Първоинстанционен съд осъден за незаконна присъда

[111888]

Р Е Ш Е Н И Е

№ 328 , гр. Д., 11. 07. 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА С.

С участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица С. гр. д. № 889 по описа на 2012г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 6897/ 13.11.2012г. и уточнителна молба, вх. № 7429/ 06. 12. 2012г., с която Д.Г. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А. С., е предявил против Районен съд гр. Д. и Прокуратурата на Р България иск за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 28. 05. 2008г., както и мораторна лихва, начиная датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски. Съобразно изложените в исковата и допълнителната уточнителна молба твърдения, на 01. 08. 2007г. ищецът бил задържан по бързо производство № ***/ 2007г. по описа на Първо РПУ при ОД „Полиция” със заповед по чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа, което задържане било продължено с постановление от Районна прокуратура – гр. Д. за 72 часа, до 02. 00ч. на 04. 08. 2007г. На 02. 08. 2007г. на Д.Г.Т. било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер при условията на опасен рецидив. По предложение на водещия разследването дознател, Районна прокуратура – гр. Д. внесла и на основание чл. 64 и чл. 63 от НПК искане до РС – гр. Д. за постановяването на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца. С определение № 36/ 03. 08. 2007г. по ЧНД № ****/ 2007г. на ДРС на Д.Г.Т. била постановена мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдено с определение № **/ 09. 08. 2007г. по ВЧНД № ***/ 2007г. на ДОС. На 08. 10. 2007г. ДРП внесла обвинителен акт против ищеца в РС – гр. Д. за престъпление по чл. 196 ал. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, като с присъда № **/ 25. 10. 2007г. му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като била потвърдена наложената му мярка за неотклонение до влизане на присъдата в законна сила. С решение № ***/ 28. 05. 2008г. по ВНОХД № ***/ 2008г. по описа на ДОС първоинстанционната присъда е била изменена в частта на наложеното на Д.Г.Т. наказание „лишаване от свобода”, като същото е било намалено на три месеца. Тъй като до този момент ищецът все още бил задържан, то се оказало, че определеното от въззивния съд наказание е изтърпяно предварително от него над определения размер със седем месеца и три дни. През посочения период на задържане първоначално в ОЗ „ИН” – сектор „Арести” в гр. Д., в последствие в Затвора – в., ищецът претърпял значително болки, страдания и негативни душевни преживявания, дискомфорт, психически и емоционален срив. Килиите в следствения арест били с размери 3/ 3,5 м., без въздух, в тях имало поне по четирима души, понякога и повече. Липсвал задължителния престой на открито. В килиите липсвали мивка и тоалетна, задържаните уринирали в бутилки. Спели по нарове. В килиите имало влага, хлебарки, осветлението било слабо. Липсвала пряка слънчева светлина, имало само един импровизиран прозорец. Свижданията били два пъти месечно. В това помещение в следствения арест в гр. Д. ищецът престоял около два месеца, след което бил преместен в Затвора в гр. в., в килия с размери 4/ 2,5 м., в която били 10 или 14 души. Всички тези лоши условия довели до влошаване здравословното състояние на ищеца – започнал да вдига високо кръвно налягане, изпаднал в депресия, раздразнителност и самоизолиране. Влошаване на здравето му наложило оказване на спешна медицинска помощ и предписване на лекарства. При тази данни ищецът намира, че двамата ответници – Прокуратурата на РБ и Районен съд гр. Д. са му причинили гореописаните неимуществени вреди. Прокуратурата на РБ е извършила действия по внасяне на искане за налагане на мярка за неотклонение, без да се съобрази със степента на обществена опасност на деянието – ниската стойност на отнетото имущество и незабавното им възстановяване, самокритичното отношение на дееца, влошаващото му се здравословно състояние, а също и „натрупващото” се задържане. В първоинстанционното производство представителят на прокуратурата поддържал обвинението и предложил на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, без да се съобрази с нормите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Районен съд гр. Д. причинил на ищеца гореописаните неимуществени вреди, тъй като с присъда му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, без да се съобрази с многобройните смекчаващи отговорността на ищеца обстоятелства, ниската тежест на обществена опасност на деянието – малката стойност на причинените с деянието имуществени вреди и възстановяването им, самокритичното отношение на дееца, направените от него самопризнания, младата му възраст с характерните за нея увлечения и лекомислие, подбудите за извършване на деянието му – наркотична зависимост.
