Измама с кола

[svettoslav]

Действително чл.452,ал.1 ГПК говори за недействителност по отношение кредиторите(взискателите).И веднага се поставя въпроса дали между страните по сделката има недействителност.Затова на мен ми се струва,че е "относителна",т.е спрямо Кр. на продавача(прехвърлителя).
Така че значимостта на този въпрос има две страни.Един път се питаме дали правото е преминало,втори път каква е последицата за съставомерността на измамата в случая.Тоест има ли вреда или не.Или пък тя ще настъпи тогава когато кредиторите(Взиск.)насочи принуд.изпълнение върху нея?Ами че то вече е насочено.Освен това тази недействителност е нищожност,а не унищожаемост.
Правото преминало ли е?Преминало е но спрямо взискателите не е .
И имаме ли вреда в последна сметка или нямаме,че да видим за какво ще го съдим.
Разсъждавах в тази връзка,именно с оглед следващата се наказателна О.Ако се гледа чисто граждански-правото спрямо тях,а с оглед и всички е преминало(изкл.Взиск.).Той може да си продаде вещта законно и ако дългът бъде погасен по друг начин от Дл.-тази невалидност спрямо Взиск. престава да съществува Тази относителна недействителност вече я няма.
Значи вреда в НП-смисъл ще има или няма да има?За да е налице измама.И ако все пак тук 209 НК няма да се приложи,то тогава въпросът за вредата си има своето важно значение именно за да се прецени дали е налице чл.217,ал.3 или ал.4 в случая.
Нищо не пречи според мен първото деяние да се превърне в такова по ал.4,когато неговото право бъде загубено, а това ще стане с придобиването му от трето лице-купувач по продажбата.А ако той самият стане такъв,то това нищо не може да промени според мен.Имаме вреда.
Не се сещам сега тия "значителни щети" какви бяха.

[svettoslav]

Интересно обаче се получава.Да се пита човек каква е ролята на чл.451,ал.1 ГПК относно "лишаването от правото да се разпорежда".Хем лишен от правото,хем собственост преминала.Ами ако е лишен как го е упражнил? -чл.451 е озаглавен "Действие на запора възбраната по отношение на длъжника" а чл 452-"..по отношение на взискателя".
Дали не е нищожна по чл.451,ал.1?А пък чл.452 просто да подчертава интереса на взискателя и да урежда въпроса относно правата на третите лица-приобретатели?(чл.78 ЗС).Трябва малко практика да се види,май няма да е зле.
В крайна сметка са налице две отделни хипотези-ал.2 е различно нещо.Тук е предвидено изключение от нищожността по ал.1,урежда се един случай на възмездно придобиване на права,който способ вече води само до относителна Н.Ал.1 урежда нищожност.Няма как да е друго яче,тъй като там законът не се интересува от сделките,още повече че се говори за "разпореждане",т.е действия,с които се засяга правото или то се прекратява."Засягането" може да се изрази именно във възможността да бъде загубено по-нататък-напр. учредено е съд.обезпечение,заложено е чрез договор и др.Тук се вписват и безвъзмездните сделки-те също са нищожни на осн чл.26,ал.1предл.1 ЗЗД във вр с чл.451,ал.1 ГПК.
Така може би е по-точно да се определят нещата.
Та в процесния случай сме в хипотезата на ал.2 като че ли,с всичките последици от това нещо Добросъвестността по 78,ал.1 ЗС се предполага,но в случая така или иначе,се твърди незнание за запора и това вероятно е така.Кой ли би купил запорирана вещ?

[svettoslav]

Тя хубаво се предполага,но няма ефект.Има изискване за нотариално заверени подписи.Така че е налице тази недействителност по ал.2.

[kpavlova]

Нe трябва ли само 277, ал.2 от НК за длъжника, щом вещта му е собствена?
Как се съотнасят 277, ал.2 от НК и 217, ал.3 от НК.
От гл.т. на разпореждането със запорирана вещ, при идентичен деец, длъжник със собствена запорирана вещ, разликата между двата състава е в глагола, назоваващ изпълнителното деяние / и в санкцията, 277, ал.2 е с година по –леко/.Едното деяние - „ който се разпореди”, а другото „който се разпорежда”.Мисля, че свършената и несвършената форма на глагола в сл.не сочат на различен НП / ГП смисъл, на различни деяния или на различен етап на завършеност на разпореждането, респ.ГП п-ци от него- иначе трябва да се приеме, че едното, понеже е формално, стига да е опит за разпореждане..../ 277, ал.2/ а другото е довършено едва ,когато разпореждането произведе транслативен ефект , облигац.ефект.../ 217, ал.3/.Едва ли..Или за длъжника, на когото вещта е собствена, е идеална съвкупност, дали?, би могло за третото лице.
Защо и двата състава съществуват, в различни глави, има ли смисъл, или е израз на законодателна шизофрения.Какви са мотивите на законотвореца да ги има и двете.Какво движи човеците, когато създават законовия текст- недочитането на Кодекса до края? Не, 217, ал.3 е създаден по същото време, когато и 277, ал.2 се криминализира - преди се е наказвало по административен ред.Мотае ми се в главата спомен проектът за изм. 277, ал.2 да е на проф. В.Димитров и Искров, не съм сигурна
217 ,ал.3 е специален състав на злоупотреба на доверие.Би следвало това да означава, че имуществото / вещта, правото / предмет на изпълнителното деяние да е чуждо, според мен.
В този смисъл има аргументи и в решението на КС, когато се е произнасял, че текстът не е противоконституционен.
Тогава спорът е бил, след като това е особено обсебване / 217, ал.3/, защо е в 217 първо, а не в 206, и не може ли да се подведе поведението под нормата на 206.Т.е. защо едно обсебване да се наказва по различен начин.

