1. След извършена ревизия, на дружество Х е съставен ревизионен акт за начет /РАН/ от страна на Териториалното поделение на НОИ на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
2. След подадено в срок възражение от дружеството, сумата по РАН е редуцирана и е издадено Разпореждане за внасяне на сумата по начета на основание чл.110, ал.3 КСО. Тъй като съгласно чл.117а КСО обжалването на разпореждането не спира тяхното изпълнение, сумата по РАН е внесена от дружеството.
3. След внасянето на сумата, дружеството подава жалба по реда на чл.117, ал.2 във връзка с чл.117, ал.1, б. "в" КСО срещу разпореждането за внасяне на сумата пред ръководителя на ТП на НОИ.
4. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.
5. Към настоящия момент е изминал повече от един месец от датата на получаване на жалбата в НОИ. Съгласно константната съдебна практика, включително и на ВАС, изчерпването на административния ред за оспорване, е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването пред съда, като правната фигура на мълчаливия отказ по чл.58, ал.1 АПК намира приложение при непроизнасянето на административния орган в срок, но не и в производството по административен контрол на същия. КСО се явява специален закон спрямо АПК и и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл.118, ал.1 КСО, тъй като предмет на последното е решението на ръководителя на ТП на НОИ.
Получава се следната картина. Дружеството Х внася сумата по РАН и съвестно обжалва индивидуалния административен акт - разпореждането за внасяне, пред компетентния за това орган – директора на ТП на НОИ. Същият не се произнася в указания му едномесечен срок, като липсата на произнасяне препятства пренасянето на спора пред съда, съответно се бави възстановяването на сумата по начета (която не е малка), в случай, че разпореждането бъде отменено.
В случая, пак съгласно константната практика на ВАС, не са приложими разпоредбите на глава XV от АПК – “Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията”, защото разпоредбите на чл.256 и чл.257 АПК се отнасят за фактически, но не и за правни действия на администрацията. Тоест не представлява неоснователно бездействие неизпълнението на задължението за произнасяне по жалба.
Какво ни остава, за да принудим контролния орган - ръководителя на ТП на НОИ да си свърши работата? Остава ни само разпоредбата на чл.303, т.1 АПК - наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт. И ето тук идва моята чуденка. Съгласно разпоредбата на чл.307, ал.1 от АПК, в случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния орган на изпълнителната власт, а наказателните постановления се издават от органа или от овластени от него длъжностни лица.
В случая с ръководителя на ТП на НОИ, кой орган се явява ‘съответен орган на изпълнителната власт” спрямо него – управителя на НОИ или друго лице? Тъй като производството се развива по ЗАНН, кое лице ще състави АУАН по чл.37 ЗАНН. До кого да адресирам искане за съставяне на такъв акт?
Ако някой e е сблъсквал с подобен казус, нека сподели опит
Голям джумбиш - да видя няма да повярвам, един чиновник да състави акт на друг чиновник. 
Не си губете времето, пийте една студена вода или лимонада и се снишавайте, щото у нас има закони, но няма законност 
тръгнете ли по този ред да си отстоявате правата, ще почнат да ви търсят кал под ноктите. Вие не четете ли вестници, не гледате ли телевизия - тука е Бимбилистан и изразите "правова държава" и "върховенство на закона" са само етикети за наивни идеалисти. Те си правят каквото си искат и казват "така съм преценил, така съм решил, имате право да се жалвате". Почваш да се жалваш, но когато една от страните е Държавата а другата обикновения човек/гражданин, правото е винаги на страната на Държавата. Няма обратна практика 
готин ник нейм, никога не би ми хрумнало...