Помилване от президента

от **xakepxakep** » 26 Юли 2007, 15:03

Clavdivs. написа::D

Да, виждам в НК: Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. Значи излиза, че може да се помилват и без да са тук. Значи можеха да ги помилват още с влизането на присъдата в сила по силата на Договора с Либия. А не го направиха. Защо ли.

от **portokal** » 26 Юли 2007, 15:09

Ами например защото не са били осъдени с влязла в сила присъда? Или защото не са ни били предадени и е било безсмислено така или иначе?

от **legenora** » 26 Юли 2007, 15:28

Много интересен въпрос.И от юридическа и от политическа страна.
От юридическа страна аз мисля , че президента не може да помилва сестрите.Аргументите ми са:
1.Чл.47 от договора за правна помощ препраща към вътрешното право , но това не значи , че се прилага цялото наказателно законодателство.Въпросите свързани с трансфера на осъдени се урежда от специална правна уредба-тя се намира в чл.453-462 НПК.
2.След анализ на горепосочените членове става ясно , че помилване не може да има.Въпросния раздел урежда само амнистията като основание за прекратяване на изпълнението на наказанието постановено от чужд съд.По аргумент за противното помилване не може да има , тъй като не е предвидено изрично в тези текстове.Знаем много добре , че в публичното право всяко правомощие трябва да е изрично уредено.
От политическа гледна точка малко ме е срам.Браво на Кадафи.Изигра картите си перфектно.Резултата е Либия почти без дългове.Затопляне на отношенията със Запада и сигурни чуждестранни инвестиции.За нас-срам.Не мога да разбера всички тези усмивки и радост от страна на българските политици.Медиците ни унижени и с “откраднати” 8 години от живота им.Няма да смятам мъченията , на които са били подлагани.И накрая какво стана.Президента влезна в поредния юридически капан на Джамахирията.Дори и да не съм прав за помилването какво излиза.България зачита присъдите на Либия , ще третира медиците като осъдени и само няма да изпълни наказанията им.СРАМ.Докато бяха в Либия всички политици мълчаха с аргумента да не ЯДОСАМЕ Кадафи , че не се знае….Сега когато вече няма опасност за тях-пак мълчание , пак страх , пак липса на достойнство.Единствено правилно решение(и законосъобразно според мен) е закон за амнистия(което звучи абсурдно , но на формални присъди може да се издаде и формална амнистия) на медиците , в който ясно да е записано , че РБългария амнистира българските медици , защото не са извършили престъпление , защото са станали жертва на един тоталитарен режим , защото са били потъпкани човешките им права.Иначе мълчанието е равно на срам…..срам и съжаление за нашите сестри , на които им бяха отнети 8 години от живота.

от **Clavdivs.** » 26 Юли 2007, 15:45

legenora написа:От юридическа страна аз мисля , че президента не може да помилва сестрите.Аргументите ми са:
1.Чл.47 от договора за правна помощ препраща към вътрешното право , но това не значи , че се прилага цялото наказателно законодателство Защо???? Въпросите свързани с трансфера на осъдени се урежда от специална правна уредба-тя се намира в чл.453-462 НПК. А добре де Конституцията не е ли вътрешно законодателство? Има си непосредствено действие и уредено правомощие на президента. Какъв НПК къв трансфер?
2.След анализ на горепосочените членове става ясно , че помилване не може да има.Въпросния раздел урежда само амнистията като основание за прекратяване на изпълнението на наказанието постановено от чужд съд. По аргумент за противното помилване не може да има , тъй като не е предвидено изрично в тези текстове. Да ама го има в Конституцията Знаем много добре , че в публичното право всяко правомощие трябва да е изрично уредено. И то е уредено - чл.98, т.11 от КРБ

от **legenora** » 26 Юли 2007, 16:07

Ами защото има специална правна уредба.Нали?Е как къв трансфер?Кво е тогава-екскурзия.Президента може да помилва български граждани осъдени от български съд.А в случая имаме чужда присъда-трансфер-специална уредба!!!

от **Clavdivs.** » 26 Юли 2007, 16:16

legenora написа:Ами защото има специална правна уредба.Нали?Е как къв трансфер?Кво е тогава-екскурзия.Президента може да помилва български граждани осъдени от български съд.А в случая имаме чужда присъда-трансфер-специална уредба!!!

