Неизбежна отбрана.Проблеми.Грешки на Окръжните съдилища.

[kpavlova]

Смущаващо е винаги, когато човек излезе от специалното си знание и влезе в какъвто и да било "друг тунел".
kalahan, ето, доказвам, че не си измислям т.е. не съм го "ударила" на самоучител по психология.Уплахата по НК е силен страх, но на въпроса "защо" няма отговор.

РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 30.03.1971 Г. ПО Н. Д. № 137/1971 Г., I Н. О.

ПРИ ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК ДЕЕЦЪТ ДЕЙСТВУВА ВИНОВНО. ТОЙ ОБАЧЕ СЕ НАМИРА В ОСОБЕНО ПСИХИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА УПЛАХА (СИЛЕН СТРАХ) И СМУЩЕНИЕ (ДЕЗОРИЕНТИРАНЕ И ОБЪРКВАНЕ), КОЕТО Е ОГРАНИЧИЛО В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ВЪЗМОЖНОСТТА МУ ПРАВИЛНО ДА ОЦЕНИ ОБСТАНОВКАТА И ДА ПОДБЕРЕ ОНОВА ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО В ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА И ДА НЕ Я ПРЕМИНАВА, ЗАТОВА СТЕПЕНТА НА ВИНАТА Е ТОЛКОВА НЕЗНАЧИТЕЛНА, ЧЕ НЕ Е ОБЩЕСТВЕНО ОПРАВДАНО ДА СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК.


На трето място съдът не е приложил чл. 12, ал. 3 НК, понеже събраните доказателства не разкривали, че "подсъдимият се е уплашил до такава степен, че да не е знаел какво върши" и "да не може да ръководи постъпките си". За съда този текст от закона се прилага само когато уплахата и смущението са до такава степен, че деецът е напълно невменяем, "не знае какво върши" и "не може да ръководи постъпките си". Това тълкуване противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 12, ал. 3 НК. Ако липсва субективна страна на деянието, то няма да бъде престъпление на основание чл. 9 и 11 НК. При превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК деецът действува виновно. Той обаче се намира в особено психическо състояние на уплаха (силен страх) и смущение (дезориентиране и объркване), което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Следователно степента на вината е толкова незначителна, че законодателят е приел, че не е обществено оправдано налагане на наказание.
Деянието обаче си остава общественоопасно и виновно и затова извършилият го дължи обезщетение за причинените вреди.


РЕШЕНИЕ № 384 ОТ 25.01.2001 Г. ПО Н. Д. № 302/2000 Г., I Н. О.

ПРИ ПРЕЦЕНКАТА ДАЛИ Е НАЛИЦЕ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА СЕ ИЗСЛЕДВА СЪОТВЕТСТВИЕТО МЕЖДУ ХАРАКТЕРА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО ОТ ЕДНА СТРАНА И ОТ ДРУГА - ТЕЗИ НА ЗАЩИТАТА.
Чл. 12, ал. 1 и 2 НК

Докладчик съдията Иван Недев
С обжалваната присъда е отменена първоинстанционната присъда от 27.01.2000 г. по нохд № 224/99 г. на П. окръжен съд в наказателно-осъдителната част и вместо нея е постановена нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият Л. И. е признат за виновен в това, че на 5.03.1999 г., действувайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при евентуален умисъл умъртвил А. С., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 60 НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода условно по чл. 66 НК с изпитателен срок две години.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
За да постанови присъдата си, В. апелативен съд е приел за установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимият осъществил деянията, включени в изпълнителното деяние, с цел да защити баща си и себе си от нападението на групата младежи, в която като активен агресор се проявявал и пострадалият. Най-напред предупредил да преустановят побоя, от който на бащата била счупена ръката, след това възпроизвел изстрел във въздуха и след като агресията не била спряна, стрелял в земята пред нападателите и рикоширал от асфалта куршум наранил смъртоносно пострадалият.
При тези факти възприетата квалификация, че се касае до деяние при неизбежна отбрана съответствува на смисъла на закона и практиката по приложението му. Апелативният съд обаче е нарушил задълженията си по чл. 337, ал. 3, във връзка с чл. 303, ал. 2 НПК да посочи в мотивите на присъдата какви са правните съображения, за да приеме, че се касае до превишаване пределите й. Абсолютно недостатъчни в тази насока са използуваните изрази на стр. 6 от мотивите - част от текста на чл. 12, ал. 2 НК, както и по-долу:..."тъй като за отблъскване на нападението не се е налагало да извърши убийство".
Поначало никога не се налага извършване на убийство, но законът допуска такова в случаите на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК.
От разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НК може да се направи изводът, че за отбраняващия съществува задължение при отблъскване на нападението да се насочва само към неуязвими места за живота и здравето на нападателя. Такова изискване би довело до намаляване ефективността на неизбежната отбрана.
При преценката, дали е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана се изследва съответствието между характера и интензивността на нападението, от една страна и от друга - тези на защитата. Във връзка с това са от значение всички признаци, които характеризират агресията и защитата - брой на нападателите, обекта на нападението, проявеното намерение и отношение към отбраняващия се, възраст на последния; от значение е и душевното състояние, обусловено от предприетото срещу него и баща му нападение.
Това състояние и отражението му на психиката на нападнатия са обстоятелства, които налагат внимателна и задълбочена преценка дали превишаването на пределите на неизбежната отбрана не се дължи на уплаха или смущение, което се отразява на наказуемостта на деянието - чл. 12, ал. 4 НК.
Въззивната присъда в тази част противоречи на закона - най-вероятно е допусната техническа грешка с посоченото - чл. 12, ал. 3 НК, касае се до нормата на чл. 12, ал. 4 НК. Същественото за прилагането й е подсъдимият да действува в резултат на уплаха /силен страх/ или смущение /дезориентиране и объркване/, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Ирелевантни са обстоятелствата, които изключват вменяемостта му - патологичен афект, или водят до т.нар. "намалена вменяемост" - физиологичен афект, а именно те са довели до извод, че в случая не е налице деяние, което се дължи на уплаха или смущение.

т.е. за всичко съм склонна да Ви повярвам / за разгр.между уплаха и смущение/, не споря с Вас/Изобщо да се спори с в.л.психолог/ психиатър без предвар.консултация с друг такъв,че и след нея, е авантюристично начинание с неясен изход /.Не зная защо на практика/ съдебната такава, де / уплахата и смущението винаги се "третират" в комплект.Сигурно защото такива са ситуациите, знам ли?
И сам виждате, че не е обяснено защо уплахата е "силен страх" , но това - да не е обяснено- не е за първи път...Т.е. трайно чл.12, ал.4 се прилага при "силен сткрах"- уплахата е силен страх и само тогава изкл.наказуемостта.Предполагам, че само силният страх, провокиран от нападението на пострадалия, е от естество да повлияе върху разумното разбиране и ръководене по начин и в степен, че да е оправдано ненаказването/ т.е. това е моето нак.пр.обяснение защо в "уплаха " се влага по -тесен смисъл/.

[kalahan2008]

Така, както е обяснено (ако правилно съм разбрал идеята на съда), излиза, че има 3 степени на страх: изключително силен, който напълно лишава дееца от способността да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на деянието-налице е невменяемост; "просто" силен страх (т.е. "уплаха"), където все пак разбира свойството и значението на деянието, но само в ограничена степен - 12 (4) НК; и слаб страх, при който деецът разбира изцяло свойството и значението на деянието си.
А аз винаги съм си мислел, че човек или разбира нещо, или не го разбира Средно положение няма.

