Техническа грешка в АУАН

[nak111]

Гугъл е пълен с Решения на адм. съдилища в които се сочи, че липсата на ЕГН на свидител не е същ. нарушение. Относно адреса - целта му е да се посочи адрес на който свидетеля да се призове за да се яви за разпит, така че няма никаква пречка това да е служебния адрес. Почти всички АУАН които съм виждал са такива.
Горното нарушение не може да се отрази на доказването на нарушението. Няма как заради липса на ЕГН и адрес на св., да се приеме че нарушението не е доказано, ако например актосъставителя, свидетелите и др. док. сочат обратното.

[e_varadinov]

Дай да видя едно такова решение. Ако може да е по ЗДвП и тогава ще коментирам.

[doc03]

,

[kuzdov]

Защото Законодателя е вменил в чл.42, т.7 ЗАНН, че АУАН трябва да съдържа точните адреси на свидетелите. Такава е неговата воля. Не е вменил, че може да се пишеше служебен адрес или друг произволен адрес за призоваване.

Мда, Законодателят е написал "точен адрес", но никъде не е записал, че непременно това трябва да е постоянен адрес, примерно. Та това не значи абсолютно нищо. Мога да дам и адреса на комшийката ако сметна за нужно ...
П.П. Относно липсата на ЕГН в повечето (99,9% да кажем) от случаите не е важно, понеже вероятността на един адрес за призоваване да съществуват две или повече лица с еднакви имена е нищожна. Обаче има и изключения и аз лично съм попадал в тях. И други колеги са получавали призовки за дела, с които нямат нищо общо.

[e_varadinov]

Ако съдът е отменил, потвърдил или изменил наказателно постановление, което може и да не е издадено, тогава какви правни последици поражда съдебното решение?

По едно дело беше приложено НП издадено от Началник група в сектор ПП. Районният съд е потвърдил НП на Началник сектор ПП. Административен съд е потвърдил решението на РС. Това лице е с юридически ограничено виждане и не е представлявано от адвокат.
Та питам аз кой е административно наказващия орган в случая?
1. Началник група в сектор ПП за когото се твърди, че е изадл и подписал НП
2. Началник сектор ПП, който е изпратил съпроводителното писмо

Аз мисля, че нито Началник група в сектор ПП нито Началник сектор ПП са административно наказващи органи. Те може да са упълномощени от Министъра на вътрешните работи да издават НП, но не са АНО. Административно наказващи органи са:
1. Министъра на вътрешните работи
2.Министъра на отбраната
3.Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
4.Кметовете на общините.

По дадено дело откъде да знам, първо дали има надлежно връчено наказателно постановление. Дали жалбата е пусната по законно установеният ред. А редът е визиран в чл.60, ал.1 ЗАНН. Чрез административно наказващия орган, не чрез упълномощеното лице.
Кой е изпратил съпроводителното писмо и какво е съдържанието му. Кой е конституиран и призован по делото. Обикновено съпроводителните писма се изпращат в съда от длъжностни лица, които не са АНО. В съпроводителното писмо пише на основание чл.60, ал.2 ЗАНН Ви изпращаме. Ама колко души го изпращате и има ли пълномощно длъжностното лице подписало писмото да извършва действия вменени на наказващия орган. Разписки за връчване на НП не се прилагат и др.
Пуснатата жалба има ясен петитум. И правомощието на съда е да отмени, измени или потвърди конкретно НП на конкретен административно наказващ орган.
Ако дадено НП е издадено от Началник сектор ПП упълномощен от министъра на вътрешните работи това означава че НП е издадено от министъра на вътрешните работи.

Ако съдът отмени НП издадено от Началник сектор ПП това не означава, че жалбоподателя е спечелил делото както много си мислят. Създадена е една привидност, че печели делото. Ама жалбоподателя дал пари на адвокат как да претендира за вреди. Жалбоподателя сезира съда като иска едно, а съда постановява друго.

Ако съдът потвърди или измени НП издадено от Началник сектор ПП. Това означава, че наказателното постановление не може да влезе в сила. В този случай не е налице процесуалното основание на чл.64, буква"в" ЗАНН.

