от enter » 28 Окт 2014, 10:16
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1496
гр. Русе, 20.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шести октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4208 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Г.В.Х. заявява, че на 15.09.2007г. сключил с „Уникредит Булбанк” АД договор №0258, по силата на който ответникът му предоставил ипотечен кредит в размер на 70 000 лева със срок на погасяване - 20.09.2032г. при общ размер на годишната лихва – 7.22%. Съгласно погасителен план (съставляващ неразделна част от контракта), в периода м.октомври 2007г. – м.септември 2032г., ищецът следвало да изплаща заема чрез анюитетни месечни вноски в размер на по 504.61 лева.
До м.януари 2008г. молителят редовно заплащал дължимите месечни вноски.
През м.февруари 2008г., банката едностранно увеличила лихвата по отпуснатия кредит, вследствие което определила с 51.31 лева по-висок размер на месечните вноски – 555.92 лева. Внасяйки така определените анюитетни вноски, ищецът счита, че за времето от м.февруари 2008г. до м.ноември 2008г. е заплатил без основание сумата 513.10 лева (10 вноски х 51.31 лева).
От м.декември 2008г. ответното дружество отново едностранно увеличило лихвата по отпуснатия кредит и определил с 183.72 лева по-висок размер на месечните вноски – 688.33 лева, с оглед което за периода м.декември 2008г. – м.февруари 2009г. ищецът платил без основание сумата 202.50 лева.
На 08.05.2009г. възползвайки се от правото си по чл.12.4 от Договора, Г.Х. погасил предсрочно част от главницата - 7000 лева. В резултат на това банката преизчислила размера на дължимите анюитетни вноски за остатъка от договорения срок върху дължимата главница – 61 848.17 лева, но вместо в размер на 457.40 лева (съобразно първоначално уговорения лихвен процент), определила вноски в размер на 544.71 лева. Ищецът твърди, че за времето от м.май 2009г. до м.юни 2013г. внасял с 87.31 лева в повече от първоначално уговорения размер на анюитетните вноски. Поради това приема, че за посочения период е платил без основание сумата 4278.19 лева, а общо, за периода м.юни 2008г. – м.юни 2013г. – 5339.81 лева.
Молителят пояснява, че съгласно чл.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договора, кредитополучателят следва да даде съгласието си, кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за даден лихвен период по лихвения план, визиран в т.4.1а, съответно – размера на анюитетната вноска, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора. Твърди, че банката едностранно е увеличила през посочените по-.горе периода размера на дължимата, респективно заплатена лихва. Счита, че едностранното изменение на първоначално уговорената лихва по отпуснатия кредит е нищожно на основание чл.146, вр.чл.143 от Закона за защита на потребителите. Поддържа, че в договора за банков кредит от 15.09.2007г. годишния лихвен процент е договорен като сбор на базисен лихвен процент в размер на 4.571% и надбавка от 2.649%, а в процесния период ответникът едностранно е променял именно базисния лихвен процент, вследствие което е увеличавал и дължимата месечна анюитетна погасителна вноска. По изложените съображения приема, че сумата 5339.81 лева е платена без основание и като такава подлежи на връщане, съобразно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя”№7, представлявано от Л.Х. и А.К. да му заплатят сумата 5339.71 лева – получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2013г. до окончателното й заплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК „Уникредит Булбанк” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който развива съображения за неоснователност на ищцовите претенции. Счита, че след като процесния договор за кредит не е потребителски, разпоредбите на ЗЗП са неприложими, а посочената от ищеца клауза (т.11.1.3) не подлежи на преценка за неравноправност. В този смисъл визира чл.143 и сл. от ЗЗП; Директива 93/13 ЕИО и Закона за потребителския кредит. Твърди, че т.11.1.3 от Договора урежда основния му предмет, тъй като е част от клаузите, които определят възнаградителната лихва, т.е. цената на кредитната сделка по смисъла на чл.430, ал.2 ТЗ. Заявява, че доколкото разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП съдържа забрана преценката за неравноправност на клауза в договора да се прави по отношение определянето на основния му предмет, то т.11.1.3. не подлежи на такава преценка.
Поддържа, че между страните са проведени реални предварителни преговори по подписване на договора, като всяка една клауза, включително и т.11.1.3 от Раздел ІІ – „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №0258/15.09.2007г.” са били индивидуално договорени с ищеца. В подкрепа на това обстоятелство, визира факта, че т.11.1.3. е част от самия договор, а не от ОУ на банката. Сочи, че в хода на преговорния процес, кредитополучателят е имал възможност да поиска промяна на отделни клаузи от контракта, но тъй като такова искане не е било отправено, приема, че ищецът се е съгласил изцяло със съдържанието на договора.
