начало

КС ще се произнесе за заплатите на медиците и приоритетните болници КС ще се произнесе за заплатите на медиците и приоритетните болници

Аналогия в наказателното право

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 14:14

kpavlova написа:
bebitor написа: Както са посочили колегите, в НП аналогия НЯМА. . ,

Принцип.Адв.Николов си избра неудачна материя за пример.Браво на bebitor за последователността и търението- и в двете теми :) Нали няма да ми се разсърдиш, bebitor- първо, ако говоря на ти, второ, ако се опитам в поучителната тема,да дам пример за "правоприлагане по аналогия" на наказат.закон?Откъм добрата страна на аналогията, с цел да не се утежни положението на дееца.
Как се наказва деяние, извършено при превишаване на пределите на мнима неизбежна отбрана.
Няма спор- при мнима НО деецът се отбранява срещу мнимо нападение, греши в общ.му опасност и няма умисъл.Ако е извинителна грешката, деянието е случайно.Ако не е извинителна- ще отговоря за непредпазливо причинения резултат.Отблъсването на мнимо нападение обаче означава и мнима НО, но за тая цел мнимото "нападение" трябва да е отблъснато в нейните "предели".Деецът греши за наличието на нападане, но съзнава, че отблъсква и то така, че характера и степента са несъответни.Решението е 135-1997 г- първо НО.Не знам дали го има в Сиела или Апис, аз го чета на харт.носител.Деецът сгрешил, че го грози опасност от циганин крадец/ така си пише в решението, не гражданин от ромски произход/,но бил наясно, въпреки илюзорната си представа за това нападение, че използва ловната си пушка преждевременно поне, ако не ненужно.
От тук нататъка цитирам " поради липса на друг подходящ състав в този случай отговорността би трябвало да е по чл.119...."
Това не е ли аналогия?Поне на мен ми поразклати "вътр.убеждение" за нейната недопустимост/ в "добрия смисъл" пак да си кажа, а не за да обоснове нак.отговорност или да я отегчи/.Може и с превишаването на пределите на 12а нещата в такава посока да отиват :oops: , вижда ми се справедливо, но може и да греша.
П.П.Ако не мога да говоря на Ти- се поправям мигом :oops: И се извинявам, че наблъсках още НП в темата, повече няма :)


Преди известно време и аз попаднах на подобно решение (а може би е същото :roll: ). Мисля си обаче, че последното е незаконосъобразно, поради следните съображения:
1. При превишаване пределите на неизбежна отбрана деецът действа умишлено и тогава се прилага привилегированият състав на чл. 119 НК.
2. Ще се отнася до мниманата неизбежна отбрана, деецът се намира в грашка по смисъла на чл. 14 НК по отношение действителността на нападението (не и относно обекта, респективно предмета на посегателството) от което следва, че умисълът автоматично се изключа. Формата на вина тук е непредпазливост.

В тази насока би могъл да се изведе аргумент от чл. 11, ал. 4, а именно, че непредпазливите деяния са наказуеми в предвидените от закона случаи. Такава разпоредба в НК липсва и чл. 119 Нк е неприложим по изложените по-горе съображения. Още повече, че в случая аналогията на закона не води до по-благоприятно третиране на дееца :!:
В случая би могъл да се приложи състав на същото престъпление, но извършено по непредпазливост (разбира се ако такъв е налице - в противен случай деянието е несъставомерно).

П.П. Извинявам се, че излизам извън обхвата на настоящата образователна тема :lol:, но проблемът около мнимата неизбежна отбрана наистина е интересен :wink:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот system » 10 Юли 2008, 14:57

Може да я изнесем в отделна тема в раздел "Наказателно право"
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 15:27

system написа:Може да я изнесем в отделна тема в раздел "Наказателно право"


Съгласен съм :D Би се получила хубава дискусия :wink:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот kpavlova » 10 Юли 2008, 16:45

mishi_83 написа: Мисля си обаче, че последното е незаконосъобразно, поради следните съображения:
Формата на вина тук е непредпазливост.

