начало

КС ще се произнесе за заплатите на медиците и приоритетните болници КС ще се произнесе за заплатите на медиците и приоритетните болници

обсебване на пари

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


обсебване на пари

Мнениеот kpavlova » 07 Дек 2007, 11:18

В един от бровете на Адв.преглед от тази година има решение на Трето НО- докладчик Румен Ненков, в което пише така "
"Парите като заместими вещи не могат да бъдат предмет на обсебване.
Гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание.
Чл. 206 НК.
Чл. 45 ЗЗД
Чл. 84 и сл. НПК
Решение № 345/11.04.2007 г. по н. д. № 881/2006 г. на ВКС, III н. о.
Докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Ненков"
В по-старата практика на ВКС няма проблем акта на противозаконно имуществено разпореждане да има за предмет парични знаци, върху които деецът има власт на някакво частно правно основание, като ги пази или е длъжен да се разпореди по определен начин с тях, а не го прави.От по-новата - от 2003 г мисля беше решението, пак на Р.Ненков като докладчик- при заемът обсебването е изключено, защото парите се предават в собственост.В същото решение/ от 2003 / се прокрадва тезата, че парите са "заместими" и не могат да бъдат обсебени по чл.206.За заема съм съгласна и няма спор, че обсебване не излиза.Въпросът ми е, е ли така при всички гражданскоправни сделки, по които се предоставя фактическа власт върху пари?Говоря само за чл.206, не за всички присвоителни престъпления, изключвам напълно дл.присвояване, защото там, първо си е казано, че и парите могат да бъдат предмет, второ, те се предоставят и за управление и т.н.Мисълта ми е, чл.206 изисква владение или пазене на чужда движима вещ.Което ще рече в НП-смисъл, конкретна, индивидуализирана или ""индивидуализируема ", парите са вещи, но не от веществения им характер се интересуваме, а от материализираното вземане.Ако аз възложа на някой по договор за поръчка някой да ми плати сметки като му предам и сумата за разноските, но той го стори със свои пари, като моите похарчи, от формална страна, ще излезе, че моите парични ЗНАЦИ ги е обсебил/ ако приемем, че аз съм описала купюрите, т.е. мога да докажа, че не са идентични.От др.страна, ще си е изпълнил задължението.Според вас, могат ли да се обсебват ПАРИ?По чл.206 не могат да се обсебват ценни книги и това го знам от личен/ разбирайте практически, като защитник/ опит.Могат да се присвояват по чл.201, но съставите не са аналогични.
Споделете опит или мисли в тази насока?
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот Inspector_MBP » 07 Дек 2007, 22:15

Съжалявам, че си позволявам да коментирам по същество законосъобразността на решение на ВКС, но наистина не мога да разбера нито юридическата, нито житейската обосновка на едно такова решение. Колежке, да не би, Вие нещо да сте сгрешила ? :roll:


Не виждам, текст в НК, който да въздига като елемент от фактическия състав на чл. 206, условието предметът на престъплението да представлява НЕЗАМЕСТИМА ВЕЩ !!! :shock: :shock: :shock: Така, че не виждам каква правна опора може да има това решение.

Нямам възможност да прочета пълния текст на решението на ВКС, но ми е безкрайно любопитно, как съдът е аргументирал становището си ? Да, добре, парите са ЗАМЕСТИМИ ВЕЩИ. И какво от това ??? Каква е наказателно правната релевантност на този факт, в случая ? От какво поризтича тя ??? Колеги, аз лично не виждам !

Дори от житейска гледна точка не намирам, смисъл в това решение ... Добре... примерно аз и мой приятел Х се печем на плажа, аз влизам във водата и му давам портомонето си с 2000 лв вътре да го пази. Да, ама като излизам установявам, че моят добър приятел си е прибрал портомонето в колата, хванал си е хавлийката и пали гумите към тях си, без никакво намерение някога да ми върне, нито портомонето, нито парите в него.

Е, сега каква юридическа квалификация имаме ??? Обсебване на портфейл на стойност 10 лв. и... неоснователно обогатяване с 2000 лева ли ???? :shock: :shock: :shock: :shock:
Qui parcit nocentibus, innocentes punit.
Който щади виновните, наказва невинните.
Аватар
Inspector_MBP
Потребител
 
Мнения: 419
Регистриран на: 30 Окт 2007, 13:49
Местоположение: Живее в Родината си.

Мнениеот RinTimTim » 08 Дек 2007, 13:28

Първо да кажа, че и аз не съм чел решението.

Според мене не може да се абсолютизира дали парите могат или не могат да са предмет на обсебване. Всичко зависи от правното основание, на което се намират у дееца във всеки конкретен случай.

