Чл.269 НПК

[kpavlova]

Ох, Карлсон, аз хич не претендирам да съм експерт , по никои въпроси Само опитвам , може да не съм нацелила.А дискусията стана - за всекиго по нещо
С реабилитацията Пламена, не съм го мислила

Разпоредбата на чл. 66НК губи своето правно значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателната му отговорност.Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 4НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания, предпоставящи прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл. 68НК.

Фани, явно от тук черпиш аргументи.
Разпоредбата на 66/ приложена за някои от деяниета в съвкупността, с отделни присъди, които се групират/ губи своето самостоятелно значение ПРИ КОНСТАТАЦИИ за извършени деяния в изпитателния срок.
Ако имаш три присъди, явно по-скоро всички са с приложение на 66, в съвкупност/ като по това възобновено дело - НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 /, но в последствие от данните по делото стане ясно, че едната от тези присъди - по нохд 157/2003 г, е в изпитателния срок на предходна присъда - НОХД № 295/99 г.- дето липсвала в мотивите на съда , според ВКС/, тая присъда няма как да бъде условна.За това пише

престъпното посегателство по НОХД № 57/2003 г./ [size=85]една цифра са изяли- 157 /, включено във формираната реална съвкупност е осъществено в лимитирания на основание чл. 66НК, за наказанието по НОХД № 295/99 г., изпитателен срок

И по тая причина, то подлежи на ефективно изтърпяване.Но вече е определено общо наказание, то е станало част от съвкупност, загубило е същността си на отделно наказание в състава на общото.Както то не може да е условно, така и общото не може да бъде условно.
Общото наказание не може да бъде условно и защото в собствения му изпитателен срок е извършено деянието по наказателно дело № 1139/2006 г.
С постановяването на крайния акт по № 1139/2006 г, общото наказание, макар и неправилно определено като условно, е следвало да се активира.
По тая причина - общото наказание за съвкпуността става ефективно, а това, заради което става ефективно / 68/ подлежи на отделно изтърпяване, както и опасния рецидив - последното наказание - подлежи на отделно изтърпяване.
Явно излиза съд.акт да е неправилен на две основания - по две причини общото най-тежко да не може да бъде условно.
Според тебе 68, ал.5 дерогира чл.25, ал.4 .Т.е., като се решава въпроса за изпълнение, се решава само въпрос за ефективно изпъленние ли ?Изтекъл ли е изпитателния срок по присъда в състава на всъвкпуност, според теб, не трябва да му се определя общо наказание ? Или има забрана въпросът за изтърпяването да се прерашава ?

въпросът за ИЗПЪЛНЕНИЕТО на общото наказание се решава при неговото определяне"

- не означава само подлежащи на изпълнение присъди / т.е. да се определя вид режим/, а дали ще се изпълнява или не .И нищо по-малко не значи, според мен

Искаш да кажеш, че ако кумулираш условна с пробация, не можеш да я кумулираш ли ?
Както се разбрахме няколко пъти горе, считам, че твоя вариант е по -благоприятен за осъдения, а понеже хипотезата ти е на приложение на правила за съвкупности за рецидив, трябва да се избере по -благоприятния вариант.Защото по другия : общото най-тежко условно има нов изпитателен срок, освен това е изтърпял именно подлежащата на групиране пробация, която няма как да се зачете , освен ако не извърши ново престъпление в изпитателния срок.

По 23 деецът се наказва с едно наказание за няколко деяния, Фани, трябва да се отчете и това.Както писах горе, / това вече май десети път го измелих/, ако всички присъди са с изтекли изпитателни срокове, някак си няма правен интерес от кумулация/както няма интерес от кумулация на присъди, изцяло изтърпени/.Но не заради 68, ал.5.А понеже поставяш в по -лошо положение от преди кумулацията.Ако не са им изтекли, има смисъл, ако общото е ефективно
Аз повече няма да пиша по този въпрос, сигурно или не мога да си поясня мисълта или мисълта ми е изкривена

[karlson]

реабилитация по право не може да настъпи щом като има звършно друго деяние в изпитателния срок по условното осъждане, независимо кога е прочетена присъдата по второто деяние
от така посочените осъждания аз не виждам пречка да бъде наложено едно общо наказание 6 месеца лишаване от свобода - като най-тежко такова и след това се определи някакъв изпитателен срок, може това наказание да бъде увеличено - това, че пробацията е изтърпяна е ирелевантно по отношение на правилата на чл. 23 и 25 НК - в случай, че в определения изпитателен срок се извърши ново престъпление - тогава ще бъзе приспаднато ефективно изтърпяното наказание пробация

[karlson]

сори, не знам как да си редактирам мнението - не видях, че деянието по втората присъда е извършено след като има влязла в сила присъда по първото - при това положение ще се групират само наказанията по първата и третата, а втората ще се търпи отделно (съотв. ако има нещо изтърпяно по друга присъда - ще се приспада)

[kpavlova]

Пламена мисля ,че е права,Карлсон, 86 изисква да извърши друго, което да прави отложеното подлежащо на изтърпяване.

