от nikolai.pachevski » 19 Юли 2007, 18:08
Ето мотивите за предстоящо изменение на НК -
МОТИВИ
КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
С предлаганото изменение на Наказателния кодекс се въвеждат санкции за лицата, нарушаващи разпоредбите относно защитените услуги по смисъла на Глава десета, Раздел IV от Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г.). Разпоредбите от Закона за електронните съобщения, както и изискването за пропорционални и разубеждаващи санкции, се налагат, от една страна за изпълнение на ангажимента на България да транспонира Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, и от друга страна от необходимостта да се осигури прилагане на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 5.06.2003 г. - ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г.
Макар че повечето от престъпленията против транспорта се характеризират с непредпазлива форма на вината, последиците от тях са изключително тежки -измерват се със загубени човешки животи, трайни телесни увреждания и значителни материални щети. Затова особена роля има възпиращата функция на наказателния закон и заличаване на условията за извършване на транспортни престъпления. Най-сериозните от тях се свързват със случаите, когато водачите управляват МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.
Като обосновка към представените в края на настоящото изложение идеи за промени в закона може да се изложи следното:
• Най-естествено е да се постигне синхрон между чл. 174 от ЗДП и чл. 343б от НК, като в углавната норма се инкриминира управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.5 на хиляда, вместо над 1.2 на хиляда, както е сега. Същевременно завишаването на този праг изисква да бъдат предвидени по-тежки санкционни последици и то такива, които ще имат най-добър превантивен ефект. Считаме, че такъв би се реализирал, ако категорично се изключи престъплението по чл. 343б от НК от приложното поле на чл. 78а от НК. Към момента действащата ал.6 на чл. 78а от НК не позволява еднозначно тълкуване. Предвидено е, че не се освобождава от наказателна отговорност деец, извършил престъплението в пияно състояние. Позитивно погледнато понятието „пияно състояние" се използва в наказателния закон в други норми на. престъпления против транспорта /напр. чл. 343 ал.З от НК, чл. 346 ал. 2 от НК/, но не и в чл. 343б от НК. Там е предпочетен един количествен критерий, като е определен праг на алкохолна концентрация, с чието превишаване управлението на МПС се явява престъпление. Приравняването на тази алкохолна концентрация към понятието „пияно състояние", става не директно, а опосредено чрез съдебната практика. Това изисква твърде агресивен подход, за да се изключи понастоящем прилагането на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343б от НК, след като обективно съставът не борави с понятието „пияно състояние".
• Най-значимо превантивно действие срещу престъпленията против транспорта, дело на пияни водачи, би оказало реалното ограничаване на възможността им да управляват МПС, след като веднъж са си позволили подобна безотговорност, независимо дали се е стигнало до тежки последици, или не. В Апелативен район Пловдив такъв ефект бе упорито търсен с агресивното прилагане на чл. 53 от НК и отнемането на МПС, послужило за извършване на престъплението, когато то принадлежи на виновния водач. До момента, в който доминиращата съдебна практика изключи тази възможност, бе наблюдаван отчетлив спад на престъпленията по чл. 343б и пътните транспортни произшествия, причинени от водачи след употреба на алкохол. Понастоящем възможността за отнемане на МПС по чл. 53 от НК с по-скоро недостъпна, но вече наблюдаваният ефект от подобна мярка може да обоснове предвиждането на мярката отнемане в особената норма на закона.
• Възможните пътища към целта по предходния пункт са няколко. Най-лесно може да бъде обоснована разпоредба в нова алинея на чл. 343б от НК и чл. 343 от НК, с която се предвижда отнемане на МПС, ако то принадлежи на виновния водач, управлявал след употреба на алкохол или упойващо вещество. В този случай ще се касае до принудителна мярка, а не за наказание от системата на НК и биха се породили по-малко проблеми от теоретично естество. Възможен е и по-радикален подход, който съдържа и повече рискове. Той би се изразил чрез норма, която предвижда управляваното в пияно състояние МПС да бъде отнемано в полза на държавата /пак като принудителна мярка/, независимо чия собственост е. Такава идея не е чужда на нашия законодател, но тя е намирала израз при състави от друго естество, когато мотивът за извършване на престъпленията е комерсиален и наказанията са по-тежки - напр. чл. 242 ал.2 и чл. 242а от НК. В първия случай дори превозното и преносно средство не се отнема винаги в полза на държавата, а само когато стойността му е съответна на тежестта на престъплението. Не може да се отрече, че в подобни случи негативите от престъпното поведение се стоварват и върху лица, които не са участвали в извършването на престъплението, което изисква по-голяма предпазливост. Известно е, че голяма част от тях са номинално собственост на фирми или на трети лица, управляват се с пълномощни, въпреки че ползвателят реално е заплатил цената им и третира вещта като своя. Не е тайна също, че при заобикаляне на закона се ползват данъчни преференции за внос на автомобили на името на хора с увреждания.