Същественият въпрос е дали правното основание, на което деецът е получил фактическата власт върху предмета, не го е направило и собственик, освен държател.

Когато правното основание е договор за заем за потребление или неправилен влог, тогава парите се предават в собственост. Заемателят/ влогоприемателят не може да ги присвои, защото той вече ги има.

Когато обаче правното основание е договор за заем за послужване или правилен влог, тогава заемателят/влогоприемателят не става собственик, по отношение на него вещта продължава да е чужда и естествено, че той може да я присвои като започне да я третира като своя.

Примерът на инспектора е ясен, там е налице правилен влог. Заместими вещи също могат да са предмет на такъв договор, както и потребими в определени случаи могат да са предмет на заем за послужване, когато вещта не се потребява.

.Ако аз възложа на някой по договор за поръчка някой да ми плати сметки като му предам и сумата за разноските, но той го стори със свои пари, като моите похарчи, от формална страна, ще излезе, че моите парични ЗНАЦИ ги е обсебил/ ако приемем, че аз съм описала купюрите, т.е. мога да докажа, че не са идентични.От др.страна, ще си е изпълнил задължението.

От формална, да, точно така. Но какво от това?

Ако не ти плати сметките, а си похарчи парите, е по-интересно какво ще стане :lol: Според мене в този случай не си му ги предала в собственост, тук неговото задължение по договорните ви отношения е да се разпореди по определен начин с конкретната сума пари, която ти си му предала. Примерно, ето давам ти триста лева, иди и ми плати тока. Той отива в кръчмата и ги изпива. Присвояване си е отвсякъде според мене на сумата пари триста лева. Друго е, ако му даваш триста лева за него си, да си ги харчи, и му казваш върни ми ги примерно след 1 месец. Тогава тия пари той ги взима с уговорката, че стават негови. И също така, ти му ги даваш с тая уговорка. За тебе тия пари вече не са твоя собственост, няма как срещу твоята собственост оттук насетне да има престъпление.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Re: обсебване на пари

Мнениеот stroitel » 08 Дек 2007, 17:39

Паричните знаци, в годен за обръщение вид, нямат абсолютна никаква разлика един от друг от гледище на закона.
Номерата на банкнотите нямат абсолютно никакво значение -ако за годни за ...
Ако му дадеш ...лв. за плащане на сметка и той ги изпие - отговаря за неизпълнение на задължение.
На длъжника и на кредитора им е все едно с какви парични знаци ще е плащането - стига общата им стойност да е уговорената.
При обвинение в обсебване / при "напиването"/ аз ще се защитя с аргументите:
-това не бяха твоите пари;
-като платя късно,то ще платя за моя сметка и последиците от това.
Как ще ми докажеш,че съм обсебил твоите пари?

Въпросът за обсебването е актуален,ако банкнота е в обръщение,но и има някаква уникалност,която я прави по-ценна.
Автограв на Х,който на пазара струва 200Е.
И тази банкнота от 50лв.аз съм я приел да я пазя,и да ти я върна - точно по тази причина.
Макар,че този случай,между нас - това не е банкнота,а Автограв.
Ако си ми я дал да я пазя - без обяснение за А. и аз си купя бензин с нея,то пак няма обсебване - откъде ще знам аз,че подписа върху нея е на Х,и че струва 200Е.Ако знам - ще я продам за 200Е.
В този смисъл - би се доказало обсебване само ако се докаже сделката за 200Е между мен и трето лице.

За правилния влог - важат аргументите за "напиването" ,а и противоречи на здравия разум правилен влог на пари.То и "мръсни" да са - защо ще ги давам на Х,като може да си сложа в банкова касета - и там е далеч по-сигурно,че ще бъдат Опазени.т.е.-няма практическо значение този вариант.
За заема за послужване - не може да има обсебване,защото парите се дават не "за послужване" ,а "в заем".
За послужване се дава кола,пушка,въобще нещо,чиято индивидуализация има правно значение-така би трябвало да се приема според мен.
Ако ти дам стар флекс,а ти ми върнеш нов - няма да те съдя. Гарантирам.А и кой нормален би го направил?? :D
Докато връщането на "друга" кола,пушка...би ми създало само проблеми,големи.
Вярно е,че теорията,и май ВКС засега са на друго мнение за заема за послужване.
Като ми прочетат поста ще си променят становищата. :D
stroitel
Потребител
 
Мнения: 191
Регистриран на: 09 Ное 2007, 17:54
Местоположение: София

Re: обсебване на пари

Мнениеот RinTimTim » 08 Дек 2007, 18:37

stroitel написа:Ако му дадеш ...лв. за плащане на сметка и той ги изпие - отговаря за неизпълнение на задължение.


