Колеги нужна ми е практика по чл 182 ал.2 НК ,но не от апис или сиела , нея я имам ,нещо което вие сте работили , може и статии и други материали .
Ще съм ви задължена .
- Дата и час: 12 Дек 2024, 18:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл 182 ал.2 НК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
advokat__nikolov написа:Значи, изяснете много точно мотивите на извършеното, защото, ако целта е тази, а мотивът не е свързан с целта,а с друга, скрита цел, въобще няма да го квалифицираме по тоя член.Въпрос на доказване.
И сега да не ми кажете, че мотив и цел е едно и също.
Оле, ти отново нещо не си разбрал...
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
advokat__nikolov написа:Значи, изяснете много точно мотивите на извършеното, защото, ако целта е тази, а мотивът не е свързан с целта,а с друга, скрита цел, въобще няма да го квалифицираме по тоя член.Въпрос на доказване.
И сега да не ми кажете, че мотив и цел е едно и също.
Николов моля те , първо завърши........плизззззззззз
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
donna написа:advokat__nikolov написа:Значи, изяснете много точно мотивите на извършеното, защото, ако целта е тази, а мотивът не е свързан с целта,а с друга, скрита цел, въобще няма да го квалифицираме по тоя член.Въпрос на доказване.
И сега да не ми кажете, че мотив и цел е едно и също.
Николов моля те , първо завърши........плизззззззззз
Аз не мога да Ви разбера.Вие да не си мислите, че докато студентът не е завършил е неук?
Ама знаете ли, че, може и да сте съдия, но може да има студент, например в пети курс, и да много по опитен от Вас, да е прочел доста повече от Вас.
И стига с тоя стаж.Само това ми повтаряте стаж, стаж. Нали бях в общината.Човек използва знанията си, а стажът е реализация на последните.Просто трябва да свикнеш с една процедура(схема), по която да работиш и толкова.Това отнема не повече от шест месеца.
Една шушумига(не визирам никой), ако е калпав юрист, и 40 години стаж да има си остава шушумига.И си мисли, че като има тия години стажа е Рамбо.Ама си е шушумига.
Теория му е майката.
Практиката е за реализация на знанията.Без теория, стажът ви е калпав.
Абе, какво говоря аз, я вземете една консултация по тоя въпрос от Адвокат Гатев.
- advokat__nikolov
Николов, имаше един виц - една мечка сънувала, че ловци я гонели, гонели и накрая я застигнали и застреляли. Изведнъж се събужда и гледа - няма я.
Вицът е малко тъп, но исках да ти кажа да се събудиш малко. Разбира се, че един студент в 5 курс може да е изчел повече от един практикуващ юрист, но това представлява някакъв хаос и сбор от знания, без връзка и взаимнообуславяща се логика, без систематика. А правото е система (въпреки напъните на законодателите да постигнат обратното ).
Знанията се ситематизират и структурират в хода на работата, а не над книгите.
Спомням си как в 3 курс асистентката ни показваше ДОА, защото (цитирам по памет) "не се знае дали някога ще видите наживо".
Е, впоследствие видях десетки ДОА, но съм сигурен, че ти дори не знаеш какво е ДОА
Ти на теория може да знаеш какво е съдебно решение, какво е наказателно постановление, какво е нотариален акт, изпълнителен лист и т.н., да знаеш кои са нормативно установените им реквизити, но не ти ли минат стотици такива през ръцете, "мъдростта на вековете", почерпана от хилядите страници, може да те направи само един обикновен книжен плъх и нищо повече.
Вицът е малко тъп, но исках да ти кажа да се събудиш малко. Разбира се, че един студент в 5 курс може да е изчел повече от един практикуващ юрист, но това представлява някакъв хаос и сбор от знания, без връзка и взаимнообуславяща се логика, без систематика. А правото е система (въпреки напъните на законодателите да постигнат обратното ).
Знанията се ситематизират и структурират в хода на работата, а не над книгите.
Спомням си как в 3 курс асистентката ни показваше ДОА, защото (цитирам по памет) "не се знае дали някога ще видите наживо".
Е, впоследствие видях десетки ДОА, но съм сигурен, че ти дори не знаеш какво е ДОА
Ти на теория може да знаеш какво е съдебно решение, какво е наказателно постановление, какво е нотариален акт, изпълнителен лист и т.н., да знаеш кои са нормативно установените им реквизити, но не ти ли минат стотици такива през ръцете, "мъдростта на вековете", почерпана от хилядите страници, може да те направи само един обикновен книжен плъх и нищо повече.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
kalahan2008 написа:Николов, имаше един виц - една мечка сънувала, че ловци я гонели, гонели и накрая я застигнали и застреляли. Изведнъж се събужда и гледа - няма я.