19. В искането се твърди, че § 49 ЗИДНК не съответства на чл. 6, т. 2 ЕКПЧОС, тъй като разпореждането с чужда запорирана или заложена вещ, оставена за пазене, било обсебване, а не злоупотреба с доверие и наказанието би следвало да е съответно на това престъпление.

Според мен, отговорност при разпореждането си със собствена запорирана вещ длъжникът следва да носи по 277, ал.2.Третото лице, което пази чужда запорирана вещ – по 217, ал.3, като се замисля защо не и за двете, има защо....

За измамата съм леко несигурна..По интуиция ми звучи добре 209 плюс 277, ал.2... Има ОА по 209 за разпореждане с възбранен имот, с имоти с вписани ИМ, всъщност дори не за разпореждане, а за сделки без транслативен ефект- предварителен договор, при затаяване на „истината”, че имотът е възбранен, че има вписана ИМ..., по които/ предварит.д-р/ купувачът е платил цената, част от цената...Вредата е цената.Сега...има ги ОА, защото вътрешното убеждение на обвинителя в материалноправната му правота се подсилва от обстоятелството, че продавачът е лице, на което му висят или са му висяли други дела по 209-212, 315...., все добри характеристични данни.Има проблем, доколкото може да се стигне до НП и ГП непрецизност .Вредата трябва да е „безвъзмезден и невъзстановим” разход. Пък при запора / при МПС, понеже няма как да се позове купувачът на оригинерно основание по 78 ЗС/ става дума просто за непротивопоставимост, право явно се транслира...Обаче не ми харесва тази теор.прецизност, защото тя води до практическа амнистия на широк кръг укоримо и вредно поведение, със застрашителни размери и до пълна беззащитност – от НП гл.т- на гражданския оборот.Като се насложи тука и проблемът как се въвежда в заблуждение чрез сделка – съзнателно деецът не трябва да има намерение да се задължава, да изпълнява по нея...Е, има ли го, като знае, че не може да продава противопоставимо на взискателя? Дали не трябва да се разсъждава по –простичко .Увреден ли е човекът, който плаща цена за чисто право, а получава в замяна „обременено „ със запор, възбрана право.Щеше ли да купи, ако знаеше...Правата на взискателя и присъед.кр-ри не парализират ли/ практически обезсмислят/ разпоредителното правомощие?Възбраната и запорът, като са забрани за разпореждане, какво намерение за задължаване и за изпълняване има продавачът ?..И като не е измама, а са сложни ГП отношения , остава ритуалът по масово изпиване на по една студена вода ....Такива разпореждания не са само за Г съд, но понастоящем май само от него има практическа полза / ако има какво да вземеш от длъжника-разпоредител/, от гл.т. на купувача."Запорирания" длъжник, ако има умисъл, ще го накажат за формално престъпление против реда на управлението.А дали пострадва само управлението
П.П.Опитах да е кратко, но не ми се получи

[valio_vn]

В крайна сметка може ли да ми каже някой точно и ясно аз имам ли права и какви са те . Тогава излиза ,че е по лесно да се открадне кола , отколкото да се закупи по нормален редовен начин . Ако не получа правосъдие от българската държава просто ще е осъдя в Страстбург . Никой не може да ме обеди ,че в нормална европейска държава ако това се случи няма да има последствия за продавача -измамник. Явно България не е правова държава !

[svettoslav]

Ако не получа правосъдие от българската държава просто ще е осъдя в Страстбург . Никой не може да ме обеди ,че в нормална европейска държава ако това се случи няма да има последствия за продавача -измамник. Явно България не е правова държава !

Леко с тоя Страсбург,че още в България нищо не е почнало.Собственик сте на колата.Но от тук започват сложните юридически лабиринти.Ще Ви трябва компетентна юридическа подкрепа.

[svettoslav]

Как се съотнасят 277, ал.2 от НК и 217, ал.3 от НК.

Да,бе,това е интересен въпрос.Докато "нямаше" престъпления,свързани със запора,изведнъж няколко се появили.Трябва да го учим наизуст пак тоя закон.