При така изложените обстоятелства ищецът настоява ответниците да бъдат солидарно осъдени да му заплатят сума в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28. 05. 2008г., до окончателното и изплащане. Настоява за удовлетворяване на претенциите му изцяло, претендира разноски.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Районен съд гр. д., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за допустимост на иска, но за неговата неоснователност, тъй като не било налице основание за присъждане на обезщетение на ищеца. Присъдата, постановена от РС – гр. Д. не е била отменяна и той не е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Не било налице основание за солидарност на отговорността на двамата ответници. Ответният Районен съд оспорва ищцовите твърдения за претърпени физически страдания, емоционален и психически срив, разстройство на нервната система, свързано със симптоми на дисбаланс и депресия. В тази връзка от значение било съдебното минало на ищеца предходните осъждания на ищеца, включително на наказание „лишаване от свобода”, както и две последващи осъждания. Районният съд не носел отговорност за условията на задържане на ищеца при изпълнение на мярката му за неотклонение, поради което не била налице причинна връзка между действията на този ответник и преживените, според ищеца, страдания в резултат на условията на задържането му. При така изложените съображения Районен съд гр. Д. настоява за отхвърляне на ищцовата претенция, а при условията на евентуалност оспорва иска по размер.
По реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК Окръжна прокуратура – гр. Д., представляваща Прокуратурата на Р България /съобразно т. 5 от ТР № 3/ 22. 04. 2004г. на ВКС по т. гр. д. № 3/ 2004г./, чрез прокурора М. Л., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация, произтичаща от липсата на материалноправна такава. Алтернативно се настоява за отхвърляне на иска поради неоснователността му. Прокуратурата на РБ не била призвана да отговаря по ищцовата претенция, тъй като не се твърдяло бездействие на прокуратурата по смисъла на чл. 4, вр. чл. 3 от ЗИН /отм./, или по чл. 5 от ЗИНЗС. Противозаконното задържане на Т. се дължало не на конкретно бездействие от страна на органите на Прокуратурата, а поради акт на съда. Неоснователни били ищцовите твърдения за незаконосъобразност на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като обвинението на Д.Г.Т. било за извършено престъпление при условията на „опасен рецидив”, неоснователно било твърдението и за прекомерно и несправедливо търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража”. Ответникът твърди, че ищецът не е представил доказателства относно действително претърпените от него вреди, поради което не била налице причинно – следствена връзка между дейността на този ответник и твърдените вреди. Оспорват се изцяло като недоказани твърденията за влошено здравословно състояние на Д.Т.. Ответната Прокуратура на РБ оспорва иска и с възраженията, че не носи отговорност за условията на задържане на ищеца по мярката му за неотклонение. Ищцовата претенция е оспорена и по размер като изключително завишена, несъответстваща на нормата на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената съдебна практика. Настоява се за отхвърляне на иска.
Тъй като Прокуратурата на Р България участва като ответник, то не е участвала като контролираща страна в процеса /в този смисъл т. 15 от ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС/.
