боравене с огнестрелно оръжие са Ви разяснили понятия като неизбежна отбрана и полу-отговарящия на истината принцип, че с каквото Ви нападнат, с такова трябва да се отбранявате, но неизбежната обрана си е цял нов повод за разсъждения, а моят пост стана прекалено дълъг, уви.
Алтернативно може да си вземете газов пистолет, аз не съм наясно с тези неща и нямам такъв, но пък някои от тях си приличат на истински оръжия и едва ли потенциален нападател би могъл да направи разликите между газово и огнестрелно оръжие, което би имало възпиращ ефект.

[nikodim77]

Здравейте,
Темата е актуална и наистина засяга съществени въпроси, като; правото на оръжие, решаването еднолично за това, кой може да притежава (и/или носи), мотиви, субективизъм и прочие. Да, и аз поддържам тезата, че не е редно решението за разрешенията по ЗОБВВПИ да бъдат вземани еднолично от едно лице. Мисля си, че е редно да бъде комисия, от експерти; оръжейник, юрист и психолог (не психиатър, а психолог). Публична „тайна” е обстоятелството, че субективизмът и връзкарството, а да не споменавам и друг вид стимули, са основен фактор при получаване на заветното „да”... Но тук специално, намирам, че част от доводите на питащия досежно мотивите му за притежание на КНО са състоятелни. Написах „част от мотивите”, защото е некоректно да се споменава „ромско население” и като цяло етноси и етнически – малцинствени групи като мотив за притежание на КНО! Дори е недопустимо, и питащият да забрави за това, дори да не го споменава и в устен разговор!
Добре ще е да се обърне към хора, преминали пътя на изготвяне на т. нар. „мотивационно писмо”, които да дадат необходимите насоки. Отдалечеността, районът на местоживеене, а ако и бизнесът е там и оборотът/ите от дейността се прибират и пренасят след работното време на банките, също придават тежест в полза на евентуално „да” за притежание и носене на КНО.
Иначе bvoykov е дал разяснения, които в по-голямата им част споделям напълно. Но, има и някои новости (ако мога така да се изразя):
Вече е нлице доста съдебна практика по обжалвани откази, която отменя същите, но в повечето случай връща на органа за произнасяне, което пак не винаги е с положителен резултат, но вече преобладават. (може би защото доста от съдиите също се въоръжават… )
Да, изискванията за метална каса, стационарно и здраво закрепена ги има, но пък не е чак толкова голяма спънка. Държането на оръжие в-у нощното шкафче, когато собтвеникът му си е в къщи, тоест оръжието е под негов надзор, не е админ. нарушение, доколкото в помещението не се намират трети лица и/или деца. По скоро има други ограничения, предизвикващи неудобства, а именно, че носенето на оръжие е забранено на спортни мероприятеия, политически такива, както и при посещение в обществени заведения за хранене и увеселение, в здравни и лечебни заведения, в учебни заведения и в социални домове, при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества.. последното споделям напълно! Алкохол и оръжие е несъвместимо!!! В банките също. В повечето места, обект на забраната никой не те проверява, но например в БНБ на входа ме карат да оставям моето в каса, за която ми дават ключ, и тогава влизам. Неудобството (освен в БНБ) идва от това, че на повечето места, където е налице забрана за посещение с оръжие, няма обособени места за неговото съхранение, както в БНБ, дори и в съдилищата, което е некоректно, но накого му пука.
Колкото до газовото оръжие, то не е за препоръчване, освен ако е точно копие на конвенционален (силно популярен и познат за обществото) пистолет. Преди всичко оръжието се ползва с цел, париране (превенция) на нападение и най-вече има психологически ефект. Ето защо, е добре да се закупува газово оръжие, което е точна реплика на някой много популярен боен пистолет. Такива са, познатите на всички ни „Макаров”, „Берета” и „Глок”. Има ги и газови, и пневматични, и са точни копия на бойните им събратя. За сведение, газовият „макаров” е достигнал космическата цена от 700 лева…?!? Следва да отбележа, че не е речено да е оръжеен експерт някой, особено от престъпния контингент за да познае едно оръжие дали е реплика (газово или пневматично) или е бойно. Колкото и точна реплика да е – познава се! А при малко повече интерес, опит или експертност, се познава от пръв поглед.
Продължавам да считам, че мотивите на питащия, с малко изпипване биха хванали „декиш” пред КОС-аджията или пред последващия състав на админ. съд…

пп.
bvoykov, едно време като ни четяха лекции по „ППП” във „Враня”, ни казваха, че ако нямаме идея да искаме разрешително и да се сдобиваме със законно оръжие, не е добре да изкарваме курс за боравене със същото. Особено валидно е за неслужилите в редовете на БА… но това е друга тема или поне е за обсъждане на Л.С. относно мотивите на такова твърдение.

[bvoykov]

Еми, не искам да съм лош пророк или да попарвам нечии желания да имат оръжие, но реших да направя бърза справка на някои от последните решения на Върховния административен съд във връзка с издаване на разрешения за самоотбрана и на практика прочетох същото, на което се натъкнах и преди 8 години.
1.

