Казус от държавния изпит в ПУ

[Sarkis_999]

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.

Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

[RinTimTim]

След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.

Въпроси:

1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?

1. Стоянов - чл. 325 ал. 1 НК. Петров - чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 129 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 НК. Стоянов следва да отговаря само за непристойните си действия в автобуса. За Петров - убийството или нанасянето на телесна повреда по хулигански подбуди, когато се явяват естествено продължение, кулминация или част от хулиганско поведение, поглъщат хулиганството. В този смисъл напълно относима е т. I 7 от постановлението на Пленума от 74г. с уговорката, че квалифицираният състав за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди е от 2002г. Естествено трябва да има експертиза в смисъла, че избиването на зъбите е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето, но при двата предни... Сътресението на мозъка, когато не е довело до пълна загуба на съзнание, е ЛТП. Експертиза трябва да има задължително и за извършителите предвид употребеното "голямо количество" алкохол, още повече, че единият е непълнолетен.

2. По принцип производството е следвало да започне като бързо, а ако е започвало като досъдебно, то тогава с постановление на прокурора. Така или иначе обаче, с това нарушение не е допуснато отстранимо СПН, довело до ограничаване правата на обвиняемите и те не могат да бъдат причина за връщане на делото в досъдебна фаза. Доста е безсмислено да се разпитват като свидетели извършителите, дори и да не се възпозлват от правото си да не дават показания по чл. 121 ал. 1 НПК, показанията им пак ще са без стойност в съдебна фаза.
При положение, че някой иска да има защитник, а няма средства, моето мнение е, че задължително трябва да му се назначи такъв. Още повече, че в случая е налице и т. 5 по чл. 94. Предявяването на постановлението за привличане без защитник, когато е налице хипотезата на задължителна защита, е винаги СПН.
На досъдебната фаза не е извършено предявяване на разследването, което е също винаги СПН и основание за връщане. За него трябва да се призоват и пострадалата, на която в разпита би трябвало да са й разяснили правата на пострадал, и родителите на непълнолетния.

3. Не. Трябвало е да се върне за отстраняване на нарушения.

4. В качеството на повереник. В устна форма са законосъобразни, но не е законосъобразно конституиране на частен обвинител срещу непълнолетен.

5. Като основателно и има, да

[mishi_83]

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.

Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

1. Абаджиев - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 във вр. чл. 18 НК
Борисов - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 във вр. чл. 18 НК
Василев - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, т.5 и т.7 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4 във вр. чл. 18 НК и чл. 131, ал.1, т. 11, пр. 2 във вр. чл. 129 във вр. чл. 20, ал.2 НК

2. Василев е извършил две престъпления;
3. Реална съвкупност;
4. не са посочени данни в казуса относно образуване на първоинстанционното производство;
5. Съдът неправилно е приел за разглеждане новото обвинение, тъй като за същото е необходимо да се проведе разследване;
6. Допуснатото нарушение е отстранено в съдебната фаза на процеса, а срокът по чл. 242, ал. 3 е инструктивен - не фатален. Присъдата ще бъде потвърдена по отношение на обвиненията за кражба, а що се отнася до нанесената СТП - същата ще бъде отменена и делото върнато на прокурора за провеждане на разследване.

Не съм много изчерпателен, но в момента съм зает

[mishi_83]

За да се приложи чл.118 трябва да са налице "тежки последици", те са признак и на "тежката обида".Съобразява се и "каква е тежестта" на обидата с оглед на конкр.човек, поставен в конкр.ситуация.Какви тежки последици произтичат, могат да произтекат от ругаенето?Детайлно трябва да се изясни приносът на пострадалия- какво е изрекъл.
Но съм повече за 115.
Напускам ви.

Освен чрез тежка обида физиологичният афект може да бъде предизвикан и чрез друго противозаконно действие - в случая признанието на пострадалия, че е отнел автомобила на дееца..така че май следва да се приложи чл. 118

[Гост]

Охооо казуси ли имало.Утре ги почваме,даге.Въобще не съм ги видял.

