граждански иск в наказ. процес

[alena_]

Колеги,имам нужда от помощ по следния въпрос: Назначена съм за повереник на пострадало лице, което в първото по делото заседание само е предявило граждански иск срещу двамата подсъдими, който граждански иск е оформен в протокола по следния начин "подсъдимите да бъдат осъдени за й заплатят обезщетение за неимущетвени вреди изразяващи се в причинени болка и страдание , размер на по 5 хиляди лева за всеки един от подсъдимите."
Притесняваме факта "по 5 хиляди лева", мисля че е по -правилно да "да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 10 000 лева".
Съдат е приел граждански иск. Съдебното заседание се отлага, ход на съдебното следствие не е даден. С молба до съда пострадала иска служебен защитник и съда назначава мен.
Въпроса ми е, правилно ли е предявен граждански иск, и имам ли възможност за корекция в следващото съдебно заседание, т.к. да искам изменение на иска и да се счита за предявен по следния начин: подсъдимите да бъдат осъдени солидарно да заплатят на пострадалата сумата от 10 000 лева.
Нямам практика по разглеждане на гр. искове в наказателното производство, затова моля за помощ.

[miriam]

не мисля че ще имате проблем ,пък и при съизвършителство не винаги се предполага "солидарна " отговорност....
гледайте да ги осъдят и се конституирайте и като частни обвинители в процеса ако не е даван ход на делото /както посочвате/, а за формулировката не мислете , и така ще даде резултат:)

[alena_]

Пострадалата се е конституирала и като частен обвинител, ход на делото е даден, но не е даден ход на съдебното следствие.
Формулировката ме притеснява, защото съда понякога се формализира, и се протеснявам да не отхвърлят иска само защото не е правилно формулиран.
Miriam, какво точно имате предвид с това : "при съизвършителство не винаги се предполага "солидарна " отговорност...."

[marmarinov]

Той иска си е иск и се разглежда по правилата на ГПК, само дето сте ограничени с началото на съдебното следствие като срок за предевяване. В присъствието на подсъдимите, той може да се изменя, увеличава и т.н. Иначе не разбирам и поведението на този съд, който приема един граждански иск, а после го отхвърля като неправилно формулиран, те точно такова животно в правото няма. Като ще го приема, да го "изцеди" от ГИ и да го запише на в протокола на разбираем за него и останалите юристи език. В случая явно и съда си го е възприел като "солидарно предявен", но щом сте назначена за това оправяйте го, ако имате притеснения Успех!

[alena_]

Колеги, казуса се усложни. Пострадалата е непълнолетна на 16 години, конституирана е като граждански ищец и частен обвинител без съгласието на родител. За "солидарността на подсъдимите" ще го оправим, чрез изменение на иска, но липсата на съгласие незнам как ще стане.
Ако някой има идея моля да я сподели.
И въобще съгласието на родител необходимо ли е т.к. открих решение в което съда застъпва становище че не е.

[system]

Не зная как се е мотивирал съдът в цитираното от Вас решение, но и според мен съгласието на родителя е необходимо, по арг. от чл. 28 ал. 2 от ГПК, приложим по силата на чл. 88 ал. 1 от НПК. Мисля, че този пропуск може да бъде отстранен чрез изявление на родител пред съда в с. з. или писмено, за даване на съгласие.

[razli4na]

Няма да е необходимо съгласие на родителя, ако интересите му и тези на детето са противоречиви. Съдът е назначил особен представител и последният е овластен да извършва всякакви съдопроизводствени действия. Но надали случая е такъв.

[kpavlova]

Здравейте, аз също подкрепям колегите Систем и Различна: трябва волеизявление на родителя.Аргументът ми е 101 - ако НПК допускаше непълнолетният да е самостоятелно и напълно процесуално дееспособен в наказателния процес, то законът изобщо не би се интересувал от съвпадението на интересите между родителя на непълнолетния и самия непълнолетен.Непълнолетния щеше да е достатъчен сам по себе си, за да участва в процесуални правоотношения.
За ГИ мисля като Систем, субсидиарно следва да се приложи ГПК...
За конституирането на частен обвинител- груба малко аналогия ще се получи- при ЧХД - частния тъжител, който е единствения, главния обвинител, ако подаде тъжба с недостатък - включително и неподписана тъжба, включително подписана от лице без представителна власт/примерно още не е упълномощен повереника/, производството по чхд не подлежи на прекратяване, а следва на този главен обвинител да се даде срок да си изправи нередовността.Като това може да стане много след срока / 6м/ за подаване на тъжбата.В конкретния случай май няма пречка да се процедира по същия начин, нищо , че вече срокът за конституиране на ЧО е изтекъл- изправеното волеизявление ще се счита валидно от датата на извършването си - а то е в срок

[alena_]