Наказателното постановление като правораздавателен акт може да влезе в сила само ако отговаря на условята за валидност на един правораздавателен акт и е налице едно от процесуалните основания на чл.64 ЗАНН.

[kuzdov]

.... Аз мисля, че нито Началник група в сектор ПП нито Началник сектор ПП са административно наказващи органи. Те може да са упълномощени от Министъра на вътрешните работи да издават НП, но не са АНО. Административно наказващи органи са:
1. Министъра на вътрешните работи
2.Министъра на отбраната
3.Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
4.Кметовете на общините.....

Аз пък мисля, че си поредния теоретик, който няма нищо общо с правото де юре и де факто и поради това няма смисъл да пълним темите с безсмислени писания по повод първичността на кокошката или яйцето ...

[bird_of_paradise]

Снощи бях изцедена, но въпреки това прочетох. Не писах, защото е дълго за обяснение, особено между колеги. Днес, забелязвам, че нак 111 е раздавал знания и няма да развивам артрит на пръстите, защото съм абсолютно съгласна с него. Отделно, че съществува обилна съдебна практика- въпрос на четене.

Колега Варадинов, след като стигнахме до субсидиарното прилагане на НПК, нека сме коректни и да посочим поне правилната норма(защото това, което сочите напълно устройва питащия ни колега )- чл. 180, ал.7 НПК. Що се отнася до субсидиарното прилагане, личното ми мнение е, че в този случай НПК не играе, защото си има изрична уредба в ЗАНН ( нали, предявяваме и връчваме АУАН, не НП).
Факта, че името не отговаря на посочения за нарушител няма да опорочи връчването, защото с една графическа експертиза този пропуск може да бъде отстранен ( развити са подробни доводи по-горе) и балонът се пука.
По отношение властта на АНО- като да не сте чели за делегиране на властнически правомощия; липсата на ЕГН на свидетел- служител на същото ведомство никога не е било съществено процесуално нарушение;

Към колегата пуснал темата- не анулирайте акта, че ще си създадете повече главоболия, а ако се съмнявате в написаното от нас- предявете го за втори път и успех. Не това, което ви тормози, ще опорочи АНП.

[e_varadinov]

Здравейте,
В акта се отбелязва датата на неговото подписване, но коя е тази дата? Когато нарушителя започва да полага подписа или когато е "положил" подписа.
При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка.

В акта следва да се отбележи датата на която разписката за връчване е оформена като официален документ.

Ако аз съм нарушителя ще твърдя, че подписването не е завършено и съответно не е започнал да тече 3-дневният срок в който мога да дам писмени възражения. А щом Наказателното постановление е издадено ми е нарушено правото на защита. В тежест на АНО да докаже пред съда, че срока е спазен. Това доказване става само с официален документ не със свидетелски показания. Е този официален документ е разписката за връчването. И след като такава има по делото, но липсва длъжността на лицето извършило връчването, то срока ми за евентуално писмено възражение не може да е изтекъл, защото не е започнал да тече.

Наличието на подписан АУАН се доказва с официален документ наречен разписка не със свидетелски показания. Наличието или липсата на влязла в сила присъда се доказва със свидетелство за съдимост или справка за съдимост, не със свидетелски показания.

[bird_of_paradise]

Аха... едно питане не по темата- колега ( извинете съмненията ми, ама за мен са основателни) или студент сте?

[kuzdov]

:D Здравейте,
В акта се отбелязва датата на неговото подписване, но коя е тази дата? Когато нарушителя започва да полага подписа или когато е "положил" подписа.
При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка.

В акта следва да се отбележи датата на която разписката за връчване е оформена като официален документ.

Ако аз съм нарушителя ще твърдя, че подписването не е завършено и съответно не е започнал да тече 3-дневният срок в който мога да дам писмени възражения. А щом Наказателното постановление е издадено ми е нарушено правото на защита. В тежест на АНО да докаже пред съда, че срока е спазен. Това доказване става само с официален документ не със свидетелски показания. Е този официален документ е разписката за връчването. И след като такава има по делото, но липсва длъжността на лицето извършило връчването, то срока ми за евентуално писмено възражение не може да е изтекъл, защото не е започнал да тече.