[kpavlova]

Аз грубо казано го разбирам така, няма как да навлезна в психолог.дълбочина на явленията, дето не я познавам, а няма и как да я измисля :
Ако един човек се отбранява,
1.може да е в състояние на патолог. страхов афект- тогава деецът не разбира и не ръководи/ не отговаря наказателно/- няма общо с приложението на чл.12, ал.4 и изкл.вменяемостта.Сигурно е рядко срещано това помрачение/ като брой казуси в практиката, а в един човешки живот предполагам, че се свежда до един случай/, но предвид интензивността на преживяване при внезапна агресия срещу ценни човешки блага, може би е възможен.Лицето е наказат.неотг.
2.може да е във физиол.страхов афект-тогава лицето е вменяемо, но съзнанието му е завладяно от чувството - на страх- за това ръководи и разбира "ограничено", т.е. нак.правно значимата му воля се определя от това чувство.Борбата на мотиви при всички случаи е "мигновение" и то на фона на чувстването на страх.Ако не беше страхът, породил ограничението в разбирането за опасната ситуация, както и силният стремеж тя да бъде преодоляна от страх, децът нямаше да превиши пределите, той щеше да обмисли-примерно, че ако простреля в крака ще спре нападението също така ефикасно, без да прострелва в сърдечната област.Но е бил нападнат от три и повече лица, нощем, .......Тука трябва да се поспра, защото може и да не излезнат превишени пределите изобщо...
Лицето не се наказва.
3.отбраняващият се е уплашен, бидейки нормален нападнат човек/ т.е. той не е в "хладнокръвно състояние"/ ох, не хладнокръвно като при "предумисъла", а в смисъл - той чувства" нещо" и нещото е страх/.Но макар и да е уплашен, представите му са абсолютно ясни, владее се в пълна степен.И дава ясни и последов.обяснения за събитията, като ги помни в детайли, възпроизвежда защо е избрал да простреля примерно точно еди кой си от нападателите и т.н....
Отговаря по 119
И ето, че може да се окаже, че човек може да е бременен донякъде
Т.е.човек хем, разбира, хем, не разбира, хем ръководи, хем не съвсем, т.е. има средно положение.
Което положение е характерно по-често за жените,мисля си аз, изхождайки от себе си. Имах, всъщност, още имам, един приятел, оформил се като личност в "мъжка среда", като и продължава да практикува право в нея, дето викаше, че намалената вменяемост е вменяемостта на подс.от женски пол.

[kalahan2008]

Винаги трябва да се изхожда от конкретния случай, а не както ВС, който се е опитал да даде някакво абстрактно определение за неща, които са много лични и конкретни-каквито са емоциите и чувствата. Това ме смущава-то в психологията тези въпроси са много дискусионни, а ето, идва великият български съд и отсича - и то без нужните специални знания - "уплахата" е това и това..."смущението" е онова...това било "общоприетото" становище в науката
Ще дам един пример - момче на 16 години е изнасилено в дома за сираци, където живее. След случката демонстрира всякакви странни симптоми и психиатрите се събират да дискутират диагнозата. Едни казват - шизоафективно разстройство; други - твърдо са за мания; трети - хебефренна шизофрения, четвърти излизат с компромисно становище - т.нар. "остра психоза", когато човек демонстрира симптоми на различни псих. разстройства, но за разлика от психози като шизофренията напр. симптоматиката се развива много бързо, в резултат на преживения силен стрес (шизофренията по принцип е "подмолно" заболяване, което се развиива бавно в продължение на години).
Това се нарича "диагностична валидност" и, за разлика от телесните болести, при психичните диагностичната валидност (т.е. степента на консолидираност на мненията на различните специалисти) е по принцип ниска.
А какво става в случая - българският съд, опитвайки се да "разшифрова" законодателната воля, прави разграничения и дава дефиниции, които не почиват на научно общопризнати становища (напр. измисля т.нар. "тунелно съзнание"), а на неговото собствено (или прочетено от някой учебник по съдебна психиатрия от преди 20 години).

[kpavlova]

Винаги трябва да се изхожда от конкретния случай

Точно така.

[Гост]

Простичко казано, може ли деецът да е смутен без да се страхува и това да изключи наказуемостта?Мисля да може, но като цяло практиката винаги третира двете основания заедно?Макар едното да стига, като следва да е достатъчно да е смутен от внезапността на нападането ?

Може,разбира се.В едно решение четох,че при смущението нападнатият не възприема елементи от нападението и именно за това превишава пределите на НО.Тук той не е уплашен,а се смутил от това,че не е осъзнал(възприел) един или няколко елементи от самото нападение.

