enigma написа:Митко, не всичко, което ти е непознато е непременно лошо.
Или си от адвокатите, които профитираха от старата система за призоваване?
Никога не съм твръдял противното, но при тази уредба на призоваване и връчване на съдебни книжа и съобщения, ще бъде
лошо за бързината на правосъдието. А не зная как на теб ти е позната тази система, в България, когато за първи път се прилагат такива способи за призовавне. А то ще рефлектира и върху уж "бързото" заповедно производство. Има още много любопитни моменти, напр.
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство;
ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
Е, от кога започнахме да разрешаваме спорове в изпълнителното производство? И това е новост! Явно под "незаверен" се има предвид липса на нотариално удостоверяване верността на подписа - поне да си го напишат. И как може да възникне спор - само ако взискателят не желае да се прекрати производството. Но за него е предоставен един правен способ - обжалване действията на съдия-изпълнителя, в случая прекратяването на изп. производство, като може да релевира всякакви доводи и да иска жалбата му да се разгледа в открито съдебно заседание, за да събере и други доказателства - напр. изслушване на вещо лице и пр. А сега се дава простор на взискателите да тормозят длъжниците до последен дъх с някакви декларацийки. Поне да бяха написали "под страх от наказателна отговорност" и да препратят към чл. 313 НК. Сега преди да се прекрати изп. производство ще се изисква и декларация от взискателя. Ако е изпълнено, той няма интерес от принудитилно изпълнение. А досега и без разни декларацийки взискателят може да иска прекратяване на производството. А ако този взискател е в Австралия например, какво - за да се прекрати принудителното изпълнение, ще се допуска международна съдебна поръчка ли?!?!?, за да бъде уведомяван!
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава с
амо на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ето и този иск е велико "ново" творение. Той е приложим основно при "несъдебните" изпълнителни основания, т. е. в новото заповедно производство. И какво означава - ако не съм възразил в заповедното производство, а съм решил в един нормален исков процес да установя несъществуването на обективираното в изп. лист притезание, вече правото ми на иск ще бъде преклудирано. И вземане, установено
без СПН, ще бъде
по-стабилно от всяко влязло в сила решение. Там поне има извънредни способи за отмяна. А едно от действието на СПН е неговата изпълнителна сила - при осъдителните решения. Май така и Ж. Сталев приема (Бог да го поживи!), а и от векове това е основният постулат.
А и какво са искали да кажат с това - "може да оспорва чрез иск изпълнението". Незаконосъобразни актове или бездействия на съдебния изпълнител се оспорват чрез жалба в кратките решителни срокове. А с иск се установява съществуването или несъществуването на притезанието, изп. право, предмет на принудителното изпълнение. Ето това следваше да се напише в този член, а не да създават нови институти -
оспорване на изпълнението чрез иск. и всички юристи да се чудят какво е действителната нормотворческа воля на "законодателя".
Има още пет-шест пълни смешки, до които не си достигнал, тъй като все още, както се вижда, не си прочел новия ГПК. Така не може да се дискутира, преди да си наясно с "философията" на закона.
А аз съм открит за новостите, но не и за ексцентрични институти, които не само че няма да доведат до ускоряване на гражданското съдопроизводство, а ще доведат до неговото усложняване и забавяне!