18.03.2005, за деяние извършено на 07.08.2004 г - ЛС 6 месеца, отложено изтърпяване с три години;

Той е извършил друго в изпитателния срок, но към датата на осъждането си вече е бил реабилитиран ?

Споразумение в сила от 09.05.2008, за деяние извършено на 07.11.2006 г

/ тука не знам дали е възможна тая реабилитация, дали не е реабилитиран по право друг път? Да каже Фани /
Абсолютно може да се наложи условно общо, но по -благоприятно му е / понеже е и рецидив, и съвкупност/да е общо между двете пробации, а условното да остане отделно
Уф, казах , че няма да се обаждам

[kpavlova]

Извинявам се ,Карлсон, и аз съм с ИЕ, не мога да редактирам, и повторих

[plamena26]

Може да настъпи реабилитация категорично.Извършените престъпления имат значение само ако се наложи вследствие на тях да се търпи отложеното, това е смисъла на чл.86.Ето и решение.

РЕШЕНИЕ № 751 ОТ 13.02.2004 Г. ПО Н. Д. № 611/2003 Г., I Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2003 г.
ПРИ УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ РЕАБИЛИТАЦИЯТА МОЖЕ ДА НАСТЪПИ ПО ПРАВО И КОГАТО ОСЪДЕНИЯТ Е ИЗВЪРШИЛ ДРУГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК, АКО БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА УСЛОВНОТО НАКАЗАНИЕ.

Чл. 86, ал. 1, т. 1 НК

Докладчик съдия Пламен Томов
Върховният касационен съд намери предложението на окръжния прокурор за основателно, макар и не по всички съображения, изложени в него.

Районният съд наистина не е разполагал с пълни сведения за предишните осъждания на подсъдимия М. Х. и това не се дължи на нарушения при разглеждане на делото. Не е вярно обаче, че подсъдимият не е реабилитиран за никое от трите си предишни осъждания.

За осъждането по н.о.х.д. № 402/1989 г. на Д. районен съд реабилитацията е настъпила по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК ­ присъдата по това дело е условна, влязла е в сила на 20.12.1989 г., изпитателният срок е 4-годишен, изтекъл е на 20 декември 1993 година и макар в този период М. Х. да е извършил друго престъпление, все пак не е следвало да изтърпи и отложеното наказание.

След като чл. 86, ал. 1, т. 1 НК свързва настъпването на реабилитацията с условието, че отложеното наказание "следва" да бъде изтърпяно, очевидно е, че законът има предвид най-вече онази хипотеза в уредбата на условното осъждане, при която отложеното наказание се изтърпява безалтернативно (по чл. 68, ал. 1 НК). "Следва" обаче да бъде изтърпяно и условното наказание, за което съдът реши, че трябва "да бъде изтърпяно изцяло или отчасти" (чл. 68, ал. 2 НК ­ пряко, или чрез препращането в чл. 69, ал. 2 НК). Но щом решението за изтърпяване на отложеното наказание не зависи във всички случаи само от престъплението, извършено в изпитателния срок и това решение може да бъде на съда, то на още по-голямо основание трябва да бъде зачетено, ако е взето от законодателя. Когато законодателят реши да освободи от изтърпяване на наказанията определена категория лица, съдът трябва да се подчини на неговото решение, ако при действието на такъв закон прилага чл. 68, ал. 2 самостоятелно или заедно с чл. 69, ал. 2 НК. Нещо повече ­ ако по някаква причина съдът не съобрази действието на специалния закон, органите, които изпълняват наложените наказания са длъжни да се подчинят на закона, а не на съдебния акт. Конкретният случай е илюстрация на казаното.