Ами така е като се занинавам със злобари(вж.общи дискусии)


Само на Саркис,най-добронамерно,искам да кажа,че чл.118 няма самостоятелно битие.

Прилага се така:

чл.118 във вр.115,например.А не чл.118.

Може и да се е объркал човекът.Той ще каже.

[Гост]

Охооо казуси ли имало.Утре ги почваме,даге.Въобще не съм ги видял.

Ами така е като се занинавам със злобари(вж.общи дискусии)


Само на Саркис,най-добронамерно,искам да кажа,че чл.118 няма самостоятелно битие.

Прилага се така:

чл.118 във вр.чл.115,например.А не чл.118.

Може и да се е объркал човекът.Той ще каже.

[RinTimTim]

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.

Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

1. Абаджиев - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 във вр. чл. 18 НК
Борисов - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 във вр. чл. 18 НК
Василев - чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, т.5 и т.7 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4 във вр. чл. 18 НК и чл. 131, ал.1, т. 11, пр. 2 във вр. чл. 129 във вр. чл. 20, ал.2 НК

2. Василев е извършил две престъпления;
3. Реална съвкупност;
4. не са посочени данни в казуса относно образуване на първоинстанционното производство;
5. Съдът неправилно е приел за разглеждане новото обвинение, тъй като за същото е необходимо да се проведе разследване;
6. Допуснатото нарушение е отстранено в съдебната фаза на процеса, а срокът по чл. 242, ал. 3 е инструктивен - не фатален. Присъдата ще бъде потвърдена по отношение на обвиненията за кражба, а що се отнася до нанесената СТП - същата ще бъде отменена и делото върнато на прокурора за провеждане на разследване.

Не съм много изчерпателен, но в момента съм зает

Хм, казусът е интересен и определено хич не е като за студентски изпит. Както са дадени фактите, би могло да се касае за доста различни интерпретации.

На първо време, като че ли е очевидно, че се касае за предварителен сговор между тримата, тъй като е казано "се сговорили", а после "една вечер", т.е. явно сговарянето не е било инцидентно - сега решаваме, че се качваме на колата и отиваме да крадем платове, а по-скоро става въпрос за предварително решение да се крадат платове, което "една вечер" е приведено в изпълнение.

И оттук насетне става интересно - тримата отишли на мястото с леката кола на Б, като Б и А отишли да отнемат платовете, а В пазил отвън. На пръв поглед очевидно помагачество на В, който само пази и не участва в отнемането. Да, обаче в случая имаме използване на моторно превозно средство, с което тримата са дошли и в което ще се натоварят платовете, и от представените факти като че следва, че тримата заедно ще се отдалечат от местопроизшествието, за да установят своя фактическа власт и да довършат отнемането. Това превръща и В в съизвършител в опита за квалифицирана кражба по предварителен сговор, с използване на МПС и техническо средство, макар и да не участва с осъществяване на елементи от прекъсването на фактическата власт на досегашния държател, което го правят само А и Б. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 248 ОТ 22.09.1994 Г. ПО Н. Д. № 177/94 Г., I Н. О. Предварителният сговор освен това изключва обикновеното съучастие под формата на съизвършителство, тъй като е специален на него.

Деянието на В по отношение на Д е действително СТП с цел прикриване на друго престъпление, а не прерастване на кражбата в грабеж, тъй като силата е употребена единствено с цел да не бъдат разкрити и задържани, но не и с цел да се запази владението върху вещите. В ще отговаря самостоятелно за това деяние, то не се обхваща от умисъла на другите съучастници.

Въззивният съд може да връща делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство. Не може да му върне делото, за да осъществява наказателно преследване срещу В за средната телесна повреда. Дали прокурорът ще осъществява такова преследване е въпрос само от неговата компетентност. Въззивният съд трябва да върне на първоинстанционния за отстраняване на нарушението, че въобще е приел за разглеждане обвинение, повдигнато по този начин.