Наличието на подписан АУАН се доказва с официален документ наречен разписка не със свидетелски показания. Наличието или липсата на влязла в сила присъда се доказва със свидетелство за съдимост или справка за съдимост, не със свидетелски показания.

Хайде да ти дам тема за размисъл, щото виждам, че продължаваш да се мъчиш с несвойствена материя. Ако нарушителят откаже да подпише АУАН и разписката и съответно въобще не му е дадено копие, какво се случва? Текат ли някакви срокове, валиден ли е АУАН? По твоите разсъждения излиза, че следва да бъде анулиран и няма никакви правни последствия за нарушителя. Дали е така, а?

[e_varadinov]

Нищо не се случва субективно право на нарушителя е да преценява какво да прави.

Нарушителя има право да избира от 4 варианта, и това не може да му се вмени във вина.

1. подписва акта подписва разписката
2. подписва акта не подписва разписката
3. не подписва акта подписва разписката
4. не подписва акта не подписва разписката

Във всеки от 4 случая, за пореден път ти казвам, че тридневният срок за евентуално писмено възражение започва да тече от датата в която съставиш разписката като официален документ.

Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция

[bird_of_paradise]

Нищо не се случва субективно право на нарушителя е да преценява какво да прави.

Нарушителя има право да избира от 4 варианта, и това не може да му се вмени във вина.

1. подписва акта подписва разписката
2. подписва акта не подписва разписката
3. не подписва акта подписва разписката
4. не подписва акта не подписва разписката

Във всеки от 4 случая, за пореден път ти казвам, че тридневният срок за евентуално писмено възражение започва да тече от датата в която съставиш разписката като официален документ.

Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция

А-ха, и казвате неговите права са суверенни и не подлежи на коментар решението му, като законодателят е бил толкоз недалновиден, че не е предвидил този ход... Тази лекция съм пропуснала , но е забавно, защото хвърлихте в небитието чл.43, ал.2 ЗАНН.

Аз съм до тук, очевидно е загуба на време.
Хубава вечер на всички.

[e_varadinov]

Изобщо не хвърлям в небитието чл.43, ал.2 ЗАНН.
Направете систематическо, граматическо и логическо тълкуване на цялата разпоредба на чл.43 ЗАНН и ще се съгласите с мен.

Акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа минимум три подписа, а трите задължителни са:
1.подпис - съставителя на акта
2.подпис - един от свидетелите посочени в акта

3.подпис - нарушителя или един свидетел, името и точният му адрес на който се отбелязват в акта.

Подписите на съставителя на акта и свидетелите посочени в акта не са обвързани с нищо.

Докато полагането на третият подпис е обвързан с наличието на две кумулативни предпоставки:
1. връчване на препис от акта на нарушителя
2. съставяне на разписка за връчването.

Част от функциите на административно наказващите органи е връчването на препис от акта на нарушителя и съставяне на разписка за връчването.


Освен това за информация на kuzdov свидетеля очевидец на нарушението и свидетеля на отказа не може да са едно и също лице

[kuzdov]

[quote="e_varadinov".....
Освен това за информация на kuzdov свидетеля очевидец на нарушението и свидетеля на отказа не може да са едно и също лице [/quote]
Сериозно?! И къде е посочено това изискване? Вероятно "законадателят" е предвидил, че на мястото на извършване на нарушението е задължително да има минимум двама независими един от друг свидетели?

[e_varadinov]

Предвидено е в ЗАНН, но е така написано, че само лице с юридически ограничено виждане не може да го види.

[ch3oh]

e_varadinov, защо не качите някое ваше дело, където сте приложили тези ваши "разсъждения".
Така поне ще можете да разсеете впечатлението ми, че присъствието ви в съдебна зала се е ограничило с ролята на обикновен зрител.
На теория - теорията и практиката на се разливат. На практика е различно...