Нвежда ме на мисълта следното:

При МНО няма обективно нападение,но нападнатият възприема,че има.
При Смущението-нападнатият не възприема нападението изцяло(защото не е могъл,именно защото при чл.12 ал.4 важи само за внвзапно нападение,не може да видя,че Гошо се е скрил зад ъгала да ме напада, и ме напада и аз да се смутя или уплаша),а само отчасти и затова въобще не знае какво върши и за това превишава НО.

За това,според мен,когато си уплашен си възприел нападението изцяло-затова си уплашен.(разбираш изцяло,че си нападнат и вече се плашиш),а си смутен,когато не възприемам нападението изцяло(още не съм уплашен,защото не съм възприел изцяло,че съм нападнат),а предприемам дезеориантирани действия и постъпки.

[kpavlova]

Излиза горе-долу : "нямах време да се уплаша" от внезапното нападение и направих каквото можах, с каквото ми попадна.Т.е. аз съзнавам ,че съм нападнат, но не съм дооценил/ смутих се / с каква интензивност съм нападнат.Практически човек е и уплашен, и деозирентиран, за това и рядко се мотивират със смущение само присъдите.
Закъснявам, адв.Николов, спирам да пиша sorry.

[Гост]

Излиза горе-долу : "нямах време да се уплаша" от внезапното нападение и направих каквото можах, с каквото ми попадна.Т.е. аз съзнавам ,че съм нападнат, но не съм дооценил/ смутих се / с каква интензивност съм нападнат.Практически човек е и уплашен, и деозирентиран, за това и рядко се мотивират със смущение само присъдите.
Закъснявам, адв.Николов, спирам да пиша sorry.

Ще Ви чакам да се освободите и ще продължа.Вие,Павлова,както Клавдии ,сте единствените,които са професионалисти по Наказателно право в този форум.Шапка ви свалям!

[kpavlova]

Ох, адв.Николов, бързо да си слагате шапката, където й е мястото

[system]

На адв. Николов трябва да подарим една баданарка - за незапознатите ще уточня, че това е голяма четка за измазване на стените с вар. Когато някой сипе на друг комплименти, се казва на жаргон, че го е почнал с баданарката.

[eklekti4kata]

Евала на момчето за амбицията.Ще се кротне малко от собственото си главозамайване обаче,сигурна съм.Няма юрист, който всичко да знае, то съдът щеше тогава да си е все в едноличен състав по всички инстанции.Богове няма.Има само кандидати.Лека вечер на всички и голяяяяяяяяяяма почивка утре

[system]

Благодаря. А на Вас и всички форумци пожелавам по една голяяяяяма бира. Николов нека си смуче поморийския мускат. Той където отива, ние отам се връщаме
Шегичка, колега Николов, не се сърдете

[Sarkis_999]

Оня ден някви ми звъняха на вратата през ноща и аз взех една брадва ....... В такива ситуации първо действаш ,а после мислиш като шахматист. Ако някой от вас юристчета изпадне в такава ситуация ,първо ще се напикае ,после ще се посере и накрая ,ако е жив ,ще се прави на многознайко . Аз не мога да разбера защо вие нужно да цитирате професори и съдебни практики .Вие не сте ли нормални хора ,мислете просто ,не правете от мухата слон. Най -глупавото нещо на този свят е да нямаш собствено мнение по въпроса , да не можеш да мислиш самостоятелно . Колкото повече четете ,толкова повече притъпявята собствената си преценка ,собственото си мнение по въпроса. Съдът взима решения по вътрешно убеждение , а не взима решение по учебник на някой си професор .

[kpavlova]

Оня ден някви ми звъняха на вратата през ноща и аз взех една брадва ....... В такива ситуации първо действаш ,а после мислиш като шахматист. Ако някой от вас юристчета изпадне в такава ситуация ,първо ще се напикае ,после ще се посере и накрая ,ако е жив ,ще се прави на многознайко . Аз не мога да разбера защо вие нужно да цитирате професори и съдебни практики .Вие не сте ли нормални хора ,мислете просто ,не правете от мухата слон. Най -глупавото нещо на този свят е да нямаш собствено мнение по въпроса , да не можеш да мислиш самостоятелно . Колкото повече четете ,толкова повече притъпявята собствената си преценка ,собственото си мнение по въпроса. Съдът взима решения по вътрешно убеждение , а не взима решение по учебник на някой си професор .