В изпитателния срок по н.о.х.д. № 402/1989 г. ­ на 15 май 1990 г. М. Х. е извършил всъщност две нови престъпления в съвкупност, за които е осъден по н.о.х.д. № 17/1991 г на Д. районен съд. Присъдата е била издадена на 13.02.1991 г., а по това време (както и по времеизвършване на престъпленията) вече действал Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6/19.01.1990 г., в сила от същата дата ­ вж. § 2 от допълнителните му и заключителни разпоредби). Според чл. 3, ал. 1, т. 2 на специалния закон, от изтърпяване на наказанията, наложени с влязла в сила присъда до неговото влизане в сила се освобождават и "осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които по закон е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание". В тази категория е попадало и условното наказание една година лишаване от свобода, наложено на М. Х. по н.о.х.д. № 402/1989 г., защото е определено като общо наказание за престъпления по чл. 346 и чл. 251, и двете извършени от него във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК заради непълнолетието му. Въпреки новоприетия закон, районният съд по н.о.х.д. № 17/1991 г. е постановил условното наказание да бъде изтърпяно на основание чл. 68, ал. 1 НК, но законът все пак е бил изпълнен от прокурора и наказанието "не е било приведено в изпълнение и не е изпълнявано въобще" (вж. приложението към предложението, удостоверение № Р-9/1991 от 10 април 2003 г.).

Поради изложеното дотук, подсъдимият трябва да се смята за реабилитиран по право не само за осъждането си по н.о.х.д. № 402/1989 г., но и за осъждането си по н.о.х.д. № 17/1001 г. Втората реабилитация по право е настъпила обаче по силата на чл. 86, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 НК. По второто дело М. Х. също е осъден като непълнолетен и не е извършил друго престъпление в продължение на две години от изтърпяването на 29 юни 1993 година на наложеното наказание (вж. отново цитираното удостоверение). Такова престъпление той е извършил най-късно ­ на 15 юли 1996 година и за него е третото дело, по което М. Х. е бил осъден ­ н.о.х.д. № 299/1996 г. на П. военен съд. Реабилитацията за това осъждане обаче е възможна само по съдебен ред.

Сега гледам

[plamena26]

Сега гледам че има намесена и присъда от 99 год. ,ако тя е по казуса, нещата се усложняват.

[karlson]

какъв рецидив? аз рецидив не виждам нито по б. "а" нито по б. "б" на чл. 29
за съжаление намам под ръка практика да изпратя, но до край ще твърдя, че нямя значение ДАТАТА на осъждането, щом като деянието е извършено в изпитателния срок на предходното условно осъждане. Нали това изисква чл. 86 - да не е извършил ДРУГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ през изпитателния срок
вярно е, че тук възникват идключително много практически проблеми - излизат дела от преди 10 и повече години, и фактически напълно е възможно да има не само по право, но и реабилитация по чл. 88а НК.
Не трябва да се смесва търкуването на нормите (което трябва да стане в интерес на извършителя) с прилагане на материалноправни разпоредби

[kpavlova]

не опасен рецидив,Карлсон, рецидив в смисъл, след като е осъждан с влязла в сила присъда- в ррецидив са 1 и 2, защото е осъждан по 1 към датата на 2, 1 и 3 са в съвкупност, 2 и 3 са в съвкупност
Аз вече забравих основния въпрос .Фани е писала

1.НОХД.../2005 г, Споразумение в сила от 18.03.2005, за деяние извършено на 07.08.2004 г - ЛС 6 месеца, отложено изтърпяване с три години;
2.НОХД ....../2007 г., Споразумение в сила от 09.05.2008, за деяние извършено на 07.11.2006 г - Пробация за срок от 6 месеца; Лишаване от право за срок от 6 месеца на осн. чл.343 Г НК;
3.НОХД ......./2008 г., Споразумение в сила от 20.06.2008 г, за деяние извършено на 07.04.2004 г - Пробация за срок от 6 месеца с поправителен труд - към момента на предходното заседание (12.02.09) е имало остатък за изтърпяване 1 месец и 14 дни, а към датата на насроченото заседание 09.03.09 г ще остават за изтърпяване 16 дни.

Откъде дойде 99 г,Пламена ?

[plamena26]

Карлсон, това е целия тескт на 86,ал.1 т.1
Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:
1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

КПавлова, ами дойде от първото ти мнение (със ситните букви) на стр.5, но това е било във връзка с друго решение пейстанато тук, а не по казуса, така че съм се объркала. .

