Обединяване на наказателни дела

[ang_elika]

Колеги, спешно ми е необходима помощ във връзка със следния казус :
По тъжба е образувано нчхд за нанесена лека телена повреда. След образуване на делото, лицето срещу което е първото нчхд внася тъжба, твърдейки, че на него също му е нанесана лека телесна повреда от първия тъжител. Образува се второ нчхд, де факто за същия случай!! Възможно ли е да се обединят делата, тъй като има връзка между тях?? Благодаря предварително

[адресат]

мисля, че може, нещо повече- трябва, предвид възможността съда да приложи реторсията по ал.3 на чл.130, при наличие на предпоставките за това.

[BL]

не може, защото това означава едно лице да се участва в процеса в две процесуални качества /частен тъжител и обвиняем/, което е недопустимо. това , обаче,не създава пречка да направите искане за прилагане на реторсия /ако имате събрани по делото доказателства в тази насока, естествено./

[адресат]

Добре колега, защо да не може, като по едното дело единия е подсъдим ,а по другото- другия. Това са 2 отделни дела срещу двама отделни подсъдими - както изисква чл.32 от НПК. Как съда ще приложи реторсия по първото дело, като не е установено по безспорен начин втората тел.повреда. А ако се поиска тя по второто дело е невъзможна вече, тъй като ще имаме наложено евентуално наказание по първото дело и то с влязла в сила присъда. Считам, че обединяването е наложително, с оглед избягване на противоречиви присъди. Имам предвид, че ако по първото дело съда приложи реторсия, а по второто съда оправдае другия.

[BL]

категорично не споделям Вашето становище, но в момента нямам време да развивам съображения за това!
Моите съображенията ще изложа подробно по- късно!! приятен ден на всички!

[nikilex]

След присъдата по първото дело ще уведомите /ако е във ваша полза/ съдията по второто дело. Ако не е ще си траете. Да бъдем реалисти - нищо българско и родно не бива да ни е чуждо.

[адресат]

Ясно е , че ще има последваща дискусия, а аз тръгвам, което налага по- обстойна аргументация. В чл.130, ал.3 се казва: "съдът може да освободи и двамата от наказание". Въпросът е : как ще освобождава и "пострадалия" от НАКАЗАНИЕ, като до този момент / на първото дело/ никой не е повдигнал обвинение срещу него ,а това е престъпление от частен характер и съда не може да се самосезира. За мен в този текст на закона се има предвид именно обединени две дела срещу двама подсъдими, които взаимно са си нанесли ЛТП-ди и които са подали тъжби един срещу друг. Какво имате предвид като казвате: ще преценявате дали по второто дело да представите присъдата по първото дело? Какво може да направи втория съд при една влязла в сила присъда? Как ще освободи от наказание например първия осъден??? Или пък ако е оправдан да го "освобождова от наказание"?

[ang_elika]

Благодаря ВИ колега за помощта !! :))))Споделям становището ви , макар да имах съмненията изтъкнати от BL

[nikilex]

Няма процедура в НПК за обединваняване на дела. Има за разделяне и съединямане ама в досъдебното производство и то от общ х-р.
В случая би следвало второто дело да бъде прекратено

[ang_elika]

Колега четете чл. 32 от НПК)))

[nikilex]

нямам АПИС

[Пионерче]

Но пък имате http://www.lex.bg, където ги има законите.

[nikilex]

Да така е . Ама е по лесно да се отговаря на изуст. Особено когато не касае лично.
Аааххх, колко съм безотговорен понякога ...
Извинявам се

[48]

За конкретния случай-понятие две обединени дела, при които всеки ч. тъжител е и подсъдим е невъзможно. Чл. 32, след като се приложи вече има само едно дело. То се отнася за други случаи, не за л. телесна + реторсия. Иначе излиза, че съдът може да приложи реторсия само ако и двамата участници са подали ч. тъжби.Съдът може да се произнесе за наличие на вина и за лице, което не е подсъдим - примерно всички случаи на съпричиняване на пр. резултат, тогава няма пречка да се освободи от нак. отговорност и лице, което не е подсъдим, т.е. явява се пострадал, който е отвърнал на престъплението със също такова.
Другата хипотеза - две отделни дела също е невъзможна-излиза, че съдът в две отделни дела ще се произнесе за едни и същи деяния, т.е. подсъдимият по първото дело примерно е признат за виновен, а по второто, където същият е ч. тъжител друг състав е решил, че на него му е нанесена л.т. повреда, без той въобще да е отвръщал-диаметрално противоположни присъди за едно и също деяние на едно и също лице-недопустимо по НПК.
Считам, че следва да се приложи правилото първият по време е първи по право, т.е. след като е образувано н.д.ч.х. и подсъдимият по него реши и той да образува н.д.ч.х. съдът ще откаже да го образува. Подсъдимият може да се защити в самия процес-в зависимост от развоя го оправдават изцяло, прилагат реторсия или го осъждат.

[nikilex]

Решение № 305 от 20.VI.1977 г. по н. д. № 287/77 г., II н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.

чл. 51, ал. 1, чл. 275, ал. 1 и 2, чл. 330, ал. 1 НПК

Подсъдимият има право да дава обяснения по обвинението, по което е привлечен да отговаря, и когато не му се даде възможност да упражни това свое право, на него се ограничава правото му на защита.
Процесуалното нарушение в тези случаи е особено съществено, защото води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и е основание за отмяна на присъдата.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
От данните по делото е видно, че Б. районен съд е разгледал в едно наказателно производство тъжбите на С. А. и С. 3., с които те взаимно се обвиняват в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. По този начин всеки един от тях е едновременно тъжител и подсъдим.
От протокола на съдебното заседание на 18.I.1977 г., когато е разгледано и решено делото, се установява, че в заседанието са присъствували и двамата, но нито един от тях не е разпитан като подсъдим. Съгласно чл. 275 НПК при провеждане на съдебното следствие след доклада на председателя на състава той задължително запитва подсъдимия признава ли се за виновен и го поканва да даде обяснения по обвинението.
Като не е провел такъв разпит на подсъдимите, съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, защото фактически ги е лишил от правото им на защита. Това съставлява безусловно основание за отмяна на присъдата. Основен принцип в наказателния процес е, че подсъдимият има право на защита. На него следва да бъдат предоставени всички процесуални средства за защита. Той има право да дава обяснения по Обвинението, по което е привлечен да отговаря, и когато не му се даде възможност да упражни това свое право, на него се ограничава правото му на защита.

[ang_elika]

Бльгодаря Ви колега ... отворихте ми очите)))))))

[адресат]

От това решение, аз правя слените изводи:
1.Съдът е намерил, че общото разглеждане на двете тъжби е допустимо, тъй като в противен случай изобщо нямаше да се даде ход на съдебното следствие, а итова не се сочи като нарушение.
2. Съдът е длъжен да разпита всеки от "извършителите" като подсъдим, а не като свидетел- пострадали, в което се е изразявало допуснатото същ. проц. нарушение, послужило като основание за отмяна на присъдата.

[1111111]

Колега бих се радвал да чуя Вашите аргументи , след като се запознаете с цитирана от Nikilex , решение!!

[адресат]

Да разбирам ли, че сте съгласен с моето становище?

[1111111]

Аз категорично го споделям.. само че някой от решаващите органи не са това мнение!! Което е жалко и тъжно!!!((((