"
Ами аз като звънне някой на вратата през нощта, да Ви кажа, не хващам брадвата.Да си призная честно, и брадва си нямам до вратата РПГ-то ми заема много място.Но рядко го използвам.
Вие,безстрашни колега, право ли учите или учите за Батман?
Вътрешното убеждение е обоснована увереност, гради се стига въз основа на закона и доказателствата по делото.А какво пише в закона- първо, вече е обективиран резултат, второ, не подлежи на прилагане по "шестото чувство" на съдията.За да не се получават комични ефекти, "тунелно съзнание".Много е важно собственото мнение, но в съд - само това, което успеете да обосновете.Това, разбира се, ако се готвите за съдия, а не за щатски шериф.Пък аз си мисля и че "нормалните хора" са страхуващите се хора.
Честит празник!
П.П.Мисля,че това е всеобщ празник, защото учението не приключва.

[kalahan2008]

http://capital.bg/showblog.php?storyid=379320
Психиатърът Руслан Терзийски бе задържан под стража за 72 часа, след което беше пуснат под гаранция в размер на 10 000 лева. Причината всичко това да се струпа на главата нещастния доктор е изготвено от него невярно заключение по дело, по което е бил назначен за вещо лице. В броят си от 19.09.2007г. вестник “24 часа” услужливо бе публикувал крупните суми, които Терзийски е получил като възнаграждение за изготвените множество психиатрични експертизи, а в добавка и това, че от две години е на частна практика. Това мотивирало прокурора от Софийска районна прокуратура М. Бешков да заключи, че Терзийски може да извърши ново престъпление или ... да се укрие. В крайна сметка, държавният обвинител не посмя да излезе с тази теза в съда и освободи доктора като сам му определи доста солената парична гаранция (това, между другото, е спорно с оглед на новия Наказателно-процесуален кодекс където 72 часовото задържане е дадено на прокурора, за да представи задържания пред съда. )
Не обаче за това искам да пиша днес. Покрай поредната прокурорска битка с корупцията, този път персонифицирана чрез Руслан Терзийски, реших да изследвам, как това задържане ще се отрази на експертизите в наказателния процес.
Българският Наказателно-процесуалния кодекс предписва, че експертизата се назначава от съда или органа на досъдебното производство. Този факт е важен, тъй като е пряко свързан със заплащането на труда на експерта. Той получава своето възнаграждение от бюджета на назначилия го орган – съда или МВР. Колкото и да искам да вярвам в безпристрастността на науката, реалността ме отрезвява. Експертите се назначават от дознателите и това дали ще бъдат викнати или не се отразява на месечния доход. Този дребен факт кара експерта, по-скоро, да не прави спънки на назначилия го орган. И за да го кажа по – ясно, спънка в МВР е позиция оправдаваща обвиняемия. В резултат на това експертизите в досъдебната фаза, като цяло, подкрепят обвинението.
Конкретно психиатричните експертизи би трябвало да са най-интересните и оспорваните. Нормално, техен предмет е човешката душа – явление разнопосочно, многопластово и автономно. Логиката сочи, че всяка психиатрична експертиза би трябвало да е уникална, точно както уникален е всеки човек. Тя трябва да е конкретна именно защото изследва конкретен човек. Логиката обаче също губи пред реалността. Ако имате късмета да отворите три психиатрични експертизи в папките на три отделни дела, едва ли ще си направите труда да прочетете четвърта – те са стандартизирани и еднакви.