Значи ако има специална уредба спрямо Конституцията , то тя /Конституцията/ няма да е приложима ??

А за настоящия спор:

Трансфера като процедура е уреден в Договора с Джамахирията. Съгласно КРБ международните договори имат примат над вътрешните /чл.5, ал.4/. Т.е. в случая приложим е Договора. След като е извършен трансфера, въпроса с изтърпяване на наказанието се урежда от нашето право. Нашето право - КРБ и НК предвиждат правомощие на Президента на Републиката да помилва ... той си го е упражнил ....

от **fixxxer** » 26 Юли 2007, 16:31

Явно въпроса с помилването си е спорен - има разум и в тезата на Легенора. Излиза, че международното наказателно право е дисциплина, която не бива да се подценява :lol:

от **legenora** » 26 Юли 2007, 16:34

Не съм съгласен.Според чл.47 от Договора “. ВЪПРОСИТЕ, свързани с изпълнението на присъдата в договарящата страна, която е приела да я изпълнява, се решават от компетентните органи на тази страна съобразно с вътрешното й законодателство.”.Тези въпроси са уредени в НПК.Например:чл.457 НПК : Решаване от съда на ВЪПРОСИТЕ във връзка с изпълнение на присъдата….
Чл. 457. (1) След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й.
(2) Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения.
(3) В определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието.
(4) Когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.
(5) Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието.
(6) Допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата.
(7) Определението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
Това са тези прословути въпроси , а не че се прилага вътрешното законодателство и НК и конституцията
И пак НПК…Прилагане разпоредбите на раздела
Чл. 462. Разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото с международен договор, в който участва Република България, не е уговорено друго.
Друго не е уговорено.Относно чл. 5 (4) да наистина международните договори имат предимство над вътрешните , но само ако последните им противоречат….такова противоречие няма.
Относно конституцията.Да няма да се приложи , а ще се приложи НПК.Имаме едно международно отношение.Между Либия и България.За това отношение има специална правна уредба.Тя е в межд. Договор сключен между двете държави и чрез препратката от него и НПК

от **xakepxakep** » 27 Юли 2007, 11:39

Подлежат ли на обнародване в ДВ указите на президента за помилване?

от **prof_prof** » 27 Юли 2007, 17:36

Колеги, позволете ми да внеса известна яснота по въпроса за помилването!
Помилването е проява на висша държавна милост.
След Освобождението на България институтът на помилването е предвиден във всичките конституции на държавата. В Търновската конституция то е уредено като право на княза дя смекчава или да отменя наказанията. В Конституциите от 1947 г. помилването съставлява правомощие на Президиума на Народното събрание, който изпълнява функциите на колективен държавен глава. През 1971 г. това правомощие е от компетентността на Държавния съвет.
Нормативната основа на помилването понастоящем откриваме в чл. 98, т.11 на Конституцията от 1991 г. и чл. 74 от Наказателния кодекс.
С тези текстове то е уредено като изключително правомощие на президента на Републиката, което не се поставя в зависимост от никакви условия и предпоставки. Като цяло нормативната уредба на помилването е оскъдна. Освен посочените разпоредби не съществуват правни актове, които да предвиждат специален ред и основания за помилването, нито контрол върху упражняването на това правомощие от президента на Републиката.
Най-общо помилването се схваща като способ за освобождаване от изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда на наказателен съд наказание, на лице извършило престъпление предвидено в Наказателния кодекс. То се изразява в опрощаване на цялото наказание или в намаляване на неговия размер. При някои видове наказания пълното или частичното помилване е невъзможно .
Помилването не води до освобождаване от наказателна отговорност на дееца. След извършването му не настъпва реабилитационен ефект и той продължава да се третира като осъждан. Най-вече това отличава помилването от амнистията и реабилитацията, които са сбособи за освобождовоне от наказателна отговорност.

В указа за помилване се материализира волеизявление на президента, направено от името на държавата, за безусловен и окончателен отказ да приведе в изпълнение наложеното наказание. Той е особен акт, въз основа който възниква правото на физическото лице да бъде освободено (изцяло или частично) от изтърпяването на наложеното наказание.

Надявам се това да е достатъчен аргумент за xakepxakep!