Видно от приложените по делото доказателство, с постановление от 01. 08. 2007г. на Районна прокуратура – гр. Д. по бързо производство № ***/ 2007г. по описа на Първо РПУ - Д., ищецът Д.Г.Т., който е бил задържан със заповед по чл. 63 от ЗМВР за 24 часа, е бил задържан до 72 часа за осигуряването му в съдебно заседание, предвид обстоятелството, че са били налице условията за вземането му на мярка за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 02. 08. 2007г. по БП № ***/ 2007г. на І РПУ, Д.Т. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 31. 07. 2007г. в гр. Д., при условията на опасен рецидив, от магазин за хранителни сток „З.”, стопанисван от „С.Г.” ООД гр. Д., находящ се по ул. „В.Л.” № *, отнел чужди движими вещи – 6 бр. шампоани „Дав” – 200мл по 4. 20лв. единия, 2бр. маски за коса „Дав” – 200мл. по 5. 50 лв. едната и 2 бр. пасти за зъби „Колгейт” – 75мл. по 1. 10лв. едната, всичко на обща стойност 38. 40лв., от владението на Г.К. Г., управител на „С.Г.” ООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На същата дата водещият разследването дознател предложил на РП – гр. Д. да внесе искане за вземане на мярка за неотклонение по отношение на ищеца. С постановление на ДРС от 03. 08. 2007г. разследването по БП № ***/ 2007г. на І РПУ гр. Д. е било трансформирано в такова по общия ред. С протоколно определение от 03. 08. 2007г. по ЧНД № ****/ 2007г. на РС – гр. Д., на Д.Г.Т. е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Същото е било потвърдено с определение № **/ 09. 08. 2007г. по ВЧНД № ***/ 2007г. на ДОС. По внесен на 09. 10. 2007г. от ДРП обвинителен акт по досъдебно производство № ***/ 2007г. на І РПУ гр. Д., в ДРС било образувано НОХД № ****/ 2007г., по което била постановена присъда № **/ 25. 10. 2007г., с която ищецът Д.Т. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за описаното по – горе престъпление, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален строг режим, от което и на основание чл. 59 ал. 1 от НК е било приспаднато предварителното му задържане, считано от 01. 08. 2007г. /датата на фактическото му задържане/ до влизането на присъдата в законна сила, тъй като с определение от същата дата и на основание чл. 307 от НПК наложената на ищеца най – тежка мярка за неотклонение е била потвърдена. С решение № ***/ 28. 05. 2008г.по ВНОХД № ***/ 2008г. на ДОС, първоинстанционната присъда е била изменена, като наложеното на Д.Г.Т. наказание „лишаване от свобода” е било определено за срок от три месеца при първоначален строг режим. От представената справка от ОЗ – в. е видно, че към 04. 06. 2008г., когато е била изпратен препис от решението в затвора, Д.Г.Т. е бил задържан в затвора над определения размер от 7 месеца и 3 дни.
От представената справка за съдимост на Д.Г.Т., че горепосоченото му осъждане е пето поред, като през 2012г. е осъждан по НОХД № ***/ 2012г. и по НОХД № ****/ 2012г., като ДРП е депозирала справка относно изтърпяването на наложените на ищеца наказания „лишаване от свобода” и „пробация”. Прокуратурата на РБ, видно от писмо от ВКП до ДОП, не е приспаднала срока от 7 месеца и 3 дни от изтърпяването на друго наказание.
ОС „ИН” гр. Д. е представил препис от медицинския журнал на Следствен арест – гр. Д. за периода на престоя на ищеца в него – 01 . 08. 2007г. – м. 10. 2007г., за който са му били извършени четири прегледа от медицинско лице. Видно от систематизираната медицинска справка, на 11. 09. 2007г. и на 14. 09. 2007г. ищецът е имал оплаквания от главоболие, за които му е бил изписван аналгетик, а на 01. 10. 2007г. и на 31. 10. 2007г. е страдал от колика реналис, с предписана му терапия – спазмолитици /”Спазмалгон”/.
Медицинска документация за здравословното състояние на Д.Г.Т. е била изпратена и от Затвора – в., където е бил преведен на 08. 11. 2007г. и е бил прегледан първично от медицинско лице на 09. 11. 2007г. с отбелязване, че страда от „СХЗ – Поливалентна наркомания”. Видно от записванията в медицинските журнали, са му били извършвани прегледи и му е било назначавано лечение за следните заболявания: на 16. 11. 2007г. – с мнение „може да пътува”, на 28. 12. 2007г. – остра вирусна инфекция /ОВИ/, предписани „Ацетизал” и „Стрепсилс”, на 23. 01. 2008г. - е страдал от разстройство, което е спряно след проведеното лечение на следващия ден, на 25. 02. 2008г. е посочено, че ищецът е страдал от кашлица, хрема, отпадналост, предписани са му били „Парацетамол”, „Витамин С”, „Бромхексин”, на 05. 03. 2008г. - /съкращението в журнала не може да бъде разчетено/, на 12. 03. 2008г. – не се разчита поставената диагноза, но му е бил предписан „Невралгин”, на **. 03. 2008г. – записването в журнала е „чувства се добре”, на 24. 03. 2008г. е направено измерване на кръвното му налягане, при горна граница 100, поставена му е диагноза ОВИ и предписан „Бромхексин”, на 25. 04. 2008г. – ОВИ, предписани „Парацетамол” и „Тонзилопрем”.
Съдът е изискал от Затвора – в. справка относно лицата, с които ищецът е бил в едно помещение. Представено е копие от книгата за вечерни проверки за периода м. 08. 2007г. – 05. 06. 2008г. за 37 спално помещение, в което е пребивавал ищецът.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал гласни доказателства.
В показанията си св. П.Г.Т., сестра на ищеца, е посочила, че брат и бил силно разстроен от факта, че получил двегодишна присъда, а също и че не бил освободен под домашен арест. Свидетелката възстановила сумата от 30 – 40 лева за причинените вреди и разговаряла с дознателката Н., смятала, че ще му дадат наказание от няколко месеца. След като бил преведен в Затвора – в., Д.Т. се обаждал на сестра си по телефона и споделял, че не се чувствал добре – вдигал високо кръвно налягане, чувствал се физически и емоционално зле. Променило се поведението му – станал по – затворен, потиснат. Бил осъждан и преди, но за престъпления, свързани с наркотични вещества, където знаел и бил предварително подготвен, че присъдата му ще бъде „лишаване от свобода” в по – висок размер. При свиждане със сестра си, Д.Т. се оплаквал, че му е трудно, че условията в ареста са лоши – било топло и имало много хора. Преди да бъде задържан за това престъпление, ищецът бил наркозависим, лекувал се по метадонова програма, но в резултат на приема на наркотици се разболял от хепатит С, друга болест нямал.
Св. Н.К.Н. *** по време, по което и ищецът е бил там. Свидетелят бил пет години „свръзка” на лекаря и зъболекаря в Затвора – помагал в медицинския център, обаждал се при нужда в Спешна помощ във вечерните часове. Всички здравословни оплаквания на лишените от свобода, предприетото лечение, хоспитализация или обаждане в Бърза помощ били описвани в журнал. Като помагал в мединицския център на затвора, св. Н. често се обаждал за линейка за Д.Т., който вдигал високо кръвно налягане – за това попълвал протоколи, които предавал на лекаря. 2 или 3 пъти свидетелят хоспитализирал ищеца, по разпореждане на лекарите последният бил под постоянно наблюдение. Когато за последен път потърсил лекарска помощ, Д.Т. бил много изнервен и се ядосал, когато свидетелят отказал да му даде лекарства. Според свидетеля, ищецът имал проблеми с другите лица от килията, веднъж го „шамарели”. Килията били пренаселена – имало около 26 – 30 души, веднъж седмично се ползвала баня, нямало санитарни възли.
Като свидетел е бил разпитан и Н.С.Г., който познавал ищеца от 2006г. като усмихнат, добър и всеотдаен. Двамата били по едно и също време в затвора, в едно и също 37 – мо помещение, което било за следствени. Били заедно няколко месеца. Свидетелят познавал наказателните закони и помагал на други затворници при изготвянето на молби, жалби и пр. В помещението били около 15 – 20 души, то било влажно и мръсно. Според свидетеля, всеки ден по един час имало „каре”, т. е. разходка в двора на затвора, ищецът също се възползвал от нея. Когато бил в Затвора, Д.Т. бил различен от човека, когото свидетелят познавал от преди – пиел чай, тъй като кафето му предизвиквало проблеми с нервите и сърцето, бил затворен, единак, отказвал да контактува с другите, изолирал се и „зациклил”. Много тежко приел, че му било наложено 2 - годишно наказание „лишаване от свобода” , за сходно престъпление на друго лице от същото помещение съдът дал едва няколко месеца. Постоянно се оплаквал от несправедливата присъда. Свидетелят не помни през нощта на ищеца да е била оказвана спешна помощ поради влошаване на здравословното му състояние, но до 17 часа не знае колко пъти е посещавал медицинския кабинет.