[valio_vn]

Имам ли право да се обърна към съда и да искам разваляне на договора и парите ми да бъдат върнати, защото аз не искам да чакам с години докато длъжника благоволи да си върне заемите и запора да падне.Пак и той сам каза пред ЧСИ завел запора ,че няма да плаща нищо. Освен това аз многократно помолих ЧСИ да прехвърли запора от този автомобил на друг такъв който пак е на името на длъжника. Но ми отказват. Не виждам защо , като се има предвид ,че длъжника има и магазин и стока в наличност и имоти , които могат да послужат за гаранция.
Но те просто не се интересуват , че аз съм дал пари за нещо което те са запорирали. А що се отнася до това дали продавача е знаел за запора. Ами със сигурност е знаел , защотото видях десетките върнати писма с обратни разписки кудето го уведомяват за наложения запор. Затова твърдя , че ме е измамил умишлено знаейки , че няма право да се разпорежда с колата , въпреки това той ми взе парите без да спомене абслютно нищо преди да се сключи самата сделка.Естествено , че аз ако знаех никога не бих си хвърлил парите на вятъра като купя запоририна вещ. Но просто не съм знаел , а и бях подведен с тези декларации които той ми подписа.И тогава съм нямал повод за съмнение , така че не виждам аз каква вина имам. За вредите говорите дали ги има или не . Ами естествено , че ги има . Значи има дадена сума пари , срещу нея получавам купчина желязо , което не мога да продавам и да се разпореждам с него. Значи фактически аз имам собственост само по документи , но реално такава не. Още повече , че сега след като ми дадоха инвалидно право с което ме освобождават от данък на превозните средства до 1800 куб.см ,то питам аз как да се възползвам от него , като още в данъчното кола стои записана на името на продавача. Това не е ли вреда ? Знам , че ми трябва силен адвокато но няма пари са си го позволя , в момента просто опитвам да закърпя здравето си до някакво нормално ниво и нямам никакви доходи.

[valio_vn]

намерих този текст той може ли да се приложи към моя случай.

Чл.206. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.
(2) (доп.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

[kpavlova]

Първо, колега Янева, едва ли ще изръсиш глупост , второ, дори и да го направиш, това е форум , и трето - който никога не ръси глупости, той просто не говори

Ако в единия случай длъжника уврежда собствеността, то във втория състав като че ли има и нещо друго - освен несъмнената вреда върху собствеността, налично е и противозаконно действие против орган на властта - ЧСИ, пречка за осъществяване на дейността на ЧСИ, действие против реда на управление - пазачите - трети лица, назначават се със специален акт - неизпълнявайки го, освен вредата по чл. 217, ал. 3, осъществявам и друго - не изпълнявам акт на специален орган на властта - чл. 277, ал. 2, действам въпреки неговото разпореждане. Още повече, че назначаването на пазач на вещта, предполага май и нещо друго - вещта да не се остави на длъжника, т.е. съществува някакво съмнение, че оставена в неговите ръце - с нея нещо би могло да се случи, ЧСИ - подсигурява се втори път - назначава пазач

Факт е че в двата случая защитените обекти са различни, няма спор за това.
Ако разпореждащия се със запорирана вещ е трето лице/ вещта не му е собствена/, според мен, той осъществява и двата състава.
Престъпленията с предмет - собствена на дееца вещ, по начало не са много в НК и във всички случаи не става дума за самоувреждане, а за увреждане на трети лица чрез разпоредително/ фактическо или юридическо /въздействие върху своя вещ- застрахователната измама, 206 ал.2- разпореждане със собствена заложена вещ...Мисля, че за целите на престъпленията против собствеността, когато предмет на престъплението може да е и собствена вещ,или част от собствена вещ, просто това трябва да е указано в състава.Защото по главата се защитава чужда собственост, освен ако НК не казва друго/ напр.194, ал.2 /.
Аз изхождам от систематичното място на текста- в 217, и понеже го разбирам като вид злоупотреба на доверие, то дефинитивно това означава вещта да е чужда.Разбира се, че може да не съм права
Съпоставяме сега 206, ал.2 и 217, ал.3 , но при заложена вещ - защо ни е 206, ал.2 - собствена държана заложена вещ, щом в 217, ал.3 разпореждането със заложена вещ, но оставена за пазене, се наказва винаги, независимо дали дееца й е собственик? Пак няма логика, ако по 217, ал.3 вещта можеше да е своя
А защо 217, ал.3, ако вещта е чужда не е задължително да е обсебване- защото е възможно разпореждането на пазача на запорираната вещ да се осъществява със знание, съгласие, по натоварване от длъжника-собственик ... и тогава просто 206 не излиза, за това е бил необходим специален текст.Иначе, ако пазач се разпореди с чужда / на длъжника /запорирана вещ, той просто обсебва, а обсебването е по -тежко наказуемо престъпление
П.П. и ако става дума за чалгата, то ето на, още едно поле за изява за бъдеща криминализация, може би някъде в престъпленията против правата на гражданите
П.П. 2 Вижте, имате права, естествено, но никъде не пише, че става лесно и бързо .
Ако длъжникът знае за запора/ не е добре призовката, запорно съобщение да е връчена на ..роднини, комшии..., може да си е редовно връчването от ГПП гл.т., но знанието- за да има умисъл в НП смисъл- не е сигурно, и вещта му е възложена за пазене, преглъщаме тука как му е възложена, вероятно ще отнесе 277, ал.2 от НК / или 217, ал.3, второто мисля да не е правилно/.Това няма да Ви реши проблема..За останалото, може би е добре ГП- консултация и такъв специалист, като не се надате на прокуратурата да реши ГП въпроси, да върне парите, ако претърпите отстранение, или с прокурорски акт да Ви остане колата "чиста от запор".
П.П.3 206, ал.2 и 217, ал.3 просто не са за там, където са сложени, може иб следва да са в отделни текстове

[svettoslav]

Едно интересно решение .