Ето една примерна схема: Данни от делото (преписва се текста на повдигнатото обвинение и цитати от разпитите); Данни от психиатрично изследване (не се води на диспансерно наблюдение, минали заболявания, бащата с висше образование, майката със средно, второ дете в семейството нормална протекла бременност, вуйчото известен с алкохолната си злоупотреба, проходил и проговорил нормално, училище с добър успех, личностно – общителен, адаптивен, раздразнителен и избухлив, отрича прием на наркотични вещества, алкохол употребява два пъти месечно – концентрат, пуши); Данни от обективно изследване (психомоторно спокоен, ситуативно напрегнат, пълноценен словесен контакт, емоционално волево – съответен, памет и интелект в норма); Съдебно - психиатрично обсъждане (повтарят се нещата казани в данни от психиатрично изследване и данни от обективно изследване, но се добавя: Анализът на цялостната информация от делото и съдебно – психиатричното изследване дават основание да се приеме, че освидетелствания е Психически здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си); Съдебно – психиатрично заключение (повтаря написаното в съдебно – психиатрично обсъждане).
Това в общи линии е съдържанието на 95% от Съдебно - психиатричните експертизи у нас. Те не дават никаква възможност да се разбере що за човек е освидетелствания. Най-често съществуват в компютрите на експертите под формата на бланки и се сменят единствено имената на освидетелствания. Това, по скромното ми мнение, е невярно заключение, но пък то изцяло обслужва интересите на МВР и прокуратурата.
Доктор Терзийски е изготвял хиляди експертизи като горната, но кога му повдигат обвинение за изготвяне на невярно заключение? Когато експертизата му не се харесва на прокуратурата. Какъв е сигналът, който се дава на другите експерти? Внимавайте какви са ви експертизите, за да не ви се случи същото! Взимате по 40 лева от бюджета на МВР, не за да правите спънки на обвинението!
Не мога да се сдържа да не коментирам и правната логика, която доказва, че Руслан Терзийски е изготвил неправилна експертиза. Това, че последвалата тройна експертиза по случая е казала, че освидетелствания е бил в състояние да разбира постъпките си, за разлика от Терзийски, който е заключил обратното.
Експертизата в българския наказателен процес е необходима, когато съдът или органът на досъдебното производство не притежават специализирани знания в областта на науката, изкуството или техниката. Тя е призвана да подпомогне правото в разбирането на многообразния свят извън него. Поради това всеки експерт има право на свое самостоятелно мнение по поставения му въпрос. Това, че трима експерти имат едно мнение не означава, че четвъртия трябва да е съгласен с тях. Нещо повече смятам, че истински разбиращия от своята материя е винаги на различно мнение. Това е отразено и в закона, според НПК заключението не експерта не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. Ако в тройната експертиза някой е на различно мнение от мнозинството, той трябва да го отрази, за да даде възможност на прилагащия правото да се запознае и с неговата гледна точка. Да имаш различно мнение от мнозинството не е достатъчно, за да се приеме, че е извършено престъпление. Така аргументирано, в българската правосъдна среда, обвинението спрямо Терзийски носи един скрит смисъл: Внимавай какво ти е заключението, защото, ако болшинството не е съгласно с него (или предпочете спокойно да си вземе 40 лева хонорар) ще имаш проблеми с прокуратурата. По – добре ни съдействай.

От това и най-смелият психиатър може да получи психоза.

[Гост]

Към печените Павлова,Систем и kalahan2008.


Вчера попаднах на един минал тест по наказателноправни науки от изпита за Адвокати.Ами да ви кажа,колеги,тоя тест е за кокошкари.Елементарен.Щом аз го реших-и от 30 въпроса имам 3 грешки.Предайте на Доковска,че вече второкурсниците им решават кокошкарсите тестове.


Към Систем:

Виж тоя въпрос кокошкарски:

49. Деянието, извършено при условията на неизбежна отбрана:
а) не е извършено виновно
б)не се наказва поради ниската степен на обществената му опасност
в )не е общественоопасно

С теб спорихме именно по това.Аз ти казах,че неизбената отбрана като извършено деяние не е общественоопасно,а не че е невиновно извършено.Защо обаче е така?

Веднага се обръщаме към чичо Чл.9

От обективна страна-неизбежната страна не е престъпление,респ.такова обективно не съществува.Щом няма престъпление няма защо да се обръщаме към вината,респ.субективната страна на престъплението.