Още повече, че в случая аналогията на закона не води до по-благоприятно третиране на дееца :!:


първо и аз се извинявам- обещах горе прибързано, че няма да допринасям за криминализацията на темата/.Може и с колегата mishi 83 да сме чели едно решение.
Не знам дали мога да аргументирам убедително, че това разрешение / решение/ е вярно, законосъобразно. :oops:Предполагам, че не :oops: .
Опитвам се.
Деецът е в грешка относно общ.опасност на извършеното и няма умисъл да извършва общ.опасно деяние, пострадалият е взет погрешно за нападател.Какво се случва, когато на пострадалия, макар да е взет погрешно за нападател му се причиняват прекомерни вреди, срв.х-ра и опасността на мнимото му нападение?Тук вече не сме в грешка за общ.опасност на причиняването на вреда/ говоря за "горницата на вредата/- тя е явно несъразмерна на мнимото нападание/ и реално да беше нападението, реален да беше нападателят , това, което му причиняваме, му е много, прекомерно е, за да се спре нападението, като имаме умисъл за това, съзнаваме общ.опасност на прекомерната си защита/.Т.е. принципно при мнима НО нямаме умисъл ,че извършваме общ.опасен акт, защото си мислим, че се защитаваме.Но имаме умисъл, когато се защитаваме несъразмерно, целим това - и без да го отстреляме в главата мнимия, примерно, невъоръжен нападател, бихме могли да отблъснем нападението.Това закона не го урежда при мнимата НО.Вярно, прилича малко като да разчленяваме единния акт на защитата на две, респ.субективната страна.Но иначе се получава - да се наказват еднакво и тези, които се защитават мнимо в рамките на съответното, и тези , които надхвърлят далеч тези рамки, и то съзнателно..., което не може :D , или при превишаване на пределите на мнима НО, понеже превишаването е целено, умишлено, - да се наказва по 115, 116, като се отчита при индивидуализацията.Ама тя започва с 10 г.
За това си мисля, че е законосъобразно :oops:
П.П.Наистина трябва някой да ги откъсне тези неща другаде, съжалявам Бебитор, за словоблудството :D
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 17:41

kpavlova написа:първо и аз се извинявам- обещах горе прибързано, че няма да допринасям за криминализацията на темата/.Може и с колегата mishi 83 да сме чели едно решение.
Не знам дали мога да аргументирам убедително, че това разрешение / решение/ е вярно, законосъобразно. :oops:Предполагам, че не :oops: .
Опитвам се.
Деецът е в грешка относно общ.опасност на извършеното и няма умисъл да извършва общ.опасно деяние, пострадалият е взет погрешно за нападател.Какво се случва, когато на пострадалия, макар да е взет погрешно за нападател му се причиняват прекомерни вреди, срв.х-ра и опасността на мнимото му нападение?Тук вече не сме в грешка за общ.опасност на причиняването на вреда/ говоря за "горницата на вредата/- тя е явно несъразмерна на мнимото нападание/ и реално да беше нападението, реален да беше нападателят , това, което му причиняваме, му е много, прекомерно е, за да се спре нападението, като имаме умисъл за това, съзнаваме общ.опасност на прекомерната си защита/.Т.е. принципно при мнима НО нямаме умисъл ,че извършваме общ.опасен акт, защото си мислим, че се защитаваме.Но имаме умисъл, когато се защитаваме несъразмерно, целим това - и без да го отстреляме в главата мнимия, примерно, невъоръжен нападател, бихме могли да отблъснем нападението.Това закона не го урежда при мнимата НО.Вярно, прилича малко като да разчленяваме единния акт на защитата на две, респ.субективната страна.Но иначе се получава - да се наказват еднакво и тези, които се защитават мнимо в рамките на съответното, и тези , които надхвърлят далеч тези рамки, и то съзнателно..., което не може :D , или при превишаване на пределите на мнима НО, понеже превишаването е целено, умишлено, - да се наказва по 115, 116, като се отчита при индивидуализацията.Ама тя започва с 10 г.
За това си мисля, че е законосъобразно :oops:
П.П.Наистина трябва някой да ги откъсне тези неща другаде, съжалявам Бебитор, за словоблудството :D


И аз се извинявам предварително :oops: :oops: :oops:

kpavlova, страхотна сте :D .. но ще си позволя да не се съглася с изложените доводи, макар и да са доста убедителни.