Решение № 731 от 11.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 96/2005 г., II н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Ненков
чл. 217, ал. 3 НК
чл. 344 ГПК
чл. 345, ал. 1 ГПК
чл. 363, ал. 1 ГПК
Съществуват два равностойни способа за налагане на запор върху движима вещ - с описване на вещта от съдия-изпълнителя или с получаване от длъжника на призовка за доброволно изпълнение, ако в нея са посочени точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. От момента на съставяне на протокола за опис на вещта от съдия-изпълнителя или от момента на получаване на призовката по предвидения процесуален ред за дееца възниква ограничението да се разпорежда със запорираната вещ.
--------------------------------------
Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 12/2004 г.
--------------------------------------

Подсъдимият И. И. е подал чрез защитника си касационна жалба против въззивното решение от 27.12.2004 г. по в. н. о. х. д. № 624/2004 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 34/30.06.2004 г. по н. о. х. д. № 91/2003 г. на О. районен съд. В жалбата са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 16, ал. 1 и чл. 337, ал. 2 НПК, както и за нарушение на закона поради осъждане за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда при условията на чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 350, ал. 1 от НПК, установи следното.
С обжалваното решение е потвърдена присъда, с чиято осъдителна част подсъдимият И. И. е признат за виновен в това, че на 30.10.2002 г. в гр. О. се разпоредил със запорирана вещ - лек автомобил "Мерцедес-200 Д", с рег. № х хх-хх хх, оставена му за пазене, поради което и на основание чл. 217, ал. 3 вр. чл. 217, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от три години.
Касационната жалба е неоснователна.
Фактическата обстановка, възпроизведена в мотивите на обжалваното решение, по която страните не спорят, е следната.
Подсъдимият И. И. бил длъжник по образуваното по молба на А. М. изпълнително дело № 520/2002 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Т. районен съд. За обезпечаване на вземането съдия-изпълнителят наложил запор върху неговия лек автомобил "Мерцедес 200", с рег. № х хх-хх хх, като с призовка за доброволно изпълнение изрично го уведомил за това и го предупредил да не се разпорежда с вещта. Призовката била надлежно връчена на 16.09.2002 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК - получена е от пълнолетния син на дееца. Въпреки наложения запор на 30.10.2002 г. подсъдимият продал посочения по-горе автомобил на трето лице.
Първото възражение на касационния жалбоподател - подсъдим е, че в представите му липсвал умисъл за извършване на престъпление по чл. 217, ал. 3 НК, тъй като към момента на инкриминираната продажба не знаел, че върху автомобила е наложен запор. Този въпрос е анализиран прецизно - както в съдържанието на осъдителната присъда, съобразно чл. 303, ал. 3 НПК, така и в мотивите на обжалваното решение. Показанията на свидетеля А. М. относно проведения през втората половина на м. септември 2002 г. телефонен разговор с подсъдимия И. И., съпоставени с другите надлежно събрани доказателствени материали, са дали пълно основание за отхвърляне на твърдението на защитата за липса на умисъл за противоправно разпореждане със запорирана вещ. От своя страна, въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 337, ал. 2 НПК, като вътрешното му убеждение за съдържанието на правнорелевантните факти е изградено при спазване на правилото по чл. 16, ал. 1 НПК - на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Вторият касационен довод на защитата е за несъставомерност на деянието по чл. 217, ал. 3 от НК поради липсата на един от обективните признаци на състава, а именно -запорираната вещ да е била "оставена за пазене" на дееца. Тази теза обаче няма законова опора. ГПК предвижда два равностойни способа за налагане на запор върху движима вещ: а) с описване на вещта от съдия-изпълнителя (чл. 345, ал. 1 ГПК) или б) с получаване от длъжника на призовка за доброволно изпълнение, ако в нея са посочени точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. В случая е приложен вторият способ, като от момента на получаване на призовката по предвидения процесуален ред за подсъдимия И. И. са възникнали всички ограничения по чл. 345, ал. 1 ГПК, включително и да се разпорежда със запорирания автомобил. В интерес на длъжника законът предвижда да продължи да се ползва от запорираната вещ, стига това ползване да не води до намаляване на стойността й. Със съставянето на протокола за опис вещта се счита ех 1еgе (по силата на чл. 363, ал. 1, изр. 1 ГПК) за дадена за пазене на длъжника, освен ако след негов отказ не бъде предадена от съдия-изпълнителя на трето лице - пазач. За това не е необходимо издаването на друг отделен акт на съдия-изпълнителя. Напълно аналогични са последиците и при получаване на призовка за доброволно изпълнение в хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК, защото законодателят изцяло е приравнил това изпълнително действие на налагането на запор чрез описване на вещта в хипотезата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Затова в случая също не е бил необходим друг акт, с който посоченият в призовката автомобил да се даде за пазене на длъжника. Това е било непосредствена правна последица от нейното получаване. Следователно и този обективен признак на престъплението по чл. 217, ал. 3 от НК е осъществен, поради което искането на защитата за постановяване на оправдаване при условията на чл. 357, ал. 1, т. 2 вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК е неоснователно.