- производството изглежда да се е развило по повод на бивш служител на МВР да му бъде издадено ново разрешение, тъй като предходното му е било отнето поради изтичане на срока, малко от мотивите - "... В докладна записка от 17.02.2021 г. се установява, че на същата дата в 10: 50 ч. в приемната на 03 РУ – СДВР се явил жалбоподателят Кузов и подал лично собственоръчно написано възражение с УРИ 227000-253/17.02.2021 г. Във възражението си той посочва, че като бивш служител на МВР през 2002 г. му е издадено разрешение за закупуване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие, което му е подновявано през 2008 г., 2011 г. и 2016 г. на основание самоотбрана "по право, като бивш служител на МВР". Позовава се на извършено през 2018 г. престъпление до входа на метростанция [наименование], когато направили опит да го ограбят, но след като нападателят видял оръжието му, се уплашил и избягал, след което нападнал негов съсед. Случаят бил отразен от телевизията. Пред съда нападателят признал, че искал да го нападне, както и да нанесе още един удар на пострадалия, но се уплашил от оръжието му. Към възражението е приложено копие на удостоверение за пенсионер от МВР...
Фактът, че на касатора е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, както правилно приема и първоинстанционният съд, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие или да преценява прекратено ли е действието на фактите и обстоятелствата, поради които е издадено предходното разрешително.

Фактът, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Визираното в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата – служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. Това значи, че разпоредбата се явява специална по отношение на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. В останалата част разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Наред с това разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не значи, че тогава, когато на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели автоматично следва да му бъде удължаван срока на разрешителното.

Именно поради горното значение на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е извършил преценка за съответствие на заявлението с изискванията на разпоредбата само досежно изискуемите документи, но се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да прецени основателността на искането.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът правилно е приел, че опитът за нападение от 2018 г. срещу жалбоподателя не е бил свързан конкретно с неговата личност или неговата работа, което се доказва и от факта, че нападателят е нападнал неговия съсед, след като се е отказал да нападне него. Въпреки това обаче да се издаде разрешение за носене на огнестрелно оръжие поради близост до Западен парк, където според жалбоподателя се събират криминално проявени лица, би означавало единствено въз основа на адресната регистрация на лицата да се издава разрешение на всички граждани, живеещи близо до Западен парк или разхождащи се в него. Тези доводи не обосновават по несъмнен начин основателността на искането, а тълкуването им по този начин не съответства на целта на закона..."

2.

Образувано е по касационна жалба на С. П. срещу Решение № 159 от 5.04.2021 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело № 120/2021 г... От заявлението на г-н П. е видно, че той не е заявил цел за издаване на разрешителното. Дори в допълнителното обяснение такава не се сочи. Следва да се отбележи, че съдържанието на заявлението, в частта за целта и нейното обосноваване е предоставено на преценката на заявителя. В случая изобщо не сме изправени в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ тъй като не е налице нито непълнота, нито несъответствие с изискванията на закона по смисъла на посочената разпоредба.

Следва да се посочи, че представеното от г-н П. в първоинстанционното съдебно производство допълнително обяснение от 17.02.2021 г. е постъпило след издаване на оспорения отказ, поради което не може да бъде основание за неговата незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъде отчетено от органа. Заявителят е следвало да обоснове основателна причина за издаването на исканото разрешение с подаване на заявлението, като за целта органът му е дал и допълнителна възможност, въпреки, че не е имал такова задължение. Въпреки това П. за първи път излага подобни твърдения едва след изтичане на дадения срок и след постановяване на оспорения отказ. Независимо от това следва да се отбележи, че, видно от отказа, органът е извършил проверка, от която не са установени данни, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Доказателства в тази насока не са представени и в съдебното производство....

(Тъй като мотивите на Върховната инстанция са сравнително лаконични и не обсъждат каква е била твърдяната причина, ще се спра и на тези на Монтанския съд)

"... възражението на жалбоподателят в тази насока, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими документи за това, като изтъква факта, че е имал предходно разрешение и от получаване на разрешението от 2007 г. до 2021 г. няма актове и нарушения относно изискванията за притежаване и неохраняване на оръжието му, както и допълнително наведените такива за "наличието в дома си на голяма сума пари" са неоснователни. Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в духа и целта на закона не води на извод, че се въвежда изключение от предвиденото в чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съответно че се предвижда по – благоприятен режим за изброените в нея лица (Решение № 17616 от 20.12.2019 година, постановено по адм. дело № 3250/2019 година на Върховния административен съд, VІІ отделение...

... Не са направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение, което в конкретния случай не е установено. Не са налице данни, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Още повече, че охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства....

... Също така, предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и семейството на жалбоподателя, не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие...

3.

"... В случая касаторът е посочил, според органа и първоинстанционния съд, като причина за исканото разрешително, самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на съда, че разпитаният по делото свидетел не установява исканата от закона основателна причина. Други доказателства касаторът не сочи и не е представил нито на органа, нито в хода на съдебното производство. Соченото от касатора в жалбата до съда, че отглежда и транспортира коне, което често става и в тъмната част на денонощието, нито е доказано, нито само по себе си е основание за исканото разрешително. Що се отнася до соченото в жалбата, че по отношение на него в телевизионния ефир е отправена заплаха, тя също не е доказана. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доказателствената тежест за установяването на тези факти е на касатора.

При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед е правилен..."