[kpavlova]

За да се приложи чл.118 трябва да са налице "тежки последици", те са признак и на "тежката обида".Съобразява се и "каква е тежестта" на обидата с оглед на конкр.човек, поставен в конкр.ситуация.Какви тежки последици произтичат, могат да произтекат от ругаенето?Детайлно трябва да се изясни приносът на пострадалия- какво е изрекъл.
Но съм повече за 115.
Напускам ви.

Освен чрез тежка обида физиологичният афект може да бъде предизвикан и чрез друго противозаконно действие - в случая признанието на пострадалия, че е отнел автомобила на дееца..така че май следва да се приложи чл. 118

Напълно сте прав, но непоср.преди деянието пострадалият само си е признал за предходно и отдалечено във времето деяние- т.е. по същество вън от ругаенето, дето не разбрах тежка обида ли е или не, той само е "сторил " правомерно извънсъдебно признание, може би малко с насилие изтръгнато.Това признание няма как да е противозаконно действие?А и деецът отпреди си е бил информиран че постр.е деецът- отишъл е да пита "защо му го е отнел".Няма как да стои афектиран толкова дълго.Може да е гневен, но не се приема като афект в практиката, някак си по експлозивна реакция на краткотрайно избухване трябва да е.Освен това ако престъплението е против собств/противозак.действие на пострадалия/ трябва за да е свързано със значителни по тежест имущ.последици- е конкретното, може и да е.Аз не разбрах обаче естеството на "вземането" на л.а., с цел противоз.ползване ли е , се цел да присвоява ли е, какво е ...Какво значи това взел- отнел ли или нещо друго значи?Тук ще стане пълно мазало сега...
Както и да е, въпрос на прецизна фактология е,може да сте прав, това е казус, освен това, имам много силен обвинителен уклон
П.П Прави ми впечатление, че из тия казуси никога няма такива, при които съдът да следва да постанови оправдателна присъда Дали е случайно ?

[Sarkis_999]

Мерси ,че давате мнения ,обаче изпита по НПН ми мина вчера ,написаха ми уникалната оценка "Добър 5"
Единият от казусите е даван на изпита за адвокати

[Sarkis_999]

Един казус , измислен от мен :

Образувано е съдебно производство от частен характер , в това производство участва частен тъжител. Обаче прокурорът взима участие в него и то става от общ характер и частният тъжител става частен обвинител . Фигурата на частният обвинител позволява да се дават свидетелски показания в качеството на свидетел . Частният обвинител дава такива показания в това преобраувано произвпдство. НО на един по късен етап прокурорът се оттегля и производството се трансформиро отново в частно и частният обвинител става частен тъжител , а частният тъжител не може да дава свидетелски показания.

Въпрос :
1 Може ли при така променената обстановко да се дават свидетелски показание ? и
2 Ако може да се дават ,след трансформацията на производството отново в частно те запазват ли своята сила ?


п.п Отговор без правна обосновка , не е отговор .

[mishi_83]

На първо време, като че ли е очевидно, че се касае за предварителен сговор между тримата, тъй като е казано "се сговорили", а после "една вечер", т.е. явно сговарянето не е било инцидентно - сега решаваме, че се качваме на колата и отиваме да крадем платове, а по-скоро става въпрос за предварително решение да се крадат платове, което "една вечер" е приведено в изпълнение.

И оттук насетне става интересно - тримата отишли на мястото с леката кола на Б, като Б и А отишли да отнемат платовете, а В пазил отвън. На пръв поглед очевидно помагачество на В, който само пази и не участва в отнемането. Да, обаче в случая имаме използване на моторно превозно средство, с което тримата са дошли и в което ще се натоварят платовете, и от представените факти като че следва, че тримата заедно ще се отдалечат от местопроизшествието, за да установят своя фактическа власт и да довършат отнемането. Това превръща и В в съизвършител в опита за квалифицирана кражба по предварителен сговор, с използване на МПС и техническо средство, макар и да не участва с осъществяване на елементи от прекъсването на фактическата власт на досегашния държател, което го правят само А и Б. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 248 ОТ 22.09.1994 Г. ПО Н. Д. № 177/94 Г., I Н. О. Предварителният сговор освен това изключва обикновеното съучастие под формата на съизвършителство, тъй като е специален на него.