Според мен на първо място трябва да отговорим на въпроса какво представлява мнимата неизбежна отбрана(МНО). Същата не е уредена в закона по ред съображения. Докато неизбежната отбранапо чл. 12 НК е обстоятелство изключващо обществената опасност на деянието и последното се явява обществено полезно, то не можем да кажем същото за МНО. Последната не съществува реално и се намира единствено в съзнанието на дееца, който е в грешка относно действителността на нападението. Следователно критериите, които важат за явно несъответствие на предприетата защита с характера и опасността на нападението са относими единствено при НО (чл. 12 НК).

Обратно - при МНО винаги е налице подобно несъответствие, тъй като обективно няма реално нападение, въз основа на което да се преценява дали предприетата защита е в рамките на необходимите предели. Следователно не можем да говорим за превишаване пределите на МНО.

И още нещо - докато НО е обществено полезна, то не би могло да се каже същото и за МНО, тъй като деянието извършено при наличието й е винаги общественоопасно. Деецът е в грешка относно действителността на нападението и оттук произтичат двете възможни хипотези:
1. ако грешката е извинителна (т.е. не се дължи на непредпазливост) инкриминираното деяние ще бъде случайно по смисъла на чл. 15 НК т.е. липсва вина!
2. ако грешката е неизвинителна сме изправени през извършено по непредпазливост деяние при условие, че има конкретен състав.

П.П. Ще е добре ако се появи някой арбитър, за да внесе малко яснота относно застъпените позиции :roll:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот kpavlova » 10 Юли 2008, 18:00

Сега е редно да кажа и аз, и Вие сте страхотен :D , и убедителен, но няма да се съглася :D .
1.деецът е в грешка за действителността на нападението, но
2.деецът не е в грешка за прекомерността на увредата, която причинява, нея я съзнава и я цели.Несъответствието е явно.Има умисъл за причиняването на несъответните вреди, както и представи за общ.опасност на това причиняване.Не бива да се наказва по 115. :oops:
По логиката Ви излиза, че деецът, който превишава пределите на реална НО ще се наказва за умишлено престъпление, макар деянието му да е общ.полезно, а този, който превишава пределите на мнима НО, която не е полезна, - може и да не се наказва никак за тези превишени предели?.
Трябва ни арбитър :lol: Излизам сега, ще се включа по -късно.Беше ми много приятно :D
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 18:08

kpavlova написа:Сега е редно да кажа и аз, и Вие сте страхотен :D , и убедителен, но няма да се съглася :D .
1.деецът е в грешка за действителността на нападението, но
2.деецът не е в грешка за прекомерността на увредата, която причинява, нея я съзнава и я цели.Несъответствието е явно.Има умисъл за причиняването на несъответните вреди, както и представи за общ.опасност на това причиняване.Не бива да се наказва по 115. :oops:
По логиката Ви излиза, че деецът, който превишава пределите на реална НО ще се наказва за умишлено престъпление, макар деянието му да е общ.полезно, а този, който превишава пределите на мнима НО, която не е полезна, - може и да не се наказва никак за тези превишени предели?.
Трябва ни арбитър :lol: Излизам сега, ще се включа по -късно.Беше ми много приятно :D


Хм.. бях сигурен, чеще се хванете за това :P
Ще се опитам да "закърпя" пробойната в тезата си, но тъй като и аз имам ангажимент - ще се включа по-късно.