Вицът е малко тъп, но исках да ти кажа да се събудиш малко. Разбира се, че един студент в 5 курс може да е изчел повече от един практикуващ юрист, но това представлява някакъв хаос и сбор от знания, без връзка и взаимнообуславяща се логика, без систематика. А правото е система (въпреки напъните на законодателите да постигнат обратното ).
Знанията се ситематизират и структурират в хода на работата, а не над книгите.
Спомням си как в 3 курс асистентката ни показваше ДОА, защото (цитирам по памет) "не се знае дали някога ще видите наживо".
Е, впоследствие видях десетки ДОА, но съм сигурен, че ти дори не знаеш какво е ДОА
Ти на теория може да знаеш какво е съдебно решение, какво е наказателно постановление, какво е нотариален акт, изпълнителен лист и т.н., да знаеш кои са нормативно установените им реквизити, но не ти ли минат стотици такива през ръцете, "мъдростта на вековете", почерпана от хилядите страници, може да те направи само един обикновен книжен плъх и нищо повече.
Оооо Калахане, здрасти.
Книжен плъх, ама когато не се сработи с практиката, но ако се сработи ще стане също книжен плъх ама в мноооогоооо пари.
- advokat__nikolov
advokat__nikolov написа:Книжен плъх, ама когато не се сработи с практиката, но ако се сработи ще стане също книжен плъх ама в мноооогоооо пари.
Ами хубаво де, ама как един петокурсник ще "сработи с практиката", а? Като разнася папки и документи по институциите? Я забрави таз' песен любовна
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
kalahan2008 написа:advokat__nikolov написа:Книжен плъх, ама когато не се сработи с практиката, но ако се сработи ще стане също книжен плъх ама в мноооогоооо пари.
Ами хубаво де, ама как един петокурсник ще "сработи с практиката", а? Като разнася папки и документи по институциите? Я забрави таз' песен любовна
Ми като се подчинява на някакви шушумиги, ще разнася. Те адвокатите само ги точат. Ама и тия студенти въобще на са хитри, хахахаха.
Затова ще разнасят.Ако знаят какво да направят, няма да разнасят, а ще се учат на това, което трябва.Студентите не са пощальони.
- advokat__nikolov
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 3
от 8 декември 1983 г.
по н. д. № 3/83 г., ОСНК на ВС, докладчик председател на отделение Ташо
Ташев
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за
изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната
практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на
изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за
съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно
решение.
Председателят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа
второто становище.
Върховният съд на Република България, Общото събрание на наказателните
колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права
и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява
родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти с детето на другия
родител при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до
изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със
санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани
по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са
разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна
наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга
страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата,
оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на
това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2
НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на
детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му.
Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни
лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство.
Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182,
ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след
предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани
пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е
свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква,
независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението
на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти
с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният
съд на Република България, Общото събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е
елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 22
от 20 април 1983 г.
по н. д. № 23/83 г., ОСНК на ВС, докладчик член-съдията Стефанка
Стоянова
Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182,
ал. 2 НК включва ли съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или
личните контакти с децата. В предложението се изтъква, че съдебни решения по
смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други -
че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановени по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно
упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители
и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване
изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на
родителските прави или личните контакти с деца съставлява престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието "съдебно решение" по смисъла на този
текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните
контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила
решения на съда, така и с определенията по чл. 261, ал. 1 ГПК. Възможността за
поставянето на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно
грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ
за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително,
привременните мерки не се ползват със сила на присъдено нещо. Те имат действие
до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с
упражняването на родителските права и могат да бъдат изменяване или отменявани
от съда, който ги е постановил. Но те се ползват с изпълнителна сила и при
изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182,
ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава
съществуващ правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може
да продължи и по-дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла
на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст
изпълнителното деяние от престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за
упражняването на родителските права и режимът на личните контакти между
родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава
основание да се счете, че понятието "съдебно решение" по смисъла на чл. 182,
ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с
които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове, освен влезлите в сила
решения на съда, са и определенията, с които се вземат привременни мерки по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1
СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 3 ЗУС
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове,
постановяване по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни
мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти
между родители и деца.
...........................................................................................