[kpavlova]

да , и аз го четох това решение, не съм съгласна с него , но това че аз не съм съгласна, нищо не означава

[svettoslav]

Това,че съм го пуснал никак не значи че пък аз съм съгласен с него.Никак даже

[kpavlova]

И ако законодателят вместо да попълва дупки с алинеи, букви а, б, в ..... и т.н. просто беше преписал наказателния закон от 1896 г , тия въпроси със запора нямаше да седят

319. Който противозаконно присвои чужда движима вещь, която владее или пази, наказва се за обсебване:
съ строгъ тъмниченъ затворъ до три години.
Присвояването се счита за извършено, щомъ владелецътъ или пазительтъ се разполага съ такава вещь, като съ своя собствена, или щомъ отрече, че тая вещь принадлежи на тогова, който има право да си я иска.

320. Ако стойностьта на обсебената вещь не надминува триста лева, то наказанието е:
тъмниченъ затворъ до шесть месеци.

321. По чл. чл. 319 и 320 се наказва и онзи, който постъпи по такъвъ същи начинъ (чл. 319) спрямо своя собствена вещь, турена подъ запоръ по разпореждане на съдебна или друга публична власть, но поверена или оставена у него на съхранение

Т.е. всяко трето лице, което пази - за обсебване, собственикът - по 321 или поне аз така го разбирам.
206, ал.2 е относим към особения залог, сега остава да измисля кой е залога по 217, ал.3 , при който заложния длъжник държи вещта по валиден и завършен ФС на реален договор за залог .И тука се отказвам поради ГП безсилие

[valio_vn]

Ще има ли справедливост или не , това искам да знам. Ако законът няма да преследва измамниците , то тогава всички да се облагодеталстваме с измама и така ще ши решим проблемите , точно както направи в случая и този арабин.
Знаете ли какво щеше да му се случи на тоя арабин ако беше измамил , в неговата си страна друг арабин по този долен начин ?
Именно затова е дошъл в България.

[kpavlova]

Много ме изтормози този 217, ал.3.И мистерия как се появи, явно от някакво обединение на проекти се е получил сегашния вариант.
Оригиналният законопроект е този:

ЗАКОН

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА

НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС


Обн. ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г . попр. бр. 29 от 12 април 1968 г., изм и доп. Бр. 92 от 28 ноември 1969 г., бр. 26 от 30 март и 27 от 3 април 1973 г., бр. 89 от 15 ноември 1974 г., бр 95 ог 12 декември 1975 г., бр. З от 11 януари 1977 г., бр 54 от 11 юли 1978 г., бр. 89 от 9 ноември 1979 г., бр. 28 от 9 април 1982 г., попр. бр. 31 от 20 април 1982 г., изм. и доп., бр. 44 от 5 юни 1984 г., бр. 41 от 28 май 1985 г., бр. 79 от 11 октомври 1985 г., попр., бр. 80 от 15 октомври 1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18 ноември 1986 г., попр. бр. 90 от 21 ноември 1986 г., изм. Бр. 37 от 16 май 1989 г., бр. 91 от 24 ноември 1989 г., бр. 99 от 22 декември 1989 г., бр, 10 от 2 февруари 1990 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., бр. 81 от 9 окгомври 1990 г., бр. 1 от 4 януари 1991 г., бр. 86 от 18 октомври 1991 г., попр. бр. 90 от 1 ноември 1991 г., изм. бр. 105 от 19 декември 1991 г., бр. 54 от 3 юли 1992 г., бр. 10 от 5 февруари 1993 г., бр. 50 от 1 юни 1995 г., бр. 97 от 3 ноември 1995 г. - Решение N 19 на Конституционния съд от 1995 г., изм. бр. 102 от 21 ноември 1995 г., бр 107 от 17 декември 1996 г., бр. 62 от 5 август 1997 г., бр. 85 от 26 септември 1997 г., бр. 120 от 16 декември 1997 г. - Решение N 19 на Конституционния съд от 1997 г., изм. бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 85 от 24 юли 1998 г., бр 132 от 10 ноември 1998 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г, бр 7 от 26 януари 1999 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., бр. 21 от 17 март 2000 г., бр. 51 от 23 юни 2000 г., бр. 98 от 1 декември 2000 г. - Решение N 14 на Конституционния съд от 2000 г., бр, 41 от 24 април 2001 г.

§ 1. В чл. 206, ал. 2 след думите ''принадлежи на дееца" се добавя "както н когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор; или деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора"

§2. Н чл. 216, ал. 1 след думите "движима или недвижима вещ" се добавя "или своя вещ, която е ипотекирана или заложена"

§3. Чл. 277, ал. 2 се изменя така:

"(2) Същото наказание се налага и на онзн, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене "

Заключителна разпоредба

§4. Законът влиза в сила от 1 април 2002 г.






мотиви


С разгръщането на стопанските отношения през последните години все по-остро се чувства нуждата от повишаване на гаранциите за добросъвестно изпълнение на насрещните права и задължения от участниците в стопанския оборот. Постигнатият баланс между правата на кредитора и защитата на длъжника в изпълнителния процес и при извънсъдебното изпълнение е ценност, която може сравнително лесно ла бъде обезсмислена от недобросъвестния длъжник. Липсата на гаранции за ефективността на обезпеченията създава недоверие у кредиторите и затруднява стопанския оборот, като принуждава участниците да увеличават разходите за постигане на по-висока сигурност. Това покачва цената кредита, забавя и свива оборота, което се отразява отрицателно цялата икономика.

