Голям проблем!Моля помагайте!

[bocman__]

А какво всъщност стана с този голф ?

до инспектора: може би сте прав, но може и да не сте понеже не съм изложил всички факти. И един въпрос - кой и на какво основание има право да задържа чужда собственост било то автомобил, компютърна конфигурация и т.н

не съм юрист споделям житейски опит

[Inspector_MBP]

bocman__,
ТОЧНО защото не сте изложил всички факти, съм дал ТРИ обобщени възможни положения на действителната фактическа обстановка. Аз не виждам да има възможен четвърти вариант, но Вие ако се сетите за такъв - елате да ви стисна ръката.

По втория Ви въпрос, основанията на които един правен субект може да държи чужда вещ, са най-общо казано М Н О Г О. По темата има изписани хиляди страници научни трудове и не съм аз човекът, който може да Ви посочи всички правни възможности в тази насока.

Вариантите за които се сещам на prima vista:
Ползването на ограничени вещни права върху чужда вещ по смисъла на ЗС (които пък от своя страна има десетки варианти и подварианти за възникване), учреден залог върху вещта, като обезпечение по вземане на кредитора по реда на глава VII ЗЗД, правото на задържане по чл. 91 ЗЗД... и т.н.

Гореизложеното идва да покаже, че след като не сте юрист, е редно да изхождате от житейския си опит, когато ангажирате с мнението си само и единствено себе си.

Когато давате съвет на ДРУГИГО, без изрично да отбележите, че ви липсват дори начални юридически познания, рискувате да му нанесете вреда, също както ако изхождайки от житейския си опит, му предпишете антибиотик, примерно.

[bocman__]

С цялото ми уважение към инспектора имах предвид в конкретния случай тоя тенекеджия на какво основание има право да задържи автомобил било то и пернишки голф ? На основание устен договор или хварчащ лист на който пише, че еди кой си е дал еди каква си сума на някой си? Ако Ви е удобно да задоволите любопитството ми ще сам благодарен.

[Inspector_MBP]

Не мога да задоволя любопитството Ви, защото не съм компетентен да взимам отношение по гражданско правни спорове, нито аз - като "форумна персона", нито истинският "инспектор" в районното управление, в качеството му на длъжностно лице.

А предвид фактът, че не съм запознат кой точно какви "хвърчащи" листи притежава, нито какви годни докаателства за твърденията си има, не мога да взема дори хипотетично становище, в стил "чесане на езици". Така че опасявам се, Вашето любопитство ще осане незадоволено.

[temelkov]

абе експлоуда ,защо не пробваш да я обявиш колата за открадната и тогава тоя тенекеджия дали няма сдам да те потърси да ти я върне,така и за полицаите ще има работа и за прокуратурата ще има работа

[bocman__]

Е какво стана с този голф ? То тенекеджията ако го държи още няколко месеца нацяло ще се обезцени количката

[bocman__]

просто ми е много чудно как може да има такива хора който да се оставят да им взимат личните вещи, още по малко и тенекеджия

[GeorgiKERELOV]

Драги xploda, много ми е интересно каква е развръзката на Вашата разправия със скъпия автотенекеджия. Същевременно, при пълното съчувствие към мъката Ви с този мошеник, направо ме зарадвахте с боксьорските си качества в мача, който Ви спретна тук цял отбор от обли шапки.

За съжаление, след падането на бай Тошо полицията в България само си смени униформите, и името (преди се гордееха, че са милиционери ), но не и нрава. Вие отивате при тях като жертва, а те още на влизане в районното Ви вземат от високо и Ви изкарват прост, глупав и нахален, че искате да им отваряте работа, която "не им била работа". Това човещината за тях си остана нещо чуждо, а за почтителното отношение към гражданството (което е и техен "работодател"-данъкоплатец) няма да говорим: при тях уважението е запазено само за началството, за хората на властта и за силните на деня.

Наскоро имах удоволствието да досаждам на деловодителката на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), така да се каже, шапката на районните управления в София - на площад Възраждане (колко подходящо име за площад в случая ).