от **prof_prof** » 27 Юли 2007, 17:40

УКАЗИТЕ ЗА ПОМИЛВАНЕ ПОНАЧАЛО НЕ СЕ ОБНАРОДВАТ, ЗАЩОТО СА ИНДИВИДУАЛНИ АКТОВЕ СЪС СТРОГО ЛИЧЕН ХАРАКТЕР. НО НЯМА ПРЕЧКА ЗАРАДИ СИЛНИЯ ОБЩЕСТВЕН ОТЗВУК ТОЗИ УКАЗ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАН НЯКЪДЕ, НАПРИМЕР СТРАНИЦАТА НА ПРЕЗИДЕНТА. НЕ МИ СЕ ВЯРВА ДА ГО ОБНАРОДВА!

от **xakepxakep** » 29 Юли 2007, 00:04

prof_prof написа:Колеги, позволете ми да внеса известна яснота по въпроса за помилването!
Помилването е проява на висша държавна милост.
След Освобождението на България институтът на помилването е предвиден във всичките конституции на държавата. В Търновската конституция то е уредено като право на княза дя смекчава или да отменя наказанията. В Конституциите от 1947 г. помилването съставлява правомощие на Президиума на Народното събрание, който изпълнява функциите на колективен държавен глава. През 1971 г. това правомощие е от компетентността на Държавния съвет.
Нормативната основа на помилването понастоящем откриваме в чл. 98, т.11 на Конституцията от 1991 г. и чл. 74 от Наказателния кодекс.
С тези текстове то е уредено като изключително правомощие на президента на Републиката, което не се поставя в зависимост от никакви условия и предпоставки. Като цяло нормативната уредба на помилването е оскъдна. Освен посочените разпоредби не съществуват правни актове, които да предвиждат специален ред и основания за помилването, нито контрол върху упражняването на това правомощие от президента на Републиката.
Най-общо помилването се схваща като способ за освобождаване от изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда на наказателен съд наказание, на лице извършило престъпление предвидено в Наказателния кодекс. То се изразява в опрощаване на цялото наказание или в намаляване на неговия размер. При някои видове наказания пълното или частичното помилване е невъзможно .
Помилването не води до освобождаване от наказателна отговорност на дееца. След извършването му не настъпва реабилитационен ефект и той продължава да се третира като осъждан. Най-вече това отличава помилването от амнистията и реабилитацията, които са сбособи за освобождовоне от наказателна отговорност.

В указа за помилване се материализира волеизявление на президента, направено от името на държавата, за безусловен и окончателен отказ да приведе в изпълнение наложеното наказание. Той е особен акт, въз основа който възниква правото на физическото лице да бъде освободено (изцяло или частично) от изтърпяването на наложеното наказание.

Надявам се това да е достатъчен аргумент за xakepxakep!

Ами ако в нашия НК няма предвидено такова престъпление? Може ли по вашата логика нашият президент да помилва например българин, осъден на смърт в САЩ. У нас няма смъртно наказание. Как тогава ще има помилване за нещо, което не съществува в нашия правен мир? За съжаление нямам стария текст на променения чл. 74 от НК, в който се споменава "смъртно наказание". Дали този член не е в този вид заради смъртната присъда на медиците, която вече е била известна на 13.10.2006 г., откогато влиза в сила промяната. Не намирате ли за странно помилването за несъществуващо у нас наказание. Според вас кое "смъртно наказание" е имал предвид законодателят в чл. 74? Аз не мога да разбера. Това също е интересен въпрос. Съгласно Чл. 36.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание. Ако допуснем, че под "смъртното наказание" се разбира това преди отмяната, то смъртната присъда на медиците е много след отмяната и разпоредбата на чл. 74 би била/е неприложима.
P.S. Намерих чл. 74 преди промяната (ДВ бр. 75/2006): § 13. В чл. 74 след думите "смъртното наказание" се поставя запетая и се добавя "доживотния затвор без замяна и доживотния затвор". Пак не е ясно какво "смъртно наказание" се има предвид.

от **xakepxakep** » 29 Юли 2007, 00:33

Clavdivs. написа:Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.

Нали в България няма "смъртно наказание" (чл. 36 (3) НК). Какво е имал предвид законодателят в случая според вас?

от **xakepxakep** » 29 Юли 2007, 00:35

legenora написа:Ами защото има специална правна уредба.Нали?Е как къв трансфер?Кво е тогава-екскурзия.Президента може да помилва български граждани осъдени от български съд.А в случая имаме чужда присъда-трансфер-специална уредба!!!