Това успях да открия във втората ми пррограма...
от 8 декември 1983 г.
по н. д. № 3/83 г., ОСНК на ВС, докладчик председател на отделение Ташо
Ташев
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за
изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната
практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на
изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за
съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно
решение.
Председателят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа
второто становище.
Върховният съд на Република България, Общото събрание на наказателните
колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права
и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява
родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти с детето на другия
родител при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до
изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със
санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани
по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са
разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна
наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга
страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата,
оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на
това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2
НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на
детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му.
Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни
лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство.
Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182,
ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след
предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани
пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е
свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква,
независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението
на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти
с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният
съд на Република България, Общото събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е
елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 22
от 20 април 1983 г.
по н. д. № 23/83 г., ОСНК на ВС, докладчик член-съдията Стефанка
Стоянова
Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182,
ал. 2 НК включва ли съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или
личните контакти с децата. В предложението се изтъква, че съдебни решения по
смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други -
че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановени по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно
упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители
и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване
изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на
родителските прави или личните контакти с деца съставлява престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието "съдебно решение" по смисъла на този
текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните
контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила
решения на съда, така и с определенията по чл. 261, ал. 1 ГПК. Възможността за
поставянето на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно
грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ
за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително,
привременните мерки не се ползват със сила на присъдено нещо. Те имат действие
до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с
упражняването на родителските права и могат да бъдат изменяване или отменявани
от съда, който ги е постановил. Но те се ползват с изпълнителна сила и при
изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182,
ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава
съществуващ правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може
да продължи и по-дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла
на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст
изпълнителното деяние от престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за
упражняването на родителските права и режимът на личните контакти между
родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава
основание да се счете, че понятието "съдебно решение" по смисъла на чл. 182,
ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с
които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове, освен влезлите в сила
решения на съда, са и определенията, с които се вземат привременни мерки по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1
СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 3 ЗУС
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове,
постановяване по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни
мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти
между родители и деца.
...........................................................................................
Това успях да открия във втората ми пррограма...
- lord_k
- Нов потребител
- Мнения: 6
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 17:51
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 3
от 8 декември 1983 г.
по н. д. № 3/83 г., ОСНК на ВС, докладчик председател на отделение Ташо
Ташев
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за
изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната
практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на
изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за
съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно
решение.
Председателят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа
второто становище.
Върховният съд на Република България, Общото събрание на наказателните
колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права
и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява
родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти с детето на другия
родител при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до
изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със
санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани
по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са
разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна
наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга
страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата,
оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на
това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2
НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на
детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му.
Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни
лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство.
Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182,
ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след
предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани
пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е
свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква,
независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението
на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти
с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният
съд на Република България, Общото събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е
елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 22
от 20 април 1983 г.
по н. д. № 23/83 г., ОСНК на ВС, докладчик член-съдията Стефанка
Стоянова
Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182,
ал. 2 НК включва ли съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или
личните контакти с децата. В предложението се изтъква, че съдебни решения по
смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други -
че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановени по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно
упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители
и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване
изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на
родителските прави или личните контакти с деца съставлява престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието "съдебно решение" по смисъла на този
текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните
контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила
решения на съда, така и с определенията по чл. 261, ал. 1 ГПК. Възможността за
поставянето на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно
грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ
за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително,
привременните мерки не се ползват със сила на присъдено нещо. Те имат действие
до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с
упражняването на родителските права и могат да бъдат изменяване или отменявани
от съда, който ги е постановил. Но те се ползват с изпълнителна сила и при
изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182,
ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава
съществуващ правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може
да продължи и по-дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла
на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст
изпълнителното деяние от престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за
упражняването на родителските права и режимът на личните контакти между
родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава
основание да се счете, че понятието "съдебно решение" по смисъла на чл. 182,
ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с
които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове, освен влезлите в сила
решения на съда, са и определенията, с които се вземат привременни мерки по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1
СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 3 ЗУС
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове,
постановяване по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни
мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти
между родители и деца.
...........................................................................................
Това успях да открия във втората ми пррограма...
от 8 декември 1983 г.