Първо, за да стигна до нея, трябваше да вдигам много шум на една лелка, която не искаше да ме пуска да влизам в деловодството. Оказа се, че няма на кого да се оплача от лелката - началникът не приема и не предава с гражданите директно, трябвало да се подаде молба за прием, който бил по един път в месеца, ако не се лъжа, като началникът приемал, само ..... като бил в настроение, и т.н. Хайде, усмивка на съдбата, появи се изневиделица един цивилен господин, с изпънати панталони и риза, обувките - светят, и с него се разбрахме. Провери каквото трябва, донесе листа, химикал, и прочее, и в приемната ми обясни как да вляза при деловодителката, която да сложела входящ номер, и прочее. Въобще, някакво невероятно изключение в родния пейзаж - оказа се, че бил от дежурните офицери в момента.

Второ, с написаната молба отивам пак при лошата лелка да звъня по телефона на деловодителката, която да й кажела да ме пуснела, и т.н., защото само лошата лелка пуска в сградата, като мигне на униформената охрана, която дреме активно на една остъклена врата до нея. Мисля, че описанието на гише-пропуски не е много добро, но като идете на място на горния адрес, откъм парадния му вход, ще разберете за какво ви говоря. Та звъня аз на деловодителката, в работно време, разбира се, към 3 часа и половина след обяд, но никой не вдига. Пак звъня, и пак никой не вдига, и т.н. Питам лелката да няма грешка в телефона, и тя решава да ходи да търси деловодителката по местата за отдих в сградата, кафенета и други капанчета само за вътрешно ползване, разбирайте и на специални цени.... Идва лошата лелка след 5-6 минути и ми казва пак да звъня. Звъня, и този път - бинго. Хващам деловодителката по жицата и тя ми казва, че идва ВЕДНАГА да ме забере на входа и да ме води до канцеларията й - то за слепите, като нас, им трябва такъв окат водач да не се загубят в сградата. Това "веднага" трае 10 минути. Мисля си, сградата голяма, деловодството някъде на другия й край, деловодителката може да накуцва леко. Обаче като минаха 10 минути вземам да си задавам някои въпроси и пак звъня. Звъня, и пак бинго - същият механичен отговор: ИДВАМ ВЕДНАГА. Пак си чакам, и пак след 5-6 минути няма нищо на хоризонта. Звъня за трети път, като този път питам госпожата дали наистина ще идва да ме забира на входа или да си тръгвам. Изненада: след няколко мига се появява на остъклената врата с кисела усмивка въпросната деловодителка, минаваме охраната, и познайте къде ме води: в първата врата до стаята на лошата лелка на входа. Табела: ЯВНО ДЕЛОВОДСТВО. Значи деловодството било през една стая, а аз си чакам 30 минути и повече, за да си подадяла госпожата носа и да ме заберяла на входа....

Връчвам й най-после молбата ми. Тя я взема и я гледа, умно : ръкописна, с криви букви, написана на кариран ученически лист, остатък от епохата на социализма, с който ми услужи въпросният дежурен офицер в цивилни дрехи, описан по-горе. Нещо не й пасва такава смачкана молба на госпожата . Освен това ми намира и правописни грешки: "адрес" било написано със С, а не със З.

Спестявам ви всички простотии от общ характер, които ми изстреля тази госпожа за отрицателно време, като не пропусна още на влизане в канцеларията й, да ме светне, че била с висше, и то юридическо, образование, и че била "затрупана" с работа и не съм й бил само аз "на главата"...

