Помощ за казус по ГПН

[contralegem]

Колега Тотен, мисля, че когато човек споделя нечие становище, следва да може и сам да го аргументира.
Това, че нещо "е опасно за оборота" е доста мъглив аргумент. Когато предявява установителен иск (какъвто е искът за прогласяване на нищожност), ищецът следва да има интерес от това. Кой от тези тримата има интерес да предяви такъв иск? За 200-те лв. упълномощителят разполага с иска по чл.59 ЗЗД. Относно това съглашение (за подялбата на горницата) - според мен то е симулативно и за него следва да се приложи чл.17, ал.1 ЗЗД. А защо пък да не е унищожаемо поради измама?

[toten14]

Къде му е симулативността на това "сългашение"? Нали разбирате, че именно това е съглашението, предмет на което са действията във вреда на представлявания. Страни по него са третото лице - продавач и представителя и то е относително самостоятелно от сделката с ефект в правната сфера на представлявания. Именно затова не е симулативно, нито измамвливо, защото няма релевантен факт, който опорочава волята на страните по това съглашение. Именно затова то е нищожно.
По отношение на установителния иск (освен с такъв иск, една нищожност може да се прогласи и инцидентно, в рамките на друг процес) - нека разглеждаме тук само материалноправните ефекти на обсъжданите хипотези - а не аксиомата я знаете "нищожността има erga omnes действие"
Относно собствената аргументация, вече ви казах какъв е основния аргумент на такова тълкуване на чл. 40, нима ще отречете, че, след като тази разпоредба съществува основно, за да защитава интересите на представлявания, защо трябва да му откажем, когато има интерес да потвърди договора? Разбира се, ако действието не бъде потвърдено то пак ще бъде недействително..тоест връщаме се в изходна позиция, ако го погледнем и от този ъгъл ще видим, че това е една допълнителна защита за представлявания.
Иначе къде е основния критерий за действието "във вреда", защото такова едно понятие е израз на чиста бланкетност. Препратих ви към авторите, защото смятам, че пълната аргументация изисква сравнително по-голям и обширен текст, както и защото в крайна сметка моят пост в този форум не може да претендира за изчерпателността и оригиналността на дългогодишната работа на цитираните автори. Не смятам, обаче, че съм голословничил.

[contralegem]

Нали разбирате абсурдността на постановката - когато едно лице има интерес от една уговорка, то не може едновременно да е увредено от същата уговорка. Уговорката, която е във вреда на упълномощителя, е част от договора, а не нещо отделно - в договора пише цена 1 200 лв, а всъщност е 1 000 лв. и тази привидност се създава за пред упълномощителя. (Привидната сделка също е нищожна.)

[toten14]

Редно е да кажем, че тук голямо значение има и добросъвестността на третото лице, защото, ако представителя действа във вреда на представлявания, но без знание на третото лице, то сделката ще обърже представлявания, защото той носи риска от избора си - чл. 36, ал.2 ЗЗД. В другия случай при недобросъвестност се отива към обсъждания по-горе ефект, действия превишаващи представителната власт и злоупотреба с право, но и възможност за ратификация. Разбира се, в литературата това тълкуване е наречено "поправително", което означава, че не отговаря напълно на буквалния текст на чл.40 ЗЗД, но пък за сметка на това е много по-справедливо и убедително. Още повече в рамките на проблема за конфликта на интереси подобно разрешение се застъпва с новите цивилистични тенденции в Европа (вижте някоя от soft law кодификациите...Principles of European Contract law примерно).
А впрочем, ако приемем, че сделката е нищожна, то тази разпоредба губи смисъла на битието си, защото влиза изцяло в приложното поле на чл.26, ал.2 ззд. Както и да е, леко сме оффтопик на тази тема. Аз на драго сърже бих дискутирал проблема, защото ми е интересен, но смятам, че тук вече става ненадлежно

[nannyogg]

Текстът на чл.27, предл. второ ЗЗД, касае точно неспазване на изискванията на чл.130, ал.3 СК. Става дума за незавършен фактически състав (липсва разрешение от РС), но въпреки това законът позволява сделката да породи правни последици. Това не е добро законодателно разрешение, защото така ако родителят се договори във вреда на малолетния, сделката е унищожаема, а ако представителят на пълнолетно лице се договори във вреда на последното, сделката е нищожна, тоест пълнолетното лице е в по-благоприятно положение от малолетното.
Действително чл.27, предл. първо и второ ЗЗД е доста спорен текст - за различните мнения - "Унищожаемост на ГП сделки" от М. Малчев.