И на мен ми беше много приятно :D
Очаквам включване на арбитъра, макар че от части моята позиция бе разрушена от kpavlova :?
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот pokerman » 10 Юли 2008, 19:51

За да има НО трябва да има нападение, което да е непосредствено т.е да е започнало и да не е приключило когато се осъщетвява отбраната. За да има отбрана тя трябва дае по време на нападението , а не преди или след него. И сега , за да има МНО трябва да има такива действия ( телодвижения ) от страна на "нападателя" , които да създадат представа у " отбраняващия" , че срещу него или ... чл 12 НК се извършва набадение в момента , а не , че ще се извърши. Ще довърша след малко, че трябва спешно да изляза.
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот pokerman » 10 Юли 2008, 21:13

И сега мислейки, че има нападение, каквото реално няма отбраняващият нанася стп, ттп или извършва убийство, като действа умишлено спрямо тези последици т.е той ги цели иска ги, защото по този начин ще отблъсне мнимото нападение. Няма непредпазливост. Отбраняващият предвижда последиците на стп, ттп или убийство и ги иска , защото по този начин мисли, че предотвратява същите срещу себе си или... Чл 12 НК. Няма ли нападение- няма НО т.е той ще носи отговорност за причинена стн, ттп или убийство. Може да се приложи чл.55 НК , ако докаже МНО, защото тя е единствено в неговите представи, а никой не знае какво става в главата на другия.
Малко с обвинителен уклон , ама това е моето мнение. Ако съм прокурор това ще е квалификацията. Такова нещо като " ама аз си мислих, че ... и аз затова ... " не минават :lol:
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 22:00

pokerman написа:И сега мислейки, че има нападение, каквото реално няма отбраняващият нанася стп, ттп или извършва убийство, като действа умишлено спрямо тези последици т.е той ги цели иска ги, защото по този начин ще отблъсне мнимото нападение. Няма непредпазливост. Отбраняващият предвижда последиците на стп, ттп или убийство и ги иска , защото по този начин мисли, че предотвратява същите срещу себе си или... Чл 12 НК. Няма ли нападение- няма НО т.е той ще носи отговорност за причинена стн, ттп или убийство. Може да се приложи чл.55 НК , ако докаже МНО, защото тя е единствено в неговите представи, а никой не знае какво става в главата на другия.
Малко с обвинителен уклон , ама това е моето мнение. Ако съм прокурор това ще е квалификацията. Такова нещо като " ама аз си мислих, че ... и аз затова ... " не минават :lol:


Колега, колко ти е писал Владимиров по наказателно :roll: Добре, че не са ти се паднали изключващи вината обстоятелства, че щеше да го загазиш :lol: (това в кръга на шегата).

Към kpavlova:
Признавам си, че доста ме измъчихте с този спор. Въртят ми се доста неща в главата, но незнам как да подредя мислите си :evil: Както и да е.. няма да се оправдавам :lol:

Продължавам да твърдя, че НО и МНО се различават съществено - първата е обществено полезна, а втората - ОО. При МНО не може да се говори за необходими предели на защита, тъй като тук нападението не е реално и защитата при всички положения е извън рамките на всякакви предели. Въз основа на това считам за недопустимо деянията с които се осъществява МНО да се подвеждат под хипотезата на чл. 119 НК.

Въпросът е какъв да бъде критерият за прекомерно увреждане при МНО :roll: Вероятно вредите след неутрализиране на нападението следва да се считат за прекомерни и деянието ще изпълни основния, респ. квалифицирания състав, а самата МНО би следвало да се счита за смекчаващо вината обстоятелство (а в определени случаи и като изключително такова по см. на чл. 55 НК).

Незнам.. малко се обърках, заради това "разчленяване" на субективната страна :?

П.П. към pokerman: Успех на семейното :wink:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот kpavlova » 10 Юли 2008, 22:39

mishi_83 написа: Признавам си, че доста ме измъчихте с този спор. Въртят ми се доста неща в главата.