[karlson]

уф, разбрах те
така погледнато според мен отново проблем няма - тук вече може да се говори за образуване на по-благоприятна група, което е 2 и 3 присъда - не разбрах коя пробация е изтърпяна (или и двете), дори и да е "надлежал" (в случая надподписвал се )съдът обичайно се опитва да го коригира донякъде като увеличи общото наказание
Това групиране е по-благоприятно именно, заради реабилитацията по условното осъждане, която ще настъпи само в случай, че не се формира група с него

[kpavlova]

Май е изтърпяна по -тежката пробация, с труда/ ако помня добре/ или й остава малко , дни , не се е надподписвал още
Ами как да не се обърка човек, като си чета колко съм допринесла за обърквацията - 5 страници постове: започнали с въпроса за задължително присъствие на осъдения по кумулация и завършили с въпроса за реабилитацията
Е, остава човекът да не се е ребалитирал друг път

[karlson]

още от 5 клас имам проблем с недочитането на условието на задачката и оттам съм шампион по неподготвени изказвания
а иначе в контекста на дискусията моето мнение, че законодателят сгреши като допусна пробацията да се кумулира с лишаването от свобода - не съществуваше пречка да се изтърпяват поотделно (а и първоначално след приемането на този вид наказание практиката на съдилищата бе в този смисъл).
Според мен това са различни видове наказания, преследващи различни цели по чл. 36 НК, поради което си мисля, че теоретично погледнато не следва да се групират
Получават се доста недоразумения именно при групирането на условни осъждания с ефективно изтърпяни пробации или пък при бробации, включващи различни пробационни мерки за различен срок - изобщо какофонията е пълна

[fani_i]

И аз май ще спра да пиша, че вече няма какво ново да кажа, освен да ви благодаря за активното участие в темата и че ще ви информирам за резултата, какъвто и да е той.
Обобщавам и за Карлсон: Въпросът беше дали предложеният от мен вариант за групиране на двете пробации е по-благоприятен от предложението на прокурора за групиране на ЛС с едната пробация, почти вече изтърпяна и отделно изтърпяване на втората.
Считам първия за категорично по-благоприятен, а подвъпросът дали въобще подлежи на пререшаване въпросът за изпълнение(нямам предвид само ефективно като изтърпяване, а и при определянето му като общо най-тежко и с нов изпитателен срок) на условно наказание с изтекъл към момента на кумулацията изпитателен срок дойде във връзка с горепосоченото предложение на прокурора и защото заключих, че с това предложение на практика ще се пререши въпроса за изпълнението на ЛС - без групирането то няма да бъде изпълнявано. Настъпила е и реабилитация по чл.86 НК.
А ЛС не е активирано, въпреки извършеното в неговия изпитателен срок второ престъпление, защото наложеното за него наказание не е лишаване от свобода, а пробация и така не е могъл да се приложи чл.68, ал.1, а и ал.2 - защото и второто е умишлено, а не непредпазливо.

[fani_i]

Колеги, ето това се опитвах да кажа и най-после си намерих подкрепа в лицето на ВКС, че бяхте ме изяли с тогата, малко остана и жабото да замине , но като че ли го спасих
Мисля, че решава спора по подвъпроса за благоприятното групиране, относно възможността да се групира наказание, което не подлежи на изпълнение.


РЕШЕНИЕ № 571 ОТ 08.12.2008 Г. ПО Н. Д. № 613/2008 Г., І Н. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Капка Костова

При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 613 по описа за 2008 година.
Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови производството по внчд № 186/08 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, отмени постановеното по него определение № 72 от 09.04.2008 г. и делото - върне за ново разглеждане. Претендира се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от прокурора.
Осъденият А. С. П. не взема участие в касационното производство.
За да се произнесе ВКС І- во наказателно отделение взе предвид и следното:
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с определение № 7 от 19.02.2008 г по нчд № 1964/07 г. Районният съд - гр. Добрич оставил без уважение предложението на Районна прокуратура - гр. Добрич за групиране на наказанията, наложени на А. С. П. с влезлите в сила присъди по нохд № 1/2002 г. и № 1856/07 г., и двете по описа на ДРС.
По протест на прокурора, с определение № 72 от 09.04.2008 г. по внчд № 186/08 г. ДОС потвърдил посоченото определение на ДРС.
Като съобрази горното и след проверка, ВКС І- во наказателно отделение установи:
Искането е неоснователно.
Данните за съдебното минало на А. С. П. са:
- с присъда по нохд № 303/95 г. на ДРС, влязла в сила на 31.10.1995 г., за деяние извършено на 11.11.1994 г. по чл. 197 НК, П. е осъден на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години;
- с присъда (определение по реда на глава 29 от НПК) по нохд № 1/02 г. на ДРС, влязла в сила на 05.04.2002 г., за деяние, извършено на 05.03.1999 г. по чл. 195 НК, П. е осъден на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години;
- с присъда (определение по реда на глава 29 от НПК) по нохд № 1856/07 г. на ДРС, влязла в сила на 20.11.2007 г., за деяние, извършено на 08.01.1997 г. по чл. 197 НПК, П. е осъден на пробация.
С предложение прокурор от Районна прокуратура - гр. Добрич е поискал от ДРС да определи на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК едно общо наказание на П. измежду наложените му с присъдите под № 2 и 3 от посочените по-горе.
Очертаното по-горе съдебно минало на П. дава основание за следните изводи:
- деянието предмет на присъдата под № 3 е извършено в изпитателният срок, определен с присъдата под № 1, но тъй като на П. за същото деяние не е наложено наказание лишаване от свобода, чл. 68, ал. 1 НК, не намира приложение; от друга страна, последно посоченото обстоятелство сочи, че са налице условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, или по това осъждане П. е реабилитиран по право;
- деянията, предмет на последващите две присъди са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях, иначе казано са в съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК;
- изпитателният срок, определен с присъдата под № 2 е изтекъл на 05.04.2005 г.
Тук е мястото да се припомни следното:
- специфичното за условното осъждане е това, че изпълнението на наложеното наказание се отлага, а след това осъденият може и въобще да бъде освободен от неговото изтърпяване, ако в определения от съда изпитателен срок той не извърши ново престъпление от общ характер, за което му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Очевидно е, че липсват данни спрямо осъденият да са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК - единствената процесуална възможност за активиране на наказание, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК;
- още с Тълкувателно решение № 38 от 03.04.1957 г. по НД № 38/57 г. ОСНК изрично и ясно е посочил, че приложението на чл. 25, ал. 1 НК предполага влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно /т. 2/.
От изложеното по-горе е видно, че присъдата под № 2 не подлежи на изпълнение, което очертава липсата на предпоставки за приложението на правилата по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК, спрямо присъдите, на които се акцентира в направеното искане.
Водим от изложеното на основание чл. 424 ВПК, ВКС І- во наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на внчд № 186/08 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич.