Е, тогава излиза, че обсебване никога не може да има, защото независимо за какъв имуществен предмет става въпрос, като го дадеш на някого с уговорката да се разпореди с него по определен начин или да ти го върне, и той не я изпълни, ще е винаги и само неизпълнение на задължение. То и убийството е неизпълнение на задължението да не вредиш другиму, нали така :lol:

Елементите на обсебването са вещта да е чужда, да е у тебе на някакво правно основание, да се разпоредиш с нея противно на него и в интерес на всеки друг освен на собственика, и това разпореждане да е обективният резултат на промяната в субективното ти отношение към вещта - когато си установил фактическата власт си я установил за другиго, но решаваш вече да я своиш.

При парите като предмет на престъпление против собствеността винаги има елемент на фикция, защото се приемат като сума и стойност, а не самите физически вещи. Обратното тълкуване би ни докарало дотам при кражбата да трябва да се индивидуализира предметът на престъплението не като "сума пари в размер на 300 лв.", а еди кои си банкноти с еди кои си серийни номера.

При заема за потребление с предмет пари не може да има обсебване, не защото са пари, а защото липсва един от обективните елементи на състава - парите не са чужди. Дал съм ти парите да са си твои и да си правиш с тях каквото си искаш, не съм ти ги дал да ги държиш за мене или да се разпоредиш с тях както аз искам.

В крайна сметка, след като няма спор, че може да има присвояване на пари, когато е извършено от длъжностно лице, комуто са поверени в изпълнение на служебните му задължения, каква е логиката да не може да има присвояване, когато разлика в изпълнителното деяние, предмета и резултата няма, а лицето просто не е длъжностно и парите не са му поверени в изпълнение на служебни, а на договорни отношения?
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот kpavlova » 10 Дек 2007, 10:49

Разбирам аргумнтите Ви и общо взето с двете схващания човек може да се съгласи, да сочи аргументи.Няма как да познавам целия текст, защото решението на Ненков го няма в Бюлетините на ВКс, само в Адвокатски преглед, а там публикуват по едно изречение от съществените съображения, като човек не може да придобие представа за казуса.Но цитатът ми е абсолютно точен.
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот kpavlova » 10 Дек 2007, 10:50

=.
Последна промяна kpavlova на 03 Юни 2010, 11:51, променена общо 1 път
kpavlova
Активен потребител
 
Мнения: 1474
Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29

Мнениеот josefin » 11 Дек 2007, 23:20

строител написа :
"За послужване се дава кола,пушка,въобще нещо,чиято индивидуализация има правно значение-така би трябвало да се приема според мен."

Това с пушката не е добър пример, някой лаик тука може да си направи грешен извод :D

А ако Ненков наистина се е произнесъл така-много голямо пълнене на гащи е сътворил.
josefin
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 11 Юли 2007, 18:04

Мнениеот zidaromazach » 12 Дек 2007, 00:50

Практиката ми се струва житейски издържана.

Примерно- "Жозефин, вземи тия двеста лева и ми плати сметката за тока и жисиема до петък . " Давам две банкноти по 100 лева...
(Жозефин бачка в нашата фирма и е по- надолу в йерархията от мен).

Алкохола обаче не прощава- Жози вечерта злоупотребил с алкохола, напазарувал си вечерта яко пиене, на сутринта Алка зелтцер, не идва на работа - в болнични е... Атакуваме! - няма ми ги 200 лева. Даже знаем на кого ги е дал- свидетел- бармана от любимто ни заведение. Жози изтрезнява на другия ден, сеща се за обещаното. Намира свои пари- плаща ми тока и телефона преди крайния срок. Какво сега- обсебване ли е?
За да се създават практики трябва много и много житейски опит, никакво робуване на стереотипите и т.н.

ПП. Жози извинявай че ти ползвах името в примера :)
zidaromazach
Потребител
 
Мнения: 146
Регистриран на: 18 Юли 2006, 13:44

Мнениеот RinTimTim » 12 Дек 2007, 01:44

зидаромазач, ами точно де. В тоя случай няма обсебване, защото той се е разпоредил със сумата пари именно по начина, по който е трябвало. Как се е разпоредил с двете банкноти със серийните номера, които си му дал, нас не ни интересува.

В този случай очевидно той не присвоява сумата пари, която си му дал, след като в крайна сметка извършва с нея именно каквото е бил длъжен. Липсва един от обективните елементи на присвояването - разпореждането с предмета да е станало противно на правното основание, на което е бил предаден на дееца.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот josefin » 12 Дек 2007, 18:49

РЕШЕНИЕ № 419 ОТ 27.11.2000 Г. ПО Н. Д. № 384/2000 Г., III Н. О.