Само като бележка ще вмъкна, че от мотивите на съда като че ли се загатва по делото да не са били приложени в цялост мотивите на заявителя, обосноваващи основателната причина, но изглежда дори и да бяха приложени, резултатът щеше да е същият.

"... само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е представена частта от заявлението на касатора, в която той посочва причините, поради които иска издаване на разрешително с цел самоотбрана. Първоинстанционният съд се е произнесъл, без да е налично по делото това релевантно и основно доказателство, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но тъй като такъв порок не е релевиран от касатора съдът не може на това основание да отмени делото и да го върне за ново разглеждане от друг състав..."

4.

Тука нещата са малко по-интересни, имаме отменен отказ! Но какво се случва по-нататък?

"... Административното производство е започнало по искане на Т. Дочев за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие вх. № УРИ 138600-147/22.01.2016 г. По искането е постановен отказ рег. № 228р-13940/29.07.2016 г. на началника на 04 РУ-СДВР за издаване на разрешение за придобиване. Отказът е отменен с окончателно Решение № 2766 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 4706/2017 г. на ВАС, седмо отделение. Преписката е изпратена на същия административен орган за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда за мотивиране на акта при анализ на възражението на Дочев във връзка с изложените в него факти досежно образуваното досъдебно производство. Процесният отказ е постановен по същото заявление след като първият отказ е бил отменен от съда. При проверка на неговата законосъобразност съдът правилно е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя...

... В случая административният орган, както правилно е установил първоинстанционният съд, обосновано и в съответствие на събраните доказателства е констатирал, че не се установява потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че наличието на образувано през 2014 г. досъдебно производство за опит за убийство срещу Дочев не обосновава необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана. По делото няма данни за други посегателства срещу лицето за периода от 2014 г. до момента на постановяване на административния акт. Неотносимо към предмета на настоящия правен спор е твърдението в касационната жалба, че е налице последваща заплаха за живота на Дочев, за която има данни в преписка № 230000–2222/15.02.2019 г. по описа на 06 РУ–СДВР. Процесният административен акт е издаден на 16.04.2018 г., поради което е била налице обективна невъзможност административният орган да съобрази обстоятелства, които са възникнали в момент, който е по-късен от датата на издаването му."

Единствено не става ясно, ако заявителят си е поискал ново разрешително след образуваната преписка за заплаха за живота му, която е трябвало да бъде съобразена от административния орган, тъй като първият път последният не е можел обективно да знае за нея, дали ще му бъде издадено вече разрешение? Ми, не знам, за човека е имало досъдебно за опит за неговото убийство и не са му издали (вярно, минали са 4 години оттогава до искането), пък за заплаха?... Както и да е, я малко по-нататък...

"... Правилен е изводът на съда, че сочената необходимост от самоотбрана, свързана със служебни задължения на лицето – пренасяне на парични средства, не обосновава необходимост от ползване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Законодателят в чл. 6 ЗОБВВПИ изрично е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански, като е различен и редът за издаване на съответното разрешитение..."

5.

Та това е единственото отменително решение на ВАС и то не защото долустоящият административен съд неправилно е потвърдил иначе правилният отказ на органа да издаде разрешение, защото не е събрал достатъчно доказателства за компетентността на органа, като е приел този факт за ноторно известен, но пък от друга страна при разпределение на доказателствената тежест е указал на органа да докаже своята компетентност, като заповед за оправомощаване не е била представена и затова делото е върнато за ново разглеждане с оглед попълване на доказателствения материал. Според мен и при новото производство резултатът ще е същият.

"... С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Д. В. против Отказ с рег. № 438 з-340/03.09.2020 г. на ВПД началник на 03 РПУ – гр. Пловдив, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, по повод подадено заявление с вх. № 438000-8687/07.08.2020 г. по описа на 03 РПУ, за издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, който отказ обективира и отнемане на притежаваното от заявителя разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от 03 РПУ – Пловдив, валидно до 01.09.2020 г., и разпореждане да се изземе пистолет Зиг Зауер, модел SPC2009, кал. 9 х19 мм. с фабричен № SP0066112 и боеприпасите към него....

... Приел е, че заявителят не е обосновал необходимост по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, която да налага притежаването на исканото разрешение. Обстоятелствата, че същият е притежавал разрешително от 2002 г., че е работил в Държавна агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), че е съставял актове за установяване на административни нарушения с налагане на имуществени санкции в големи размери, както и че вечер след приключване на работата си пътува сам извън населени места, пренасяйки парични средства, не го поставят, според административния орган, в по-рисково положение от останалите граждани и не представляват основание за издаването на разрешение за притежаване на оръжие. За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства съдът е допуснал до разпит свидетеля М. Д.. От дадените показания се потвърждават твърденията, че Д. В. е работил в ДАМТН, като е съставял актове за установяване на административни нарушения в големи размери в хода на работата си там, както и че пътува вечер сам извън населени места, за да се прибере от работа...

... Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила....

... Атакуваният административен акт не е издаден от някое от визираните лица, а от лице, положило своя подпис като "ВПД началник на РУ – гр. Пловдив". Пред съда легитимацията на издателя е обоснована с представената като доказателство по преписката Заповед № 8121 К-4207/28.02.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи...