+1 Това мнение ми прозвуча най - обосновано и убедително досега.

nk7702n, то може да Ви звучи така, ама в действителност не е. Текстът на 27 ЗЗД е кристално ясен и недай си боже да го бутнат и него, че тогава какво ще се прави. Аналогията между чл. 40 ЗЗД и чл. 27 с.з. е абсолютно неуместна. Двете норми имат различно приложно поле.

Аз съм от тези, които считат, че не е кристално ясен и които се надяват "да го бутнат".
Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем. Но ще проследя с интерес Вашето мнение, макар че цитатът Ви е насочен към друг участник във форума.

[nannyogg]

Здравейте,
аз лично мисля,че сделката е нищожна като противоречяща на закона.Чл 130 е императивна норма, и неспазването му влече абсолютна нищожност на договора.
Всички пишете, че според практиката сделката е унищожаеме, а никой не посочи поне едно решение , което да потвърди тази практика.
Въпрос:Детето е малолетно /така пише в казуса/ т.е под 14 годишно, кога ще може то да оспори сделката, след като иска за унищожаемост може да се предяви до 3 години, от навършване на пълнолетие обаче? ЗЛС е категоричен ,че малолетните деца се представляват от родителите си / бащата, който е извършил сделката, и няма да я оспори, защото няма личен интерес да го направи/.
Съгласна съм с това което сте писали, но тази сделка страда от много тежък порок, който не може да бъде саниран.Основната разлика между нищожната и унищожаемата сделка е ,че едната не поражда правни последици и не може да бъде санирана, а другата може.Да приемем ,че сделката е унощожаема, как ще се санира порока? - като се изиска разрешението и се довърши ФС, а в решението по-долу ВС е счел, че такова разрешение може да бъде дадено дори след като е заведен иск за унищожаването, по време на самия процес.
Ще се радвам, да публикувате някое решение.Въпроса наистина е дискусионен.

Решение № 1629 от 18.VII.1959 г. по гр. д. № 4747/59 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС - Гражданска колегия, 1959 г.
чл. 89 ,

чл. 98 ЗЛС,


чл. 27 ЗЗД

Одобрението на народния съдия на сделка, сключена от настойника извън рамките на обикновено управление, може да стане или в специално производство, или в производство за унищожаване на сделката поради липса на такова одобрение. То може да стане и при производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД . Веднъж дадено одобрението, сделката престава да бъде унищожаема. От тоя момент тя става перфектна.
----------------------------

Пл. окръжен съд е отменил решението на народния съд и е отхвърлил иска. Съдът е приел, че народният съд не може да дава разрешение за извършване на продажбата, щом като продавачът се позовава на унищожаемост на същата.


Решението е неправилно. Предварителният договор е унищожаем само до момент, в който народният съд е дал разрешение за извършване на продажбата. След този момент няма вече унищожаема сделка и не може да се поставя въпрос за право на продавача да се позовава на унищожаемостта на договора. Нар. съд като орган на настойничеството по въпросите, излизащи извън рамките на обикновеното управление, може служебно да се занимава с всяка сделка от такъв характер, сключена от настойника. Съдът, като орган на настойничеството, може да одобри или да не одобри такава сделка. Веднъж одобрил сделката, тя престава да бъде унищожаема и става перфектна сделка. Как процесуалнотехнически ще бъде дадено или отказано това одобрение, е без значение. Това одобрение или отказване да се одобри сделката може да бъде извършено в отделно производство, а може да бъде направено и в разглежданото производство. Може да бъде дадено и в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД . В настоящия случай съдът, сезиран с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, служебно се е занимал с въпроса за необходимостта от одобрение, респективно неодобрение на тази сделка. Приемайки, че сделката е в очевидна полза на поставената под запрещение, той е одобрил. Няма значение съгласието или несъгласието на настойника или роднинския съвет. Народният съд може да одобри не поведението на сегашния настойник, а поведението, респективно сделката, сключена от предишния настойник. Това нещо народният съд е властен и компетентен да направи. Веднъж одобрил сделката, правото на настойника да се позовава на унищожаемостта на същата отпада, тъй като не съществува вече унищожаема сделка, а напълно перфектна такава.