Предварителният сговор за извършване на кражба е квалифициращо обстоятелство единствено ако същата не представлява маловажен случай. От друга страна в казуса не е посочено, че въпросното МПС е използвано с цел извършване на самата кражба, а само, че лицата са се придвижили до местопрестъплението. Несъстоятелно е да квалифицираме деянията посредством преположения. По същата логика можем да приемем, че платовете са изтъкани от златни нишки и тогава кражбата ще бъде в "големи размери"

[mishi_83]

П.П Прави ми впечатление, че из тия казуси никога няма такива, при които съдът да следва да постанови оправдателна присъда Дали е случайно ?

Честно казано не съм се замислял върху това, но май сте права Не смятам, че е случайно, тъй като е много по-лесно да измислиш казус, в който едно лице действително извършва престъпление

[kpavlova]

Един казус , измислен от мен :

Образувано е съдебно производство от частен характер , в това производство участва частен тъжител. Обаче прокурорът взима участие в него и то става от общ характер и частният тъжител става частен обвинител . Фигурата на частният обвинител позволява да се дават свидетелски показания в качеството на свидетел . Частният обвинител дава такива показания в това преобраувано произвпдство. НО на един по късен етап прокурорът се оттегля и производството се трансформиро отново в частно и частният обвинител става частен тъжител , а частният тъжител не може да дава свидетелски показания.

Въпрос :
1 Може ли при така променената обстановко да се дават свидетелски показание ? и
2 Ако може да се дават ,след трансформацията на производството отново в частно те запазват ли своята сила ?


п.п Отговор без правна обосновка , не е отговор .

А въпрос без практ.стойност, дали е въпрос?
Мисля този микс практически да не може да се случи, колега.Проц.невъзможно е прокурорът да цъфне от нищото по средата на чхд-то.Правомощията му при престъпления от ЧХ са ограничени и се свеждат до 2 възможности- да образува охд за престъпление от чх-р.Това ще рече движение на производството по общия ред, с досъдебна фаза, с проц.ръководство на прокурора, повдигане на обвинение пред съд от прокурор –обвинител, като от МП страна последиците не се променят/ подс.ще го осъдят като за ЧХ/.Другата възможност е по време на висящото ДОсъдебно производство , да се установи ,че престъплението е от ЧХ, като при наличието на същите предпоставки /безпомощност , зависимост/ прокурорът прецени, че производството не следва да се прекр., а да продължи по общия ред.Няма проц.компетентност прокурора да “изземе” обвинит.функция от частния тъжител по време на висящия процес в съд.му фаза, започнала по подадена ЧТъжба.Тая схема-“Фигаро тук, Фигаро там”- ЧТ- прокурор- пак ЧТ в съд.фаза на чхд е невъзможна.
Възможно е обаче да се случи 49, ал.4.Прокурорът образува пр-во от ОХ, провежда се разследване в досъд.фаза, внася ОА и в един момент държ.обвинител преценява, че пострадалият вече е в състояние да се защитава сам.Преценката му е суверенна, не се контролира от съда.Прокурорът се оттегля и остава обвинението да се поддържа от ЧТ – пострадал.59, ал.4 предвижда “пострадалият да може да продължи да поддържа обвинението като ЧТ”.Това може да значи само едно нещо- оттегляне на прокурора в съд.фаза, след като обвинението пред съд е повдигнато.
Аз си мисля следното по Вашите въпроси, но от тази гл.т.:
1.ЧТ не може да е свидетел, защото процесът остава без страна по обвинението/ изчезва проц.функция/.ЧТ се конституира с изрич.проц.акт, като от този момент насетне фигурата възниква.След като се конституира като ЧТ пострадалият вече не може да бъде свидетел.
2.Ако прокурорът се е оттеглил веднага след внасяне на ОА и съд.следствие не се е развивало, показания пострадалият не може да депозира в съд.фаза.Ако е давал такива в досъд.фаза, няма как да възникнат основания за четене по 281, или -дадените в досъд.фаза са неизползваеми, дори да са пред съдия.Ако прокурорът обаче ги е оставил да се оправят сами в края на съд.следствие, както и след това, след като пострадалият, вес още без да има идея, че ще става ЧТ , е давал показания пред съда, мисля, че те могат да бъдат валидна доказат.основа на присъдата.Арг.ми е аналогия на закона-287, ал.5 , макар той да се отнася за “чисто” водено ОХ / прокурорът не е искал да помага на безпомощен пострадал, а е упр.властта си да преследва престъпл.от ОХ, с това убеждение/, но после се е установило, че е ЧХ.Смисълът на текста е проц.икономия .Та горе-долу се получава сходна ситуация.Пред съда пострадалият е давал показания валидно, като "прокурорски" свидетел, в посл.е станал ЧТ, но това не влече невалидност на сторените пред същия съд изявления, понеже той не е бил единствен обвинител и показанията му са допустими.Може и да бъркам.
Толкова “кичозно” дело не ми се е случвало.Прокуратурата не е така променлива, като времето напоследък.Ако някой има опит, да го сподели