... Съдът не е изпълнил точно задължението си да отдели спорните от безспорните факти, както и тези, които не подлежат на доказване, от тези, които подлежат, в съответствие с разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Не е подкрепил бланкетното си изявление за служебна известност на факта на действието на временното преназначаване с доказателства, установяващи истинността на този извод, както и не е уведомил страните, че не е необходимо да представят доказателства по отношение на този факт, доколкото същият не подлежи на доказване. Нещо повече – с разпореждане от 14.10.2020 г. АС – Пловдив е указал на ответната страна – издател на административния акт, че в негова тежест е да докаже фактите относно компетентността на ВПД началник на 03 РУ – Пловдив С. Х., като представи доказателства за това. Следователно на етап разпределение на доказателствената тежест съдът е счел това обстоятелство за спорно и е указал кой следва да го установи и по какъв начин, но в един последващ момент, а именно – към момента на постановяването на решението си, го е сметнал за служебно известно, без да съобщи на страните тази промяна, което по изложените съображения е достатъчно основание за отмяната на обжалвания съдебен акт.

Горепосоченото прави основателни оплакванията за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение. При новото разглеждане съдът с определение следва да уведоми страните за обстоятелствата, които са му служебно известни, като по този начин отдели спорните от безспорните факти по делото. Останалите доводи на касатора са по същество на възникналия правен спор, които касационният съд е препятстван да обсъди предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила."

Та, с оглед краткия обзор от 5 решения на ВАС - нито едно на практика в полза на заявителя, искащ оръжие за самоотбрана. Единствено съмнение за благоприятен изход създава 5-тото цитирано от мен решение, но са посочени аналогични съображения за издаване на разрешение като в предходните 4 казуса и затова смятам, че може би ще приключи неблагоприятно. Може би пропускам нещо, но на мен лично не ми изглежда като случайност.
Да, натъкнах се, след "по-щателно" издирване и на съдебни актове, които отменят отказа, но връщат за ново произнасяне и то по формални съображения - необсъдени доводи, недадена възможност за представяне на доказателства - Решение № 7098 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2017 г., VII о. и Решение № 10385 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2020 г., VII о., но това пак не ми вдъхва доверие, щото в първото се казва "Върховният административен съд нееднократно е акцентирал в решенията си, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка."

Това с държането на пистолет на нощното шкафче беше по-скоро като закача във връзка с един нашумял случай с едни снимки на шкафче, пистолет, пачки и кюлчета злато, което като проблем вълнува обществото повече, отколкото проблема с несекващото повишаване цените на всичко, но все пак може да се разсъждава в насока и за извършено административно нарушение.
Аз имам намерение да си извадя, при необходимост, разрешение за оръжие някой ден, просто в средностатистическия ми провинциален областен град за известно време нямаше функциониращо стрелбище, а камо ли място, където да се провеждат курсове за безопасно боравене, така че се възползвах от възможността при едно 9-месечно служебно пребиваване в София да мина такъв курс там в едно от многото стрелбища. Сега тук, в града, има стрелбище, предлагат и такива курсове, понякога ходим с приятели да разпускаме там, но предвид пандемии и омикрони сега това става по-трудно. Така че едва ли ще забравя правилата за безопасно боравене Подобен подход имах и към шофирането - като студент изкарах шофьорски курсове, но едва от 2020 г. съм активен шофьор и, да чукна на дърво, нямам произшествия и нарушения.

[mazarot]

Благодаря за вниманието!
Отговорите и на двама ви доста ме обезсърчиха, но до края на седмицата ще подам заявлението, и ще видим какъв ще е резултата. Жалко е, че усещането за несигурност, което аз изпитвам се смята за субективно, и се изисква обективно обстоятелство (регистрирана заплаха за живота) за издаването на разрешение; а личната преценка на началника на РПУ-то не се счита за субективна.
Намразих корупцията от все сърце покрай разни семейни драми, и от 15 години не давам дори 50 лева на КАТ-аджии за превишена скорост - предпочитам да си платя акта, затова не смятам да ползвам такива похвати. Направо ме отвращава идеята, че трябва да търся връзки и да се моля на някакво ченге за нещо, което смятам за неотменимо човешко право - това да се чувстваш в безопасност.
Как да обясня, че именно лошата работа на полиция, прокуратура и съдилища провокираха желанието ми да се сдобия с оръжие? Хора с по 5-6 висящи дела си се разхождат по улиците; такива с по 3-4 условни присъди, които напук на всичко не се превръщат в ефективни; обявени за изирване от почти 8 години си живеят спокойно, и то в България, не избягали в чужбина, докато не убият цяло семейство; дела се точат с години заради особена паста за зъби; мигранти качват клипове в тик-ток как се прескача оградата на границата!!!! и т.н. и т.н. Какво доверие да имам, и каква помощ да очаквам от тези неадекватни служби, дори без да вземам предвид периодичните разкрития за ОПГ-та с участието, или направо съставени от полицаи? Съдейки по броя престъпници на свобода, излиза че от всички професии свързани с правораздаване, само адвокатите си вършат добре работата.