[e_varadinov]

Никога не ми е съставян АУАН, защото се старая да спазвам правовия ред в Република Българя. В съдебна зала не присъствам, правото ми е хоби.
Писал съм много жалби на познати и крайният резултат никога не е бил неблагоприятен за тях.
Пак го казвам, не твърдя, че делата са спечелени, но е създадена привидност, че са спечелени. Другата страна, на която "уж" се "отменя НП" никога не е обжалвала решенията на районните съдилища. В жалбите пиша само за процесуални нарушения поради което случая не трябва да се разглежда по същество. Постановените решения са в този смисъл:

РЕШЕНИЕ

Номер .12.2012 г. гр.Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

На 03.12.2012 година
В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Веселин Петричев

Секретар: Л.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от председателя
АНХД №-509/2012г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Г.Т.Д. *** ,с ЕГН-********** е обжалвал НП №-2248/17.10.2012г. на Началника на РУ на МВР Велинград, с молба същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.В представената въззивна жалба оспорва извършеното административно нарушение,сочи,че в производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения,като доводите касаят бланкетни оплаквания за такива нарушения.В с.з. жалбоподателя Д. поддържа въззивната си жалба.
Ответника по жалбата РПУ Велинград не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение от 06.10.2012г. е констатирано,че жалбоподателя Д.,като водач на МПС-“Мазда”,с ДК № СА 0410 СР,управлявайки автомобила в гр.Велинград по ул.”Юндола” отказва да бъде изпробван с техническо средство алкотест Дрегер с инв.№0290 за наличие на алкохол,както и отказва да получи и подпише талон за медицинско изследване №0298109 -нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП .От показанията на актосъставителя Б. и свид. по акта С.,всичките служители на РУ на МВР Велинград се установява,че на посочената дата,след полунощ,около 05,00 часа на ул.”Юндола” са спрели лек автомобил марка Мазда,като са извършили проверка на водача на автомобила,който е лъхал и на алкохол.Този водач е бил поканен от полицейските служители да бъде изпробван за наличие на алкохол,но след като последния отказал , му е бил съставен акт за нарушение и му е била отнета книжката за правоуправление на МПС. В представената въззивна жалба Д. оспорва извършеното административно нарушение,сочи,че в производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения,като доводите касаят бланкетни оплаквания за такива нарушения,прави възражения и за приложението на чл.174 ал.3 от ЗДП,като счита,че неправилно е посочена и като материално правно норма и като санкционна такава.

