През последният месец се занимавам активно със задълбоченото разглеждане на института "Неизбежа отбрана".Изчетох цялата Съдебна практика по отношение на този институт(и мотивите за съответните решения).Мисля,че са около 200 решения,постановления,тълкувателни решения-ВС,ОСНК и т.н.Така,защото отдавна приключих с Наказателното право,но като обща теория,но не и нейното задълбочено осмисляне и прилагане.
На първо място искам да отбележа,че Неизбежната отбрана е изключително сложен феномен.Нямат нищо общо учебниците по Наказателното право с този институт,освен бегло да я представят.Пропуснати са изключителни важни разграничения и обяснения.
На второ място трябва да се отбележи,че Окръжите съдилища са на изключително ниско ниво по отношение на Неизбежната отбрана.80 % от случаите,посочените съдилища дават незаконосъобразни и неправилни решения по конкретни казуси.Необосновани са мотивите им.Добре е,че имаме един,наистина,добре подготвен Върховен съд,който да отменя и да прекратява наказателните производства по отношение на незаконосъобразните решение на Окръжните съдилища.
И сега да се спрем на проблемите.
Доста често Окръжните съдилища не са наясно какъв е характерът на Неизбежната отбрана.Много често те смятат,че деянията извършени по повод института са невиновно осъществени.Това становище е неправилно.Правилното е,че този институт е обществено полезен,не е наказуем и не е общественоопасен,а не,че е невиновно извършено деянието.По нататък-Окръжните съдилища допускат и още една съществена грешка-те обявяват лицата за виновни и ги освобождават от наказателна отговорност.Това становище освен,че е неправилно(нецелесъобразно),но и незаканосъобразно,защото неизбежната отбрана е общесвено полезна,не е противоправна и ненаказуема.Явно грешките идват от институа "превишаване пределеите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение"-тук наистина лицата се обявяват за виновни и се освобождават от наказателна отговорност.
Много грешки забелязвам и при разграничаването на Неизбежната отбрана със състватите чл.118 респ.чл.132 и чл.119.Няма да се спирам на разликите.Много добре Върховния съд ми ги наби.Много е дълго за обяснение,но истината е,че Окръжните съдилища са "боси" по този въпрос(поне така показва практиката)
Окръжните съдилища въобще не са запознати с института "тунелно съзнание",а оттам не прилагат въобще правилно института на чл.12 ал.4.Съдилищата даже не са подготвени по въпроса кога може да има уплаха и смущение.Тук също важи един много важен критерий.
Окръжните съдилища не са запознати и с думичката "явно".Те смятат в повечето случаи,че използването на по-интензивни средства от подсъдимият превишават пределите на неизбежната отбрана.Това не е така.Възможно е и срещу бастун да се използва и пушка,но,разбира се,трябва да се преценяват всички обстоятелства от фактическата обстановка.И обратно-след като се ръководят от Постановлението на ВС,в който се казва,че нападният може да използва и по-интензивни средства,окръжните това го тълкуват разширително,което незаканосъобразно.Тук критерий също има,който трябва да се спазва.
Въобще не законосъобразно пък решенията на някои съдилища,че нападнатия трябва да използава същите средства за отбрама-каквито и
нападателя.Грешка!
Създава се трудност и по отношение кога е прекратено нападението.Тук също критерии има,а той е кагато напълно и реално е отблъснато нападението.Само тогава!И прав е проф.Долапчиев,че кратковременото преустановено напедение не означава,че е прекратено-то продължава.
Окръжните съдилища допускат грешки и по отношение на мнимата неизбежна отбрана.Не се ръководят от критерия за извинителна и неизвителна грешка при определяне на присъдата(ако има такава),а също така и за критериите кога има мнима неизбежна отбрана.Трябва да се отбележи,че и мнимата неизбежна отбрана може да се превиши(по аналогия на неизбежната отбрана).
Има и още много грешки,които се допускат,но нямам време за повече.
И сега малко смях с мотив на окръжен съд:
"....Извършено е привечер,но поради лятното часово време,то е извършено през късен следобед..."
Чудех се досега какво ми става като пътувам по магистрала "Хемус" към София. Толкова съзнателен ставам, като навляза в "Правешки ханове" "Ечемишка" и "Топли дол". Пък то било "тунелно съзнание".
/ при НО.Жените се плашат, мъжете се смущават, казваше един колега, за разликата между "уплаха и "смущение"по чл.12.Тунелно "виждане" в буквалния смисъл надали е имал предвид адв.Николов, не ми се връзва някак си с разсъжденията му за НО, то обикновено има връзка с ПТП това понятие.Като стеснен диапазон на виждане, засяга периферното зрение/ не става въпрос за болестна причина/.При висока скорост , може би е над 150 км / ч, не съм сигурна в показателя зрителното поле се стеснява / от 160-170 градуса/до около 100-110 градуса /- т.е. водачът вижда на 50 градуса вляво и вдясно от пътната линия и не може да забележи обекти вън от това поле.Някакви глупости/ всъщност, де да знам дали са глупости/ съм чела, че мъжете имали"по-тунелно" виждане, т.е. по -зле развито периферно зрение, от жените.Което обяснявало защо мъжете шофирали на фарове по -добре от жените 
/.Жените обръщали внимание на пътните знаци и ограниченията, но нямали усет за габарити, скорост, разстояния, дистанция...Като даже имаше някакво умопомрачително обобщение, че като проекция на това си "тунелно " виждане мъжете били целенасочени в мисленето, а жените- "периферни"....Имайки проблем, мъжете виждали само проблема и мислели за решението, т.е. действали перфектно в кризисни ситуации.А хубавият ни и по -добър пол, просто виждал всичко останало 