[contralegem]

Нани, тук не самият малолетен сключва договора, а бащата. Затова не е нищожен (като сключен от малолетен), а унищожаем по чл.27, предл. второ. Според мен проблемът идва от там, че в това предл. второ се казва "без спазване на изискванията, установени за тях" (договорите) - става въпрос, очевидно според мен, за императивни изисквания на закона; значи ако не е спазен законът, е действано в противоречие с него, което е хипотезата на чл.26, предл. първо. Затова смятам, че когато се касае за представител на недееспособен и не са спазени някакви изисквания за сключване на сделка, то тази хипотеза, благодарение на чл.27, е по-тясна от тази на чл.26 и следователно сделката е унищожаема.
Тотен, обаче в този пример, който даде, не може да се приложи чл.42, защото представителят не действа без представителна власт - ако е упълномощен да сключи сделката на цена до 1 200 лв., то е упълномощен за постигането на цена от 1000 лв.

[sunnyset]

Подобна тема има във форума от 2008г., като поствам същата и тук
- viewtopic.php?f=6&t=33020

Колегата REVOLUTION е посочил РЕШЕНИЕ № 1629 ОТ 18.07.1959 Г. ПО ГР. Д. № 4747/1959 Г., II ГР. О., с решението се постановява, че такава сделка на разпореждане с имущество на малолетно лице без разрешение на РС е унищожаема, но тя може да бъде одобрена от съда и по-късно.

Горното се споделя и от проф. М. Марков

[marti_gor]

Аз съм от тези, които считат, че не е кристално ясен и които се надяват "да го бутнат".
Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем. Но ще проследя с интерес Вашето мнение, макар че цитатът Ви е насочен към друг участник във форума.

nannyogg, кристално ясен е и пак казвам дано не го бутнат, иначе логиката Ви е правилна, в първия случай - липсва съгласие! чл. 26, ал. ІІ, предл. 2-ро в. вр. с чл. 3 ЗЛС.

[Melly]

Явно дискусията напусна рамките на казуса, който както ми се струваше целеше излагане на знания в посока приложение на разпоредбите на чл.27, ал.1, предл. второ във вр. с чл.32, ал.2 ЗЗД.
Както обикновено в живота се случва, казусите съвсем не са така елементарни.
Никой обаче, включително и аз, не разчоплихме въпроса с установяване факта на приемане на наследство от малолетното лице, което по см. а чл.4, ал.1 ЗЛС е недееспособно. Наследство се придобива с приемането му - чл.49 ЗН. Колкото до недееспособните лица, чл.61, ал.2 ЗН предвижда, че те винаги приемат наследството под опис и тъй като приемането под опис е вид изрично приемане следва, че до навършване на съответната възраст, тези лица не могат да придобиват наследство чрез конкулдентни действия, доколкото не биха могли сами да извършат такива. В случай, че не е извършен такъв следва изводът, че не е настъпил и ефектът на преминаването на същото в полза на детето. Чак когато навърши пълнолетие и в срока по чл.32, ал.2 ЗЗД за него възниква правен интерес да предяви иск за установяване унищожаемостта на сделката в частта на наследствените му права.
В случаите на (съ)собственост възникнала по силата на наследственото правоприемство считам, че по-късно даденото разрешение на РС (в процеса по чл.27 ЗЗД) не би могло да санира порока на сделката в тази й част. Същото би било безпредметно.

[Melly]

Аз съм от тези, които считат, че не е кристално ясен и които се надяват "да го бутнат".
Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем. Но ще проследя с интерес Вашето мнение, макар че цитатът Ви е насочен към друг участник във форума.

nannyogg, кристално ясен е и пак казвам дано не го бутнат, иначе логиката Ви е правилна, в първия случай - липсва съгласие! чл. 26, ал. ІІ, предл. 2-ро в. вр. с чл. 3 ЗЛС.

