Драги ми,
Пак ли изскочихте отнякъде да ни показвате поредния си фокус ? Мисля, че с такъв даровит сътрудник на вестника направо ще му гръмне тиражът.
А и прокурорите, видите ли, няма да се сърдят, че черните бобени зърна са само при тях, а белите - при съдиите. Ще им дадем и на съдиите малко черни бобчета, за да не излезне, че вестикът е едностранчив...
Не знам обаче някой да е казвал някъде, че прокурорите по природа били черни, а съдиите - бели. Познавам един колега, който като съдия, чудно защо, от време на време забравяше да разписва присъдите и те падаха естествено при обжалване в горния съд. Бъдете спокоен, той си напусна столчето по собствено желание без някой някога да му е търсил сметка за това. Само че присъдите му не бяха по знакови дела. Когато има знакови дела обаче за съдията е съвсем друго, защото там тези неграмотни журналисти го вкарват волю-неволю в обектива на камерата и после телевизията гърми. И понеже тази нежелана гласност увеличава отговорността му де факто (де юре той си остава толкова безотговорен, колкото и прокурора - сега-засега точното прилагане на закона не подлежи на никаква дисциплинарна проверка от така наречения квази Инспекторат към висшия съдебен съвет
), преди да съди, той си мисли малко каква присъда ще чете, осъдителна ли, оправдателна ли, или ще повръща делото пак в изходно положение, защото прокурорът нещо не си бил свършил работата както трябва, уж.
В тази връзка се сещам, когато нашите журналисти запрегнаха това лято директора на ОЛАФ (бивш старши германски прокурор) да каже какво точно упреква на наказателното ни правосъдие при преследването на злоупотребите с евро-парите, как той се изпоти. От една страна, не вървеше да нарежда на съдиите ни да раздават автоматично наказателни присъди при постъпили в прокуратурата сигнали на ОЛАФ за извършено престъпление - нали съдебната ни власт била уж независима. От друга страна, също не вървеше той да си мълчи, когато в Германия съучастниците в крупна евро-далавера бяха осъдени и си почиваха в германските затвори вече няколко месеца, докато българските им съдружници даваха интервюта на журналистите също като братята Галеви и нямаха още повдигнато обвинение (защото според него се ползвали с протекциите на президент и правителство
). След известно едноседмично пълно затишие, този многознайко отсече с всичкия си акъл: ние от ОЛАФ искаме само прокуратурата да вкарва делата в съда, пък после съдът да съди както си знае: ако ще да осъжда, ако ще да оправдава – към него претенции нямаме, защото съдиите са безупречни и им имаме пълно доверие. Та така и той, с гледаческите си заложби, реши, че по знаковите дела черните бобчета са само при прокурорите, а не при съдиите.
Сещам се и за делото на румънския журналист Бухнич, когато нашите учени прокурори го подгониха, че използвал скритата си камера като "специално разузнавателно средство". В Русе районният съд го осъди, окръжният съд го оправда. И познайте какво стана после ? Протест на прокуратурата пред върховния касационен съд. След което прокуратурата си оттегля протеста. Ама как така ? Е така ! Това е фокусът де: Фокус-мокус-препаратус !
Първо има престъпление, после няма. Докато главният прокурор се казваше Филчев, имаше престъпление. Като междувременно той си смени името на Велчев, изчезна и престъплението ...
http://mediapool.bg/show/?storyid=115609 Та да си дойдем на братята Галеви, които се оказва, че си имат врагове в прокуратурата и полицията и те тръгнаха да ги тарашат. Но освен врагове, се оказва, че нашите братя си имат и приятели там, които своевременно ги предупредиха за лошавите работи, където им ги сглобяват душманите им. Резултат: лошите прокурори търсят, ама не намират, а братята Галеви им се хилят доволно по телевизията. И както журналистите, чули-неразбрали, нашите лоши прокурори, понеже се подразнили от медийните изяви на братята Галеви, разровили помагалото си и „се лепнали“ на въпросния член от наказателно-процесуалния кодекс.
Разгласяване на материалите по разследването
Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
RinTimTim написа:това ще да е... да не говорим, че фактологията отново им куца:
.....и на прокурорите, де, не само на журналистите.
Така да се каже, „материалите“ по делото, ако са книжни, са между кориците на папката при прокурора, а ако са други вещи, те са в хранилището на полицията (под охрана и отбрана, ни успокояват постоянно
). Не знам защо прокурорите, следователите и дознателите имат лошия навик, извън тези „материали“ по делото, които си стоят в книжното Дело (служебната папка), да раздават на гражданите някакви хартийки при извършване на претърсвания на помещенията им, на които пише, с подпис и печат, дали нещо е иззето, и какво точно. Само че тези хартийки, наречени втори екземпляри от протоколи, вече не са в Делото, а са извън него и не са част от материалите по делото, които си стоят в Делото и не излизат от него, нали уж са тайни .....
Но при известна доза въображение и у съдиите, фокусът на прокуратурата може да не се окаже съвсем фокус, както ни показва присъдата на Бухнич от районния съд в Русе .....
Та какво излиза накрая: че разлика между правните познания на журналистите и прокурорите по знаковите дела в България няма.
Само където журналистите не могат да вкарват хората в затвора, а прокурорите - могат.