КОГАТО ДЕЕЦЪТ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ КАТО СЪС СВОЯ С ПОСТАВЕНАТА В НЕГОВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ДВИЖИМА ВЕЩ ОТ НЕЙНИЯ СОБСТВЕНИК, Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 206, АЛ. 1 НК, А НЕ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР.
ПРИ ОБСЕБВАНЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧКА, ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ, НАЕМ И ДР. ЛИЦЕТО НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА ИЗПЪЛНИ ПОЕТОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДОГОВОРА, КАТО ДЕЙСТВУВА ИЗВЪН ЗНАНИЕТО И СЪГЛАСИЕТО НА СОБСТВЕНИКА НА ВЕЩТА.
Чл. 206 НК
Чл. 228 и сл. ЗЗД
Чл. 240 и сл. ЗЗД
Чл. 243 и сл. ЗЗД
Чл. 280 и сл. ЗЗД

Докладчик съдията Огнян Ризов
С присъдата си Р. районен съд е признал подсъдимия Б. Т. за невинен в това,че на 22.05.1997 г. в гр. Р., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 40 000 лева неденоминирани, собственост на К. П., които владеел и пазел, и го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
С присъда № 209 от 15.06.2000 г., постановена по внохд № 238/2000 г. Р. окръжен съд е отменил изцяло горната присъда и вместо нея постановил: признал подсъдимия Б. Т. за виновен да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, го осъдил на наказание "обществено порицание", което да изтърпи чрез разгласяване на присъдата в общинските средства за масова информация. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия от 1.03.1998 г. до 17.04.1998 г. Присъдени са разноски в размер на 23.30 лева.
По довода за нарушение на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е установила фактическите обстоятелства на деянието, дееца и вината. Установено е от фактическа страна, че на 22.05.1997 г. подсъдимият бил извикан от свид.
К. П., който му дал два златни пръстена, като му поръчал да ги продаде за 30 000 /неденоминирани/ лева и след продажбата да му даде парите.
Касаторът продал пръстените за 40 000 лева, но връщайки се с приятели влязъл в заведение с покер-машини, където похарчил известна сума, дал на заем 22 000 лева и в следващите дни изхарчил и останалите пари. При тези фактически констатации на инстанцията по същество въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК и че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 9, ал. 2 НК и ВКС счита, че не следва да ги преповтаря.
Становището на представителя на прокуратурата,че се касае до граждански договор, не може да бъде възприето. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били в негово владение, фактически веднага се е разпоредил с тях.
Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл. 206, ал. 1 НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че не може да ги върне. Разпореждането с двата златни пръстена, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и похарчването й, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел. Затова въззивната инстанция правилно е приела, че Т. е осъществил състава на чл. 206, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Ето защо е налице касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК
Толкова от мене, снощи ме мързеше да го търся :D
josefin
Младши потребител
 
Мнения: 76
Регистриран на: 11 Юли 2007, 18:04

Мнениеот stroitel » 15 Дек 2007, 14:41

Обаче ако беше върнал парите,дори и до приключване на съдебното следствие във въззивната инстанция - нямаше да има обсебване.
Такъв е извода,според мен, от цялата съдебна практика по този текст /прегледах я,темата е интересна/.
Всички осъдени НЕ са връщали въобще - нито пари,нито вещи.
И само с това съдът аргументира умисъла.
Както и в конкретния случай.

Защото - дори и мааалко да беше върнал - пада умисъла.
Или пък - да беше казъл,че упражнява право на задържане.
един от обективните елементи на присвояването - разпореждането с предмета да е станало противно на правното основание, на което е бил предаден на дееца.
.
Този елемент - дори и да съществува - не е от съществено значение.
Защото "противно на правното основание, на което е бил предаден на дееца" законът допуска да се действа при :
- законното право на задържане;
- крайна необходимост,оправдан стопански риск;
- водене на чужда работа без пълномощие;
- придобиване на собственост по давност, чрез недобросъветно владение и др.

При всички тези случаи законът допуска да придобиеш на едно основание - и после сам,едностранно, да измениш основанието.

Въобще - за мен това е престъпление на не-адекватни хора.
Защото нито връщат,нито правни аргументи излагат.
А има толкова много възможности да "падне умисъла".
stroitel
Потребител
 
Мнения: 191
Регистриран на: 09 Ное 2007, 17:54
Местоположение: София


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 35 госта


cron