Не споделям, тъй като съгласието и на бащата лично и като законен представител на малолетното си дете по съществените условия на сделката е било налице. Въобще не мога да приема, че охранителният съдебен акт по чл.130, ал.3 СК е равнозначен по последици на волеизявление за сделка.

[Гост.]

За поддръжниците на нищожността едно Р на ОС Враца
http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=304294
Дори и дадено разрешение на РС, но при не спазен чл. 15 ЗЗДет. прави самата сделка нищожна.
Ще следя съдбата му във ВКС- чака ред в 4-то Г.О.
http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm
http://www.vks.bg/vks_p03.htm

п.п. Поддържам мнението на Мели по въпроса със съгласието.

[nannyogg]

Нани, тук не самият малолетен сключва договора, а бащата. Затова не е нищожен (като сключен от малолетен), а унищожаем по чл.27, предл. второ. Според мен проблемът идва от там, че в това предл. второ се казва "без спазване на изискванията, установени за тях" (договорите) - става въпрос, очевидно според мен, за императивни изисквания на закона; значи ако не е спазен законът, е действано в противоречие с него, което е хипотезата на чл.26, предл. първо. Затова смятам, че когато се касае за представител на недееспособен и не са спазени някакви изисквания за сключване на сделка, то тази хипотеза, благодарение на чл.27, е по-тясна от тази на чл.26 и следователно сделката е унищожаема.

Не съм твърдяла, че е сключен от малолетния, прочетох условието и казусът го считам изяснен, чрез мнението Ви, в което сте цитирал Малчев, репликата ми относно предл. 1 на чл. 27 беше по повод изречението с кристалната яснота на чл. 27. И тук вече и към marti_gor - не е кристално ясен чл. 27 ЗЗД или поне е недостатъчно точен в частта, която коментирам. Според чл. 9, ал. 1 ЗНА "разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно".
Чл. 27, предложение първо използва общото "недееспособни", като не отчита разликата малолетни/непълнолетни и пълно/ограничено запретени - т.е. допуска тълкуване, което е ненужно и което в немогадасесетя чий труд водеше в крайна сметка до извод, че и сключените от малолетните сделки не били в крайна сметка нищожни, а унищожаеми, точно поради първото предложение на чл. 27 ЗЗД - според онзи автор и те попадали в обхвата му. Та, идеята ми беше, да вземат категорично да разпишат "унищожаеми са договорите, сключени от непълнолетни и органичено запретени или .... /и тук също има нужда от прецизиране второто предложение/.

[marti_gor]

Аз съм от тези, които считат, че не е кристално ясен и които се надяват "да го бутнат".
Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем. Но ще проследя с интерес Вашето мнение, макар че цитатът Ви е насочен към друг участник във форума.

nannyogg, кристално ясен е и пак казвам дано не го бутнат, иначе логиката Ви е правилна, в първия случай - липсва съгласие! чл. 26, ал. ІІ, предл. 2-ро в. вр. с чл. 3 ЗЛС.

Не споделям, тъй като съгласието и на бащата лично и като законен представител на малолетното си дете по съществените условия на сделката е било налице. Въобще не мога да приема, че охранителният съдебен акт по чл.130, ал.3 СК е равнозначен по последици на волеизявление за сделка.

Melly, последната ми реплика по темата е отговор спрямо nannyogg и е извън конкретиката на казуса. Вашето несподеляне по никакъв начин не компрометира моята теза!

[Melly]

Напротив, доколкото умея да разчитам цифров израз на разпоредби от закон, какъвто е изложен тук:

..... иначе логиката Ви е правилна, в първия случай - липсва съгласие! чл. 26, ал. ІІ, предл. 2-ро в. вр. с чл. 3 ЗЛС.

съвсем не съм казала нещо различно именно, защото съгласието се дава от законния представител/настойник и е елемент от сделката, а разрешението от РС е предварително дадено одобрение по повод същата тази сделка. (съкращавам, мисля че е ясно).