Дали има висше, не зная, може, нали сме в България, обаче за юридическо - няма. Или, може би, има, от "Академията" в Симеоново . Както й да е. Та молбата беше за уведомяването ми като пострадал от престъпление за хода на дознание, което се води от въпросната Столична дирекция. Въобще една банална молба. Да, ама не. Нашата деловодителка звъни по спешност на дознателя, но него го няма. Тогава намира негов колега и му се моли, на Вие разбира се, да идва по спешност да гледа молбата и да й казва какъв номер да й сложи и в коя ЯВНА книга да я заведе (а може и в ТАЙНА, де , знае ли човек). След минута-две идва този дознател, и, представете си, нашата деловодителка му става права и му козирува. Дознателят, учтив и избръснат, погледна и й обясни с две думи, след което отваря вратата да излиза. Още щом докосна дръжката на вратата и нашата деловодителка пак скача и пак козирува, с бръснарска усмивка и дълбок поклон за благодарност. На фона на нейната "непринуденост" с мен, съчетана с говоренето й на "Ти" без да сме лични познати или първи дружки, раболепниченето й пред "колегата" й юрист-дознател се открои като сцена от сатирична пиеса, с двете разлики, че, първо, госпожата, не беше актриса, и второ, че не бяхме в театър, а във "витрината" на българската полиция.

След всички тези перипетии, най-после нашата деловодителка отваря важно една дебела книга, понамества си очилата и започва да драска нещо там с химикала. Послед взема едно бяло картонче и му лепи синьо печатче, като продължава драскането си върху него. Казвам си, най-после свършихме работа, като госпожата ми връчва с облекчение картончето, което го поемам със същото облекчение. За довиждане госпожата ми пожелава ..... повече да не сме се виждали.

Доволен, си тръгвам от канцеларията, като госпожата прави последно усилие да ме изпроводи до стъклената врата на пет крачки - такъв бил редът в сградата, макар охраната да не била на поста си, какъвто беше случаят тогава.

Вече на улицата, казвам си, отървах се най-после, и си се радвам на картончето. Обаче нашата деловодителка беше предвидила и този момент. Последна изненада: датата на картончето беше от предишния ден. Дали тази жена беше толкова отмъстителна да ми издава дефектно картонче или пък в края на работния ден не беше сменила още датника на календара си и затова работеше още със старата дата: мистерия, която нямах време и желание да разгадавам, като се връщам пак при лошата лелка на пропуските.....

Та така, за цялата тази галимация си утрепах повече от 1 час време, за да съм придобил "правото" да бъда информиран и да участвам като пострадал в хода на едно пишман дознание. Защото това право не е автоматично, и ако пострадалият изрично не го поиска, никой повече не го бръсне за слива, след като се подпише на протокола за разпит на свидетел. То не че и като пострадалият е информиран и участва в хода на наказателното производство, това ще има някакво значение: като нашите момчета с облите шапки решат да затрият някое дело, и с пострадал, и без пострадал, като участник в наказателното производство, това дело ще си угасне ...... "по давност". Но с подобни ненужни молби на пострадалите поне създаваме работа на деловодителките, за да си оправдават заплатите и службите. Обаче като им правим такова голямо добро, защо ни мразят толкова, вместо да са ни благодарни ?

А пък сега с бат Бойко, полицията ще стане още по-приветлива с гражданите и ще видите що е то демокрация в кубинки.

[city24]

Много ми е интересно какво стана с голфа?

[RinTimTim]

Та така, за цялата тази галимация си утрепах повече от 1 час време, за да съм придобил "правото" да бъда информиран

И после си утрепа повече от още 1, за да придобием и ние правото да бъдем информирани за цялата тази галимация

[GeorgiKERELOV]

Та така, за цялата тази галимация си утрепах повече от 1 час време, за да съм придобил "правото" да бъда информиран

И после си утрепа повече от още 1, за да придобием и ние правото да бъдем информирани за цялата тази галимация

Там е по принуда, а тук е за удоволствие.

Къде изчезна обаче човекът с Голфа ?

[Imperator]

Алео сервизът!
Правото на задържане е валидно само при положение, че не е дадена уговорената цена. И не въвеждай повече в заблуждение притежателите на коли с твоите ценоразписи на ремонти, сякаш ремонтираш злантия Голф на Стоичков. Плащай бързо плоския си данък от 10 пр., че те чака данъчна брадва и спри да оправяш безплатно колите на милиционерите и полицаите.