[Sarkis_999]

Един казус , измислен от мен :

Образувано е съдебно производство от частен характер , в това производство участва частен тъжител. Обаче прокурорът взима участие в него и то става от общ характер и частният тъжител става частен обвинител . Фигурата на частният обвинител позволява да се дават свидетелски показания в качеството на свидетел . Частният обвинител дава такива показания в това преобраувано произвпдство. НО на един по късен етап прокурорът се оттегля и производството се трансформиро отново в частно и частният обвинител става частен тъжител , а частният тъжител не може да дава свидетелски показания.

Въпрос :
1 Може ли при така променената обстановко да се дават свидетелски показание ? и
2 Ако може да се дават ,след трансформацията на производството отново в частно те запазват ли своята сила ?


п.п Отговор без правна обосновка , не е отговор .

А въпрос без практ.стойност, дали е въпрос?
ред.Няма проц.компетентност прокурора да “изземе” обвинит.функция от частния тъжител по време на висящия процес в съд.му фаза, започнала по подадена ЧТъжба.Тая схема-“Фигаро тук, Фигаро там”- ЧТ- прокурор- пак ЧТ в съд.фаза на чхд е невъзможна.
Възможно е обаче да се случи 49, ал.4.

. 48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 4, т. 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

п.п преди чл 49 има чл 48. Производството е от ЧАСТЕН ХАРАКТЕР , няма досъдебна фаза .

п.п това ,че не си намерила наготово решение от съдебната практика ,както обичате да правите ,защото ви мързи да мислите ,кара ли ви да се дразните от въпроса ми "без практическа стойност" ?Хипотезата е напълно възможна.

[kpavlova]

Добре, извинявам Ви се,Sarkis_999, много .Грешката е моя.Освен това дръпнах и една реч в грешна посока- че не може, път то можело.Отварям си сега Кодекса и не карам наизуст .Не съм виждала практически такова дело- встъпване на прокурора в чхд в съд.фаза, пък камо ли, оттеглянето му в посл.
Остават пак същите въпроси:
1.може ли да свидетелства постр.-бивш ЧТ?След като има др.главен обвинител, като акцесорен - ЧО може да свидетелства,няма да изчезне страната- обвинител, но от др.страна е имал вече друго проц.качество в този процес- на частен тъжител, а не е написано да е от изключенията по 118. Излиза да не може да свидетелства, защото е имал др.проц.качество, макар да го е изгубил.
2. втория въпрос- след като на първия е "не", на втория -няма каква доказ.стойност да имат.
Понякога мисля, да Ви кажа честно, колкото и да не Ви се вярва.Кога и "по колко" си преценявам аз.Да, чета много съд.практика, защото това ми доставя удоволствие, освен това ми е необходимо по работа, оказва се едно необходимо удоволствие, за което няма нужда от оправдание.Е, не всичко го пише там, тогава мисля по необходимост , а не по избор. От това, че сбърках , няма да си посипя главата с пепел и не ме е срам кой знае колко.
Не се дразня от въпроса.