Заявява, че в ЗЗП не се съдържа забрана да бъде уговарян минимален фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, който в случая бил 7.22%. Пояснява, че в т.4.1а страните, индивидуално са договорили размера на възнаградителната лихва, а именно базисен лихвен процент в размер на 4.571% към който се прибавя индивидуално определена надбавка, в случая 2.6490%, или ГЛП от 7.22%, които се начислява за периода 20.10.2007г. – 20.09.2032г. По този начин кредитополучателят се задължил да заплаща договорената лихва от 7.22% за целия период на договора, съгласно двустранно подписан погасителен план. Единственият механизъм за промяна на уговорената лихва се съдържал в т.11.1.3, съгласно която „…годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт”. При наличие на посочените уговорки, ответникът приема, че е договорен лихвен процент с фиксиран минимум от 7.22%. Според т.10.2 от ОУ на „Булбанк” АД от 2007г., приложими към датата на сключване на процесния договор, лихвените проценти по кредитите следвало да се съобразяват и зависели от условията на кредитните пазари. При това положение т.11.1.3, вр. с т.10.2 от ОУ формулирали конкретно условие за увеличаване на лихвения процент по договора за кредит – движението на кредитните пазари с които е обвързан, което води до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на договор №0258/15.09.2007г., по силата на който „Уникредит Булбанк” АД предоставило на Г.В.Х. ипотечен кредит в размер на 70 000 лева със срок на погасяване от 20.10.2007г. до 20.09.2032г. Съобразно т.4.1а годишния лихвен процент за целия период следвало да се формира от БЛП – 4.571% и 2.649% - надбавка. В раздел ІІ са визирани условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора. Предвидено е, че при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски (какъвто е настоящия случай), общия лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а от договора (т.е. БЛП при сключването му + надбавка 2.649%) и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт – т.11.1.3. Съгласно т.11.1.1, БЛП се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.10.3 и 10.4. от Условията на „Булбанк” АД, съставляващи неразделна част от договора. Според т.10.3 от Условията, за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на банката лихвен процент, който за кредити в лева е едномесечен СОФИБОР равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак. В т.10.4 е указано, че посочените в т.10.3 базисни лихвени проценти са приложими при ипотечни кредити.
Представен е погасителен план в който анюитетните вноски, определени на база лихвен индекс 4.5710% и надбавка 2.6490% са в размер на 504.62 лева.
Към отговора на исковата молба, ответникът е приложил „Условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити” и протоколи от решения на УС в периода 14.10.2008г. – 05.06.2009г., касаещи промени в БЛП.
По искане на страните е възложена и приета съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. В отговор на поставените въпроси, вещото лице сочи, че в условията на финансова и икономическа криза в края на 2008г., предвид влошеното състояние на финансовите пазари е повишен риска на финансовите институции и е увеличена цената на привлечения ресурс на местния пазар, което от своя страна е довело до изменение на лихвения процент в посока увеличение. Визирани са основните фактори (външен и индиректен), които са оказали влияние при формиране и изменение на лихвения процент по ипотечните кредитни договори. Пояснено е, че увеличението на средните годишни ефективни лихвени проценти по новопривлечени депозити от фирми и домакинства, и значителния ръст на CDS нивото са оказали влияние върху размера на лихвения процент в момента, в който е сключен процесния договор и при последващите му изменения. Изчислен е размерът на годишната лихва по кредита за процесния период при условията на фиксиран минимален размер от 7.22%. Установен е размера на вноските, които ищецът е правил за погасяване на дълга в периода м.юни 2008г. – м.юни 2013г. – 41 758.13 лева. Експертът е констатирал, че внесените в повече от дължимите по погасителния план вноски за процесния период са в общ размер 5835.68 лева. Остатъкът от дължимата по договора главница, която е следвало да бъде олихвена за периода 20.05.2009г. – 20.06.2009г. е била в размер на 61 825.32 лева. Месечната анюитетна вноска за погасяването й (след частичното погасяване през м.май 2009г.), съобразно договорения годишен лихвен процент – 7.22%, за периода м.май 2009г. – м.юни 2013г. е следвало да бъде 452.92 лева. Установено е, че през процесния период СОФИБОРА е варирал както в положителна, така и в отрицателна посока.
С оглед заключението на вещото лице, в о.с.з. по искане на ищцовата страна е допуснато изменение на иска, чрез неговото увеличение с 495.97 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения, основани на договор №0258/15.09.2007г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца кредит в размер на 70 000 лева. В изпълнение на задълженията, произтичащи от контракта Г.Х. ежемесечно погасявал уговорените вноски формирани от главница и лихви, чиито размер банката едностранно увеличила неколкократно на основание чл.11.1.3 от Договора. Спорно между страните е обстоятелството действителна ли е посочената клауза, респективно как следва да се прилага.
Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като такъв вид търговска сделка, той попада в приложното поле на чл.143 – 146 ЗЗП
Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не кореспондира с изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, при определени хипотези, визирани в правната норма, между които и т.10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание.
Според разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се съобразят видът на стоката или услугата – предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално (чл.146, ал.1 ЗЗП). Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146, ал.2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Като пример за такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването им не е изчерпателно. В чл.144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с потребители, визирани в чл.143 ЗЗП са неприложими. Така, според чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП разпоредбата е неприложима за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, при условие, че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договор в седмодневен срок и другата страна по договора има правото незабавно да прекрати договора.
В конкретния казус, следва да се установи наличието на основателна причина, която по смисъла на посочената правна норма изключва неравноправния характер на клаузата, въз основа на която периодично е увеличаван годишния лихвен процент, респективно дължимите от ищеца лихви по договора за кредит. „Основателната причина” за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно посочена в договора, което следва и от изричното правило на чл.147, ал.1 ЗЗП. В случая, според т.11.1.1 от „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит” базисния лихвен процент се определя въз основа на конкретно посочен индекс, в случая – СОФИБОР. Безспорно е, че с решения на УС на „Уникредит Булбанк” (Протокол №38/14.10.2008г.) в годишния лихвен процент по договора за кредит е въведен и допълнителен компонент – премия, определяна в размер от 0 до 200 базови пункта, чрез включването на който се достига до едностранно увеличение на лихвения процент спрямо нивата които би имал, в случай, че е изчисляван само въз основа на договореното – сбор от базов лихвен процент (едномесечен СОФИБОР) и фиксирана надбавка. С последващи решения на УС, размерът на едностранната премия последователно е увеличаван. Действително в т.11.1.3 от Условията е визирана възможност за увеличаване годишния лихвен процент по кредита, която е обвързана с изменение на пазарните условия, но понятието „пазарни условия” (което не е дефинирано в договора) е твърде общо и на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, обуславящ правото на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит. Необходимо е да се отбележи, че СОФИБОР изразява изменението на пазарните условия и страните са договорили в т.11.1.1 промяната на БЛП единствено въз основа на този индекс. Следователно, дори да се приеме, че е налице изменение на „пазарните условия”, то се изразява най-точно от посочения индекс, който през процесния период е варирал както в положителна, така и в отрицателна посока.
При това положение съдът приема, че клаузата на т.11.1.3 от Условията, според която годишния лихвен процент може да бъде само увеличаван, но не и намаляван под визирания в договора праг, е изцяло неравноправна и по смисъла на чл.146 ЗЗП - нищожна, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника.
Отделно от това, при тълкуване клаузите, визирани в раздел „11. Лихви и комисионни” би могло да се направи извод, че в т.11.1.3 е договорено кога би могла да настъпи промяна в лихвения процент, а в т.11.1.1. – по каква схема и въз основа на кои компоненти ще се извърши тази промяна.
Нищожността на клаузата води до извод, че размерът на годишния лихвен процент следва да бъде определян, така, както е уговорен – като сбор от БЛП, съставляващ едномесечния СОФИБОР и договорената надбавка, без въведения с решенията на УС трети компонент. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че разликата между начислената и заплатена от ищеца лихва и тази, дължима съобразно договореното е в размер на 5835.69 лева. Сумата, изплатена на ответника въз основа на едностранното изменение на лихвения процент, предприето по силата на нищожна клауза е получена при липса на правно основание и следва да бъде възстановена на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла тригодишна погасителна давност относно вземането, тъй като същото не попада в нито една от хипотезите на чл.111 ЗЗД и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност. Претенцията на ищеца не се основава на вземане за лихва, а на недължимо платенa сума. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност е месец юни 2008г. Исковата молба е депозирана на четвърти юли 2013г. Следователно, погасено по давност е вземането на ищеца само за месец юни 2008г. в размер на 51.31 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 5 784.38 лева, като върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано от 04.07.2013г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска. Същите възлизат на 1483.43 лева – заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице, а съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 1470.39 лева. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. Такива той е направил в размер на 1950 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат и вещо лице, а съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 17.14 лева. По компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца 1453.25 лева. Следва да се отбележи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразен с чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. и в този смисъл, възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя”№7, представлявано от Л.Х. и А. К. да заплати на Г.В.Х., ЕГН ********** сумата 5 784.38 лева – получена без правно основание за периода м.юни 2008г. – м.юни 2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2013г. до окончателното й изплащане, както и 1453.25 лева – направени по делото разноски. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 5784.38 лева до предявените 5835.69 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
. И мотивите , и казуса са са си направо дежа ву. Вече сме го виждали по други дела