kpavlova написа:mishi_83 написа: Признавам си, че доста ме измъчихте с този спор. Въртят ми се доста неща в главата.
То си е за мъка
И в моята се въртят.
Всички решения за мнима НО, които съм чела/ този въпрос ми е много любопитен и по-съзнат.съм го изследвала
/ - когато не става дума за защитна теза, не става въпрос деецът да е допускал, че може да няма нападение, а е бил напълно субект.уверен, че има такова, са по непредпазливия текст.Обвинението си е било по 115, 116 най-често, след което - по 122,123 е осъдит.акт.В крайна сметка и в Пост.пише така- убийството при мнима НО е непредпазливо, ако грешката не е извинителна.
Но
, две решения ми сриват логическата схема- едното е от 1997 г, другото от 2001 г.В и двете пише
"..Възможно по-нататък е деецът да греши за действителността на нападението, но не и за това, че го "отблъсква" в явно несъответствие с "характера" и "степента" на неговата "опасност". "Отблъскването" на мнимо нападение означава и мнима неизбежна отбрана. Щом законът обявява за престъпление превишаването пределите на неизбежната отбрана (чл. 119 и 132, ал. 2 НК), на още по-силно основание би било възможно да се "превишат пределите на мнимата неизбежна отбрана.Поради липса на друг подходящ състав и в такива случаи отговорността би трябвало да се носи по чл. 119 и 132, ал. 2 НК, както приема Върховният съд за аналогична хипотеза на извинителна грешка по чл. 118 НК " И други обяснения много , много няма.
И двете решения са на Първо НО.И съдия -докладчик е съдия Пламен Томов.И понеже търся обяснение и съм объркана, реших да измъча и някой друг
Освен това ми допада много логиката му.
Да.. и аз съм ги чел
И за пръв път съм разочарован от въпросния съдия
(шегувам се).
Но се сещам и за друго решение, което макар да се отнася до хипотезата на задържане на престъпник е много показателно и в настоящия случай. И предвид разликите между НО и МНО го смятам за правилно. Ще го кача тук и се отказвам с достойнство от "двубоя", макар и да излизам със сведена глава
РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 17.03.1995 Г. ПО Н. Д. № 481/1994 Г., I Н. О.
ОТНОСНО "ЗАДЪРЖАНЕТО НА ПРЕСТЪПНИК" КАТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, ИЗКЛЮЧВАЩО ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ.
НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО ДЕЯНИЕТО, КОЕТО, МАКАР И ФОРМАЛНО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА ПРИЗНАЦИТЕ НА ПРЕДВИДЕН В ЗАКОНА СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, Е ИЗВЪРШЕНО ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ НЕ Е БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ПРЕСТЪПНИКА ПО ДРУГ НАЧИН И ПРИЧИНЕНАТА МУ ВРЕДА СЪОТВЕТСТВУВА НА ТЕЖЕСТТА НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОБСТАНОВКАТА НА ЗАДЪРЖАНЕТО.
Чл. 12 и 13 НК
докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства: На 11.10.91 г. край с. Б., община С. З. подсъдимият умишлено умъртвил Ж. Г. Г. Подсъдимият изтъква две основни възражения - първо, че се е намирал в състояние на неизбежна отбрана и второ, че е действувал за задържане на престъпник. Първото възражение е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно отхвърлено като неоснователно. Безспорно установено е, че по време на смъртоносния изстрел пострадалият се намирал с гръб към подсъдимия, и то на 30 м разстояние. Това изключва версията за нападение от страна на пострадалия. Второто възражение налага да се отбележат някои общи положения относно "задържането на престъпник" като обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
1. "Задържането на престъпник" не е предвидено в нашия Наказателен кодекс като изключващо обществената опасност обстоятелство. Само в постановление № 12 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд относно неизбежната отбрана (т. 1.5) е посочено, че "действията на държавните органи и гражданите по задържане на престъпник не са престъпления, щом като са в рамките на необходимите предели" (Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на РБ по наказателни дела 1953-1990, С., 1990, с. 22). "Задържането на престъпник" може да се определи най-общо като деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона състав на престъпление, не е общественоопасно поради това, че е извършено за задържане на престъпник, при условие че не е било възможно престъпникът да бъде задържан по друг начин и причинената вреда съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането.
2. Поради липса на законова регламентация белезите на института "задържане на престъпник" са очертани от наказателноправната наука по пътя на сравнението с друго обстоятелство, изключващо обществената опасност - неизбежната отбрана.