• Поради теоретични, а и чисто практически проблеми, се въздържаме от положителна оценка на идеята да се предвиди конфискация на МПС, управлявано в пияно състояние или след употреба на упойващи вещества. Вярно е, че конфискацията, може да се отнесе, както към целия патримониум, така и към. конкретно имущество, но изискването е то да принадлежи на виновния /чл. 44 от НК/. Ако такава допълнителна санкция бъде предвидена в чл. 343б и чл. 343 от НК ще се окаже, че извършителите на престъпление се третират нееднакво и наказателно-правното им положение зависи от това дали притежават превозното средство, което са управлявали. Това неравнопоставяне би могло да се преодолее, но по начин, който открива други проблеми. Може да бъде предвидена конфискация не на конкретна вещ, а на част от имуществото на дееца, равна на стойността на управлявания автомобил. Тогава обаче съвсем не е сигурно, че деецът ще притежава налично имущество в такъв обем, а и санкцията би се явила несъразмерно тежка и проектирана към бъдещи придобивки на виновния. Такава санкция би била несъразмерна и в някои случаи би довела до много тежки имуществени последици за дееца, които нямат аналог и при много по-сериозни и користно мотивирани умишлени престъпления.
В проекта ясно прозира идеята, че по-съществена опасност носи поведението на пътя на неопитни водачи. Това важи в още по-голяма степен за тези, които никога не са придобивали правоспособност, Затова считаме, че би било уместно да се криминализира всеки случай, в който неправоспособно лице поеме управлението на МПС, освен когато е обучаем. Горната идея би могла да намери реализация чрез опростяване на нормата на чл. З43в, ал.2 от НК. Освен това управлението на МПС без съответна правоспособност, когато е довело до ПТП с тежки последици, следва да бъде предвидено като квалифициращ признак наред с бягството от местопроизшествието, употребата на алкохол или упойващи вещества и увреждането на повече от едно лице.
• Уместно е също причиняването на пътно транспортно произшествие със съставомерни последици да бъде обвързано винаги с по-тежка квалификация, когато е извършено в пияно състояние или след употреба на упойващи вещества. В сегашната редакция на НК квалифицираният състав на чл. 343, ал.З от НК обхваща само случаите на причинени телесни повреди и смърт, но и тези на причинени съставомерни имуществени вреди по чл. 343, ал.1 буква „а" от НК. Тази идея би могла да намери израз с предвиждането на нова буква"а" на чл. 343, ал.З от НК, с която да се завиши наказуемостта на престъплението по чл. 343, ал.1 буква „а" от НК, ако е извършено в пияно състояние, след употреба на упойващи вещества, от неправоспособен водач или е последвало бягство от местопроизшествието. Тогава сегашните букви „а" и „б" би следвало да станат съответно „б" и „в”.
Основната цел на предложението е да подсили превантивния ефект на наказателно-правните норми, регламентиращи престъпленията против транспорта и да ограничи реално възможността на упорити и опасни нарушители да се изявяват като водачи на МПС. Такава именно е идеята на предложената мярка отнемане на МПС в полза на държавата при транспортни престъпления, съчетани с най-тежки нарушения на задълженията на водачите - употреба на алкохол и упойващи вещества.
ВНОСИТЕЛИ:
Йордан Мирчев и група н.п.
беше лека шега от моя страна, в смисъл, че за братушките се разказват анекдоти, че алкохолът и кръвта са им едно и значи кръвната проба не трябва да покаже нищо (или пък да извън скалата). Май трябваше наистина да сложа едно усмихнато човече след "руснак". 