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Нали в България няма "смъртно наказание" (чл. 36 (3) НК). Какво е имал предвид законодателят в случая според вас?

от **xakepxakep** » 29 Юли 2007, 01:18

prof_prof написа:УКАЗИТЕ ЗА ПОМИЛВАНЕ ПОНАЧАЛО НЕ СЕ ОБНАРОДВАТ, ЗАЩОТО СА ИНДИВИДУАЛНИ АКТОВЕ СЪС СТРОГО ЛИЧЕН ХАРАКТЕР. НО НЯМА ПРЕЧКА ЗАРАДИ СИЛНИЯ ОБЩЕСТВЕН ОТЗВУК ТОЗИ УКАЗ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАН НЯКЪДЕ, НАПРИМЕР СТРАНИЦАТА НА ПРЕЗИДЕНТА. НЕ МИ СЕ ВЯРВА ДА ГО ОБНАРОДВА!

Ми те и указите за награждване, специални пенсии и т. н. са "ИНДИВИДУАЛНИ АКТОВЕ СЪС СТРОГО ЛИЧЕН ХАРАКТЕР", но се обнародват. Може ли да се черпят права от необнародван указ?

от **prof_prof** » 29 Юли 2007, 12:45

Могат да! За съжаление няма общи правила за влизане в сила на указите. По начало се счита, че те започват да действат от момента на посписването им. Мисля, че разбирам какво ви смущава, но в конкретния случай нормативната ни база позволява това разрешенив на проблема.
По-лошото е, че забравяме за закона за изпълнение на наказанията, в чиито чл. 105 е записано, че указите за помилване се изпълняват в деня на получаването им в местата за лишаване от свобода. Задължението за изпълнение на тези укази е в тежест на администрацията на местата, на които се изпълнява наложеното наказание. Административните органи, които осъществяват наказателно-изпълнителната дейност също се явяват страна по правоотношение с автора на указа, защото в момента на получаването му за тях възниква задължението да го приведат в действие и да преустановят наказателното изпълнение.

Така че наистина множество въпроси се поставят! Мен затуй ме зачислиха с тая тема

от **prof_prof** » 29 Юли 2007, 12:48

Ами ако в нашия НК няма предвидено такова престъпление?

Важното е да го има предвиденото наказание

Според мен разпоредбата на чл. 74 е пределно ясна, тя предвижда възможността да се опрости и смъртното наказание, независимо дали става въпрос за стари присъди, произнесени преди отмяната му или става дума за присъди произнесени от чужд съд, стига да има спогодба за трансфер на осъдени лица!

от **prof_prof** » 29 Юли 2007, 12:56

Ми те и указите за награждване, специални пенсии и т. н. са "ИНДИВИДУАЛНИ АКТОВЕ СЪС СТРОГО ЛИЧЕН ХАРАКТЕР", но се обнародват. Може ли да се черпят права от необнародван указ?

Обнародването в горепосочените случаи има оповестително действие, а не конститутивно:)

от **legenora** » 30 Юли 2007, 10:37

Колега prof_prof съгласен съм с вас- с всичко , което сте написал.Относно това , че “С тези текстове то е уредено като изключително правомощие на президента на Републиката, което не се поставя в зависимост от никакви условия и предпоставки.” също съм съгласен , но само доколкото се касае за упражняване на това право в рамките на държавния суверенитет.Или по-точно казано когато е осъден български гражданин , от български съд и същия се намира на държавната територия на РБългария.Дискутирания казус не е такъв.При него имаме едно международно публично правоотношение.То е между Либия и България.Чрез правния институт на трансфера Либия прави частичен отказ от собствения си държавен суверенитет и предава осъдените лица на България , за да излежат присъдите си в отечествената си страна.Това отношение се урежда от специални правила , които обсъждахме по-горе.Те са част от Международното наказателно право и Международното публично право.Така че президента не може да помилва сестрите.Също не може да помилва български граждани в САЩ осъдени от американски съд(Звучи дори абсурдно).Нарушава се чужд държавен суверенитет. Както не може ,да кажем Английската кралица, да помилва Шийлдс , който разби главата на български гражданин и бе осъден и трансфериран в Обединеното Кралство да излежи присъдата си. НПК предвижда само амнистията като способ за неизпълнение на чуждата присъда

Помилване от президента

Кой е на линия