С предлаганите изменения се цели да бъдат демотивирани недобросъвестните длъжници да противодействат неправомсрно на законно провеждания изпълнителен процес и при извънсъдебното изпълнение, като бъдат стимулирани да използват само предоставените им от закона средства за защита, които гарантират в достатъчна степен техния интерес.

Учредяването на залог върху чужда вещ и неправомерното разпореждане със заложена вещ лишават кредитора от обезпечение и на практика го лишават от възможност да се удовлетвори или свеждат тази възможност до минимум. Тези деяния житейски почти не се различават от обсебването и имат същата степен на обществена опасност. Ако получат по-широко разпространение, те са в състояние сериозно да смутят сигурността на оборота, тъй като рушат доверието на кредитора и сигурността на обезпечението. Чрез изричното посочване на тези деяния като престъпления могат да се постигнат целите на генералната превенция и ще се направи възможно наказателното преследване на извършителите на деяния, които имат същата обществена опасност като обсебването. Същото важи и за унищожаването и повреждането на ипотекирана или заложсна вещ.

Общо правило в изпълнителния процес е, запорираната движима вещ да бъде оставена за пазене на длъжника, който е нейн собственик. може да я ползва и не прави разноски за съхраняването й. Ако недобросъвестен длъжник отчужди запорираната вещ приобретателят я придобива валидно и по този начин кредиторите биват лишени от възможност да се удовлетворят. Предвиденото наказание за това престъпление с символично и за налагането му държавата ще разходва средства многократно надхвърлящи размера на предвидената глоба. Предаването на вещта за пазене е свързано със значителни разноски за пренасянето и съхраняването й, които трябва да се авансират от кредитора. Тези разноски оскъпяват изпълнителния процес и в последна сметка влошават положението на длъжника. Ако кредиторътт може да разчита в по-голяма степен, че длъжникът няма да се разпореди със ззапорираната вещ, биха се спестили разноски по изпълнението и би се повишило доверието в защитата, която държавата осигурява чрез изпълнителния процес. Обществената опасност на разпореждането със запорирана вещ е съизмеримо с обществената опасност на съзнателното премахване или повреждане на печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени. Това обосновава възможността за двете деяния да бъде предвидено еднакво наказание, още повече че наказанието е определено в твърде широки рамки, което би позволило точното му отмерване във всеки житейски случай.

С предлаганите изменения не се нарушава структурата на Наказателния кодекс нито се променя приетата наказателна политика и не се нарушава балансът между обществената опасност на инкриминираните деяния и тежестта на предвидените наказания.


Вносители: Валери Димитров и Иван Искров

Обаче отнякъде се е появил констиуц.съобразния и правилно ситуиран 217, ал.3 и се е получила обърквация.
До тук съм аз Хубав ден на всички

[svettoslav]

А защо 217, ал.3, ако вещта е чужда не е задължително да е обсебване- защото е възможно разпореждането на пазача на запорираната вещ да се осъществява със знание, съгласие, по натоварване от длъжника-собственик ... и тогава просто 206 не излиза, за това е бил необходим специален текст.Иначе, ако пазач се разпореди с чужда / на длъжника /запорирана вещ, той просто обсебва, а обсебването е по -тежко наказуемо престъпление

Това обяснява много неща.Вероятно такива съображения стоят в основата и на констатацията за непротивоконституционност на тази разпоредба.А именно-не винаги ще е налице обсебване.
Тук обаче трябва да се уточнят някои работи.За знанието,съгласието и натоварването от собственика,дадени като примери.
Първо,обсебване ще си има,макар и да е налице знание от страна на Дл.
На второ място съгласието.Тук-много въпроси възникват.Какъв е този договор между тях...,може ли в този случай Дл. да е помагач по 217,ал.3,може ли да е посредствен извършител по чл.277,ал.2 НК?Така или иначе пазачът попада в 217 ал.3.
А относно "натоварването" от страна на Дл.-и в такава хипотеза също имаме липса на обсебване,респ. до наказуемост по чл.217,ал.3 НК.Може ли обаче Дл. да е подбудител тук?Или ще си кара по чл277,ал.2?(посредствено извършителство).Или в идеална съвкупност ги осъществява двата състава?

Според мен, отговорност при разпореждането си със собствена запорирана вещ длъжникът следва да носи по 277, ал.2.Третото лице, което пази чужда запорирана вещ – по 217, ал.3, като се замисля защо не и за двете, има защо....

Така излиза-Дл-само по 277,ал.2.Третото лице обаче-няма как да стане идеална съвкупност.Не просто защото не е възможно едни и същи признаци да имаме в два отделни състава,което,ако е така,би било законодателен дефект,а поради това,че не е субект по 277 НК.Такова обяснение намирам.Тук-само Дл.
Но относно съучастието,което засегнах по-горе,там по принцип не е изключено и другите лица,непритежаващи качествата на субекта,да отговарят за това деяние на осн. 21,ал.3 НК.
Но като са предвидени отделни състави и за двамата,трудно ми е да приема,че някой от тях,като е осъществил "своя" състав,ще може да се подведе като съучастник по другия(277/217 НК).
Ако приеме,че тези два състава "не се интересуват от субектитке си",тогава положението става доста напечено.Надали обаче това е така.При съучасти става интересно.Такова наистина може да има,но ако то самото представлява всъщност и осъществяване на 217 НК от пазача,респ. на 277,ал.2 от Дл.-би следвало да са самостоятелни извършители на тези отделни престъпления.