То си е за мъка :D И в моята се въртят.
Всички решения за мнима НО, които съм чела/ този въпрос ми е много любопитен и по-съзнат.съм го изследвала :oops: / - когато не става дума за защитна теза, не става въпрос деецът да е допускал, че може да няма нападение, а е бил напълно субект.уверен, че има такова, са по непредпазливия текст.Обвинението си е било по 115, 116 най-често, след което - по 122,123 е осъдит.акт.В крайна сметка и в Пост.пише така- убийството при мнима НО е непредпазливо, ако грешката не е извинителна.
Но :D , две решения ми сриват логическата схема- едното е от 1997 г, другото от 2001 г.В и двете пише "..Възможно по-нататък е деецът да греши за действителността на нападението, но не и за това, че го "отблъсква" в явно несъответствие с "характера" и "степента" на неговата "опасност". "Отблъскването" на мнимо нападение означава и мнима неизбежна отбрана. Щом законът обявява за престъпление превишаването пределите на неизбежната отбрана (чл. 119 и 132, ал. 2 НК), на още по-силно основание би било възможно да се "превишат пределите на мнимата неизбежна отбрана.Поради липса на друг подходящ състав и в такива случаи отговорността би трябвало да се носи по чл. 119 и 132, ал. 2 НК, както приема Върховният съд за аналогична хипотеза на извинителна грешка по чл. 118 НК " И други обяснения много , много няма.
И двете решения са на Първо НО.И съдия -докладчик е съдия Пламен Томов.И понеже търся обяснение и съм объркана, реших да измъча и някой друг :D :oops:
Освен това ми допада много логиката му.
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот pokerman » 10 Юли 2008, 22:50

Доколкото си спомням НО изключва ОО , а не виновността :roll: или греша? Ама за пръв път чувам за смекчаващо ВИНАТА обстоятелство. Има смекчаващо отговорността обстоятелство. А на теб колко е писал :lol:

П.П. Чета по семейно ама нещо трудно се осмисля метериала :)
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот pokerman » 10 Юли 2008, 22:58

Тцтц ! Сега видях какво имаше предвид :oops: Тия гражданскоправни науки са ми изпили мозъка :lol:
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 23:00

kpavlova написа:
mishi_83 написа: Признавам си, че доста ме измъчихте с този спор. Въртят ми се доста неща в главата.

То си е за мъка :D И в моята се въртят.
Всички решения за мнима НО, които съм чела/ този въпрос ми е много любопитен и по-съзнат.съм го изследвала :oops: / - когато не става дума за защитна теза, не става въпрос деецът да е допускал, че може да няма нападение, а е бил напълно субект.уверен, че има такова, са по непредпазливия текст.Обвинението си е било по 115, 116 най-често, след което - по 122,123 е осъдит.акт.В крайна сметка и в Пост.пише така- убийството при мнима НО е непредпазливо, ако грешката не е извинителна.
Но :D , две решения ми сриват логическата схема- едното е от 1997 г, другото от 2001 г.В и двете пише "..Възможно по-нататък е деецът да греши за действителността на нападението, но не и за това, че го "отблъсква" в явно несъответствие с "характера" и "степента" на неговата "опасност". "Отблъскването" на мнимо нападение означава и мнима неизбежна отбрана. Щом законът обявява за престъпление превишаването пределите на неизбежната отбрана (чл. 119 и 132, ал. 2 НК), на още по-силно основание би било възможно да се "превишат пределите на мнимата неизбежна отбрана.Поради липса на друг подходящ състав и в такива случаи отговорността би трябвало да се носи по чл. 119 и 132, ал. 2 НК, както приема Върховният съд за аналогична хипотеза на извинителна грешка по чл. 118 НК " И други обяснения много , много няма.
И двете решения са на Първо НО.И съдия -докладчик е съдия Пламен Томов.И понеже търся обяснение и съм объркана, реших да измъча и някой друг :D :oops:
Освен това ми допада много логиката му.


Да.. и аз съм ги чел :D И за пръв път съм разочарован от въпросния съдия :twisted: (шегувам се).