по н. д. № 3/83 г., ОСНК на ВС, докладчик председател на отделение Ташо
Ташев
Главният прокурор на Република България е направил предложение да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: елемент ли е от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наличието на изпълнително производство за
изпълнение на съдебното решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. В предложението се поддържа, че в съдебната
практика има две противоречиви становища. Според едното наличието на
изпълнително производство е елемент на престъплението, а според другото - за
съставомерността на деянието е достатъчно само да има влязло в сила съдебно
решение.
Председателят на Главната прокуратура даде заключение, че поддържа
второто становище.
Върховният съд на Република България, Общото събрание на наказателните
колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Влезлите в сила съдебни решения относно упражняване на родителски права
и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от родител, който упражнява
родителски права, но е задължен да осигури нормални контакти с детето на другия
родител при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до
изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със
санкциониране на длъжника по изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани
по реда на чл. 421 ГПК.
С чл. 182, ал. 2 НК бяха създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и личните контакти между децата и родителите, които са
разведени или са в бракоразводен процес. Осигурена е още по-ефикасна
наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга
страна, защитени са и правата на родителите за редовни контакти с децата,
оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод се налага и при тълкуването на състава. В подкрепа на
това становище е обстоятелството, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2
НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на
детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му.
Следователно субекти на престъплението могат да бъдат и наказателно отговорни
лица, срещу които липсва основание за образуване на изпълнително производство.
Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 182,
ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако след
предупреждение на надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани
пречките за изпълнението му. Това означава, че освобождаването от отговорност е
свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК възниква,
независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението
на съдебното решение относно упражняване на родителски права или лични контакти
с дете.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният
съд на Република България, Общото събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Наличието на изпълнително производство за изпълнение на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете не е
елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Т Ъ Л К У В А Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е № 22
от 20 април 1983 г.
по н. д. № 23/83 г., ОСНК на ВС, докладчик член-съдията Стефанка
Стоянова
Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се
издаде тълкувателно решение по въпроса: понятието "съдебно решение" по чл. 182,
ал. 2 НК включва ли съдебните актове по чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или
личните контакти с децата. В предложението се изтъква, че съдебни решения по
смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са само влезлите в сила решения на съда, а други -
че такива са всички съдебни актове, включително и определенията, постановени по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се разрешават въпросите относно
упражняването на родителските права и режима на личните контакти между родители
и деца.
Прокурорът даде заключение, че само неизпълнението или осуетяване
изпълнението на влезлите в сила решения на съда досежно упражняването на
родителските прави или личните контакти с деца съставлява престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК, както и че понятието "съдебно решение" по смисъла на този
текст не включва посочените определения.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въпросите за упражняването на родителските права и за режима на личните
контакти между родителите и децата се разрешават както с влезлите в сила
решения на съда, така и с определенията по чл. 261, ал. 1 ГПК. Възможността за
поставянето на тези определения, с които се вземат привременни мерки относно
грижите за децата, е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на способ
за бързо и своевременно охраняване на интересите им. Действително,
привременните мерки не се ползват със сила на присъдено нещо. Те имат действие
до постановяване на окончателно решение, уреждащо отношенията във връзка с
упражняването на родителските права и могат да бъдат изменяване или отменявани
от съда, който ги е постановил. Но те се ползват с изпълнителна сила и при
изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по чл. 182,
ал. 2 НК. Следователно касае се за съдебни актове, с които се разрешава
съществуващ правен спор временно, до приключване на брачния процес, който може
да продължи и по-дълъг период от време. Затова те са съдебни решения по смисъла
на чл. 182, ал. 2 НК.
Такъв извод се налага и от обстоятелството, че в посочения текст
изпълнителното деяние от престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване въпросът за
упражняването на родителските права и режимът на личните контакти между
родители и деца да е разрешен с влязло в сила решение на съда. Това дава
основание да се счете, че понятието "съдебно решение" по смисъла на чл. 182,
ал. 2 НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове, с
които се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти с деца. А такива съдебни актове, освен влезлите в сила
решения на съда, са и определенията, с които се вземат привременни мерки по
реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, и заповедите, издавани на основание чл. 60, ал. 1
СК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 3 ЗУС
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии,
Р Е Ш И:
Съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове,
постановяване по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК, с които се определят привременни
мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти
между родители и деца.
...........................................................................................
Това успях да открия във втората ми пррограма...
- lord_k
- Нов потребител
- Мнения: 6
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 17:51
Благодаря за ТР ,но тях ги имам ,аз помолих за практика извън апис ,сиела и норма и разни др. правни системи ,търсих по сайтовете на съдиблищата но не намирам.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 29 госта