[namakak]

Къв ти е проблема????????
Докат БАТЕ ТИ БОЙКО,не ги е изловил шайките наркодилърски,първо е възможно или колата да ви се изстърже с пирон,второ да ви пламне,трето никога да не си я намерите.
Моят съвет е да не се съмнявате,нито в полиция нито в други,ами си оправяйте колата и си трайте,че тая подмяна ше трае месеци до новото правителството.

[doc03]

Драги xploda, много ми е интересно каква е развръзката на Вашата разправия със скъпия автотенекеджия. Същевременно, при пълното съчувствие към мъката Ви с този мошеник, направо ме зарадвахте с боксьорските си качества в мача, който Ви спретна тук цял отбор от обли шапки.

За съжаление, след падането на бай Тошо полицията в България само си смени униформите, и името (преди се гордееха, че са милиционери ), но не и нрава. Вие отивате при тях като жертва, а те още на влизане в районното Ви вземат от високо и Ви изкарват прост, глупав и нахален, че искате да им отваряте работа, която "не им била работа". Това човещината за тях си остана нещо чуждо, а за почтителното отношение към гражданството (което е и техен "работодател"-данъкоплатец) няма да говорим: при тях уважението е запазено само за началството, за хората на властта и за силните на деня.

Наскоро имах удололствието да досаждам на деловодителката на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), така да се каже, шапката на районните управления в София - на площад Възраждане (колко подходящо име за площад в случая ).

Първо, за да стигна до нея, трябваше да вдигам много шум на една лелка, която не искаше да ме пуска да влизам в деловодството. Оказа се, че няма на кого да се оплача от лелката - началникът не приема и не предава с гражданите директно, трябвало да се подаде молба за прием, който бил по един път в месеца, ако не се лъжа, като началникът приемал, само ..... като бил в настроение, и т.н. Хайде, усмивка на съдбата, появи се изневиделица един цивилен господин, с изпънати панталони и риза, обувките - светят, и с него се разбрахме. Провери каквото трябва, донесе листа, химикал, и прочее, и в приемната ми обясни как да вляза при деловодителката, която да сложела входящ номер, и прочее. Въобще, някакакво невероятно изключение в родния пейзаж - оказа се, че бил от дежурните офицери в момента.

Второ, с написаната молба отивам пак при лошата лелка да звъня по телефона на деловодителката, която да й кажела да ме пуснела, и т.н., защото само лошата лелка пуска в сградата, като мигне на униформената охрана, която дреме активно на една остъклена врата до нея. Мисля, че описанието на гише-пропуски не е много добро, но като идете на място на горния адрес, откъм парадния му вход, ще разберете за какво ви говоря. Та звъня аз на деловодителката, в работно време, разбира се, към 2 часа и половина след обяд, но никой не вдига. Пак звъня, и пак никой не вдига, и т.н. Питам лелката да няма грешка в телефона, и тя решава да ходи да търси деловодителката по местата за отдих в сградата, кафенета и други капанчета само за вътрешно ползване, разбирайте и на специални цени.... Идва лошата лелка след 5-6 минути и ми казва пак да звъня. Звъня, и този път - бинго. Хващам деловодителката по жицата и тя ми казва, че идва ВЕДНАГА да ме забере на входа и да ме води до канцеларията й - то за слепите, като нас, им трябва такъв окат водач да не се загубят в сградата. Това "веднага" трае 10 минути. Мисля си, сградата голяма, деловодството някъде на другия й край, деловодителката може да накуцва леко. Обаче като минаха 10 минути вземам да си задавам някои въпроси и пак звъня. Звъня, и пак бинго - същият механичен отговор: ИДВАМ ВЕДНАГА. Пак си чакам, и пак след 5-6 минути няма нищо на хоризонта. Звъня за трети път, като този път питам госпожата дали наистина ще идва да ме забира на входа или да си тръгвам. Изненада: след няколко мига се появява на остъклената врата с кисела усмивка въпросната деловодителка, минаваме охраната, и познайте къде ме води: в първата врата до стаята на лошата лелка на входа. Табела: ЯВНО ДЕЛОВОДСТВО. Значи деловодството било през една стая, а аз си чакам 30 минути и повече, за да си подадела госпожата носа и да ме заберяла на входа....