Но се сещам и за друго решение, което макар да се отнася до хипотезата на задържане на престъпник е много показателно и в настоящия случай. И предвид разликите между НО и МНО го смятам за правилно. Ще го кача тук и се отказвам с достойнство от "двубоя", макар и да излизам със сведена глава :lol: :lol: :lol:

РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 17.03.1995 Г. ПО Н. Д. № 481/1994 Г., I Н. О.

ОТНОСНО "ЗАДЪРЖАНЕТО НА ПРЕСТЪПНИК" КАТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, ИЗКЛЮЧВАЩО ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ.
НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО ДЕЯНИЕТО, КОЕТО, МАКАР И ФОРМАЛНО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА ПРИЗНАЦИТЕ НА ПРЕДВИДЕН В ЗАКОНА СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, Е ИЗВЪРШЕНО ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ НЕ Е БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ПРЕСТЪПНИКА ПО ДРУГ НАЧИН И ПРИЧИНЕНАТА МУ ВРЕДА СЪОТВЕТСТВУВА НА ТЕЖЕСТТА НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОБСТАНОВКАТА НА ЗАДЪРЖАНЕТО.
Чл. 12 и 13 НК


докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства: На 11.10.91 г. край с. Б., община С. З. подсъдимият умишлено умъртвил Ж. Г. Г. Подсъдимият изтъква две основни възражения - първо, че се е намирал в състояние на неизбежна отбрана и второ, че е действувал за задържане на престъпник. Първото възражение е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно отхвърлено като неоснователно. Безспорно установено е, че по време на смъртоносния изстрел пострадалият се намирал с гръб към подсъдимия, и то на 30 м разстояние. Това изключва версията за нападение от страна на пострадалия. Второто възражение налага да се отбележат някои общи положения относно "задържането на престъпник" като обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
1. "Задържането на престъпник" не е предвидено в нашия Наказателен кодекс като изключващо обществената опасност обстоятелство. Само в постановление № 12 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд относно неизбежната отбрана (т. 1.5) е посочено, че "действията на държавните органи и гражданите по задържане на престъпник не са престъпления, щом като са в рамките на необходимите предели" (Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на РБ по наказателни дела 1953-1990, С., 1990, с. 22). "Задържането на престъпник" може да се определи най-общо като деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона състав на престъпление, не е общественоопасно поради това, че е извършено за задържане на престъпник, при условие че не е било възможно престъпникът да бъде задържан по друг начин и причинената вреда съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането.
2. Поради липса на законова регламентация белезите на института "задържане на престъпник" са очертани от наказателноправната наука по пътя на сравнението с друго обстоятелство, изключващо обществената опасност - неизбежната отбрана.
2.1. Юридическият факт, който поражда субективното право на задържане, е извършването на престъпление (в т.ч. и непредпазливо). Трябва обаче да съществува необходимост от неотложно задържане на престъпника. В противен случай действията по задържане ще са неправомерни. Такава неотложна необходимост е налице, когато съществува основателна опасност виновният да се укрие, да заличи следите на престъплението или да извърши друго престъпление (срв. основанията за вземане мярка за неотклонение "задържане под стража" - чл. 152, ал. 3 НПК). Следователно фактическото основание за задържане на престъпника е не просто извършването на престъпление, а наличието на реална опасност той да избегне наказателна отговорност или да извърши ново престъпление.
Терминът "престъпник" се използува тук по-широко, а не в строгия смисъл, произтичащ от презумпцията за невиновност, съгласно която обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 14, ал. 2 НПК). "Престъпник" в случая е всяко лице, за което съществува достатъчно основание да се смята, че е извършило престъпление. За да се определи кога е налице достатъчно основание, следва да се излезе от разпоредбата на чл. 202, ал. 1 НПК относно предварителното задържане: а) когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му; б) очевидец посочи лицето, извършило престъплението; в) върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъпление. Твърдата увереност на дееца, че задържа престъпник е необходимо условие за законността на задържането. Когато деецът погрешно е сметнал, че задържаният е извършил престъпление, въпросът за отговорността му ще се реши според правилата за грешката (чл. 14 НК) - изключва се отговорността за умишлено причинена вреда, а при обективна невъзможност да се узнае истината и непредпазливост.