[Sarkis_999]

но от др.страна е имал вече друго проц.качество в този процес- на частен тъжител, а не е написано да е от изключенията по 118. Излиза да не може да свидетелства, защото е имал др.проц.качество, макар да го е изгубил.

ммм Да , ще се съглася . Отговорът ми хареса . Браво.

Сега вторият казус ,който е по интересен :


Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. И....

Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.

Свидетелят е длъжен да дава свидетелски показания ,но не е длъжен да дава свидетелски показания , ако те биха го уличили в престъпление (или негови роднини) .

Въпросът е в това КАК НА ПРАКТИКА СВИДЕТЕЛЯТ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ТОВА СВОЕ ПРАВО , БЕЗ ДА НАРУШИ ЗАКОНА (пр . като лъжесвидетелствa) . Ако не каже нищо ,ще наруши закона ,зашото е длъжен да свидетелства. Ако каже нещо ,но лъжливо ,това ще е лъже свидетелстване. Какво да направи свидетелят в тази ситуация за да излезне "чист" - тоест без да нарушава закона и без да се уличава в престъпление.

п.п kpavlova ,имам молба към теб ,може ли да си говорим на ТИ, учтивите форми на обръщение не ми допадат особено ,много са лицемерни

[eklekti4kata]

Посочените хипотези изключват задължението да се свидетелства.Заявява ,че няма да даде показания на основание чл.121 и отпада търсенето на наказателна отговорност, според мен.

[Sarkis_999]

Посочените хипотези изключват задължението да се свидетелства.Заявява ,че няма да даде показания на основание чл.121 и отпада търсенето на наказателна отговорност, според мен.

Да , но позовавайки се на този член , той привлича вниманието на съдебните органи към себе си .Пр : Въпрос :къде беше вчера ? Отг : Позовавам се на чл 121 ?!

п.п elektri4kata , ти така ли ще направиш , ама честно кажи ?

[kpavlova]

Е, няма пълно щастие.
Да се разпитва потенц.обвиняем като свидетел е напълно безцелно от доказателствена гл.т. действие.
Ако откаже на основание 121 НПК, не носи отговорност, никаква- няма на какво основание по НК.
От др.страна, ако вземе в момент на абдалска щедрост "добронамерено" да даде - точно по тези съображения, да не предизвиква безоснователно проц.или по -скоро оперативен интерес, по чл.292, ал.1 т.1 от НК не носи отговорност за лъжесвидетелстване/именно когато не отказва да даде, а дава, но неверни/- ако би казал истината, би се обвинил/ за ближните не сe отнася, само за спасяване на собствената "кожа"/.Малко абсурдна ситуация изглежда- питаме Х къде е бил на еди коя си дата, Х си знае къде е бил, както и какво е правил/ понеже си е очевидец/, примерно осъщ. е целия 116, вр.115.Но си казва при разпита - другаде бях аз.Но органите не разчитат много- много на на приказките на Х и събират доказателства - от y и z, до степен такава, че на Х му се повдига обвинение .... и рано или късно, по -скоро второто, бива осъден.Ако на някой му хрумне да обвини Х, че по -рано и като свидетел по делото , е лъжесвидетелствал, чл.292, ал.1 ,т.1 от НК го "защитава"- принципът е ,че никой не може да бъде "свидетел" под страх от наказат.отговорност по делото срещу "себе си", нито да бъде задължен да съдейства за собственото си разобличаване, отново под страх от отговорност.