Връчвам й най-после молбата ми. Тя я взема и я гледа, умно : ръкописна, с криви букви, написана на кариран ученически лист, отстатък от епохата на социализма, с който ми услужи въпросният дежурен офицер в цивилни дрехи, описан по-горе. Нещо не й пасва такава смачкана молба на госпожата . Освен това ми намира и правописни грешки: "адрес" било написано със С, а не със З.

Спестявам ви всички простотии от общ характер, които ми изстреля тази госпожа за отрицателно време, като не пропусна още на влизане в канцеларията й, да ме светне, че била с висше, и то юридическо, образование, и че била "затрупана" с работа и не съм й бил само аз "на главата"...

Дали има висше, не зная, може, нали сме в България, обаче за юридическо - няма. Или, може би, има, от "Акадамията" в Симеоново . Както й да е. Та молбата беше за уведомяването ми като пострадал от престъпление за хода на дознание, което се води от въпросната Столична дирекция. Въбоще една банална молба. Да, ама не. Нашата деловодителка звъни по спешност на дознателя, но него го няма. Тогава намира негов колега и му се моли, на Вие разбира се, да идва по спешност да гледа молбата и да й казва какъв номер да й сложи и в коя ЯВНА книга да я заведе (а може и в ТАЙНА, де , знае ли човек). След минута-две идва този дознател, и, представете си, нашата деловодителка му става права и му козирува. Дознателят, учтив и избръснат, погледна и й обясни с две думи, след което отваря вратата да излиза. Още щом докосна дръжката на вратата и нашата деловодителка пак скача и пак козирува, с бръснарска усмивка и дълбок поклон за благодарност. На фона на нейната "непринуденост" с мен, съчетана с говоренето й на "Ти" без да сме лични познати или първи дружки, раболепниченето й пред "колегата" й юрист-дознател се открои като сцена от сатирична пиеса, с двете разлики, че, първо, госпожата, не беше актриса, и второ, че не бяхме в театър, а във "витрината" на българската полиция.

След всички тези перипетии, най-после нашата деловодителка отваря важно една дебела книга, понамества си очилата и започва да драска нещо там с химикала. Послед взема едно бяло картонче и му лепи синьо печатче, като продължава драскането си върху него. Казвам си, най-после свършихме работа, като госпожата ми връчва с облекчение картончето, което го поемам със същото облекчение. За довиждане госпожата ми пожелава ..... повече да не сме се виждали.

Доволен, си тръгвам от канцеларията, като госпожата прави последно усилие да ме изпроводи до стъклената врата на пет крачки - такъв бил редът в сградата, макар охраната да не била на поста си, какъвто беше случаят тогава.

Вече на улицата, казвам си, отървах се най-после, и си се радвам на картончето. Обаче нашата деловодителка беше предвидила и този момент. Последна изненада: датата на картончето беше от предишния ден. Дали тази жена беше толкова отмъстителна да ми издава дефектно картонче или пък в края на работния ден не беше сменила още датника на календара си и затова работеше още със старата дата: мистерия, която нямах време и желание да разгадавам, като се връщам пак при лошата лелка на пропуските.....

Та така, за цялата тази галимация си утрепах повече от 1 час време, за да съм придобил "правото" да бъда информиран и да участвам като пострадал в хода на едно пишман дознание. Защото това право не е автоматично, и ако пострадалият изрично не го поиска, никой повече не го бръсне за слива, след като се подпише на протокола за разпит на свидетел. То не че и като пострадалият е информиран и участва в хода на наказателното производство, това ще има някакво значение: като нашите момчета с облите шапки решат да затрият някое дело, и с пострадал, и без пострадал, като участник в наказателното производство, това дело ще си угасне ...... "по давност". Но с подобни ненужни молби на пострадалите поне създаваме работа на деловодителките, за да си оправдават заплатите и службите. Обаче като им правим такова голямо добро, защо ни мразят толкова, вместо да са ни благодарни ?