Правото на задържане на престъпник възниква по време на извършване на престъплението и се погасява с изтичане на давността за наказателно преследване. Неправилно е да се смята, че действията по задържане могат да се предприемат само непосредствено след извършване на престъплението.
2.2. Задържането на престъпника е общественополезно и правомерно при наличието на следните условия:
а) субект на задържането на престъпник може да бъде не само пострадалият, но и всяко трето лице - държавен орган или гражданин;
б) вреда може да се причини само на задържаното лице. Причиняването вреда на трети лица в тези случаи е недопустимо. Увреждането на престъпника може да се изрази в накърняване на негови лични или имуществени права;
в) действията по задържане трябва да са извършени единствено с цел задържане на престъпника и предаването му на компетентните държавни органи. Ако тези действия преследват саморазправа с престъпника, те губят правомерния си характер;
г) причиняването вреда на престъпника при задържане е общественополезно само когато не съществува друг начин за задържане на престъпника. Както и при крайната необходимост по чл. 13 НК, касае се за крайно, последно средство. Ако престъпникът изобщо не се стреми да избяга или не противодействува, или бяга, но е известно мястото, където ще се скрие, тогава не е оправдано да му се причинява вреда;
д) последните две изисквания определят границите, в които увреждането на престъпника е общественооправдано и правомерно. Преди всичко причинената вреда трябва да съответствува на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на извършеното престъпление. Ако престъпникът е извършил престъпление с незначителна обществена опасност, не може да се засягат животът и здравето му. Такова засягане обаче е напълно правомерно, когато престъпникът се укрива след извършено тежко престъпление (убийство, изнасилване, грабеж и др.);
е) действията по задържане на престъпника (и причинената му вреда) трябва да съответствува на обстановката на задържането. Това е най-важното условие за правомерност на увреждането на престъпника в процеса на неговото задържане. Под обстановка на задържането трябва да се разбира съвкупността от редица обстоятелства; сили и възможности на задържащия; характер и опасност на съпротивата на престъпника, брой на противоборствуващите лица, конкретните условия на място, време и др. Най-голямо основание за причиняване вреда на престъпника е неговата съпротива. Колкото по-интензивна е тази съпротива, толкова по-значителна вреда може да бъде причинена на престъпника.
Когато мерките на дееца надхвърлят необходимото за задържане на престъпника, т.е. когато причинената на престъпника вреда явно не съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането, то действието на задържащия става общественоопасно и щом осъществява състав на престъпление, поражда наказателна отговорност (касае се до хипотеза, сходна до превишаване пределите на неизбежната отбрана). А обстоятелството, че това действие е извършено за задържане на престъпник, следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
3. От казаното следва, че задържането на престъпник въпреки сходството с неизбежната отбрана съставлява самостоятелно обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
3.1. Сравнението между двете обстоятелства, изключващи обществената опасност - задържане на престъпник и неизбежна отбрана, позволява да се изтъкнат следните различия:
а) правото на задържане възниква вследствие извършването на престъпление, а неизбежната отбрана е възможна само по време на извършване на престъпното посегателство;
б) при неизбежната отбрана престъпникът е активната, нападаща страна, а при задържането той е пасивната, бягаща страна.
в) целта на задържането е да се залови и предаде престъпника на компетентните органи, а целта на неизбежната отбрана - да се възпре нападателят като му се причини вреда;
г) причиняването на вреда е крайно средство за задържане на престъпника, докато при неизбежната отбрана това не е нужно - съществува възможност нападението да се избегне и по друг начин, а не само чрез увреждане на нападателя.
3.2. В съдебната практика възникват редица трудности при квалификация на действията по задържане на престъпник.