Благодаря и за съветите! Работата е там, че не пренасям пари кеш, защото всичките разплащания минават по банка, но въпреки малкия процент печалба, оборотите ми са с шест нули и цифра отпред, а тази информация я има изложена и лесно достъпна в Търговския регистър.
Колкото до достъпа до оръжието от домашните, имам си собствен кабинет, който се заключва, и има достатъчно място за каса. Хващам я за стената с болтове, и готово! Искам да кажа, че поне в своите си очи, съм изпълнил и покривам всички необходими обективни фактори и причини, за да получа разрешителното.

Относно ромите - имам доста познати от етноса, които са съвсем нормални хора - трудещи се и постигнали много. Дори на нашата улица има такива, на които децата им завършиха и работят като IT специалисти. Говорех за онези които живеят в махалата, не знаят български, и не разбират (или не им отърва да разбират) концепцията за частна собственост. Досега нито етнически българин, нито етнически турчин е влизал в двора ми без да го поканя.
Извинявам се за емоционалния изблик!
Може би е най-добре да се посъветвам с добър адвокат.
Хубав ден!

[mazarot]

[quote="bvoykov"]
Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в духа и целта на закона не води на извод, че се въвежда изключение от предвиденото в чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съответно че се предвижда по – благоприятен режим за изброените в нея лица (Решение № 17616 от 20.12.2019 година, постановено по адм. дело № 3250/2019 година на Върховния административен съд, VІІ отделение...

... Не са направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение, което в конкретния случай не е установено ... Още повече, че охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства....

Направо за горчив смях! Значи и според съда, първо трябва да ти се случи нещо лошо, за да имаш право да придобиеш оръжие с което да се защитиш...следващият път.
А това за охраната от правозащитните органи вече си е за чист, весел смях! При разкриваемост в страната около 50%, като тук влизат и джебчийството и домашните скандали, няма какво да коментираме.

[kpts_]

.......

Може би е най-добре да се посъветвам с добър адвокат.

Може би да.
След подробните и безплатни съвети тук можете да похарчите някой лев от печалбата в доста успешния бизнес за вероятно такова пак юридическо мнение.
Успех!

[kosharevski]

@mazarot: Тъй като още не съм юрист, ще си позволя да Ви отговора, като гражданин. Правоспособността на органа на МВР, на когото са делегирани правата по издаването на разрешителни за оръжие за самоотбрана, да преценява еднолично и без законоустановени критерии необходимостта от притежаване на ОО за самоотбрана, иде да Ви подскаже, че търсенето на решение не следва да се ограничава само и единствено с полето на юриспруденцията. Или казано по-просто - по телефона работата няма да стане! Може би, преди да вървите с рогата напред, би следвало да обсъдите въпроса със служителя на КОС (който, по Ваши думи сам е подел разговор) и с районния инспектор (отговарящ за адреса Ви), които вероятно биха Ви посъветвали какво бихте могли да предприемете, на база на опита, който имат. В нашия блок РПУ дори бяха залепили листовка, с контактите на служител, към който да се обръщаме в случай на проблеми или превенция.

Ще си позволя малка критика относно мотивите: Дори да оставим споменатия от колегите по-горе дефект с дискриминационно отношение по етнически признак, желанието да се притежава оръжие за да се пазите от крадци предизвиква силно безпокойство у служителите на КОС, подготвящи документите. Защото:
1. В НК има строги и ясни хипотези кога е допустимо използването на смъртоносна сила. И нахлуването в дома, без това да е свързано непосредствено със заплаха за живота Ви, може (и вероятно ще) завърши най-малкото със солено обезщетение по гражданско дело, в полза на родата на нахлуващия. Това, че изобщо си правите илюзията, че ще защитавате дома си от сиуксите с димящ колт в ръката, иде да покаже на полицията, че си имат работа с човек, който изобщо не си представя какъв гърч го чака, ако вземе, че употреби пищова по предназначение. Аз лично чух тезата, че първата употреба на пистолета ще ми е и последната поне три пъти - от инструктора на стрелбището, от КОС, които ни направиха психообработка и от шефа си (дългогодишен носител/притежател на лично оръжие).
2. Както и при банковите заеми, така и тук, най-добрия мотив да ви отпуснат исканото е да докажете, че то изобщо не Ви трябва и най-вероятно няма да го използвате.
3. Мотивът с децата също не върши много работа (освен ако вече не е бил правен опит за отвличане, документално регистриран и разследван), защото дори и най-спокойния човек може да се промени радикално при заплаха (реална или не до там) към наследниците му. Познавам един изключително уравновесен човек, който разстреля домашно куче на улицата, защото онова скочи и обърна детска количка, в желанието си да си поиграе. А всеки един такъв инцидент ще е трън в задника не само на Вас, но и на полицейското управление, което е издало документа. При всички положения, от затвора едва ли ще можете да защитите децата си. Както и няма да можете да им осигурите бъдещето, което заслужават, ако разсипете бизнеса и пренасочите повечето си средства към съдебни дела и обезщетения.
4. Един добър съвет, който дават някои школи за обучение по безопасно боравене с ОО е да се четат съдебните решения по наказателни дела, свързани с употребата на оръжие. Ако ясно покажете на КОС, че те повече няма да чуят за Вас до следващото подновяване, това ще е една малка (макар и недостатъчна) крачка в правилната посока.
5. Мотивът, за това че светът изобщо и особено Балканския регион стават все по-неспокойно място, е също опасен, защото предполага действия от Ваша страна по нарушение на НК. Макар да имаме реалния пример от историята ни с Петричкия инцидент, да кажете на КОС, че ще се готвите да ставате непредсказуем смъртоносен фактор, в случай на криза или извънредно положение, не е най-добрия подход да спечелите благосклонността им.