Някак не мога да си представя на сделката да се яви недееспособното лице без законния си представител/настойник. Едва в тази хипотеза бих се съгласила с твоята теза, marti_gor- нищожност на договора поради липса на съгласие. Ама много изкуствено излиза.

[Гост.]

Малолетния не дава съгласие( може след 10г. възраст да изрази "мнение", което пък никой не му иска- поне такава е моята практика, но съгласие? )- няма спор по този въпрос, както и поставения при пълно запрещение.

Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем.

На прима виста се съгласих с посочената (абсолютна недействителност), но размислих, въпросът с интереса все не ми дава мира, защо да се обяви такава сделка за нищожна, ако същата е (изключително) благоприятна за малолетното дете? Както е посочено в цитираното от вас решение- съдът може и да валидира тази сделка след преценка на обстоятелствата, воден изцяло от интереса на детето.

[marti_gor]

Напротив, доколкото умея да разчитам цифров израз на разпоредби от закон, какъвто е изложен тук:

..... иначе логиката Ви е правилна, в първия случай - липсва съгласие! чл. 26, ал. ІІ, предл. 2-ро в. вр. с чл. 3 ЗЛС.

съвсем не съм казала нещо различно именно, защото съгласието се дава от законния представител/настойник и е елемент от сделката, а разрешението от РС е предварително дадено одобрение по повод същата тази сделка. (съкращавам, мисля че е ясно).

Някак не мога да си представя на сделката да се яви недееспособното лице без законния си представител/настойник. Едва в тази хипотеза бих се съгласила с твоята теза, marti_gor- нищожност на договора поради липса на съгласие. Ама много изкуствено излиза.

Melly, oтговорът ми бе чисто теоритичен и кореспондираше с поставен от nannyogg конкретен въпрос извън темата. Наистина конструкцията е доста изкуствена. Но какво да се прави, това е положението

[stiliana]

Четох, четох, почти се убедих, че сделката е унищожаема, но се сетих, че някъде съм срещала следното тълкуване на чл. 27 " Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни" - дотук е ясно, и продължава: "или от техен представител без спазване на изискванията установени за тях" - имало се предвид, че недееспособния действа с представител, като не са спазени изискванията за учредяване на представителството, когато те не действат чрез законния си представител.
Само че според това тълкуване първата част на текста била спорна, защото недееспособните (по-точно малолетните и пълно запретените) въобще не можели да изразяват правно валидна воля и следователно случаите на сключените от самите недееспособни сделки можело да се приравнят към нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, когато става въпрос за напълно недееспособни или ограничено недееспособни, които не разбират свойството и значението на сделките и съдържанието на правните им последици.
Това го четох в някакви апокрифни лекции и не му хванах много вяра, ама сега като чета вашите тълкувания и ми изникна в главата...

всъщност исках да кажа, че текстът на чл. 27 явно не е толкова ясен, щом всеки го тълкува както си иска...

[nannyogg]

Предложение първо на текста на чл. 27 гласи "унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни". И веднага ми изниква въпрос: има ли разлика между договор, сключен от малолетен и такъв, сключен от непълнолетен? Не питам за друго, а защото моят отговор е следният: при първия случай договорът е категорично нищожен /ex legе, въпреки текста на чл. 27, прдл. 1/, а във втория е унищожаем.

На прима виста се съгласих с посочената (абсолютна недействителност), но размислих, въпросът с интереса все не ми дава мира, защо да се обяви такава сделка за нищожна, ако същата е (изключително) благоприятна за малолетното дете? Както е посочено в цитираното от вас решение- съдът може и да валидира тази сделка след преценка на обстоятелствата, воден изцяло от интереса на детето.

