Припомняме, вчера стана ясно, че в Хасково се събира инициативен комитет, който да даде астролога на съд.
Прокуратурата се е сезирала след сигнал на областния управител Райна Йовчева, съобщи БиТиВи. Обвинението срещу астролога е по член 326 от Наказателния кодекс, който най-общо засяга разпространението на невярна информация.
В същото време автобусните предприемачи от Хасково също се заканиха да съдят Лещански, заради стотици анулирани билети в нощта преди празниците.
След прогнозите, дадени от Лещански, много хора напуснаха домовете си и прекараха празниците на палатки."
Източник: news.bg
Такова наказателно производство само в Хасково могат да образуват.
Има няколко решения на ВКС с докладчик Елена Авдева във връзка с обвинение за престъплението закана, които биха могли да подпомогнат защитата на злощастния астролог дори във връзка с обвинението по чл.326 от НК :
"Решение № 853 от 5.01.2005 г. на ВКС по н.о.х.д. № 459/2003 г., II н. о., докладчик съдията Елена Авдева
сп. Адвокатски преглед, бр. 2-3/2005 г., стр. 56
чл. 269, ал. 1 НК
чл. 144, ал. З НК
Клетвите и прокобите са негодно средство за заплашване, тъй като не могат да се свържат с причинно-следствен процес, годен да увреди лицето, към което са отправени. Заплашването като елемент от престъпния състав във всички случаи трябва да бъде част от реалността, т. е. да принадлежи на познаваемите процеси и явления.
------------------------
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Н. Н. против решението от 25.03.2004 г., постановено от В. окръжен съд по в. н. о. х. д. № 310/2003 г., с което е отменена изцяло присъда от 26.06.2003 г. на Районния съд - гр. В. по н.о.х.д. № 310/2003 г. и подсъдимият Н. Н. е осъден за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.
Сочи се в жалбата, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 350, ал. 1 НПК, установи следното:
Районната прокуратура - гр. В., е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Н. за това, че на 18.12.2001 г. в гр. В. употребил заплашване срещу майор Д. С. - военен прокурор при В. военноокръжна прокуратура, с цел да го принуди в качеството му на орган на властта да пропусне да изпълни задълженията си по служба като наблюдаващ прокурор във връзка с наказателно преследване спрямо подсъдимия.
В. районен съд с присъда от 26.06.2003 г. по н.о.х.д. № 310/2003 г. е признал подсъдимия Н. Н. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
В. окръжен съд с присъда от 25.03.2004 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1680/2003 г., е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Н. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, и на това основание и съгласно чл. 54 НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Жалбата срещу така постановения въззивен акт е основателна.
Въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. Фактическата обстановка, установена от двете предходни инстанции, е следната.
На 18.12.2001 г. подсъдимият Н. Н. отишъл в Съдебната палата в гр. В., за да установи какво става със следственото дело срещу него. По съвет на военния следовател решил да се срещне с наблюдаващия прокурор - свидетеля Д. С., при когото се намирала преписката. Подсъдимият намерил прокурора, който го разпознал като обвиняем по наблюдаваното следствено дело и го поканил в кабинета си. Н. Н. изразил тревога от продължаващото дело, оплакал се от тежкото си семейно положение, казал, че е невинен, а началниците му подвеждали обвинението. Прокурорът се изнервил, заявил му, че е извършил престъпление и го поканил да напусне кабинета. Тогава подсъдимият казал: "Имай предвид, че всички, които се занимават с мене, в крайна сметка умират." Свидетелят Д. С. попитал какво означава това, на което подсъдимият отговорил, че имал началник, К. С., който навремето му правел служебни проверки, но умрял, след което допълнил: "Ако искаш и с теб да се случи същото, продължавай да се занимаваш с мене." Малко по-късно било проверено от прокуратурата, че споменатият началник е починал от тежко заболяване.
При така установените факти заключението на въззивния съд, че деянието на подсъдимия съответства на обективните и субективните признаци на състава на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК противоречи на материалния закон.