Относно залогът:

Съпоставяме сега 206, ал.2 и 217, ал.3 , но при заложена вещ - защо ни е 206, ал.2 - собствена държана заложена вещ, щом в 217, ал.3 разпореждането със заложена вещ, но оставена за пазене, се наказва винаги, независимо дали дееца й е собственик? Пак няма логика, ако по 217, ал.3 вещта можеше да е своя

Да.Няма логика.Затова и тук субектът е държателят.

Иначе за това :

206, ал.2 е относим към особения залог, сега остава да измисля кой е залога по 217, ал.3 , при който заложния длъжник държи вещта по валиден и завършен ФС на реален договор за залог .И тука се отказвам поради ГП безсилие

.
Да,бе безсилие,още не сме почнали
Залогът по 217,ал.3 си е обикновения залог по ЗЗД(чл.156-165).
Същественият въпрос е същият,който стои и при запорът-защо е този текст за залог в случая,щом деецът по 217,като продаде вещта всъщност върши обсебване.И какъв е тоя специален състав на обсебване,който е по -леко наказуем.По-леко или по-тежко,важно е кой е специфичният състав,изключващ общия.В случая това се явява "особеното" обсебване,наречено "злоупотреба на доверие".Както при запорът обаче,и тук може да няма такова нещо и вероятно това е причинката за неговото битие.Например продава заложената вещ със съгласие на Дл. или по негово поръчение(вж. Павлова по-горе) За "знанието" посочихме,че и да го има-пак може да попадне в обсебването.
И тук обаче излиза въпроса за съвкупността. Пак така-ако и двамата "вършат и двете престъпления",то товае само привидна идеално съвкупност,всъщност ще се съдят "всеки по своя член"-Дл.-по 277,пазачът-по 217 НК.Привидна е ,защото субектите на съставите са различни,а не просто защото се вършат две "едни и същи" престъпления.Ако обаче това,по някаква фантасмагория е така,пак ще се търси нещо,което е специално при единия състав-какви общ.отношения пази и т.н. респ.дали не изключва все пак другия.Напр. телесна повреда или обида на "военен"-военно престъпление е ,а не просто такова спрямо дл.лице и др. подобни.

[svettoslav]

За измамата:

Има ОА по 209 за разпореждане с възбранен имот, с имоти с вписани ИМ, всъщност дори не за разпореждане, а за сделки без транслативен ефект- предварителен договор, при затаяване на „истината”, че имотът е възбранен, че има вписана ИМ..., по които/ предварит.д-р/ купувачът е платил цената, част от цената...Вредата е цената.Сега...има ги ОА, защото вътрешното убеждение на обвинителя в материалноправната му правота се подсилва от обстоятелството, че продавачът е лице, на което му висят или са му висяли други дела по 209-212, 315...., все добри характеристични данни.Има проблем, доколкото може да се стигне до НП и ГП непрецизност .Вредата трябва да е „безвъзмезден и невъзстановим” разход. Пък при запора / при МПС, понеже няма как да се позове купувачът на оригинерно основание по 78 ЗС/ става дума просто за непротивопоставимост, право явно се транслира...Обаче не ми харесва тази теор.прецизност, защото тя води до практическа амнистия на широк кръг укоримо и вредно поведение, със застрашителни размери и до пълна беззащитност – от НП гл.т- на гражданския оборот.Като се насложи тука и проблемът как се въвежда в заблуждение чрез сделка – съзнателно деецът не трябва да има намерение да се задължава, да изпълнява по нея...Е, има ли го, като знае, че не може да продава противопоставимо на взискателя? Дали не трябва да се разсъждава по –простичко .Увреден ли е човекът, който плаща цена за чисто право, а получава в замяна „обременено „ със запор, възбрана право.Щеше ли да купи, ако знаеше...Правата на взискателя и присъед.кр-ри не парализират ли/ практически обезсмислят/ разпоредителното правомощие?Възбраната и запорът, като са забрани за разпореждане, какво намерение за задължаване и за изпълняване има продавачът ?..И като не е измама, а са сложни ГП отношения , остава ритуалът по масово изпиване на по една студена вода ....