С втория болд не съм съгласна, защото същото би означавало съдът, чрез своите действия, да формира правно-валидна воля вместо малолетния/пълно запретения. Защо е абсолютно нищожна - поради изначалната невъзможност на малолетните/пълно запретените да формират съзнателно волеизявление - това дори не е нищожност поради липса на съгласие /посочения от marti_gor чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, защото съгласно ЗЛС /чл. 3/ у малолетните /а съответно и пълно запретените/ поначало липсва дееспособност, липсва изначална възможност да изразят те лично съгласие/несъгласие, вместо тях действат техните законни представители - т.е. ако трябва да си измисля термин, такава сделка е изначално невъзможна. Ако бихме приели обратното, че могат и че една такава сделка може впоследствие да бъде санирана, то това означава, да ги приравним с непълнолетните, които имат възможността да изразяват сами волята си, но със съгласието на своите законни представители. Интересът в този случай изначално няма никакво значение, те са недееспособни по необорима презумпция на закона - липсва една от предпоставките за всяка сделка.
Съвсем друго е положението с непълнолетните - да, те могат да формират правно-валидна воля, могат и да я изявяват сами, макар и под известни ограничения - съгласието на законните представители и др.. Нещо повече, за разлика от малолетните, новия СК в чл. 130, ал. 5 признава правото на онези непълнолетни, които са сключили гр. брак, да се разпореждат сами с имуществото си /с изкл. на случаите, изрично посочени в ал. 4 на същия член/. Не беше така при действието на стария СК - чл. 73, във вр. с чл. 12 /3/, т.е. непрекъснато се върви в посока разграничаване малолетни/непълнолетни, а изведнъж чл. 27 ЗЗД - сакън, да не го пипаме.
Именно горното ме провокира да се включа, след изречението на marti_gor за кристалната яснота на чл. 27 - спрях се на първото предложение на текста, което не е разисквания казус, но което според мен е формулирано крайно непрецизно. marti_gor и Melly решиха, че конструкция с участието на малолетен е твърде изкуствена, но дали е такава и хипотеза с участието на пълно запретен, който обаче в момента на сключване на договора е в светъл период и може ли такава сделка да бъде санирана и да попадне в обхвата на предложение първо на чл. 27?
Цялата ми идея беше, че хич, ама хич не е толкова ясен текста на чл. 27, споделеното от Вас по-горе решение на ОС, в което договорът е прогласен за нищожен го потвърждава /и с което решение не съм съгласна, не и като мотиви, не и на тези основания, ама изобщо, но нека видим как ще се произнесе ВКС/.

Изложеното не касае сделките, които малолетните сключват с цел задоволяване на ежедневни нужди, които практически също трябва да се уредят./

[nannyogg]

Четох, четох, почти се убедих, че сделката е унищожаема, но се сетих, че някъде съм срещала следното тълкуване на чл. 27 " Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни" - дотук е ясно, и продължава: "или от техен представител без спазване на изискванията установени за тях" - имало се предвид, че недееспособния действа с представител, като не са спазени изискванията за учредяване на представителството, когато те не действат чрез законния си представител.
Само че според това тълкуване първата част на текста била спорна, защото недееспособните (по-точно малолетните и пълно запретените) въобще не можели да изразяват правно валидна воля и следователно случаите на сключените от самите недееспособни сделки можело да се приравнят към нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, когато става въпрос за напълно недееспособни или ограничено недееспособни, които не разбират свойството и значението на сделките и съдържанието на правните им последици.
Това го четох в някакви апокрифни лекции и не му хванах много вяра, ама сега като чета вашите тълкувания и ми изникна в главата...

всъщност исках да кажа, че текстът на чл. 27 явно не е толкова ясен, щом всеки го тълкува както си иска...

Аз подкрепям именно това мнение. Относно изпита - ами не виждам пречка да опитате да обосновете и двете тези - и за унищожаемост /която теза в представения от Вас казус аз лично подкрепям/ и за нищожност. Унищожаемостта в този казус, попадащ под приложното поле на чл. 27, предл. 2 ЗЗД, поддържат Таджер, Павлова, Малчев, имате и решението на ВС от 1959 г. За нищожността пък имате решението, постнато от poli_g и други мнения в темата. Даже и да не е правилна /какво ли пък значи правилност при такъв текст .../ като краен извод тезата Ви, много по-важно е как ще я обосновете. Изобщо на моите държавни изпити не можех дори да си помисля за толкова много информация, събрана в няколко мнения
Успех