[bay4o]

1.Стоянов и Петров наистина вършат "хулиганство ",но по чл325 ал1.Освен това непълнолетният Петров върши и средна телесна повреда по чл129ал2.Следователно деянието не е квалифицирано правилно.

2Разследващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила ,като не е осигурил адвокат на пълнолетния Стоянов ,след като той е заявил ,че няма пари и иска такъв -чл227 ал5 във вр. със чл 94ал1 т9. Прокурорът ведна след получаване на постановлението издава обвинителен акт , а не е направил проверка дали има допуснати процесуални нарушения -чл246НПК

3Съдия -докладчикът е трябвало да прекрати съдебното производство по чл249 във вр. с чл 248 ал2т3

4 адв.Миланов е повереник , законосъобразно се е конституирал ,защото го е направил в съдебната зала ,но трябва да се обективира в протокала , за да е докрай редовно.чл 85.ал2 и чл71ал1

5 Има съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила и съдът следва да върне делото на прокурора Чл. 288 т1НПК

Пострадалата е имала комоцио, няма данни да е изпадала в безсъзнателно състояние, което да представлява краткотрайно разстройство на съзнанието, временно опасно за живота. Само по себе си комоциото не представлява такова телесно увреждане, което да представлява средна телесна повреда, в този случай няма престъпление по чл. 129 ал. 1, а е възможно такова по чл. 130 ал. 1 от НК. Тъй като последното се преследва по тъжба на пострадалия, то е възможно граждански иск за обезщетение на неимущуствените вреди да се търсят и в нак. процес по чл. 325. И тъй като Саркис търси теорията, но му липсва практиката:
Решение № 22 от 15.02.1999 г. на ВКС по н. д. № 648/98 г., II н. о., докладчик съдията Лиляна Методиева
Относно неимуществени вреди при престъпление против личността по хулигански подбуди.
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 1-2/1999 г., стр. 8
чл. 60 НПК,

чл. 325 НК
Пострадалите от хулиганските действия на подсъдимия имат право да предявят граждански иск против него за причинените им неимуществени вреди, включително и когато срещу дееца не е било повдигнато обвинение за престъпление против личността.
------------------------

В гражданската част на решението жалбата е основателна.

Решението на въззивната инстанция, в тази му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между диспозитива и мотивите. В диспозитива на решението съдът е отменил, на основание чл. 335, ал. 3 НПК, присъдата на първата инстанция в частта, с която са уважени гражданските искове. В мотивите съдът е приел, че първата инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила при приемането на гражданските искове, без да е имало обвинение и съдът ги е уважил без да посочи основанието за това, като по този начин нарушил процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съдебен акт съставлява единство от диспозитив и мотиви, като между тези две части не може да има противоречие. В диспозитива съдът следва да изложи решението си и по въпроса да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер, а в мотивите да изложи съображенията си в подкрепа на взетото решение. С отмяната на присъдата в гражданската й част, производството по делото в тази му част пред въззивната инстанция остава висящо. В мотивите липсва излагане на съображения в подкрепа на това решение. Изложените съображения, че Д. и Д. поначало не са имали процесуална възможност да предявят граждански искове, противоречи на приетото от двете съдебни инстанции по отношение на обвинението по чл. 325, ал. 1 НК. Въззивната инстанция е възприела изводите на първата инстанция, че хулиганските действия на подсъдимия са се изразили в причиняване побой на пострадалите. Като основание за претенцията си за неимуществени вреди Д. изцяло, а Д. отчасти, са посочили претърпените болки и страдания от действията на подсъдимия.

От изложеното следва изводът, че от една страна съществува противоречие между диспозитив и мотиви, а от друга страна има вътрешно противоречие в мотивите, което не дава възможност на касационната инстанция да провери каква е била действителната воля на съда, постановил въззивния съдебен акт. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване процесуалните права на страните и е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в тази му част.