Колеги предлагам да разискваме за станалото вчера в Либия и случващото се в български съдилища.
Ще поставя на вниманието Ви две дела и да посочите има ли прилика и/или разлика.
Либийски съд за втори път постанови смъртни присъди за сестрите ни, а български съд оправда чужденците за убийството на Андрей Луканов.
Такива неща могат да се случат май че само в България /да оправдаят обвинените лица за убийството на бившия ни премиер/.
По света е известно ако искаш да те оправдаят да те съди български съдия /българския съд/.
Ако имате мнения или съждения за това предлагам да ги разискваме.
- Дата и час: 10 Дек 2024, 20:37 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Либийски съд - Български съд
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
Колега а не си ли задаваш въпроса че т.нар. "убийци" на А.Луканов, не са тези които са извършили това престъпление.
- malanoche
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 05 Юли 2006, 09:53
Ако разсъждавам като обикновен българин бих казал, да има известна сходност в двата процеса.
Като юрист, обаче ще заявя, че между двете дела не може и не бива да се прави паралел, най-малко защото дори и в общ план няма никакви прилики. А основната разлика е, че липсват намесени междудържавни отношения по делото "Луканов".
Като юрист, обаче ще заявя, че между двете дела не може и не бива да се прави паралел, най-малко защото дори и в общ план няма никакви прилики. А основната разлика е, че липсват намесени междудържавни отношения по делото "Луканов".
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
malanoche написа:Колега а не си ли задаваш въпроса че т.нар. "убийци" на А.Луканов, не са тези които са извършили това престъпление.
Колега в случая не обсъждаме доказателствата. Доказателствата аз не ги знам, само това което чувам по радио и телевизия, преса, пък може и пред нас да се говори едно, а друга да е истината в кориците на делото. /може и изнесеното пред нас чрез медии и интервюта на международни специалисти да е БОШ-ЛАФ/. Та да продължа щом за втори път либийския съд постановява смъртни присъди, вероятно има доказателства за виновността на сестрите и Ашраф.
Да, замислям се дали тези Русов, Кичатов , Ленев и т.н. може би не са истинските убийци /а и не може да бъде т.к. се твърдеше че един е бил убиеца облечен в дрипи/.
Но в случая говорим за една смелост един български съдия/съд да постанови осъждане. В противен случай май вярно ще излезе това което казваше предишния главпрокурор Филчев ... нещо от рода на това беше - притиснал съдийката под мишници две кофичики кисело мляко и ние чакаме правосъдие от нея.
Не нападам съдиите в България но за това се иска една смелост, защото на такъв съдия оправдаващ в България нищо няма да му се случи, макар и някое дело да е толков шумно или с политически натиск и т.н. Вероятно такъв съдия в Либия може бе няма да може да излезе от заседателната зала /жив/. А българския съдия дори ще получи похвала.
В крайна сметка за справедливостта съм, но като че ли много ни товари държавния бюджет /на нашия гръб/ - мисля че около 5-6 години бяха задържани тези украинци ли, чеченци ли бяха, от които един в крайна сметка ще осъди държавата ни за незаконен арест, 5-6 години политици, прокуратура , МВР и съд се биха по гърдите и получаваха солидни възнаграждения за таково дело. Продължавам още - вече осма година държавата ни /държавния бюджет/ ни товари с разходи за тиха ли беше, бурна ли беше дипломацията ни в Либия за делото, толково командировки до Либия, Европа, Америка за да се освободят сестрите ни, толкова възнаграждения за топ-адвокати Гатев, Хараламбиев и прочие, включително и Осман Бизанти.
Е в крайна сметка има ли правосъдие или няма. Кое е било първично правото или съда/прокуратурата. В коя държава има и в коя няма правилно и справедливо осъждане.
Но горе главите, важното е че държавата ни ще продължи да плаща за какво ли и не, а ние ще продължим да плащаме данъци, като в крайна сметка сама нашия джоб /хазната ни/ ще се опразва.
- rayan
- Младши потребител
- Мнения: 44
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 11:25
ДА ПОДКРЕПИМ РЕШИТЕЛНО МЕДИЦИТЕ!
ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Копие до: Министъра на външните работи на Република България
П Е Т И Ц И Я
От Александър Ивайлов Тонев, адвокат от Софийска адвокатска колегия,
с постоянен адрес гр. София, район "Триадица", ул. "Тунджа" 33, вх. Б, ет. 3
на основание чл. 45 от Конституцията на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на държавен глава, олицетворяващ единството на българската нация, и представител на Република България в международните отношения. Поводът, по който си позволявам да отправя до Вас тази петиция, е обявената на 19.12.2006г. смъртна присъда на наказателния съд в гр. Триполи срещу петте български граждани, упражняващи медицинска професия в Либия. Тази новина не може да предизвика нищо, освен ужас и потрес в съзнанието на българите, където и да се намират по света, както и у всеки цивилизован и здравомислещ човек.
Република България, чийто граждани сме всички ние, която наричаме своя Родина, е в навечерието на своето приемане за член на Европейския съюз. С трепет и надежда всеки български гражданин очаква момента, в който ще стане гражданин на Обединена Европа, макар и да изпитва тревоги и съмнения относно ефекта, който ще има членството на България в Съюза на европейските държави върху живота ни. Дошлата мрачна вест почерня нашите надежди и тежнения. Докато България стои на прага на своето пълноправно членство и се готви да заеме отново своето достойно място в семейството на европейските държави, след векове потисничество, чужди политически влияния и загуба на суверенитет, български граждани са осъдени на смърт за деяние, за което световно признати експерти дадоха категорично заключение, че нямат вина.
Изминаха осем години, осем години на безмерни мъки и страдания за нашите сънародници, хвърлени в либийския затвор, и за техните семейства и близки. Несправедливо обвинени, изтезавани, лишени от справедлив и обективен процес и дори от адекватна правна защита... Не бих искал да изразявам мнение относно минали действия или бездействия на българската държава и нейни представители. Всички станахме свидетели на редица политически ходове, сондиране на позиции, проведени срещи на високо ниво, дипломатически совалки, сформиране на междуведомствени групи. Уви, очевидно, всичко е останало безрезултатно. Животът на българските граждани виси на косъм. Всички ние не можем да останем безучастни към тяхната участ. Ето защо, като български гражданин се обръщам към Вас и същевременно към всички компетентни органи и институции в българската държава, и Ви приканвам да вземете най-решителни мерки срещу това издевателство над нашите сънародници и над българската нация в този фалшифициран инквизиционен процес!
Като юрист по образование и професия, считам за позорен начина, по който българските граждани биват третирани години наред, лишавани от основни права, като правото на справедлив процес, на защита и човешко достойнство, подлагани на мъчения, с цел да бъдат унижени и склонени към самопризнания.... Такова поведение на органите на наказателния процес в една съвременна държава не могат да намерят никакво правно или морално основание и могат да бъдат сравнени единствено с действията на репресивния апарат на Съветска Русия и Хитлеристка Германия... Същевременно, изказвам своята дълбока благодарност и преклонение към чуждестранните адвокати, които се включиха в защитата на българските граждани и полагат всеотдайни и неспирни усилия, въпреки подправения, субективен и предрешен наказателен процес.
Очевидно е, г-н Президент, че с меки, половинчати мерки няма да бъде стресната или пречупена деспотията, наречена Либийска арабска джамахирия, която, за жалост, все още съществува в 21-вия век. Поради това, подбуден от гражданска съвест и състрадание към несправедливо обвинените и техните семейства, Ви моля да предприемете или инициирате най-тежки мерки, макар и не престъпвайки границите на общоприетите норми на международното право. Известно е, че дори в сферата на международното публично право съществуват допустими мерки на реакция при явни нарушения от страна на субекти на международната общност на общопризнати норми и на човешките права и свободи. Такава мярка е реторсията- предприемане на ограничителни мерки спрямо гражданите и юридическите лица на държава, която е предприела враждебни или дискриминационни действия или нарушения на права на гражданите на първата страна. В международноправната доктрина реторсията се възприема като напълно правомерно действие при извънредни случаи, когато нормалните средства и способи за уреждане на спорове в международните отношения са се оказали безплодни. Това средство за защита е израз на естественото чувство за справедливост и възмездие, което не може да бъде изкоренено от човешкото съзнание, независимо от промените в държавата и обществото. При създалата се ситуация е напълно несправедливо и нетърпимо либийските граждани и юридически лица да се ползват от защитата на правния ред и институциите на Република България за своите лични и имуществени права; спрямо тях би следвало да се предприемат рестриктивни мерки, като същите нямат място в нашата страна и никакво основание да се ползват от защита на интересите си. Нашата страна е атрактивна за извършване на инвестиции, за бизнес и туризъм, но тези блага не бива да са достъпни за никой гражданин или организация от "Великата" Либийска арабска джамахирия!