[mazarot]

.......

Може би е най-добре да се посъветвам с добър адвокат.

Може би да.
След подробните и безплатни съвети тук можете да похарчите някой лев от печалбата в доста успешния бизнес за вероятно такова пак юридическо мнение.
Успех!

Благодаря за отговора!
Без да се обиждам от хумора и тънкия сарказъм, имах предвид да потърся мнение от адвокат, който е успял да "прокара" клиенти през тази тънка цедка, защото колкото и да бяха любезни и доброжелателни коментаторите по-горе, от тях по-скоро разбрах, че няма да стане, което за мен е неприемливо.

Прокурор или съдия?

[mazarot]

@kosharevski, Благодаря Ви за позитивното отношение!
За мое съжаление, в нашето районно няма служители като тези, които описвате. Вчера имах много кратка среща с началника на РПУ-то, който още като чу темата по която искам да говорим, направи кисела физиономия, и направо повтори думите на КОС-аджията - ако няма регистрирана заплаха за живота ми, няма да стане. Тръгнах да му обяснявам за разните пътувания в тъмната част на деня, райони без обхват и т.н., както ме посъветваха и по-горе, но той въобще не искаше да слуша; прекъсна ме, и каза да си напиша заявлението, ???"съдът ще реши"??? Това ми се стори доста странно, защото доколкото ми е известно съдът разглежда само обжалвания при отказ, а не издадените положителни становища. Според мен просто искаше да ме разкара.
Позвъних тук-там, и накрая намерих връзка към районното, но ми върнаха отговор, че този конкретен началник наскоро е заявил, че не само няма да подписва абсолютно никакви резрешителни, но и смята да започне да не подновява старите, и така да изземе колкото се може повече оръжия от своя район.
Толкова за човешкия фактор!

Благодаря и за градивната критика! Малко уточнение за ромите - с тези за които писах по-горе, нормалните, си ходим едни-други на гости, децата ни другаруват, излизат заедно и в селото и в града, жените ни си пият кафето заедно от време на време. Искам да кажа, че не съм расист (може би "етнист" е по-точно )), но за другия вид статистиката и житейският опит ме подкрепят.
Смятам, че ЗОБВВПИ не е адекватен на времената в които живеем, и е време да претърпи сериозни промени. Имам чувството, че фундаментът му е отпреди 1989г., когато имаше доста по-малко престъпност, ОПГ-та и корумпирани по сегашния начин полицаи.
Да, искам да защитя семейството и дома си от "сиуксите", и наистина не разбирам, защо ако застрелям някого в дома си (разбира се, ако има как, ще гледам да стрелям в крак или ръка, не в главата), трябва да плащам обезщетение на родата му? Ако не дай Боже блъсна някого, и вината е наистина моя, да, това го разбирам, но другото - не.
Мотивът за неспокойните времена просто го споделям тук, за да бъда честен, естествено няма да го впиша официално в заявлението )

През живота си съм бил нападан и пребиван 3 пъти.
Последният път вече бях женен, и съпругата ми беше в напреднала бременност, затова не й казах нищо, за да не стане някоя беля от притеснение.
Бях успял да си запазя лицето, и въпреки един счупен зъб от ритник отзад в главата (зъбите ми просто "изтракаха") и болките по цялото тяло, успях да скрия случая. На следващия ден, когато започна да се смрачава, изведнъж цялото ми тяло започна да трепери, и открих, че не мога да се заставя да изляза навън.
Това продължи около две седмици - започнеше ли да се стъмва, започвах да треперя за около половин час, и не можех да излизам от вкъщи. Измислях си разни оправдания, че имам страшно много работа, и затова не ми се излиза, затварях се в другата стая, за да "работя на спокойствие", канех гости, за да не се налага да излизаме на разходки вечер. Най-накрая, един ден това изчезна, но се чудя, какво щеше да стане, ако жена ми беше тръгнала да ражда точно през този период.
Подадох жалба в полицията, а от там ми казаха, че знаят много добре кои са хората, но понеже аз в показанията си съм писал, че са били с шапки и качулки, нищо не може да се направи.
Преди да се преместим на село, апартаментът ни беше обиран 2 пъти, единият през нощта, докато спим в него. И двата пъти не откриха извършителите, и съответно нищо не беше възстановено.
Ако "органите" си вършеха работата добре, и престъпниците получаваха това, което заслужават, и го получаваха навреме (какво като вкарат Брендо или Маргините в кауша, когато вече са на по 90 години - щракали са с пръсти по островите в лукс и на свобода, докато животът на жертвите им и техните роднини е бил почернен), никога нямаше и да си помисля за пистолет. За 43 години не са спечелили доверието ми.

[legionbs]

Определено, не сте за оръжие, а по-скоро обърнете внимание на емоциите си.

Опитвате се, да изложите доводи в подкрепа на желанието си да придобиете разрешение за оръжие, а всъщност голяма част от изложеното от вас е очевидно емоции, които рано или късно, ще завършат зле за вас и вместо да защитите семейството си ще им създадете проблеми.