Изпълнителното деяние по чл. 269, ал. 1 НК се изразява в употреба на принуда под формата на сила или заплашване с противозаконна цел - орган на властта да извърши или да пропусне да извърши нещо по служба. В конкретния случай обвинението е за използване на заплашване чрез думи, т. е. за вербално психическо въздействие върху обекта на престъплението, което да застрашава правнозащитимата му сфера. Отправените от подсъдимия към свидетеля Д. С. реплики не са преценени от окръжния съд в тази светлина, като са натоварени със застрашителен потенциал, какъвто обективно не съдържат. Подсъдимият е заявил, че "който се занимава" с него в крайна сметка умира, че това се е случило на бивш началник и ще се случи на св. Д. С., "ако продължи да се занимава с него". Внимателният анализ на тези изречения показва, че подсъдимият не е отправил никаква реална заплаха към свидетеля Д. С., а се е позовал на събития, които само в неговите представи са паранормално свързани (тежката болест и смъртта на началника със служебните проверки, които е извършвал). Липсват каквито и да било логични и рационални основания тези изречения да се преценяват като фактор, който застрашава здравето или живота на свидетеля Д. С. Правилно те са отнесени от първата инстанция към категорията на клетвите и прокобите. Последните обаче са негодно средство за заплашване, тъй като не могат да се свържат с причинно-следствен процес, годен да увреди лицето, към което са отправени. Ако дори хипотетично се допусне, че в думите на подсъдимия се е съдържала реална заплаха, то тогава, предвид съдържанието им, вещаещо смърт, те би трябвало да се преценяват на плоскостта на престъпление по чл. 144, ал. З НК. Подобно обвинение законосъобразно не е повдигано поради очевидната му фактическа необвързаност с обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Прочее въззивният съд, правейки разграничение между престъплението по чл. 269, ал. 1 НК и това по чл. 144, ал. З НК, правилно е заключил, че няма данни деянието на подсъдимия да е съставомерно като закана с убийство, но незаконосъобразно е отбелязал, че разграничителната линия между двата състава включва и "реалността на заплахата". Очевидно това е израз на неправилното разбиране, че обективната страна на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК допуска и заплаха, която не е "реална". Тези разсъждения не могат да бъдат споделени. Заплашването като елемент от престъпния състав във всички случаи трябва да бъде част от реалността, т. е. да принадлежи на познаваемите процеси и явления. Въззивният съд е заявил в мотивите си, че подсъдимият е отправил конкретни заплахи към свидетеля Д. С., разбрани по следния начин: , длъжностно лице ще умре, ако изпълнява задълженията си като наблюдаващ прокурор". Съдът не е посочил каква е логичната и причинно-следствената връзка между двете твърдения, обвързани по този начин в думите на подсъдимия, а и би бил затруднен да го стори, тъй като такава няма. След като по категоричен начин е изключена заканата с убийство, то заявлението, че някой ще умре, не съдържа реална заплаха, щом този неизбежен за всеки човешки живот факт не се свързва с процеси, активирани или намиращи се под контрола на заплашващия. В заключение, изречените от подсъдимия към свидетеля Д. С. думи не са годни да формират заплашване по смисъла на чл. 269, ал. 1 НК.
Незаконосъобразно втората инстанция е счела, че е налице и специалната цел по чл. 269, ал. 1 НК, конкретизирана като принуда на орган на властта да не изпълни задълженията си по служба по следственото дело срещу подсъдимия. Описаната по-горе фактическа обстановка показва, че репликите на подсъдимия, инкриминирани като заплашване, са отправени в края на разговора му с прокурора, в който подсъдимият Н. Н. упорито е твърдял, че е невинен. Те са последвали твърдата позиция на свидетеля Д. С., че Н. Н. е извършил престъпление и поканата да напусне кабинета. Няма основание да се счете, че с тях подсъдимият е целял да принуди прокурора да пропусне нещо по служба. След като използвал всичките си аргументи в подкрепа на твърдяната си невинност (подробно проследени от въззивния съд в мотивите относно "възходящата градация" на проведения разговор) и срещнал категоричен отпор, подсъдимият отреагирал с цитираните вече думи, които съдържат емоционални елементи на самозащита и отмъстителност, но са твърде далеч от противозаконната цел на чл. 269, ал. 1 НК. Като субективен елемент от състава на престъплението специалната цел е установили от фактическите констатации по делото, а те не доказват, че в представите на подсъдимия отправените инкриминирани реплики са насочени към противозаконно прекратяване на воденото срещу него следствено дело.
Изложеното дотук води до извода, че деянието, извършено от подсъдимия, не може да се квалифицира като престъпление по чл. 269, ал. 1 НК . Приемайки обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и при наличие на основанието по чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК подсъдимият - да бъде оправдан."
), а, доколкото разбрах, по 326. К.Павлова още в другата тема отпреди Великден го предложи като що-годе единствено подходящия състав.
).
.
Само че астрологът няма да сади дръвчета и да скубе тревички по стадиона в Хасково, а ще трябва да заплати глоба. 
, но си мисля,че на квалификацията, на шега , на майтап/ вече не -явно има дело/ от