Първият въпрос е, кое е правното основание за изключване обществената опасност на действията, с които се причинява вреда на престъпника в процеса на неговото задържане? Наказателния кодекс на Република България не предвижда задържането като обстоятелство, изключващо обществената опасност. Съгласно постановление 12-1973 Пл. ВС (т. 1.5) относно неизбежната отбрана действията на граждани и държавни органи, които са необходими за задържането на престъпник, не съставлява престъпление. С това постановление обаче задържането на престъпник не се приравнява на неизбежна отбрана, нито пък действията по задържане се третират като разновидност на отбранителните действия по чл. 12 НК. Постановлението само обявява, че действията, които са извършени, за да се задържи престъпник, не са престъпни. Прилагането на разпоредбата за неизбежна отбрана действията на граждани и държавни органи, които са необходими за задържането на престъпник, не съставлява престъпление. С това постановление обаче задържането на престъпник не се приравнява на неизбежна отбрана, нито пък действията по задържане се третират като разновидност на отбранителните действия по чл. 12 НК. Постановлението само обявява, че действията, които са извършени, за да се задържи престъпник, не са престъпни. Прилагането на разпоредбата за неизбежна отбрана към случая на задържане на престъпник означава нормата на чл. 12 НК да се приложи към фактически обстоятелства, които не са визирани в нея, но са сходни. Това, с други думи, означава "аналогия на закона". А прилагането на Наказателния закон по аналогия е недопустимо според нашето право.
Още по-труден е въпросът, как да се квалифицира убийството на престъпник, извършено при превишаване пределите на необходимото за задържането му. Прилагането на разпоредбата на чл. 119 НК относно убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, означава също "аналогия на закона" и поради това не може да се приеме. В разглеждания случай съдът трябва просто да анализира фактическите обстоятелства по делото и когато стигне до извода, че предприетите мерки надхвърлят необходимото за задържане на престъпника да квалифицира деянието като убийство по съответния основен (чл. 115 НК) или квалифициран състав (чл. 116 НК) на убийство. А обстоятелството, че убийството е извършено при превишаване пределите на задържане на престъпник следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. Когато съдът преценява доколко това смекчаващо обстоятелство се отразява върху тежестта на престъплението и наказанието, той трябва да се ръководи от законодателя и да смекчи наказанието в същата степен, в която е направил това законодателят при уреждане на сходната хипотеза на чл. 119 НК - убийство при превишаване на неизбежната отбрана. С други думи, съдът трябва да приложи същата мярка, същата пропорция, която е използувал и законодателят в подобен случай.
При решаване на настоящото дело С. окръжен съд обосновано е приел, че подсъдимият М. умишлено е умъртвил пострадалия Г. (който крадял грозде) в процеса на задържането му. Тези обстоятелства съдът правилно е квалифицирал като убийство по чл. 115 НК. При определяне на наказанието съдът е отчел както обективните, така и субективните особености на случая. От обективна страна пострадалият с поведението си (крадял грозде и се опитал да избяга) е допринесъл за причиняване на смъртния резултат, а от субективна страна мотивът на подсъдимия е бил да задържи крадеца. Освен това С. окръжен съд се е съобразил и с мащаба на законодателя за смекчаване наказанието в подобен случай, като е определил наказанието на подсъдимия в пределите на пет години лишаване от свобода, предвидени от убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 119 НК. Следователно няма никакво основание за отменяване или изменяване на присъдата.
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот mishi_83 » 10 Юли 2008, 23:13

pokerman написа:Тцтц ! Сега видях какво имаше предвид :oops: Тия гражданскоправни науки са ми изпили мозъка :lol:


Няма проблем.. освен това забележката ми беше съвсем приятелска :wink:

П.П. Имам 5, защото ме изпита асистентката и се впуснах в луд спор относно това дали престъплението по прословутия чл. 227б НК е продължено. Цитарах монографията на Л. Груев, съдебна практика и т.н., а тя ме гледаше тъпо и накрая отсече кратко и ясно: "Колега, аз съм на друго мнение затова ще Ви напиша 5!!!" :evil: :evil: :evil:
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Предишна

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта


cron