Аз също съм на мнение, че съгласие трябва да има. Но съм поставена при свършен факт. Винаги ми е било неприятно да встъпвам във вече започнати дела, но в случая нямам избор.
Както писах по-горе непълнолетната пострадала вече е конституирана като гр. ищец и частен обвинител, но липсва записано в протокола съгласие на родител, въпреки че същите са присъствали в съдебното заседание /в качеството на свидетели/, но незнайно защо съда не е потърсил съгласие от тях.
Единствената ми надежда за изменение на иска и за даване на "закъсняло" съгласие от родителите е факта, че ход на съдебното следствие все още не е даден.
Опитвам се да намеря практика по въпроса относно даването на съгласие от родител след извършване на правното действие на непълнолетното дете, но нищо неоткривам. Ако някой има практика по въпроса, моля да я сподели.
В случая могат ли да намерят аналогично приложение правилата валидни при потвърждаването на действия извършени без представителна власт и даденото съгласие да играе ролята на одобрение на извършените от непълнолетния правни действия?

[kpavlova]

Ами...това е попечителско съдействие, не е представляване, май трябва да мислите в по -"процесуална" насока - по новия ГПК май няма текст подобен на 25 , ал.2 от стария ГПК - при недостатък в представителната власт или липса на съгласие на попечителя - срок за изправяне на недостатъка.Тъй че сигурно ще трябва субсидиарно приложение на общия текст на 101 от новия ГПК - за нередовност на извършване на процесуалното действие - предявения ГИ- да се укаже срок за отстраняване на нередовността.Ако няма указание, не виждам пречка да представите писменото волеизявление на родителя, или да го доведете в с.з. и по Ваша молба да се запише в протокола, още повече че не е започнало съдебното следствие.

[vili_spasova]

Колега, аз бих подала до съда молба в която ясно и точно да посоча исканията на пострадалото лице /отново и въпреки СЗ / размера на сумата и т.н. т., приподписано от пострадалата и родителите в качеството им на ..., тъй като още не е даден ход на делото, изхождайки от чл. 84 и чл. 85 НПК.
Молбата следва да бъде подадена до съда преди датата на следващото заседание или на него, тъй като чл. 85 ал. 3 е лаконичен в това отношение.
Успех

[kpavlova]

Естествено ще е най-мъдро така,пък и ще поправите всичко наведнъж, докато не е даден ход, Вили е права . И от мен успех

[alena_]

Благодаря на всички, които се включиха в темата, насоките Ви ми бяха много полезни.
Ето и решението за което споменах по-горе.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Закрито заседание
от 04.01.2008 г.


съдия докладчик: Евгени Пачиков

За да се произнесе взема в предвид следното
Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК.
С определение по ДЧНД № 1248 от 2007г. на районен съд Г.О. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на К.Н.Й. против постановление за прекратяване на наказателно производство.
Против определението е подадена жалба от К.Й.,като пълномощник на дъщеря си Н.Й., с което желае да се произнесе съдът по жалбата и като твърди , че е допустима.Излага доводи.
Съдът, след като се запозна с жалбата , определението и доводите в тях , намира жалбата за основателна.
Действително жалбата против постановлението за прекратяване е подадена в срок и то от лице, което няма качеството на пострадал - както е установил районния съд.Жалбата е подадена в срок от майкта на пострадалото лице- К.Й.- майка на Н.Й.,която към датата на подаване на молбата е непълнолетна- навършила 14 години.Районния съд се е позовал на уредената правоспособност в ГПК -да извършва правни действия непълнолетно лице със съгласието на родителя/ите/ си.В НПК липсва изрична норма на представителство и провоспособност в общия случай.ГПК урежда и защитава имуществените интереси на непълнолетния, като в случаите на разпореждане с недвижими имоти и обременяване с тежести е изискуемо и разрешение на районния съд.При защита на интереси с по висок интензитет- личността в конкретния случай,дадена защита от НК, е неприемливо с оглед действителното реализиране правата на засегнатото от престъпление лице да се формализира допустимостта досежно липса на воля у непълнолетното лице.Видно от представеното пълномощно пред настоящата инстанция непълнолетната Н.Й. е упълномощила майка си К.Й. да я представлява по дознанието с права да обжалва актовете на институциите по делото.Това навежда съда до извода , че е налице действително воля у непълнолетната да обжалва постановлението за прекратяване.Ето защо определението на районния съд следва да се отмени и делото върне на нов състав на ГОРС за произнасяне по жалбата.Водим от горното,съдът,



О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение по ДЧНД № 1248 от 2007г. на районен съд Г.О..
ВРЪЩА делото на районен съд Г.О.,за произнасяне по жалбата от друг състав на съда.
Определението е окончателно.

[razli4na]

колега, виждам друг смисъл в решението, което сте пейстнали.