2.1. Юридическият факт, който поражда субективното право на задържане, е извършването на престъпление (в т.ч. и непредпазливо). Трябва обаче да съществува необходимост от неотложно задържане на престъпника. В противен случай действията по задържане ще са неправомерни. Такава неотложна необходимост е налице, когато съществува основателна опасност виновният да се укрие, да заличи следите на престъплението или да извърши друго престъпление (срв. основанията за вземане мярка за неотклонение "задържане под стража" - чл. 152, ал. 3 НПК). Следователно фактическото основание за задържане на престъпника е не просто извършването на престъпление, а наличието на реална опасност той да избегне наказателна отговорност или да извърши ново престъпление.
Терминът "престъпник" се използува тук по-широко, а не в строгия смисъл, произтичащ от презумпцията за невиновност, съгласно която обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 14, ал. 2 НПК). "Престъпник" в случая е всяко лице, за което съществува достатъчно основание да се смята, че е извършило престъпление. За да се определи кога е налице достатъчно основание, следва да се излезе от разпоредбата на чл. 202, ал. 1 НПК относно предварителното задържане: а) когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му; б) очевидец посочи лицето, извършило престъплението; в) върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъпление. Твърдата увереност на дееца, че задържа престъпник е необходимо условие за законността на задържането. Когато деецът погрешно е сметнал, че задържаният е извършил престъпление, въпросът за отговорността му ще се реши според правилата за грешката (чл. 14 НК) - изключва се отговорността за умишлено причинена вреда, а при обективна невъзможност да се узнае истината и непредпазливост.
Правото на задържане на престъпник възниква по време на извършване на престъплението и се погасява с изтичане на давността за наказателно преследване. Неправилно е да се смята, че действията по задържане могат да се предприемат само непосредствено след извършване на престъплението.
2.2. Задържането на престъпника е общественополезно и правомерно при наличието на следните условия:
а) субект на задържането на престъпник може да бъде не само пострадалият, но и всяко трето лице - държавен орган или гражданин;
б) вреда може да се причини само на задържаното лице. Причиняването вреда на трети лица в тези случаи е недопустимо. Увреждането на престъпника може да се изрази в накърняване на негови лични или имуществени права;
в) действията по задържане трябва да са извършени единствено с цел задържане на престъпника и предаването му на компетентните държавни органи. Ако тези действия преследват саморазправа с престъпника, те губят правомерния си характер;
г) причиняването вреда на престъпника при задържане е общественополезно само когато не съществува друг начин за задържане на престъпника. Както и при крайната необходимост по чл. 13 НК, касае се за крайно, последно средство. Ако престъпникът изобщо не се стреми да избяга или не противодействува, или бяга, но е известно мястото, където ще се скрие, тогава не е оправдано да му се причинява вреда;
д) последните две изисквания определят границите, в които увреждането на престъпника е общественооправдано и правомерно. Преди всичко причинената вреда трябва да съответствува на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на извършеното престъпление. Ако престъпникът е извършил престъпление с незначителна обществена опасност, не може да се засягат животът и здравето му. Такова засягане обаче е напълно правомерно, когато престъпникът се укрива след извършено тежко престъпление (убийство, изнасилване, грабеж и др.);
е) действията по задържане на престъпника (и причинената му вреда) трябва да съответствува на обстановката на задържането. Това е най-важното условие за правомерност на увреждането на престъпника в процеса на неговото задържане. Под обстановка на задържането трябва да се разбира съвкупността от редица обстоятелства; сили и възможности на задържащия; характер и опасност на съпротивата на престъпника, брой на противоборствуващите лица, конкретните условия на място, време и др. Най-голямо основание за причиняване вреда на престъпника е неговата съпротива. Колкото по-интензивна е тази съпротива, толкова по-значителна вреда може да бъде причинена на престъпника.
Когато мерките на дееца надхвърлят необходимото за задържане на престъпника, т.е. когато причинената на престъпника вреда явно не съответствува на тежестта на извършеното престъпление и обстановката на задържането, то действието на задържащия става общественоопасно и щом осъществява състав на престъпление, поражда наказателна отговорност (касае се до хипотеза, сходна до превишаване пределите на неизбежната отбрана). А обстоятелството, че това действие е извършено за задържане на престъпник, следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
3. От казаното следва, че задържането на престъпник въпреки сходството с неизбежната отбрана съставлява самостоятелно обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието.
