обвинение в съучастие и предварително изслушване

[kpavlova]

Колеги, въпросът ми е за следното:Съдилищата не допускат предварително изслушване/ поне софийските/, когато обвинението е в съучастие и само един от съучастниците желае да признае всички факти по обвинителния акт, а другият иска делото да се разглежда по общия ред.Няма спор, че възможността да бъде предварително изслушан за провеждане на съкратено съд.сл-е не е субективно право на подс.Т.е. не му кореспондира задължение на съда да го проведе.Румен Ненков в статията си в Бюлетините на ВКС се аргументира така : идеята е съкращаване на процеса , а не усложняване.Освен това, по аргумента на противното - за споразумението е предвидено отвеждане на състава, ако разгледа и реши делото със споразумение за един от подсъдимите, което нямало аналог в диференцираната процедура за изслушване.Следователно, законът не го допуска- или за всички, или за никой.Този аргумент обаче на "колективно" процесуално поведение и зашитна позиция не ми звучи сериозно.А и ми се струва, че е въпрос на законадателен пропуск , а не на обмислена позиция на закона.Наскоро ми отказаха /Соф.РС/, защото с изслушването на един от подс.щели да се нарушат правата на другия подс.Аз не разбрах как точно се нарушават.Те и при самопризнанието на единия все се нарушават по тая логика.
От друга страна, и при споразумението сега си има проблем след отвеждането и продължаването на делото.С влязъл в сила акт един състав е приел, че еди кой си е извършил нещо в съучастие с еди кой си.после, макар и едно на хиляда, ако съдът , който продължава да разглежда делото установи, че другият съучастник е невинен, какво става.Наказателното поризводство трябва да се възобновява /приключилото със споразумение/, защото със разследване са установени нови факти.Така, че отвеждането на състава и продължаването на делото не решава въпроса.Остава съставът да продължава да събира доказателства по общия ред за непризналия си съучастник, в следствие по общия ред, а само за призналия- процедурата е съкратена, което прави процеса абсолютно шизофреничен, защото диференцирана и обща процедура не могат да се съвместяват.
Не мислите ли, че законодателят е пропуснал да го обмисли несъзнателно, а не целево, при съучастието?

[vokel]

А какво става ,ако всички страни в процеса са съгласни на споразумение например-и прокурорът и "съучастниците" ,и тяхната защита ,но гражданският ищец не е съгласен?Има ли проблем тогава?НПК в чл.384 ал.3 ,казва "...споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни".
Това също е интересно.

[kpavlova]

ами не става споразумението.Няма как да се заобиколи съгласието на конституираната вече страна, дори да го прави след като имуществените вреди са й компенсирани.Не става зорлем

[vokel]

ами не става споразумението.Няма как да се заобиколи съгласието на конституираната вече страна, дори да го прави след като имуществените вреди са й компенсирани.Не става зорлем

Въпросът е ,че още не е конституирана страна.Ако сключа споразумение с прокуратурата,другият обвиняем и защитата му са съгласни,може ли да поискам ход на делото само относно моя подзащитен и разглеждане на споразумението.
Ясно е ,че след това искане ,после съдията ще даде ход и ще ги конституира ...обаче?За момента няма такава страна,в първото по ред дело

[kpavlova]

Ами, щом е внесен обвинителен акт, прокурорът вече не може да си го оттегли обратно, изтървали сте времето да се споразумявате без пострадалия.Подсъдимите са предадени на съд- насрочено е с.з.
не можете да искате даване на ход само за Вашия подзащитен.Дава се ход на делото, а не на делото срещу определено лице.Не можете да ги заобиколите пострадалите.За с.з. /първото/се призовават ПОСТРАДАЛИЯТ, а не страната гр.ищец частен обвинител.В това първо с.з. до началото на съдебното следствие те могат да се конституират.Може и да не го направят.Но трябва да са редовно призовани.В с.з.съдът първо е длъжен да се произнесе по исканията за конституиране на страни, а след това - по предложеното споразумение.
Ако пострадалият изрично или мълчаливо изрази волята си да не се конституира като субект, е допустимо да стане без него.Т.е. изрично в изявление до съда сочи ,че не иска да се конституира.Мълчаливо- Например, редовно уведомен, не се явява.Нередовно призован, по чл.271, ал.5 - променил адреса,като индиция, че се е дезинтересирал от делото, но с това не бива да се злоупотребява, особено ,ако делото Ви е започнало по стария НПК.

[vokel]

Благодаря за изчерпателните отговори.А ,ако се стигне до споразумение и с тях до края на съдебното следствие?