При така изложените фактически данни, Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от Д.Г.Т. *** и Прокуратурата на Р България иск черпи правното си основание от нормата на чл. 2 ал. 6 от ЗОДОВ и е процесуално допустим. Предявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД е допустима и също подлежи на разглеждане.
Относно основателността на ищцовата претенция, съдът намира следното:
По иска против Районен съд гр. Д.:
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не зависи от действията или бездействията на определено лице.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ, е достатъчно да се установи, че е налице изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения от съда размер. В този случай следва да се има предвид, че видът на задържането – дали е по постановена мярка за неотклонение „задържане под стража” или като изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание, не влияе върху отговорността на държавата, следователно във всички случаи, в които е налице задържане над определения от съда размер, е налице основание за реализиране отговорността на държавата за обезвреда на основание чл. 2 т. 6 от ЗОДОВ. Отговорността и се реализира посредством съда, постановил незаконосъобразна присъда, в резултат на което се е получил резултатът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода над определения размер и която е била отменена или изменена от горестоящата съдебна инстанция като такава / вж. Решение № 1662 от **.I.1994 г. по гр. д. № 306/93 г., IV г. о./, поради което съдът намира, че правилно ищцовата претенция е насочена срещу Районен съд гр. Д.. Възведеното от този ответник възражение, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като присъда № **/ 25. 10. 2007г., постановена по НОХД № ****/ 2007г. по описа на ДРС, не е била отменена, нито ищецът е бил оправдан, е неоснователно. В процесния случай въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда, като е намалила размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” от две години на три месеца, при което положение и към датата на влизане в сила на въззивния съдебен акт, ищецът е бил задържан над определения от Окръжния съд /чийто акт е влязъл в сила и е единственият, който релевантно определя наложеното на ищеца наказание/ размер със седем месеца и три дни. При намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” за излежаване на определения срок гражданинът има право на обезщетение – в този смисъл изрично Решение № 1144 от 20.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 904/2002 г., IV г. о. Следователно предявеният от Д.Г.Т. *** иск за обезщетение за причинените му вреди в резултат на задържане над определения от съда размер е доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение, Окръжният съд намира следното:
С исковата си молба ищецът е заявил обезщетение в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, а именно: претърпял значителни болки, страдания и негативни душевни преживявания, дискомфорт, психически и емоционален срив, лошите условия в местата за лишаване от свобода, които ищецът следвало да търпи, довели до влошаване на здравословното му състояние – започнал да вдига високо кръвно налягане, изпаднал в депресия, раздразнителност и самоизолиране, а също влошаването на здравето му наложило оказване на спешна медицинска помощ и предписване на лекарства.
На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди, чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В тежест на предявилото иска лице е да установи факта на настъпване на вредите, чието обезщетяване претендира, особено когато се претендира обезщетение за вреди, свързани с лични преживявания от такова естество, за които не би могло да се предположи, че всяко лице търпи в идентична ситуация /вж. Решение № 614 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2008 г., II г. о./. В производството ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа, че е чувствал душевен и емоционален дискомфорт поради срока на наложеното му от Районен съд гр. Д. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години – изолирал се, станал нервен и раздразнителен, съпоставял се със сходни случаи /в тази връзка показанията на св. Н.Г./ и изпадал в душевно разочарование. Следователно може да се приеме за установено, че ищецът е търпял душевни и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дескомфорт в следствие лишаването си от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от Конституция на РБ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Свободата е състояние, което е иманентно присъщо на човешката личност в съвременното демократично общество, поради което самият факт на ограничаване свободата на личността, на възможността за свободен избор се отразява негативно върху личността, а оттам обуславя и наличие на основание за ангажиране отговорността за обезщетяване на търпените вреди.
