- Дата и час: 12 Дек 2024, 22:26 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Гражданство на Европейския съюз
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Гражданство на Европейския съюз
първично или вторично?
- tsvetee
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 26 Фев 2009, 13:02
Re: Гражданство на Европейския съюз
За мен е вторично. Аргумент - договорът за ЕС. При денонсирането му от която и да е от страните, за нейните граждани отпадат както задълженията, така и правата по него. Отпада и връзката с ЕС, а гражданството е именно връзка на индивида с държавата, респективно с обединението, към което държавата принадлежи.
Затова считам, че първично е националното гражданство, а гражданството на ЕС е вторично.
Любопитна съм да чуя други аргументи.
Затова считам, че първично е националното гражданство, а гражданството на ЕС е вторично.
Любопитна съм да чуя други аргументи.
- noel
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 08 Мар 2005, 15:48
Re: Гражданство на Европейския съюз
Нека първо задаващият въпроса да обясни какво е първично и вторично гражданство. Едното е резултат от другото, едното е условие за другото или ? Гражданството на ЕС е субсидиарно супранациоално гражданство, стоящо независимо от националното гражданство, дори имащо приоритет над него понеже договорите за ЕС имат превес над националното право. То е гражданство на автономен правен субект - ЕО(делото ERTA..). Според чл.17 ДЕО националното гражданство на държава членка е небходимо условие за придобиването на гражданството на ЕС. Ако приемем, че защото едното е условие за другото, едното е първично, другото е вторично - тогава действително гражданството на ЕС е вторично.
Колкото до аргумента на Noel, в момента държавата не може да денонсира договора за ЕС. Необходимо е съгласието на всички останали страни, които са сключили договора. Всяко едностранно "денонсиране" на договорите за ЕС ще бъде в нарушение на международното право, в частност на Виенската конвенция за правото на договорите
Ако беше приета Конституцията на ЕС щеше да бъде друго , защото в чл. I-60 "Доброволно напускане на съюза" има описана процедура за напускане - Съветът на ЕС изготвя споразумение като действа в състав квалифицирано мнозинство и със съгласието на Европейския парламент. Дори и да не се стигне до споразумение договорът се смята за денонсиран 2 години от съобщението за напускане.
Ако бъде ратифициран Лисабонският договор, същата конституционна разпоредба ще бъде инкорпорирана в ДЕО тогава вече неговото съществуване ще зависи само от автономната и суверенна воля на конкретната държата, която ще може да премахне ЕС гражданството, с напускането на ЕС.
Следователно гражданството на ЕС не е в пряка връзка с националното право, защото държавата сама няма възможности да прекъсне, измени или въздейства върху създадената връзка Гражданството на ЕС е пряка правна връзка на индивида с ЕО. Другите два стълба на ЕС, освен ЕО, са все още само международни договори, а според международното публично право те се изпълняват от правителствата на държавите и нямат директен ефект върху гражданите. Следователно в случай, когато имаме гражданство изградено на международен договор, но нямаме нов правен субект(какъвто е ЕО) - връзката между индивида и организацията ще бъде вторична, защото тя ще бъде налице само ако е имплементирана от държавата във вътрешния правен ред. т.е с оглед източника, гражданството на ЕС е първично.
а ЕС.
Колкото до аргумента на Noel, в момента държавата не може да денонсира договора за ЕС. Необходимо е съгласието на всички останали страни, които са сключили договора. Всяко едностранно "денонсиране" на договорите за ЕС ще бъде в нарушение на международното право, в частност на Виенската конвенция за правото на договорите
Ако беше приета Конституцията на ЕС щеше да бъде друго , защото в чл. I-60 "Доброволно напускане на съюза" има описана процедура за напускане - Съветът на ЕС изготвя споразумение като действа в състав квалифицирано мнозинство и със съгласието на Европейския парламент. Дори и да не се стигне до споразумение договорът се смята за денонсиран 2 години от съобщението за напускане.
Ако бъде ратифициран Лисабонският договор, същата конституционна разпоредба ще бъде инкорпорирана в ДЕО тогава вече неговото съществуване ще зависи само от автономната и суверенна воля на конкретната държата, която ще може да премахне ЕС гражданството, с напускането на ЕС.
Следователно гражданството на ЕС не е в пряка връзка с националното право, защото държавата сама няма възможности да прекъсне, измени или въздейства върху създадената връзка Гражданството на ЕС е пряка правна връзка на индивида с ЕО. Другите два стълба на ЕС, освен ЕО, са все още само международни договори, а според международното публично право те се изпълняват от правителствата на държавите и нямат директен ефект върху гражданите. Следователно в случай, когато имаме гражданство изградено на международен договор, но нямаме нов правен субект(какъвто е ЕО) - връзката между индивида и организацията ще бъде вторична, защото тя ще бъде налице само ако е имплементирана от държавата във вътрешния правен ред. т.е с оглед източника, гражданството на ЕС е първично.
а ЕС.
- dwdimov
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 06 Дек 2008, 17:11
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта