изтекла ли е давността.....

[studentka86]

Моя приятелка е изтеглила кредит в размер на 5000 лв преди повече от 5 год.Използвала е документ с невярно съдържание-фалшив трудов договор.След време кредитът става предсрочно изискуем.Наложена и е забрана да напуска страната.Тя се старае да връща кредита според възможностите си.Преди година банката и поставя ултиматум да върне кредита или поне част от него,ако не може заплашват,че ще сезират прокуратурата.Тя връща част от кредита.След това банката пак продължава да си иска парите,което е нормалано.Вече са минали повече от 5 год.Според мен вече не подлежи на нак. отговорност поради изтекла 5 годишна давност давност.Така ли е или подлежи на нак. отговорност заради продължаващо престъплени тъй като парите не са върнати?

[kolman]

Може ли да попитам, какво конкретно Ви интересува ? Дали подлежги на наказателна отговорност, че не връща кредита, или че е използвала НЕИСТИНСКИ документ? За последното ми е интересно : след като знаят за този факт, колко години си траят? Кой от банката знае, кога го е узнал, и дали, знаейки това "престъпно" деяние го използва за своя или за чужда облага?

[studentka86]

Може ли да попитам, какво конкретно Ви интересува ? Дали подлежги на наказателна отговорност, че не връща кредита, или че е използвала НЕИСТИНСКИ документ? За последното ми е интересно : след като знаят за този факт, колко години си траят? Кой от банката знае, кога го е узнал, и дали, знаейки това "престъпно" деяние го използва за своя или за чужда облага?

Ако само е използвала неистински документ тъй като наказанието е до 3 години вече е минала давността от 5 год. съгласно чл.80 НК.Но в същият чл.80 НК пише,че" за продължаваните престъпления....."Въпросът ми е тъй като кредитът е изтеглен с "помоща"на неистински документ има ли "продължаващо престъпление" при положение,че не са върнати парите(ясно ми е,че ако кредитът е "по реда си"и не го връща може да се търсят само парите чрез съда и СИС)Също така може ли да се търси отговорност(чл310ал1 НК)от президента на фирмата подписал и подпечатал фалшивият трудов договор.В банката знаят директорът,юристката и кредитните инспектори. Всичко зависи от директорът.Никой не е изнудвал приятелката ми с цел лична облага.Изнудвали са я да върне парите на банката.Длъжностните лица знаят от години,но банките не искат да се шуми около такива случаи-те просто си искат парите.Една банка сезира прокурора с такъв случай и осъдиха кредитополучателят на 300 лв глоба.

[pdimitrow]

Без да се обиждате, но това малко ми бие на учебен казус, но както и да е. В общия давностен срок чл. 110 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД давностния срок за вземането на банката е с изтекла давност. Въпреки, че щом казвате, че банката прави постъпки да си прибере парите от длъжника (ако е официално, а не с обаждане по тел-а) давността се счита прекъсната чл 116 ЗЗД. А според чл. 117 ЗЗД прекъснатата давност започва ад тече отначало. Може да си прочетете по - подробно за погасителната давност в ЗЗД. А относно това дали подлежи на наказателна отговорност не мога да отговоря. Просто се занимавам малко повече с гражданско.
Но ми се струва, че давноста и за наказателното преследване ще се счита за прекъсвана при положение, че се изплащат суми на банката. (не е компетентно мнение така, че моля без заяждане)

[studentka86]

Без да се обиждате, но това малко ми бие на учебен казус, но както и да е. В общия давностен срок чл. 110 ЗЗД и чл. 111 ЗЗД давностния срок за вземането на банката е с изтекла давност. Въпреки, че щом казвате, че банката прави постъпки да си прибере парите от длъжника (ако е официално, а не с обаждане по тел-а) давността се счита прекъсната чл 116 ЗЗД. А според чл. 117 ЗЗД прекъснатата давност започва ад тече отначало. Може да си прочетете по - подробно за погасителната давност в ЗЗД. А относно това дали подлежи на наказателна отговорност не мога да отговоря. Просто се занимавам малко повече с гражданско.
Но ми се струва, че давноста и за наказателното преследване ще се счита за прекъсвана при положение, че се изплащат суми на банката. (не е компетентно мнение така, че моля без заяждане)

Че аз никога не съм питала за давностния срок за вземането на банката,а за наказателната отговорност.

[bay4o]

Всъщност данвностните срокове зависят от наказанието, предвидено за конкретното престъпление. В наказателното право няма общ давностен срок, така че при хипотеза, че прокуратурата /хипотетично/ повдигне обвинение по чл. 212 ал. 1 от НК, давността съобразно чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК е десет години, така че със сигурност не е изтекла. Ако обвинението е за документно престъпление по 308 ал. 1 от НК, давността е пет години. Имайте предвид обаче, че банката все пак може да сезира прокуратурата за по - тежкото според нея престъпление /документната измама/, а прокуратурата да повдигне обвинение за по - лекото престъпление.

[Aidin]

Подкрепям предишното мнение напълно. Само ще добавя, че при така представената фактическа обстановка обвинение би следвало да се повдигне по чл 212, ал.1, защото вашата приятела реално е придбила чуждо движимо имущество и то чрез използване на неистински документ. и ако е така то давността не е изтекла. надявайте са наблюдаващия прокурор да спи и да образува дознание по 316, но дори това не би трябвало да ви успокоява, тъй като обвинението може да се промени във всеки един момент.

[studentka86]

Подкрепям предишното мнение напълно. Само ще добавя, че при така представената фактическа обстановка обвинение би следвало да се повдигне по чл 212, ал.1, защото вашата приятела реално е придбила чуждо движимо имущество и то чрез използване на неистински документ. и ако е така то давността не е изтекла. надявайте са наблюдаващия прокурор да спи и да образува дознание по 316, но дори това не би трябвало да ви успокоява, тъй като обвинението може да се промени във всеки един момент.

Приятелката ми не е имала намерение да присвои парите.Тя е правила вноски около година след това е спряла за известно време,кредитът става предсрочно изискуем и сега продължава да внася пари според възможностите си.При това положение пак ли попада "под ударите" на чл.212 ал.1 ?

[Aidin]

Да. От обективна страна си е 212, ал.1 или ако върне парите 212б "Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;"

Проблема е, че документа е бил неистински. Какво точно му е фалшивото? Тя работила ли е въобще в тази фирма и на каква заплата? Кой е изготвил договора, печатите на фирмата дали са същите като тези върху инкриминирания договор, подписите, ръкописния текст ако има такъв. Въобще има върху какво да се мисли.

Вашата приятелка може да не е имала намерение да не връща парите. В случая обаче това е извън състава на престъплението. А то е довършено с използването на неистинския документи и взимането на парите.

Все пак не разбрах образувано ли е дознание и ако е образувано по кой член.
Най добре е вашата приятелка да върне всички пари или да се споразумее с банката да ги връща на по-малки вноски.

[studentka86]

Да. От обективна страна си е 212, ал.1 или ако върне парите 212б "Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;"

Проблема е, че документа е бил неистински. Какво точно му е фалшивото? Тя работила ли е въобще в тази фирма и на каква заплата? Кой е изготвил договора, печатите на фирмата дали са същите като тези върху инкриминирания договор, подписите, ръкописния текст ако има такъв. Въобще има върху какво да се мисли.

Вашата приятелка може да не е имала намерение да не връща парите. В случая обаче това е извън състава на престъплението. А то е довършено с използването на неистинския документи и взимането на парите.

Все пак не разбрах образувано ли е дознание и ако е образувано по кой член.
Най добре е вашата приятелка да върне всички пари или да се споразумее с банката да ги връща на по-малки вноски.

Дознание не е образувано.Тя не е работила въобще във фирмата.Шефа и е бил близък и и е написал договор.От банката са знаели.Също така има и 2 поръчители ,за които тя е написала фалшиви договори с нейната фирма.И тогава и сега никой от тримата не работи.

[Aidin]

при това положение най добре е вашата приятелка ако трябва да вземе заем от някой друг или както там си реши но задължително да върне парите на банката. Също така там на място да си говори със служителите(ако е възможно и ги познава) след като върне парите те да не пращат сигнал до прокуратурата. От където и да го погледенете тя, и шефа, а може и поръчителите подлежат на наказателна отоговорност.
Шефа само ако й е направил трудов договор без да я регистрира в НОИ, без да й плаща осигуровки, заплати носи отоговорност по 308, ал.1 (за документ с невярно съдържание)(макар че тук давността е изтекла).....и т.н, хипотези много. Не, че ще случи нещо кой знае колко страшно, но това са много допълнителни проблеми и разправии, които можете да си спестите. Не чакайте да се образува дознание, че после да се чудите как и дали ще се прекрати!!
Успех!

[Xitap]

Ми то много хубаво е направила значи. Фалшиви договори и със знанието на банката, а аз незнам коя банка би отпуснала заем на ненадежден платец с незаконен трудов договор. Както и да е, ще кажа при подобни случай как процедират в Англия. Значи, ако лицето взело заема го пресрочи с над година, банката продава дълга си на нещо като СИ, и тогава вече става частен интерес. Въпросното лице заплаща 80 процента от заема и лихвите по него(но без наказателните) на банката, и от там нататък вече си има начини на вземане на тия пари. Дано и тук скоро стане така.

[studentka86]

Моята приятелка е получила писмо от банката,в което я "заплашват",че ако не върне парите в срок от една седмица,ще сезират прокуратурата ,за да се изясни дали представените на банката документи във връзка с разрешаването на кредита са неистински.В писмото уточняват,че жалбата не може след подаването и да бъде оттеглена.Също така в писмото уточняват,че съгласно чл.293а,подлежи на нак. отговорност ,че не е изпълнила в срок от 1 год. задължението си.Това за неизпълнението на задължението е спорно,защото"определенията не решават спора по същество" и тя може да подаде отрицателен установителен иск за да спечели време,а и е спорно дали жилището и е поделяемо...Въпросът ми е имат ли банката право да "заплашват" официално така : " ако не върнеш парите,ще сезираме прокурора"

[nikolai.pachevski]

Имат разбира се, защото това не е "заплаха" с някакво противозаконно действие, а със сигнал до прокуратурата, която пък от своя страна е в правото си да провери и прочие.
Дори не следва да се разглежда такова предложение като заплаха, а като покана.

[kpavlova]

За разлика от Стойнов, който твърди, че заплаха може да има с правомерно действие, на мене ми се струва невъзможно- т.е. ако говорите за заплашване със съд като заплашване в наказателноправния смисъл- това не е такова.
А под "фалшив " трудов договор не разбрах какво се има предвид-
работодателят не го е подписвал или
работодателят го е подписвал, но не е завяван в НОИ и отношението е само привидно?
Първият документ е неистински.Вторият документ е диспозитивен, което изключва да е неверен.
Вашата приятелка, може би е използвала неистински частен документ, а не неверен/ за нестинският документ е без значение дали е верен или не/ за да получи чуждо движимо имущество с намерение да присвои/ работодателят й никога не еподписвал такъв тврудов договор/.Т.е от обективна страна изглежда като документна измама.Трябва обаче да е измамено физическо лице - служител на банката.Неверни представи у институцията като цяло не могат да се създават.От друга страна, трябва да се установи присвоителното намерение на приятелката Ви - че изначално не е имала намерение да връща кредита.
Знанието за неистинността на документа към датата на сключване на договора у длъжностните лица е с наказателноправно значение.Последващото узнаване не влияе.
Когато това е станало със знание и съгласие на разпоредителя от страна на банката/ кредитът е отпуснат със знание за неистинността на договора/- т.е. у никого не са създавани неверни представи досежно мнимото правно основание, а двете страни по сделката са съзнавали, че това основание е мнимо:
1.разпоредителят от страна на банката няма неверни представи, които приятелката Ви да е създала
2.банката е увредена
Нещата приличат на отменения вече и не лош чл.254 от НК, ако кредитът не е предоставен, в реална съвкупност с документно престъпление- за приятелката Ви по алинея първа, за длъжностното лице- по алинея четвърта.
Ако кредитът е предоставен - на пръв поглед, прилича на квалифицирано длъжностно присвояване, в което няма проблем приятелката Ви да бъде съучастник и като недлъжностно лице.Присвоителният акт може да се изразява и в разпореждане в полза на другиго, не само в своя полза/ от гл.т. на длъжностното лице/
Всичко това е така, ако длъжностното лице-разпоредител е знаело/ директорът, респ.легитимираният по вътрешните актове на банката да сключи договора/.Ако е знаел само кредитния инспектор, който не се разпорежда, чл.202 не може да излезе, защото по смисъла на чл.93 той няма длъжностно качество- не върши работа по пазене, управление на имущество или ръководна работа.Може да се обсъжда негово съучастие в измама, респ.документна измама.
От друга страна обаче, парите се предоставят в заем и разпореждането не е окончателно и безвъзвратно.Банката се лишава от възможност да оперира със средствата за определено време.По правилно е да се обсъжда отговорност за умишлена безстопанственост от страна на длъжностното лице/ при знание, за каквато не е необходима и користна цел.С удостоверяването в документ на обезпечеността на кредита примерно, се осъществява престъпление по чл.311/ ако това е така- удостоверено е знание на длъжностното лице/
Така обсъдените "версии" не Ви ползват особено като наказателноправни последици.
Въпросите , които трябва да изясните с адвоката си - кой знае и от кога знае за неистинността на договора,как ще го докажете, както и е ли договорът правно основание / мнимо/ за разпореждането или го обезпечава., какво е правното действие и правните последици на договора.
Практически, това, което може да Ви се случи и се случва с аналогични случаи , е банката да пусне жалба за ползването на неистинския документ- с твърдение за престъпление по чл.316 във връзка с чл.309.Наказва се с лишаване от свобода до 2 години.
за 293 а - в закона е казано СЪДЕБЕН АКТ , от 2006 г, и именно по причина - несъдебните основания- се промени текста.Определението е такъв акт.Трябва да докажат наличието на парични средства и имущество-секверстируемо.Престъплениет е умишлено.

[kpavlova]

за давността ще се ориентирате по НК

[kpavlova]

Да, видях по-късно текста, sorry, трябва по-внимателно да се чете.Та значи трудовият договор не е нито неистински, нито неверен, според мен.Това ще рече, че документната измама отпада от класацията, както и документното престъпление с предмет частния документ.
Значи, ако дл.лица от банката нищо не знаят по въпроса към датата на сключване на договора- може да се квалифицира като "обикновена "измама.Предвид това, че става въпрос за договор за кредит, който е останал неиздължен, но по него има плащания, като вредата е настъпила много по -късно, след падежа и т.н...оставам с резерви по въпроса колко състоятелна е тезата изобщо за имама.Въпросът е дали девойката е имала намерение да се задължи по договора за кредит.
За другите неща- от гледна точка на длъжностните лица и мястото им в схемата , ако това е схема изобщо, в случай на знание- длъжностното присвояване е много пресилено, умишлената безстопанственост трудно доказуема, може някаква непредпазлива / това понеже питащият се интересува, може ли да отговарят за нещо отпусналите кредита при знание/
Знанието за "мнимия" характер на трудовия договор на длъжностните лица от банката ще се докаже и безобразно трудно.
Жената е представила "неверни сведения" при кредитиране, което може да е било наказуемо преди, когато го е сторила- 254 от НК., но вече не е .
Редът на банката е гражданскоправен, освен ако не докаже, че по чл.293а , въпреки, че си има имущество и пари, на инат, длъжникът отказва да изпълнява.

[RinTimTim]

Защо да е неистински документът? Момичето казва, че управителят на дружеството й е подписал и подпечатал 'фалшивия' трудов договор, т.е. без 'реално' да са сключвали такъв, той й го написал, за да си го ползва тя пред банката, за да изтегли кредита.

Едва ли може да се поставя въпросът, че това е документ с невярно съдържание, тъй като се касае за инкорпорирано в документа изявление за воля, а не такова за знание. Волята на работодателя да наеме някого на работа при себе си. Къде са неверните обстоятелства? Че "днес, на еди коя си дата между еди кои си лица се сключи настоящият договор за следното:" - е как да не се е сключил, като ги има подписите на лицата А че не го е наел наистина на работа, не опорочава самия документ. Виж, ако беше удостоверение от работодателя, т.е. изявление, удостоверяващо определени обстоятелства, в което работодателят да е написал: лицето работи при мене от 3 години, осигурявам го на такава заплата и т.н. - а пък лицето никога не е стъпвало в офиса на дружеството, никога не е фигурирало по ведомостите, никога не са му плащани осигуровки - тогава ок.

Апропо, документна измама в случая така или иначе не може да има. За да има документна измама, самият опорочен документ трябва да послужи като основанието, на което въведеното в заблуждение лице да се разпореди с имуществото. Отпускането на кредита /разпореждането с имуществото/ в случая става въз основа на заявление и договор между банката и кредитополучателя, а не въз основа на представените от кредитополучателя опорочени документи.

едит: гледам, че и тоя пост е станал излишен иначе 254 не е отпаднал, просто вече е трансформиран в 248а

[kpavlova]

прав сте за 248а НК

[studentka86]

Не може ли да се избегне от отговорността по чл.293аНК,с предявяването на отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК,за недължимост на вземането(то ясно,че делото ще се загуби,но да се спечели време за нак.отговорност)Нали определенията не решават спора по същество,а само влязло в сила решение?