[mazarot]

Определено, не сте за оръжие, а по-скоро обърнете внимание на емоциите си.

Опитвате се, да изложите доводи в подкрепа на желанието си да придобиете разрешение за оръжие, а всъщност голяма част от изложеното от вас е очевидно емоции, които рано или късно, ще завършат зле за вас и вместо да защитите семейството си ще им създадете проблеми.

Емоциите са си емоции, и не е задължително да противоречат на разума.
Разбира се, че изразявам емоция, в края на краищата не съм робот!
Вие нямате ли?
Доводите ми са съвсем рационални, ако можете да ги отсеете от емоциите в текста - престъпността е навсякъде, докато разкриваемостта е малка; тези, които трябва да ни "пазят" не си вършат добре работата, и това не ми го е казала комшийката, а е извод от личния ми опит, като съм описал и конкретни случаи.
От една страна се надявам заради Вас самия да не Ви се е случвало това, което се е случвало на мен; от друга, ако не Ви е минавало през главата, едва ли можете да разберете какво е.
Накрая ще излезе, че съм виновен, задето съм потърпевш (както вече писах в нито един от случаите не се намериха виновниците) и не искам това да се повтаря!
Как предлагате да обърна внимание на емоциите си - нещо от рода на позитивно мислене тип "нищо, със сигурност е за добро", или да отида на психолог, който да ме убеди, че нищо особено не е станало, и да не обръщам внимание?
Отворете си очите! Изгледайте едни новини, прегледайте криминалните хроники само за последните 3-4 месеца, и ще разберете, че вече живеем в един не-розов свят!

[ivanov_p]

Всяко споменаване в молбата за необходимост от оръжие за борба скучета, котки, цигани, бездомни, агитката на Левски или международното положение води до автоматичен отказ и най-вероятно включване в съответната система за следене, ако има такава. Оръжие не би трябвало да се издава и при заплаха за личността, защото, както правилно е посочил съда, за това си има платен държавен апарат.
Какво означава, че някой ви е заплашил 4 пъти и вие искате оръжие? Означава очевидното - вие сте жив, а искате оръжие с което да убиете този, който ви е заплашвал. Това предопределя отговора, който е съобразен с НК, където заплахата не е сред нещата които могат да обословят използване на оръжие и не навеждат към оправдаването му с неизбежна отбрана или крайна необходимост, а само сле ддоказването им и при определени други доказателства могат да доведат до отговорност по друг член с намалени наказания.
Разрешение за оръжие се вади или с връзки или с искане за необходимост от опазване на значително имущество, което не би могло да се защити по друг начин, нар. налага ви се да носите в себе си значителни суми пари, придружавате скъпа стока, която лесно може да се откладне и т.н. Къде има въоръжени със законно оръжие хора? Около складове и банки или кръчми и други места където се събират граждани с по-крайни възгледи за справедливост?
Никога не разчитайте на оръжие, то носи само опастност за собственика и то смъртоносна. Където и да ви видят с оръжие полицаите ще ви проснат на земята, ако посегнете към него ще ви застрелят. Тези, дето сте решили да плашите ще се уплашат първия път, следващия ще дойдат подготвени и ще ви убият, да не говорим, че възможността да се открадне пистолет е мотивираща, то си има цена, не е като да обикаляш заложните с пералня и хладилник на гръб. Даже ако го използвате горчиво ще се каете защо не сте дарили парите за постолета на крадците, защото ще ви се наложи да продадете къщата за да плащате на адвокати и дори да ви оправдаят ще е след дълги години ходене по мъките.

[mazarot]

Оръжие не би трябвало да се издава и при заплаха за личността, защото, както правилно е посочил съда, за това си има платен държавен апарат.
Какво означава, че някой ви е заплашил 4 пъти и вие искате оръжие? Означава очевидното - вие сте жив, а искате оръжие с което да убиете този, който ви е заплашвал.

Странни разсъждения!
Първо - държавният апарат работи зле, и както казах по-горе, работи пост-фактум т.е. след като вече на човек му се е случило нещо в различни степени неприятно - от това да са го окрали, до това да са го убили.
Второ - очевидно е че съм жив. Може би трябва да чакам да стана мъртъв (тоест този който ме е заплашил да е имал време и възможност да изпълни заканата си), за да започна процедура за придобиване на КНО, която при най-бързия вариант ще отнеме около 2 месеца? Може и да не се съгласите с мен, но лично аз смятам, че тогава вече ще е късно
Трето - неправилно съждение е, че аз ще тръгна да търся този, който ме е заплашвал за да го убия, но ако имам КНО, ще мога да се предпазя когато той тръгне да изпълнява заканата си.
От Вашите разсъждения (а за съжаление и тези на съчинителите на закона) излиза, че животът на този който ме заплашва е по-ценен от моя, след като аз нямам право да търся как да се защитя, но непременно ме очакват много проблеми ако все пак го направя!

