Решение по наказателно дело

[Ivan_Dimitrov]

Колеги, ще ви бъда безкрайно благодарен, ако можете да ми помогнете. Задачата, която имам е да открия съдебно решение по наказателно дело, което да е стигнало до ВС/ВКС, и в което да е налице грешка(материалноправна) на по-долната инстанция. Ако имате предложения ви моля да ги споделите. Предварително ви благодаря!

[miriam]

дай пак какво точно търсиш , и ако може по подробно , че ....не си много ясен

[Ivan_Dimitrov]

Трябва да намеря решение по наказателно дело на някоя от инстанциите, което да е грешно. Грешката трябва да се дължи на неправилното прилагане на НК, а не на НПК. ВС/ВКС трябва да е открил тази грешка и да я е поправил. Надявам се, че сега се изразих по-разбираемо.

[melanie]

Колега, надявам се това да отговори на въпроса Ви :
Решениe № 327 от 27.05.1999 г. на ВКС по н. д. № 261/99 г., II н. о., докладчик съдията Пенка Томчева

Относно утвърдено за въззивния съд нарушение на материалния закон
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 5-6/1999 г., стр. 11
чл. 206, ал. 1,

чл. 194, ал. 1 НК

Престъплението обсебване е налице, когато вещите, предмет на разпореждането, са били предоставени на дееца да ги владее или пази на определено конкретно основание.
------------------------

Безспорните фактически положения, дали основания на съдилищата да ги квалифицират като присвояване по чл. 206, ал. 1 НК, са както следва: подсъдимият обитавал собствен на пострадалия обзаведен апартамент, със знанието на пострадалия, по сключен между него и трето лице наемен договор за същия апартамент и с предплатен наем за три месеца. След като пострадалият предупредил подсъдимия, че следва да освободи апартамента, когато изтече договореният срок, подсъдимият дал в заем на пострадалия по негово искане 150 000 лева, с уговорка, че ако пострадалият забави връщането на заема, може да се удължи наемният период. Междувременно срокът на предплатения наем изтекъл, но подсъдимият не освободил апартамента, което станало причина за неблагоприятна промяна в съществуващите преди това добри отношения между подсъдимия и пострадалия собственик, който посетил апартамента си, придружен с представители на полицията и пак предупредил подсъдимия да го освободи. При следващо посещение пострадалият намерил апартамента си освободен, но с изнесено от същия част от подробно описано в присъдата обзавеждане, на стойност 2 073 999 лева. Когато със съдействие на полицията пострадалият открил новия адрес на подсъдимия, на няколко пъти последният му върнал изцяло инкриминираните вещи.


Така установените фактически положения не сочат на присвояване по чл. 206, ал. 1 НК , защото: при обсебването дееца извършва разпоредителни действия в своя полза с вещ, която владее или пази. Да "владее" или "пази" означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание. Нерегламентираният достъп до вещи не означава, че те са предоставени за владеене или пазене, поради това, когато някой, имайки такъв достъп до вещи, извърши с тях разпоредителни действия без съгласието на собственика им и когато това е с цел за присвояване, ще е налице кражба, а не обсебване по чл. 206 НК. В случаят подсъдимият не е страна по сключения между пострадалия и трето лице договор за наем, от което следва, че на него не са били предоставени за владение или пазене вещите от апартамента, предмет на наемния договор. Доколкото, предвид данните по делото за дадени от подсъдимия на пострадалия в заем 150 000 лева, би могло да се приеме, че с изнасянето на процесните вещи от апартамента, без съгласие на собственика, подсъдимият е извършил това с цел да ги присвои, деянието му би следвало да се квалифицира като кражба по чл. 194, ал. 1 НК, а не като обсебване по чл. 206, ал. 1 НК . Такова обвинение не е било предявено, протест в тази насока не е подаван, поради което възможността за правна квалификация на деянието по приложимия материален закон е процесуално изключена.


Като е прието, че извършеното от подсъдимия С. е обсебване по чл. 206, ал. 1 НК, в нарушение на материалния закон и като не е приложен приложимият за случая материален закон, подсъдимият е осъден за несъставомерно по чл. 206, ал. 1 НК деяние. Касае се до утвърдено за въззивния съд нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 НК . Поради това и съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2 , предл. посл. НПК, предвид несъставомерността на деянието чл. 206, ал. 1, респ. по чл. 206, ал. 6 , във връзка с ал. 1 НК след отмяна на потвърдителното въззивно решение, подсъдимият С. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл. 206, ал. 1 НК.

Ако разполагате с Апис или Сиела отидете на Съдебна практика/ ВКС/ изберете си отделение и след като базата данни се зареди напишете на търсачката "нарушение на материалния закон", като в полетата маркирате търсене в текущата база данни, със словоформи, в текста.
Ще излязат много решения - разгледайте ги и със сигурност ще откриете интересни казуси, които ще ви свършат работа в конкретния случай!
Поздрави и успех!

[Ivan_Dimitrov]

Много Ви благодаря, melanie! Решението, което посочихте ще свърши отлична работа! Желая Ви успех във всяко начинание!

[melanie]

Радвам се, че помогнах.
Благодаря Ви сърдечно за пожеланията!
Хубав ден!
~~

[fani_i]

Може би малко извън темата, но точно това решение не знам дали е подходящ пример за неправилно приложение на материалния закон.
Подсъдимият е обитавал наеман от друго лице имот, със знанието на пострадалия, пострадалият се е мотивирал именно с изтичане на наемния срок, когато е поканил подсъдимия да се изнесе, цената (наемната) е била платена...
Като се има предвид, че договорът за наем е неформален, то в случая би могло да се приеме, че отношение, релевантно за чл.206 НК е налице - наемане или пренаемане на вещта.
Не е задължително да има писмен договор, лицето не е дошло от улицата в този имот и това е повече от ясно с оглед изнесените факти - не знам откъде пък при тези факти се пръкна изводът на съда

[melanie]

Така както е описан казуса в решението никъде няма данни, че подсъдимия е обитавал апартамента на база пренаемане. В случай, че беше налице такова то би следвало подсъдимия да заплаща наема на собственика или на наемателя, с когото е сключен договора, който пък от своя страна да предава парите на собственика. Такива данни няма в решението. Подсъдимия не е заплащал наем на никого т.е. вещите в апартамента не са му предоставяни на валидно правно основание за владеене или пазене, в същото време е живял в апартамента на пострадалия и в един момент не само, че не е платил наем на собственика ами си е и тръгнал, отнасяйки чужди вещи. Чиста кражба е налице по основния състав.
Това, което казвате би имало някаква логика, ако пострадалия бе забавил връщането на заетата сума от 150 000лв. - това е условието, при което страните са се договорили наемния период да се удължи. Няма данни по казуса, че пострадалия не е върнал парите в уговорения срок, за да се счита че подсъдимия е стоял в апартамента на валидно правно основание, както и че после е отнесъл вещи на пострадалия, които е владеел или пазел за да е налице обсебване по чл.206, ал.1 от НК.