Край със съкратеното съдебно следствие

[system]

Здравейте отново, извинете ме за кратковременното "излизане" от форума.

portokal:
Вината в смисъл елемент от престъплението (умисъл или непредпазливост и там подвидовете им) си е факт наред с останалите фкти.
Изводът за съставомерност на признатите факти не би трябвало да се "обхваща" от признанието - то само това остава.

Колкото и да е теоретично непрецизно, признаването на фактите + вината на практика означава признаване съставомерността на деянието, а признаване на фактите без вината - оспорване на съставомерността.

portokal:
Вината - умисъл или непредпазливост - нали също е факт (подлежащ иначе на доказване), само че не е изразен във "външната" действителност, а е "скрит" в... психиката на подсъдимия.

Така е, но признанието в чл. 371 т. 2 от НПК включва фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт - според мен това следва да се тълкува като признаване на факти - събития, явления, процеси, действия или бездействия, от обективната действителност, а не тяхното проектиране във вътрешния (психичния) мир на подсъдимия, както го наричаше Ст. Павлов. Защото това е съдржанието на обстоятелствената част на обвинителния акт. Изводите на прокурора за вината (макар че - ДА - вината също е факт), по-скорно клонят към правните изводи, а не към фактическите такива, защото те, ведно с фактическите изводи, вече са свързани пряко със съставомерността на деянието.
Ако продължавате да ме карате да разсъждавам, съвсем ще се оплета

[kpavlova]

май и аз мисля като Карлсон и Портокал/ нали еднакво мислите / - ако разбрах правилно - за признанието на фактите.Вината като това ,което се е случвало в главата ми, докато ръководено от нея, тялото е извършвало деянието , е факт, но от невидимата действителност.За него се съди по видимата действителност.
Съдът признава за виновен, когато установи, че има деяние / обективна реалност/, има вина/ субективната ми реалност/, тези две реалности, неповторимо приличат на текст от НК/грозящата ме реалност/- от обективна и субективна страна.
В ОА се съдържат факти, най-често от видимата действителност. Но се съдържа и твърдение за съзнателно психическо отношение.Това пак е фактическо твърдение.
При ССС се признават фактически твърдения на прокурора

quote]Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт

..
Не се признават правни изводи.
1.Възможно е в ОА да се твърди несъставомерно поведение
2.може да е по друг текст съставомерно

очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс;

3.Фактите на прокурора си остават.

В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.

Чл.2, ал.2
Закон за по -леко наказуемо престъпление
Общата част на НК също важи, мога да твърдя, че съм наказателнонеотговорна , ....че давността е изтекла, че съм възстановила щетите...
Когато става дума обаче за "допустимо установяване на факти", те трябва да не противоречат на твърдените от прокурора- преценката дали доказателствено искане при ССС въобще да се допусне, е дали това, което ще се установява с него , влиза в колизия с твърдените от прокурора факти.

Това ли се чудите за вината или не съм разбрала

[portokal]

Изводите на прокурора за вината (макар че - ДА - вината също е факт), по-скорно клонят към правните изводи, а не към фактическите такива, защото те, ведно с фактическите изводи, вече са свързани пряко със съставомерността на деянието.

Не съм много съгласна, ако говорим за вината в смисъла на чл. 11 от НК, т.е. в значението на вина - факт, на съществуващо психическо отношение на дееца към деянието - независимо, че винаги за нея правим само косвен извод по външно наблюдаваните признаци, защото мисли не можем да четем.
Нали всеки един факт е свързан със съставомерността на деянието, но сам по себе си не я изчерпва.

Авече в ината в смисъл виновност, в смисъла "признава за виновен", пък е според мен: съставомерност (= всички обективни + субективни елементи на състава, вкл. умисъл / непредпазливост) + липса на освобождаващи от отг-ст обстоятелства + ...(може и да има още нещо, за което да не се сещам).

Е, мисля, че всички се разбрахме, де.

[Гост.]

http://193.192.48.71/bg/laws/ldoc/2135628020

Измененията вече са факт.

§ 70. Параграфи 36, 50, 51, 52, 53 и § 64, т. 1 влизат в сила от 10 април 2009 г., а § 1, 2, 3 и § 64, т. 2, 3, 4, 7 и 8 влизат в сила от 1 юни 2009 г.