[ivanov_p]

Той ви заплашва, но не ви е убил, докато вие искате да отговорите на несмъртонодните му заплахи със смъртоносно оръжие, което закона не може да допусне.
Вие замисляте ли се за това, което искате? Отивате при човек овластен да дава разрешителни за носене на оръжие и му казвате, че някакви ви заплашват и искате разрешително за да ги застреляте, защото има десетки видове хладно оръжие с което може да се защитите? Купете си брадва или газов спрей, но не ги искате, защото не сте сигурен, че с тях ще ги убиете, искате бойно оръжие.

[mazarot]

Имам усещането, че или въобще не четете това, което пиша, или го четете "по диагонал".
Ако човекът не тръгне да изпълнява заплахата си, няма от какво да се притеснява - няма да имам причина да стрелям. Вече писах, че нямам намерение да го търся, а да се защитя в случай че той ме потърси.
Това за хладното оръжие е направо смешно! С ятаган ли да ходя препасан? Ако човекът, който ме заплашва (това е хипотетично, в настоящия момент никой не ме заплашва, съответно никой не е под заплаха да бъде застрелян) е част от група 5-6 души по 100 кила, които по цял ден блъскат във фитнеса, а аз съм 75 килограма, мислите ли че един нож много ще помогне?

[atom22]

Купете си несмъртоносно оръжие, електрошок, сълзотворен газ, газов пистолет и др. Това огнестрелно оръжие не мисля че ще свърши нещо добро за вас. Оплаквате се, че трудно се вади разрешително за пистолет но, нямаше ли да се оплаквате повече ако всеки вадеше разрешително и се стреляхме при всеки спор като в дивия запад?

1. Свидетелство от психодиспансер
2. Копие на диплома за завършено образование
3. Копие на лична карта
4. Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с късо бойно оръжие
5. Мотиви относно необходимостта

Кой от тези документи тук според вас би бил ефикасен филтър да отделя само достойните? Всичките 5 документа могат да се извадят както от вас така и от първия срещнат просяк или ром, нужни са 300 лева и 40 дни нали така? Сигурно могат да се добавят още 10 обективни изисквания за да се премахне субективното но отново не мисля че ще се постигне ефикасен контрол, а за сметка на това процедурата ще стане толкова тежка, че ще откаже и малцината на които наистина им се налага.

Честно казано точка 2 и 3 трябва да отпаднат от изискванията и да се проверяват вътрешно между институциите.

[kosharevski]

Освен цитираните документи, КОС служебно вади справки от съда, за влезли в сила присъди и от НСС, за текущи разследвания. В зависимост от вътрешната организация, трябва да изискат още доклад от районния инспектор и да проверят кандидата за криминални регистрации. Въпросният, с голяма доза вероятност, ще изгори поне на една от тези проверки. Ако пък не, каква е причината искането му да бъде разглеждано различно от всеки друг български гражданин?
Относно несмъртоносното оръжие - само ще мотивирате обекта на отбраната си, не само да Ви ограби, но и да Ви нанесе средни или тежки телесни повреди.
По-подробно:
- електрошокът ще се окаже разреден точно тогава когато ти потрябва. Или батерията ще падне заради студеното време. Или нападателя ще се окаже с няколко ката дрехи и разряда няма да пробие. Габаритите хич не са малки за носене. А за да го ползваш, трябва непосредствен контакт, когато ще трябва да внимаваш да не се елиминираш сам. Има taser, който изстрелва "глава" с игли, но габаритите му значително надвишават нормално оръжие, а въпросната глава струва от 60лв, нагоре. И дали няма да попаднете на индивид със слабо сърце, че да се вкарате в сценария за превишение на отбраната и причиняване на смърт по непредпазливост, който макар и да може да завърши без наказателна присъда, ще изчисти бюджета Ви след гражданското дело;
- сълзотворният газ е безполезен при вятър или ако нападателя е с очила. А когато няколко "берачи на джилезу" нахлуят в имота Ви, въоръжени с брадви и сопи, ще Ви потрябват няколко спрея за мечки, с цена 120лв всеки;
- газовият пистолет, както вече писах, може да свърши работа срещу някое кучео ставено да пази стадото без спъвачки. Обаче в града ще трябва да му изпилите мушката, което се явява закононарушение само по себе си. И наличието на оръжие у Вас ще е чудесен повод на адвоката на противниковата страна, да оправдае всякакви агресивни действия срещу Вас. Типичният сценарий, по който се развива употребата на газово оръжие, е този:
https://www.youtube.com/watch?v=_8gg8D6iTdE

[guest1]

Като чета темата - сещам се за надписа:
„Без нужда не изваждай, без чест недей прибира!“


Също и:

Тайната на меча е никога да не изваждаш меча. Не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това.
Из „Дзен в бойните изкуства”, Тайсен Дешимару

[ivanov_p]

сълзотворният газ е безполезен при вятър или ако нападателя е с очила.

Много от продаваните на пазара въобще не вършат работа. Аз имах едни съседи калпазани, дето ми вдигаха шум и защото често ги съветвах, а и от полицията ме предупредиха с протокол да не им разбивам вратата, взеха да се крият в апартамента и излизаха като ме няма. Реших да ги извадя от апартамента с такъв спрей за да си поприказваме, изпръсках целия под входната врата, а те даже не разбраха, джамбурето си продължи със същата сила. Имал съм обаче и друг случай, бяха напръскали един комшия, някакви келеши без причина, и беше много зле, кожата му беше като изгоряла, а очите го боляха много след това.