За каузалитета на бездействието при измамата Дали това не обяснява несъставомерността,ако е налице такава.Средно положение няма всъщност-или има измама или няма.Или има заблуждение или няма.
"Измама в очакванията"?може и да има такова нещо.Всеки очаква да купи необременена вещ.Но дали някой някого е заблуждавал(дали преди това го е излъгал)е въпроса. С чисто бездействие измама няма.Дори купувачът да е "неприятно изненадан".Има правила при евикция,разваляне и т.н.
Изключително важно дали е престъпление и от друга страна,ако е съставомерно,налице е деликт,продавачът не може да се ползва от защитата на несеквестируемото имущество.Но това е друг въпрос.Ако има обаче една дори думичка-"Чист ли е имотът? "Чист е.Нямаш грижи"-въвел го е в заблуждение.
Изп. деяние започва тук.Интересното е ако никога не се стигне до отстраняване на купувача.Никога не загуби правото(а излиза че това става като друг го придобие)Напр. по причини други.ималое други имоти възбранени,запорирани,върху които е насочено изпълнение и са удовлетворени Кр. или пък Дл. е платил и т.н.
Можем ли да кажем,че няма измама?Можем да кажем,че няма вреда!Но дали изп.деяние никога не е започвало?
Въпросът в тая връзка сякаш се свежда до това да се установи точно какво намерение е имал деецът.Обикновено то е "Да взема аз парите пък каквото ще да става".Ако в този момент има и други имоти,служещи за обезпечение,как стоят нещата?Ами ако колкото и да са много и скъпи,точно върху този,придобит от купувача,се насочи изпълнение и той бъде отстранен?
Много въпроси,бе значи..Тази "неизвестност" относно вредата,в съзнанието на продавача-Дл. като че ли изключва умисъла за измама.Струва ми се,че трябва ясно да знае,че го уврежда.Тоест,че макар и по-късно във времето,имотът със сигурност ще бъде отнет.Или ако не бъде,то това ще се дължи на нещо случайно-напр. опрощаване на дълга,давност,липса на наследници,вкл и държавата/общината и др. И ако това наистина стане(няма вреда),ще е налице само опит,стига към момента на продажбата да осъзнава "случайността",която единствено може да доведе до липса на вреда за купувача.
Разчита ли до някаква степен,на други фактори за неувреждането(пр. по-горе),няма умисъл за измама.Мисля си,че е така,тъй като макар и законът да не казва изрично,че имотната облага е "неследваща се",противозаконна,за сметка на другиго и др. под.,то това е ясно.А щом като това е така,то деецът трябва да знае ,че престацията със сигурност не може да се реализира в такава степен,в каквато очаква купувачът.
Пр.1."Казах му че няма тежести,но макар да знам че има,се надявам,да не се насочи изпълнение,да не се отнеме имота,тъй като има фактори,на които да разчитам"-това не е измама.
2."Казах му че няма тежести,излъгах го,взех му парите и каквото ще да става(няма фактори на които да разчитам за ненастъпване на вредата)"-има измама,поне опит.
Всъщност кой знае

[kpavlova]

С чисто бездействие измама няма

Дали
чл.209, ал.2 Това използване на чуждо заблуждение, не-опитност, не-осведоменост, аз май само като бездействие си го представям.Всъщност то и се приема в теорията и практиката за "пасивна измама".Ако този текст започне да се прилага на практика, РП ще изземе функциите - отчасти- на Комисията за защита на потребителите
Друг е въпросът, че доказването, освен на користната цел, опира и до безспорно установяване на субективните възприятия за условия на сделката и фактическо положение, на правни и фактически НЕ- очаквания за неположителен финансов изход от разпореждането у пострадалия.Това дали е толкова трудно.
За реален обвинителен акт в реална среда , просто трябва ..пр.3
"Продавачът уверил купувача, че вещта е негова собствена и не е обременена с права на трети лица"...В процесните предварителни договори с предмет - недвижими имоти и занимание на РП, които съм виждала, това не е проблем, защото от където и да са копи-пейст договорите, най-често фигурира и изречение " продавачът декларира, че имотът е негов, чист....никого не е измамвал и няма да измамва повече... "и т.н. в този дух плюс подходящи показания на пострадалия.
Ако измамата е посредством договор, съвсем не е задължително изпълнението да е поначало невъзможно/просто тогава умисълът е виден/, стига деецът да няма намерение да изпълнява Преценката е по -трудна, доказването - също...но нали умисълът е виден от делата...
Вредата би следвало да настъпи с отстранението, би могъл да е опит...Или нали имаше едни решения за разликата между ГП измама и НП измама- користната цел и вредоносния резултат, дето трябвало да липсват у измамата по ЗЗД, които решения аз честно казано не ги разбирам много добре напълно:oops: , понеже не намирам смисъл в безкористно измамливо поведение , но за вредата разбирам
И за да няма

Напротив, макар и да е съзнавала, че сключваните със свид. М. сделки не биха могли да породят целения вещно – транслативен ефект към момента на изповядането им по нотариален акт, подсъдимата е считала, че в бъдеще, при очакваното благоприятно приключване на съдебния спор със свид. Т., имуществото, предмет на сделките с И.М. ще се върне в нейния патримониум и този недостатък ще бъде саниран.

или

Това му поведение обаче не се дължи на измамливи действия от страна на подсъдимия, а единствено на изключителното лекомислие, което е проявил пострадалият

- граждански съд

[ivan_lawyer]

По темата за изпълнителните запори и изобщо - имахме една тема 2008 - 2009г.

Темата се казваше - "Как да спася милата си кола" или нещо подобно. По този повод направих много щателна проверка и установих, че въпросното сакрално решение на г-на Ненков от ВКС - наказателна колегия е меко казано неточно.

Именно бившият царист Пламен Панайотов, който е бил и мой преподавател по дисциплината Наказателно право има обстойна моногарфия по темата.

Изрично се сочи, че трябва да има писмено изрично, с нарочен акт овластяване на длъжника за пазач.

Плюс това говорим за тежка форма на санкция - затвор, би било несправедливо меко казано да затвориш някого на базата на метафизични и метаюридически основания, ама нейсе.

Това, че някой е прост като матрос не бива да спира развитието на науката, ама и на това нейсе. Аз разбирам да ги пишат решенията си в петък в 5 без пет, а то и в понеделник почнаха да правят глупости.