[fani_i]

Пламена, извинявай, но това съм го пропуснала: "Поради забраната на чл.59 не може да се приспада изтърпения срок, така че още 6 месеца прабация го чака.Най-елементарно казано това е според мен."
Какво имаш предвид под забрана на чл.59 НК в случая? Осъденият не е задържан за нито едно от престъпленията.
Смятам да се кумулират двете пробации, поради невъзможност за групиране на ЛС по всички изложени досега съображения, като се приспадне изтърпяната до момента част от по-тежката, а тя е почти изцяло изтърпяна. На кое основание считаш, че ще трябва да търпи и двете? Ако приемем тази последица, какъв смисъл да ги групираме?

[kpavlova]

Фани, хич не съм искала да те изям с жабото Напротив, надявам се да срещнеш разбиране в съдебния акт.Браво на теб, подкрепя тезата ти по делото и решението.
Всичките ми писаници на тема групиране на условни присъди/ само условни/ бяха по повод на т.р.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 30.04.1987 Г. ПО Н. Д. № 6/1987 Г., ОСНК
3. Съгласно чл. 25, ал. 4 НК, когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанията по реда на чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Следователно съдът, който определя това общо наказание, е единствено компетентен да реши и въпроса за неговото изтърпяване.
Когато подсъдимият е освободен от изтърпяването на наказанията по всички присъди на основание чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК, съдът, който определя общото наказание, също решава въпроса за неговото изтърпяване. В тези случаи той може да постанови ефективно изтърпяване на общото наказание, наложено за всички присъди с условно осъждане, като се съобрази с миналите осъждания на подсъдимия, данните за неговата личност, с броя и степента на обществената опасност на извършените от него престъпления

Което означава, че ако кумулираните присъди не са с изтекъл изпитателен срок, кумулирането принципно си евъзможно/ за тези с изтекъл срок писах, че няма правен интерес/.
Всъщност някъде съм срещала и решение, в което май си пишеше, че кумулиране само на условни присъди, май е безинтересно, но не съм сигурна, не мога да го намеря

Както и да е , лека нощ, и пак успех

[fani_i]

Благодаря! И на теб успех!

"...когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанията по реда на чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК,..."

И аз четох това решение, но мисля, че така както са използвали израза "освободен" е подвеждащ, а всъщност нямат предвид освобождаване, а отлагане .
И ти ли не спиш? Изпращам ти това за душата, стига сме си мъчили мозъците, че не остана
http://www.youtube.com/watch?v=mlrkpp5p ... re=related

[plamena26]

fani_i , не съм доразбрала някои неща от фактологията, по едно време ми се видя и някаква присъда за която говорите от 99г , не обръщай внимание на отделното изтърпяване.

[fani_i]

ок, това е за всички вас, които бяхте толкова съпричастни: http://www.youtube.com/watch?v=JYKh85Le ... re=related

Извинявам се, ако се приеме за спам, но е специално за участниците в темата