А пък сега с бат Бойко, полицията ще стане още по-приветлива с гражданите и ще видите що е то демокрация в кубинки.

Мисля, че говорите неистини, г-не.

Иначе казано - укривате истината.

Още по-иначе - пълна художествена измислица.

Ма има и некои у форумот, дето са и влезнали по няколко стотин пъти в тая сграда.

А най-просто казано - лъжете, кат д--т ц-----н.

Горното за сведение.

Подпис:
Чете се - doc03

[GeorgiKERELOV]

Приятелю doc03, и аз си мислех, че сънувам, но не беше сън. Ако ти се ходи, иди на парадния вход да провериш дали още е там на приемното гише прозрачното парче от плексиглас (вместо стъкло), счупено в горния ъгъл и залепено с тиксо "да държи", което лошата лелка постоянно "отваря" и "затваря" с една летва през бюрото, защото то й пречи да го докосне пряко с ръка (защо трябва да й е удобно, като може тя да го прави и без да й е удобно ? ), при приемане "на поръчка" от някой пишман гражданин. Разбира се, за останалите граждани, с прангите, входа в сградата е отзад, като те не се молят на лошата лелка за пропуск, а влизат директно.

[georgiev_sfbg]

НК - Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

НК - Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

НК - Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

НК - Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение, го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:
1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;
3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

НК - Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.


Подай Жалба до Районна прокуратура - за образуване на наказателно производство по случая - с копие до Национална агенция по приходите, като приложиш и заверено копие на въпросния "счетоводен документ" (хвърчащата бележка за 500 лв.), който ти е дал с/у заплатената от теб сума.


Гарантирам, че ще те търси, за да ти върне и колата, и парите!

[misi84]

Не съм специалист, но и аз съм имаа проблеми с автомонтиори и тенекиджии. Първо и 1000 лева са твърде много за фарове, калници и броня на голф 3, но както и да е хванал си се на хорото.
- Първо нямате никакъв договор- лошо за монтиора който взима пари и после със сигорност не ги декларира пред държавата, защото няма докомент за произхода на парите. Да не говорим че ако отидеш с съдя испълнител да си вземеш колата може даже да кажеш че сте се разбрали за 500 лева ти си му го дал (прочетах по напред, че ти се е разписал на някакво листче.) и те изнудва за още пари. Ако случайно се образува дело после можеш да го съдиш за пропуснати ползи
- второ със сигорност работата и сервиза не са му много чисти, за този вид дейност данъците, осигоровките, изискванията и др. са много високи и повечето монтиорчета в нашата държава практикуват "домашен гараж". На този му трябва само една проверка.
-трето, при ремонт на кола и смяна на части, майстора е длажен да ти върне всяка стара сменена по автомобила част, и да ти предостави документ за закупените от него сменени част.
Аз тези пари не бих ги дала, пускай жалба и това е. Отиди пак до районото, невярвам да те върнат, само незнам какво си чакал толкова месеци, нямахте ли определен срок в,който колата да е готова, все пак това са само някакви теникиджииски проблеми.

[georgiev_sfbg]

Аз тези пари не бих ги дала, пускай жалба и това е. Отиди пак до районото, невярвам да те върнат, само незнам какво си чакал толкова месеци, нямахте ли определен срок в,който колата да е готова, все пак това са само някакви теникиджииски проблеми.

"Районното", няма да ти "свърши работа"!



Подай Жалба в 2 екз.:

- до Районна прокуратура (ще ти дадът Вх.№) - за образуване на наказателно производство по случая,
- с копие до Национална агенция за приходите (отново с Вх.№),

като и към двата екз., приложи заверено копие на въпросния "счетоводен документ" (хвърчащата бележка за 500 лв.), който ти е дал "баш майстора" , с/у заплатената от теб сума!