Тук следва да се отбележи, че съдът не приема за доказано ищецът да е търпял в следствие на задържането си физически болки и страдания. В показанията си св. Терзиева твърди, че брат и се е оплаквал от високо кръвно, но от една страна свидетелката е близка родственица на ищеца, а от друга – показанията и не се подкрепят от приложените писмени доказателства – справки от журналите в местата за лишаване от свобода. Последните опровергават и показанията на св. Н.Н., че често се е налагало оказването на спешна помощ на ищеца. Всъщност от справките от ОС „ИН” гр. Д. – Следствени арести, и от Затвора – в., става ясно, че не е регистрирано рязко повишаване на кръвното му налягане, а записаните заболявания – главоболие, колика, остра вирусна инфекция, стомашно разстройство, които нито по своя вид и характер, нито по честота може да се приемат да са в пряк и непосредствен резултат от задържането на ищеца.
По отношение на твърденията на Д.Т. за лоши условия в местата за лишаване от свобода, то съдът намира, че същите трябва да бъдат разглеждани в смисъл, че ищецът е бил длъжен да ги търпи по – дълго време поради незаконното си задържане, а не че претендира обезщетение поради лошите условия в ареста и затвора. Само за яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че от приложената справка за вечерна проверка в Затвора в. става ясно, че в помещение 37, което е било за следствени, а не за осъдени, не са пребивавали 20 или 30 души, а значително по – малко. Установи се от показанията на св. Г., че ежедневно е имало излаз на разходка от по един час за всички задържани лица.
При изложените съображения, съдът намира, че следва да присъди на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Последните са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, така че то да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. С оглед доказателствата по делото, че ищецът е бил задържан незаконно в размер на седем месеца и три дни, което е сравнително дълъг период от време, през който не само е било накърнено конституционното му право на свобода, но са му били причинени и психически и емоционални страдания, то съдът намира за справедливо обезщетение в размер на пет хиляди лева. До този размер предявената от Д.Г.Т. *** претенция е основателна и следва да бъде уважена. С оглед обстоятелството, че се касае за парично задължение, то и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи и следващата се върху главното парично задължение от пет хиляди лева законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решение № ***/ 28. 05. 2008г. по ВНОХД № ***/ 2008г. по описа на ДОС / в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г./, до окончателното му изплащане. Не се дължи самостоятелно обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение по чл. 86 от ЗЗД от датата на предявяване на иска, тъй като този период се включва в горния, поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд. За разликата над уважения от съда размер на главния иск до предявения от ищеца такъв от 60 000лв., ищцовата претенция като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По иска против Прокуратурата на Р България:
Ищецът е заявил претенцията си за обезвреда солидарно против двамата ответници, като по отношение на Прокуратурата е заявил следните фактически основания за реализиране на отговорността и: Прокуратурата на РБ е извършила действия по внасяне на искане за налагане на мярка за неотклонение, без да се съобрази със степента на обществена опасност на деянието – ниската стойност на отнетото имущество и незабавното им възстановяване, самокритичното отношение на дееца, влошаващото му се здравословно състояние, а също и „натрупващото” се задържане. В първоинстанционното производство представителят на прокуратурата поддържал обвинението и предложил на ищеца да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, без да се съобрази с нормите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Съдът намира заявената против този ответник претенция за неоснователна, предвид факта, че задържането на ищеца над определения от съда срок не е в резултат на действията или бездействията на Прокуратурата. Неоснователни са ищцовите твърдения, че този ответник неоснователно извършил действия по внасяне на искане за налагане на мярка за неотклонение, тъй като ищецът е бил задържан непосредствено след извършване на престъплението от него на 31. 07. 2007г., като с постановление от 01. 08. 2007г. ДРП е продължила задържането му до 72 часа за осигуряването му в съдебно заседание, предвид обстоятелството, че са били налице условията за вземането му на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Такива обстоятелства са били налице, тъй като ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, а съобразно чл. 62 ал. 3 от НПК, ако не се установява противното, реалната опасност по смисъла на ал. 1 на с. чл. обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление е налице, когато е обвинен за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив. Предходната съдимост на ищеца е дала основание Прокуратурата да внесе в РС искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража” в съответствие с процесуалните норми на НПК, респективно внесеното от нея предложение не е незаконно, за да бъде реализирана отговорността и. Още повече, към датата на първоначалното задържане на ищеца, не е било налице „натрупващо се задържане”. Действително стойността на отнетото имущество не е била висока, но при извършени при условията на опасен рецидив престъпления против собствеността, стойността на отнетото имущество не обуславя маловажност на престъплението, което да доведе опровергаване на презумпцията по чл. 63 ал. 2 от НПК. При тези съображения, съдът намира, че не са налице незаконни действия от страна на прокуратурата по внасяне в РС – гр. Д. на искане за задържане на ищеца под стража.
Видно от приложеното наказателно производство, РП – гр. Д. е внесла обвинителен акт в ДРС на 09. 10. 2007г. Съобразно разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от НПК, мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление /в каквото е бил обвинен Д. Тервиев/. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца, като съобразно ал. 5 на с. чл., след изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора. За периода от първоначалното задържане на ищеца на 01. 08. 2007г. до датата на образувано на съдебното производство на 09. 10. 2007г. е изтекъл период, който не надвишава законоворегламентирания в чл. 64 ал. 4 от НПК, поради което действията на този ответник са законосъобразни. След образуване на съдебното производство отпада процесуалната възможност прокурор еднолично да измени или отмени наложената на подсъдим мярка за неотклонение, това е прерогатив единствено на първоинстанционния наказателен съд, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за това, че не е изменила мярката за неотклонение на ищеца за периода след образуване на НОХД № ****/ 2007г. на ДРС.
По отношение ищцовите твърдения, че този ответник е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пледирал на Д.Т. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, то и за това действие съдът намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата. Това е така, тъй като първоинстанционният наказателен съд може да признае едно лице за виновно в извършено престъпление и да му наложи наказание, без значение дали прокурорът поддържа обвинението или не, както и без значение за какво наказание пледира. Следователно вредоносния резултат – изтърпяване на по – голямо от определеното наказание, не е породен от действия или бездействия на Прокуратурата, поради което ищцовата претенция против този ответник подлежи на отхвърляне.
Съобразно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което съдът намира, че Районен съд гр. Д. следва да бъде осъден да заплати на Д.Г.Т. заплатената по иска срещу този ответник държавна такса в размер на 10лв., както и половината от сторените по делото разноски /за този ответник/, а именно – в размер на 27. 55лв. /1/ 2 от 55. 10лв./. Прокуратурата на РБ не дължи сторените от ищеца разноски, с оглед изхода на спора. Съобразно чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, поради което ответникът Районен съд гр. Д. следва да заплати на ищеца сторени от него разноски за един адвокат съобразно уважената част на този иск в размер на 166. 66лв. Прокуратурата на РБ не е сторила и не претендира разноски, които да и бъдат възлагани.
Водим от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Районен съд гр. Д., с адрес: гр. Д., ул. „Д – р К.С.” № 7, представляван от Председателя В.М., да заплати на Д.Г. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт и раздразнителност, в следствие на лишаването му от свобода поради задържане под стража над определения с решение № ***/ 28. 05. 2008г. по ВНОХД № ***/ 2008г. по описа на ДОС размер, а именно за срок от седем месеца и три дни, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28. 05. 2008г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г. ***, с ЕГН **********, против Прокуратурата на Р България, иск да му заплати солидарно с Районен съд гр. Д. обезщетение в размер на 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/ за нанесените му неимуществени вреди - психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт и раздразнителност, в следствие на лишаването му от свобода над определения с решение № ***/ 28. 05. 2008г. по ВНОХД № ***/ 2008г. по описа на ДОС.
ОСЪЖДА Районен съд гр. Д., с адрес: гр. Д., ул. „Д – р К.С.” № 7, представляван от Председателя В.М., да заплати на Д.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати сума в размер на 27. 55лв. /двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски и сума в размер на 166. 66лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи платен адвокатски хонорар съобразно уважената част на този иска против ДРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. в..



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

[111888]

С тълкувателно решение 5/2013 от 15 юни 2015 ВКС изтълкува(дописа законът),че съдът не е отговорен по ЗОДОВ за отменени присъди. Съдебни решения, като това посочено вероятно няма да могат да се случват в бъдеще.


Вж и тази статия http://legalworld.bg/45114.sydyt-ne-e-o ... isydi.html