Моля за помощ и съпричастие

[sisi19]

Здравейте,
Моля, за помощ и съпричастие към трагедията на едно семейство.
Майката живее с майка си, баща си и сина си в общинско жилище.
Бабата и дядото са възрастни хора (пенсионери).
Майката ,е на около тридесет и няколко години със заболяване на психиката породено от нездравословна ситуация в детството и. Работила е като миячка. Синът и е 13 годишен също със заболяване с диагноза Умерена умствена изостаналост, със значително нарушение на поведението, епилепсия- гранд мал и съмнение за синдром на Кофин-Лоури. Това негово здравословно състояние е в следствие на претърпяна катастрофа през 2007г.
Майката и бащата на детето са разведени от 1999г като, бащата е осъждан многократно с наказателни присъди. Същият е осъден да заплаща в полза на сина си издръжка в размер на 50 лв. ПРИЛАГАМ МОТИВИ ОТ РЕШЕНИЕ:

М О Т И В И
към присъда по НОХД № 781/2009г на Варненски районен съд , ХХХVІІ състав

Варненска районна прокуратура е обвинила Е.Й.М. в това, че - в периода месец август 2000г. — месец ноември 2001 г., включително, в гр.Варна, след като бил осъден с решение по гражданско дело №375/1999г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 13.05.1999г., да издържа свой низходящ - сина си Й.Е.М., роден на 31.10.1997г., чрез неговата майка и законна представителка Н.Й.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски — 16 месечни вноски, по 50.00 лв. всяка, на обща стойност 800.00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.- в периода месец декември 2001 г. — месец октомври 2008г., включително, в гр.Варна, след като бил осъден с решение по гражданско дело №375/1999г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 13.05.1999г., да издържа свой низходящ - сина си Й.Е.М., роден на 31.10.1997г., чрез неговата майка и законна представителка Н.Й.Д., съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече от две месечни вноски - 83 месечни вноски, по 50.00 лв. всяка, на обща стойност 4150.00 лв, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183 ал.4 от НК..
Делото е било внесено за разглеждане в съдебно заседание, но с определение на състав на ВРС от 18.03.2009г., влязло в сила на 03.04.2009г., наказателното производство срещу подсъдимия досежно обвинението по чл.183 ал.1 от НК е било прекратено, поради изтекла давност за наказателно преследване.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият, при условията на чл.371 т.2 от НПК, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подсъдимия обвинение, като счита, че с оглед разпоредбата на чл.372 ал.2 от НПК, следва да му бъде наложено наказание пробация при съвкупност на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес”, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, всяка една с продължителност две години, както и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, която да бъде с продължителност 200ч. за срок от две години.
Подс.М. участва в производството лично и с определен от ВАК процесуален представител. Същият признава вината си и заяви, че ще се опита да изплати дължимата сума.
Защитникът на подс.М. счита, че следва да му бъде наложено наказание пробация с минимална продължителност на пробационните мерки.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт:
През 1997г. подсъдимият М. и Н.Д. живеели на съпружески начала, от което съжителство на 31.10.1997г. се родил синът им Й.Е.М.. Веднага след раждането на детето М. и Д. се разделили, като синът им останал при майка си. С решение по гражданско дело №375/1999г. на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 13.05.1999г.,.Е.М. бил осъден да заплаща в полза на детето си чрез неговата майка и законна представителка Н.Й.Д. месечна издръжка в размер на 50.00 лв., но от влизане на решението в сила до м.октомври 2008г. включително, подсъдимият не изплатил нито една от дължимите вноски, като за периода месец декември 2001 г. — месец октомври 2008г .включително, дължимите вноски са 83, чиято обща стойност възлиза на 4150.00 лв.
Подсъдимият М. не работи.Същият е бил осъждан с влязла в сила на 28.06.1999г. присъда по НОХД № 243/1998г. на ВОС за извършени престъпления по чл.339 ал.1 от НК и с влязла в сила присъда по НОХД №5722/2000г. на ВРС за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания, заверено копие от гр. дело №375/1999г на ВРС, свидетелство за съдимост и другите писмени материали, приобщени по реда на чл. 372 ал.2 вр.чл.283 от НПК.
Признанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът кредитира и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
След като прецени доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия Е.Й.М. в това, че в периода месец декември 2001 г. — месец октомври 2008г. включително, в гр.Варна, след като бил осъден с решение по гражданско дело № 375/1999г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 13.05.1999г. да издържа свой низходящ - сина си Й.Е.М., роден на 31.10.1997г., чрез неговата майка и законна представителка Н.Й.Д., съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече от две месечни вноски - 83 месечни вноски, по 50.00 лв. всяка, на обща стойност 4150.00 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183 ал.4 от НК..
От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 83 месечни вноски, след като подсъдимият е бил осъден с влязло сила решение на ВРС по гр.дело № 375/1999г.
Деянието е извършено повторно - след като подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото такова престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е знаел, че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката нарушава влязло в сила съдебно решение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема направеното от подсъдимия самопризнание.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид предходната му съдимост, невлияеща на квалификацията на деянието, фактът, че се касае до един изключително продължителен период от време, през който подсъдимият се е дезинтересирал от съдбата на сина си и не е полагал никакви грижи за него, а детето му има сериозни здравословни проблеми и се нуждае не само от обичайните средства, свързани с отглеждането му, но и от средства за провеждане на лечението му.
При определяне на наказанието на подс.Георгиев, на осн.чл.373 ал.2 от НПК, съдът взе предвид задължителното приложение на чл.55 от НК. За извършеното от него деяние, разпоредбата на чл.183 ал.4 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, които намира за високи, счита за подходящо наказанието лишаване от свобода, което е алтернативното наказание по смисъла на чл. 57 ал. 1 НК. Съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, лишаването от свобода, когато не е предвиден най- ниският предел се заменя за пълнолетните лица с пробация. Така, при условията на горепосочената законова разпоредба, на подсъдимия бе определено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно пробация, при съвкупност на следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години, като му наложи и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200ч., който да положи в рамките на една година. Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер ще се окаже достатъчно за постигане на целите на генералната и специалната превенция.
По делото няма направени разноски.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ

-------------------
Делото за катастрофата се потулва. В СМЕ не са определени кави точно са телесните повреди на детето.
Издръжката за детето я получават от Общината, но от няколко месеца не са вземали и грош.
Последно майката е работила като миячка към ресторант, но работодателя и не и е изплатил трудовото възнаграждение за голям период от време.Майката пуска „жалба” в съда (казвам жалба защото са я писали саморъчно) да се образува дело за изплащане на трудовото и възнаграждение.Поради нередовност на иска, съда и дава 7 дневен срок в който да отстрани грешките.В деня в който получава съобщение майката заминава извън страната като неини познати са и намерили работа като гледачка на възрастен човек. Там е за около близо месец. През това време се получава друго съобщение от съда че същите не са спазили срока по предходното като делото се прекратява с право на обжалване пред ОС в 7-дневен срок. Този срок също е изтърван поради причината че майката е извън страната. Със минималните средства които са и дали за положениея труд, майката се връща отново в България.
Обобщено , ситуацията е такава:
Социално слабо семейство, живеещи на общинско жилище, с абсолютно минимално доходи.
Наказателното дело – потулено
Гражданското по ТК – прекратено
Издръжката не се изплаща.
Хората искат виновника за катастрофата да си понесе вината за причинениете вреди.
Ако е възможно да се внесе на ново иск по ТК за неизплатено възнаграждение
Да се увеличи издръжката на детето и да я получавт редовно без претенции дали от бащата или от Общината.
П.П – на два пъти са наемали адвокати, но са попадали на хора които вместо защита в тяхна полза са минавали на другия фронт.
Моят съвет към тях беше да искат да им се назначи служебен защитник. За жалост, хората и това не могат да си позволят поради причината че същите не могат да заплатят дори и минималните такси които се искат за изкарване на необходимите документи.
За това Ви моля за ПОМОЩ.
Благодаря на всички които ще бъдат съпричастни към трагедията на това семейство и помоща която ще окажат.