С оглед на горното,съдът намира жалбата за процесуално допустима,подадена в законоустановения срок,като разгледана по съществото си е и основателна,но не на поддържаните с нея и в с.з. доводи и възражения,поради което ще следва да се постанови съдебно решение,с което се отмени изцяло обжалваното НП по следните съображения:при извършената изцяло служебна проверка по законосъобразността и обосноваността на атакуваното НП,съдът констатира,че в хода на установяване на административното нарушение,е допуснато съществено процесуално нарушение,което по своето съдържание и последици е ограничило правото на участие и на защита на жалбоподателя в това производство и което е самостоятелно основание за отмяната на НП без съдът да се произнася по съществото на спора.С акта за установяване на административното нарушение,с който се образува самото административно наказателно производство се навеждат и установяват обстоятелства и факти, които от обективна страна очертават първоначалната рамка в която следва да продължи това производство по отношение на осъществен състав на нарушена административно наказателна норма,включително и това с което се налага впоследствие самото административно наказание.С такъв акт за нарушение следва да се очертаят всички фактически и правни рамки на обвинението,включително и пълната текстова материализация на това обвинение,съответствуващо и на проявената действителна правна квалификация т.е. следва да има единство на състава на нарушената норма с този на самата приложима в случая като правно основание на предвиденото наказание административно наказателна норма.В акта за нарушение ,а и в обстоятелствената част на атакуваното НП наказващия орган в преобладаващата се част от диспозицията на описаното нарушение е посочил елементи които съпоставени с нормата на чл.174 ал.3 от ЗДР не се припокриват изцяло,,тъй като най вече се говори за управление на МПС,след употреба на алкохол,като водача е лъхал на алкохол и е говорил несвързано,които елементи обаче сочат на наличие на хипотезата и приложението на чл.174 ал.1 от ЗДП,каквото обвинение фактически няма и каквато санкция е наложена но по друг текст от закона по чл.174 ал.3 от ЗДП.Има смесване на два фактически състава на две приложими норми по чл.174 на ал.1 и на ал.3 от ЗДП и в случая за нарушителя Д. е трудно да разбере за коя от описаните хипотези в акта и НП следва да носи отговорност и по кой текст,тъй като наказанията са индивидуализирани по различен начин като вид и размер в тези два текста от закона.Освен това има нарушение и на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН определяща реда и начина на удостоверяване на отказа на нарушителя да получи акта за нарушение респ. талона за медицинско изследване.Съгласно този текст от закона и съгласно установената съдебна практика по неговото приложение отказа на нарушителя да получи препис от акта за нарушение се удостоверява с подписа на свидетел, но извън кръга от лицата присъствували при установяване на административното нарушение,като в случая и при акта за нарушение и при отказа за получаване на талона за медицинско изследване ,същите откази на нарушителя са удостоверени от свид.С. който е и свидетел по установяване на административното нарушение, което е недопустимо и което обстоятелство опорочава тази процедура.Това опорочаване и при талона за медицинско изследване е довело до невъзможност жалбоподателя Д. да докаже, че не е употребил алкохол,като това е единствения способ по Н-ба №30,в който случай това е ограничаване на неговото право на участие в производството пред наказващия орган и е основание за отмяна на атакуваното НП.
Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА НП-№-2248/17.10.2012г. на Началника на РУП на МВР Велинград, с което на Г.Т.Д. *** ,с ЕГН-********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл.174 ал.3 от ЗДП ,за осъществено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,и с което е постановено отнемането на 12 к.т. по Н-ба №Із-1959/07г,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Не познавам страната по това дело.
Сега съм решил едно такова "уж" спечелено дело да го обжалвам пред административния съд.

[bird_of_paradise]

Не само страната не познаваш, ама и правото ти е мъгла, ако и да твърдиш, че си писател.
Това НП е отменено, заради нарушение на материалния закон, което е съществено, защото нарушава правота на защита на тариката, а останалото е споменато за цвят. Не е въпрос на недопустимост, а на обективност и безпристрастност, щото по презумпция в тази страна вяра на органите на реда не се кредитира.
Последното, щото всеки от собствената си камбанария мери.
Ако не бе толкова съществен порока на мат. закон, останалото нямаше да го четеш ( все се чудя как се презумира пристрастност и липса на обективност у човек, който си върши работата, ама няма решение, което да е дало отговор на това).... но правото е до колене, а власите се давят на плитко.

[kuzdov]

Предвидено е в ЗАНН, но е така написано, че само лице с юридически ограничено виждане не може да го види.

Е, аз не съм юрист и срам не срам, признавам си, че правото ми е мътно. Ама смея въпреки това да твърдя, че в ЗАНН такава формулировка не съществува, а и практиката ми нееднократно го е доказала ...

[nk7702n]

Предвидено е в ЗАНН, но е така написано, че само лице с юридически ограничено виждане не може да го види.

Е, аз не съм юрист и срам не срам, признавам си, че правото ми е мътно. Ама смея въпреки това да твърдя, че в ЗАНН такава формулировка не съществува, а и практиката ми нееднократно го е доказала ...

Няма изрична формулировка, но някои състави по тълкувателен път стигат до тоя извод, свързвайки текстовете на чл. 43 ал.2 с чл.40 ал.1, ал.3 и чл.42 т.7 от ЗАНН, примерно :
За пълнота на решението следва да се посочи, че е налице още едно нарушение допуснато при съставяне на АУАН, което районният съд не е констатирал. Видно от приложеният по делото акт е, че свидетел на отказа е посоченият за свидетел по съставянето на АУАН Р. Р.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя, ответник по касация. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според касационната инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.