И така:

Деянието при Неизбежна обрана не е общественоопасно,а не е невиновно извършено,защото липсва обективната страна на престъплението.


С други думи-когато на деянието му липсва обществена опасност(обективна страна) то не е общественоопасно.Когато деянието е общественоопасно,но му липсва субективана страна-то е невиновно извършено.


Да живее Наказателното право.

[Sarkis_999]

А какво хващаш , вибратора ли ?! Говорим за часове от порядъка на 3-4 сутринта, а не 8 вечерта . . Аз съм на 23 ,не си лягам с кокошките . Лятото като работех си лягах в 10 ,но това е друга тема.

п.п Тва за вибратора е шега , не се засягай , ти си от малкото хора ,които не се надуват тук , затова ми харесваш и не бих си позволил да те обиждам


п.п Г-н Николов вашето поведение много ми напомня на държането на вашия колега от ЮЗУ - Крис_матурата. Тва си е болест вашето. Много високо летите , дано да имате парашути .

[REVOLUTION]

Друго е при чл.12 ал.4

Вече деянието тук е общественоопасно и затова се обръщаме към субективната страна на престъплението.Тук вече извършеното е невиновно,но е общественоопасно.


Деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение е общественоопасно,но е невиновно извъшено,защото тук имаме престъпление от обективана страна,но пък липсва престъпление от субективна страна.


Да живее Наказателното право.

Ех , Николов , Николов , млад си още…..искаш да покориш света , но ще мине време и ще разбереш истинските неща от живота ………………. междодругото маркираното в червено от мен е грешно.Помисли си защо?Дори няма нужда да се обръщаш към скъпоструващата литература за хиляди левове , в закона е ясно написано!

[system]

Към Систем:

Виж тоя въпрос кокошкарски:

49. Деянието, извършено при условията на неизбежна отбрана:
а) не е извършено виновно
б)не се наказва поради ниската степен на обществената му опасност
в )не е общественоопасно

С теб спорихме именно по това.Аз ти казах,че неизбената отбрана като извършено деяние не е общественоопасно,а не че е невиновно извършено.Защо обаче е така?

Веднага се обръщаме към чичо Чл.9

От обективна страна-неизбежната страна не е престъпление,респ.такова обективно не съществува.Щом няма престъпление няма защо да се обръщаме към вината,респ.субективната страна на престъплението.

Друго е при чл.12 ал.4

Вече деянието тук е общественоопасно и затова се обръщаме към субективната страна на престъплението.Тук вече извършеното е невиновно,но е общественоопасно.

И така:

Деянието при Неизбежна обрана не е общественоопасно,а не е невиновно извършено,защото липсва обективната страна на престъплението.

Деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение е общественоопасно,но е невиновно извъшено,защото тук имаме престъпление от обективана страна,но пък липсва престъпление от субективна страна.

С други думи-когато на деянието му липсва обществена опасност(обективна страна) то не е общественоопасно.Когато деянието е общественоопасно,но му липсва субективана страна-то е невиновно извършено.


Да живее Наказателното право.

Господин Николов, не обичам някой да ми приписва мнение, което никога не съм изказвал. Не съм спорил по въпроса за обществената опасност и никога не съм казвал, че деянието, извършено при неизбежна отбрана, е общественоопасно, но невиновно. Казах, че забележката Ви към окръжните съдилища, че обявявали деянието за "невиновно" е лишена от смисъл - прочетете внимателно мнението ми в началото на темата. Казах, че дори при деяние, което не е общественоопасно, съдилищата признават подсъдимия за невинен (невиновен). Освен това казах, че всяко деяние, което не е общественоопасно, е и невиновно извършено, защото в наказателното право може да се говори за вина само при общественоопасно деяние.
Не знам как си четете литературата за еди колко си лева, но моля, четете по-внимателно написаното във форума. Вярвайте ми, ще Ви бъде само от полза.

[hasplu]

хмммм - айде да подходим идиотски - моля г-н Николов да изброи признаците на престъпление, съгласно чл. 9, ал. 1, останалото е чесане на езици....


може и да ги изброява с 1, 2, 3 , 5 , 10, 14 , 20.....