padeg na zapis na zapoved

[6veda]

В нашият районен съд има противоречива практика по въпроса. Някои районни съдии приемат, че щом в записа на заповед е посочен падеж, не е необходимо същият да се предявява на длъжника, а други приемат, че е задължително същият да бъде предявен на падежа или в следващите два работни дни. Аналогичен е и въпросът от кой момент се дължат лихви за забава при задължение по запис на заповед - едни съдии присъждат от датата на падежа, други от датата на нотариалната покана, а трети от датата на подаване на молбата в канцеларията на съда. Каква е практиката при вас?

[Lazar Petrov]

6veda написа:
>
> В нашият районен съд има противоречива практика по въпроса.
> Някои районни съдии приемат, че щом в записа на заповед е
> посочен падеж, не е необходимо същият да се предявява на
> длъжника, а други приемат, че е задължително същият да бъде
> предявен на падежа или в следващите два работни дни.
> Аналогичен е и въпросът от кой момент се дължат лихви за
> забава при задължение по запис на заповед - едни съдии
> присъждат от датата на падежа, други от датата на
> нотариалната покана, а трети от датата на подаване на молбата
> в канцеларията на съда. Каква е практиката при вас?

[nsv]

Tq praktikata bi trqbvalo navsqkade da e e edna i sa6ta poradi fakta 4e vsi4ki sme podvlastni na edni i sa6ti zakoni ! Specialno v praktikata pri RS Kavarna , sadiite iziskvat zadaljitelno Z.Z. da e predqvena , bilo direktno v samata Z.Z. ili s notarialna pokana . Lichno az smqtam , 4e nai-pravilno e tq da se predqvqva o6te sas samoto izdavane na Z.Z. , s takava Z.Z. ne sam sre6tal trudnosti nito v RS Varna , RS Balchik i RS Dobri4 4e i RS Shumen !
Jelaq Vi uspeh !

[6veda]

Окръжният съд прие, че щом ЗЗ има падеж, не е необходимо да се предявява на длъжника.

[Razi]

Ами това би трябвало да бъде правилното решение.Не доумявам защо съдът прилага различна практика.
Явно както в много други ситуации зад прилагането на различна практика се крие нещо друго $$$$$$$$$.

[alexander_tonev]

В материята на менителничните ефекти има множество изключения от общия режим на облигационните отношения /ЗЗД/. Напр:
- макар задължението да е за парична сума, то е търсимо /dette querable/, а не носимо /dette portable/
- кредиторът е длъжен да приеме частично плащане, за разлика от общия режим
- недействителна уговорка води до нищожност на целия менителничен ефект
- сливането на качеството кредитор и длъжник не погасява задължението
- действие без представителна власт не води до недействителност, а до лично задължаване и т.н.
Именно такова изключение е предвидено и от принципа dies interpellat pro homine - "дните говорят вместо човека" - т.е. при определен падеж не е необходима покана за изпълнение. При менителничните ефекти е задължително предявяването на длъжника за плащане /чл. 491 ТЗ/, като може да се избегне протестирането чрез нотаруис - с клаузата "без разноски"/"без протест".

[alexander_tonev]

Някой друг няма ли да сподели мнението си по този интересен и важен въпрос?

[kompir]

Za g-n alexander_tonev,

vashite namesi sa tvurde avtoritetni i polezni (bez nikakva ironia go kazvam tova). Ne vigdam kakvo poveche moge da se dobavi kam vasheto obqsnenie. Ne vqrvam da ima poveche ot 3-ma drugi juristi v tozi chat, koito da moge da obosnove tolkova izcherpatelno otgovorite si.

Pozdravi i uspehi na vsichki

[alexander_tonev]

Благодаря Ви, колега. Само някой да не остане свпечатление, че се изживявам като някакъв авторитет. В правото, както е известно, са възможни различни мнения - и ако са добре обосновани - могат да бъдат много полезни. За мен най-ценни са мненията на Донна, която вече много пъти е доказала, че е първокласен юрист.

Поздрави и успехи и на Вас!!!

[DkL]

Ami zaduljitelno trqbva da se predvi i lihvi se prisujdat ot datata na podavane na molbata za izdavane na izpuln list - zakonnata lihva do okon4atelnoto izpla6tane na glavnicata.

[6veda]

Добричкият районен съд реши, че не е необходимо ЮЮ да се предявява щом има падеж. И защо лихви за забава да не се дължат от настъпването на падежа, нали от този момент длъжникът изпада в забава.

[alexander_tonev]

Материята на менителничните ефекти очевидно е слабо позната на Добричкия районен съд. Неслучайно в момента множество неправителствени организации организират семинари за повишаване квалификацията на магистратите по търговско право. А периодичните проучвания на ЕБВР относно развитието на правната система у нас редовно включват и въпроси какъв съд би гледал даден казус - специализиран търговски и общ граждански съд. А както е известно, в районните съдилища са съсредоточени разнородни казуси - няма място за специализация. Създадените в някои районни съдилища ТСК едва ли са достатъчни. В скоро време Парламентът ще трябва да решава дали да не развие със закон конституционната възможност за създаване на специализирани съдилища. Засега единствените специализирани съдилища в България са военните, а едва ли гледаните от тях дела са с толкова голяма обществена значимост, че да е оправдано отделянето им в специализирани съдилища. Ясно е, разбира се, че това са конституционно гарантирани съдилища. Но има други дела, при които бързото и компетентно решаване е от изключително значение. Например, напоследък върви дискусия за съдилища по трудови спорове. Контрааргументът е, че това е скъпо правосъдие, което държавата не може да си позволи. Експерт, участващ в Съвета по законодателство при НС, ми сподели, че такива трудови съдилища имало идеи да се създадат само в по-големите градове. В останалите щели да продължат да действат общите граждански съдилища. Очевидно, при такива идеи и стремеж за икономия на средства скоро в БГ няма да имаме качествено и бързо правосъдие. А разнородната съдебна практика опорочава идеята за точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички - това става просто фикция!