3.1. Сравнението между двете обстоятелства, изключващи обществената опасност - задържане на престъпник и неизбежна отбрана, позволява да се изтъкнат следните различия:
а) правото на задържане възниква вследствие извършването на престъпление, а неизбежната отбрана е възможна само по време на извършване на престъпното посегателство;
б) при неизбежната отбрана престъпникът е активната, нападаща страна, а при задържането той е пасивната, бягаща страна.
в) целта на задържането е да се залови и предаде престъпника на компетентните органи, а целта на неизбежната отбрана - да се възпре нападателят като му се причини вреда;
г) причиняването на вреда е крайно средство за задържане на престъпника, докато при неизбежната отбрана това не е нужно - съществува възможност нападението да се избегне и по друг начин, а не само чрез увреждане на нападателя.
3.2. В съдебната практика възникват редица трудности при квалификация на действията по задържане на престъпник.
Първият въпрос е, кое е правното основание за изключване обществената опасност на действията, с които се причинява вреда на престъпника в процеса на неговото задържане? Наказателния кодекс на Република България не предвижда задържането като обстоятелство, изключващо обществената опасност. Съгласно постановление 12-1973 Пл. ВС (т. 1.5) относно неизбежната отбрана действията на граждани и държавни органи, които са необходими за задържането на престъпник, не съставлява престъпление. С това постановление обаче задържането на престъпник не се приравнява на неизбежна отбрана, нито пък действията по задържане се третират като разновидност на отбранителните действия по чл. 12 НК. Постановлението само обявява, че действията, които са извършени, за да се задържи престъпник, не са престъпни. Прилагането на разпоредбата за неизбежна отбрана действията на граждани и държавни органи, които са необходими за задържането на престъпник, не съставлява престъпление. С това постановление обаче задържането на престъпник не се приравнява на неизбежна отбрана, нито пък действията по задържане се третират като разновидност на отбранителните действия по чл. 12 НК. Постановлението само обявява, че действията, които са извършени, за да се задържи престъпник, не са престъпни. Прилагането на разпоредбата за неизбежна отбрана към случая на задържане на престъпник означава нормата на чл. 12 НК да се приложи към фактически обстоятелства, които не са визирани в нея, но са сходни. Това, с други думи, означава "аналогия на закона". А прилагането на Наказателния закон по аналогия е недопустимо според нашето право.
Още по-труден е въпросът, как да се квалифицира убийството на престъпник, извършено при превишаване пределите на необходимото за задържането му. Прилагането на разпоредбата на чл. 119 НК относно убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, означава също "аналогия на закона" и поради това не може да се приеме. В разглеждания случай съдът трябва просто да анализира фактическите обстоятелства по делото и когато стигне до извода, че предприетите мерки надхвърлят необходимото за задържане на престъпника да квалифицира деянието като убийство по съответния основен (чл. 115 НК) или квалифициран състав (чл. 116 НК) на убийство. А обстоятелството, че убийството е извършено при превишаване пределите на задържане на престъпник следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. Когато съдът преценява доколко това смекчаващо обстоятелство се отразява върху тежестта на престъплението и наказанието, той трябва да се ръководи от законодателя и да смекчи наказанието в същата степен, в която е направил това законодателят при уреждане на сходната хипотеза на чл. 119 НК - убийство при превишаване на неизбежната отбрана. С други думи, съдът трябва да приложи същата мярка, същата пропорция, която е използувал и законодателят в подобен случай.
При решаване на настоящото дело С. окръжен съд обосновано е приел, че подсъдимият М. умишлено е умъртвил пострадалия Г. (който крадял грозде) в процеса на задържането му. Тези обстоятелства съдът правилно е квалифицирал като убийство по чл. 115 НК. При определяне на наказанието съдът е отчел както обективните, така и субективните особености на случая. От обективна страна пострадалият с поведението си (крадял грозде и се опитал да избяга) е допринесъл за причиняване на смъртния резултат, а от субективна страна мотивът на подсъдимия е бил да задържи крадеца. Освен това С. окръжен съд се е съобразил и с мащаба на законодателя за смекчаване наказанието в подобен случай, като е определил наказанието на подсъдимия в пределите на пет години лишаване от свобода, предвидени от убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 119 НК. Следователно няма никакво основание за отменяване или изменяване на присъдата.
Нали няма да ми се разсърдиш, bebitor- първо, ако говоря на ти, второ, ако се опитам в поучителната тема,да дам пример за "правоприлагане по аналогия" на наказат.закон?Откъм добрата страна на аналогията, с цел да не се утежни положението на дееца.
). Мисля си обаче, че последното е незаконосъобразно, поради следните съображения:
Както и да е.. няма да се оправдавам