[DkL]

ami za predqvqvaneto be6e obqsneno po-nagore, a za lihvite - izvunsudebnoto izpulnitelno osnovanie - ZZ, trqbva da udostoverqva podleja6to na izpulnenie vzemane na kreditora sre6tu dlujnika - to trqbva da e opredeleno po razmer v nego, a moratornata lihva/ot padeja do datata na molbata/ ne e i predpolaga edno posledva6to iz4islqvane - tova e nai-prosto kazano.:) V momenta ot ministerstvo na pravosudieto se subirat stanovi6ta i praktika na sudili6tata v stranata to4no po tezi problemi i predpolagam, 4e 6te se pravi predlojenie za tulkuvatelno re6enie za uednakvqvane na praktikata ili nqkakvi zakonodatelni promeni. A ina4e nai-hitro e kato se sustavq ZZ da se predqvi s datata na padeja. Puk moje da se sklu4i dogovor za zaem s not.zaverka na podpisite, 4e da nqma uslojneniq, a ne sumata da se dava sre6tu ZZ - vupros na izbor.

[kompir]

ha-haaa,

g-n tonev,

za Donna imam izvestni rezervi. Tazi kolegka pishe po vsichki temi bez izkljuchenie - moge i da e unikalno umna, znaeshta etc... no vse pak - ne e vuzmogno chovek da e specialist po trudovo, obligacionno, turgovsko, semeino, i izobshto grajdansko pravo v shirok smisul ednovremenno! Takova givotno nema, beshe kazal shopa :))) Ne gledam izobshto kazusi s nakazatelnopraven i administrativno praven harakter, no si predstavqm kak Donna vzema otnoshenie i po tezi vurposi. Kraino vreme e vseki da si izbere 1, maximum 2 disciplini i da se specializira imenno tam - tova shte povishi i kachestvoto na uslugite i suotvetno samochuvstvieto na vseki ot nas, puk i v po-dulgosrochna perspektiva mogat da se uvelichat i nadnicite ni. Vqrno e, che za momenta e po-trudno tui kato pazarut na juridicheski uslugi e dosta nestabilen, i ne vseki ima postoqnna klientela i obshto vzeto rabotim kakvoto ni doide do glavata:))

Pozdravi

[донна2]

да допълня аз съм юрисконсулт много пъти съм го казвала та за каква клиеунтела ми говориш

[didide]

последицата от неспазването на изискването за предявяване на записа на заповед на падежа е уредена в чл.514 от ТЗ- губят се правата срещу джирантите и поръчителите. ( т.е. срещу регресно отговорните лица) Моля обърнете внимание, че чл.514 казва "губи правата си срещу .... издателя", но да не забравяме, че съгласно чл.538, ал.1 - издателят на записа отговаря като платеца по менителницата.
Т.е. непредявяването на записа за плащане на падежа или в двата следващи работни дни НЯМА за последица загуба на правата срещу издателя на записа на заповед. Губи се само правото на лихва от деня на падежа.
Справка - Мария Павлова- "Записът на заповед и менителницата", стр.154. В същия смисъл и Анна Станева- публикация в "Пазар и право".

[alexander_tonev]

Приносителят на ЗЗ не губи правата си, но така или иначе ЗЗ трябва да се предяви за плащане, изискуемостта не настъпва автоматично с настъпването на падежа - чл. 491 ТЗ. Оттам нататък съм съгласен.

[alexander_tonev]

М.Павлова приема, че задължението за предявяване на ЗЗ за плащане не е същинско задължение, защото не може да се изпълнява принудително. Просто има определени неблагоприятгни последици за кредитора - длъжникът не изпада в забава, може да вложи сумата по сметка на кредитора. Т.е. изискуемостта не настъпва, вземането е изпълняемо, но не е изискуемо. Това беше и становището, което изразих в началото. Просто чл. 491 ТЗ е изключение от общото правило, че при определен падеж не е необходима покана от кредитора /dies interpellat pro homine/ - предявяването за плащане е вид покана за изпълнение.

[????]

От прочетеното дотук виждам , че в материята на търговскотоправо и не само сте на ти, за това кажете ми моля ви как точно се предядява ЗЗ, защото един човек ми подписа такъв за всеки случай и сега май ще се опра на него , тъй като този спря да плаща. Никога не съм се занимавал с такива нещо и не знам как се прави. ЗЗ го изготви адвокат , но като еднократна услуга и сега не мога да се свържа с него. Кажете как точно се прави предявяването, какво се пише на записа.

[alexander_tonev]

Ami prosto varhu liceto na ZZ se nadpisva "predqven za plashtane" i se datira i podpisva ot dlajnika. Ako otkaje da podpishe, shte trqbva da protestirate zapisa chrez notarius.