В същото време, бих искал да отбележа, че Република България, едва ли ще се чувства уютно в един съюз, в който държавите-членки и техните граждани не са равноправни и равнопоставени. До този момент Европейският съюз не зае ясна, недвусмислена и единна позиция по въпроса за несправедливо обвинените наши сънародници в Либия, независимо от основанията за формиране на обща позиция по важни международни въпроси, съдържащи се в Договорите на Общността. В случай, че страните от ЕС не възприемат казуса с българските граждани в Либия като съществен, то нашата държава няма място в този съюз, който само "на книга" претендира за равноправие и справедливост! В тази светлина, едно обръщение до ЕС, изразяващо възмущението на Република България спрямо действията на либийската държава и спрямо липсата на адекватна подкрепа от Съюза за българската кауза, би изглеждало напълно основателно и приемливо. Както и крайно средство - едностранно отлагане пресъединяването ни към Съюза...
В заключение, като човек, бих искал да Ви попитам: "Кое представлява по-голяма ценност - международната политика или човешкият живот?... Имат ли основание българските граждани да очакват да бъдат защитени в чужбина от българската държава, както предписва Конституцията?"
Очаквам своевременната Ви реакция, като се надявам същата да стане достояние на цялата международна общност и да получи съответен отклик.
С УВАЖЕНИЕ И НАДЕЖДА:
Александър Тонев
/Петицията е подадена днес в деловодството на Президента и изпратена по поща до Приемна на МВнР.../
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Копие до: Министъра на външните работи на Република България
П Е Т И Ц И Я
От Александър Ивайлов Тонев, адвокат от Софийска адвокатска колегия,
с постоянен адрес гр. София, район "Триадица", ул. "Тунджа" 33, вх. Б, ет. 3
на основание чл. 45 от Конституцията на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на държавен глава, олицетворяващ единството на българската нация, и представител на Република България в международните отношения. Поводът, по който си позволявам да отправя до Вас тази петиция, е обявената на 19.12.2006г. смъртна присъда на наказателния съд в гр. Триполи срещу петте български граждани, упражняващи медицинска професия в Либия. Тази новина не може да предизвика нищо, освен ужас и потрес в съзнанието на българите, където и да се намират по света, както и у всеки цивилизован и здравомислещ човек.
Република България, чийто граждани сме всички ние, която наричаме своя Родина, е в навечерието на своето приемане за член на Европейския съюз. С трепет и надежда всеки български гражданин очаква момента, в който ще стане гражданин на Обединена Европа, макар и да изпитва тревоги и съмнения относно ефекта, който ще има членството на България в Съюза на европейските държави върху живота ни. Дошлата мрачна вест почерня нашите надежди и тежнения. Докато България стои на прага на своето пълноправно членство и се готви да заеме отново своето достойно място в семейството на европейските държави, след векове потисничество, чужди политически влияния и загуба на суверенитет, български граждани са осъдени на смърт за деяние, за което световно признати експерти дадоха категорично заключение, че нямат вина.
Изминаха осем години, осем години на безмерни мъки и страдания за нашите сънародници, хвърлени в либийския затвор, и за техните семейства и близки. Несправедливо обвинени, изтезавани, лишени от справедлив и обективен процес и дори от адекватна правна защита... Не бих искал да изразявам мнение относно минали действия или бездействия на българската държава и нейни представители. Всички станахме свидетели на редица политически ходове, сондиране на позиции, проведени срещи на високо ниво, дипломатически совалки, сформиране на междуведомствени групи. Уви, очевидно, всичко е останало безрезултатно. Животът на българските граждани виси на косъм. Всички ние не можем да останем безучастни към тяхната участ. Ето защо, като български гражданин се обръщам към Вас и същевременно към всички компетентни органи и институции в българската държава, и Ви приканвам да вземете най-решителни мерки срещу това издевателство над нашите сънародници и над българската нация в този фалшифициран инквизиционен процес!
Като юрист по образование и професия, считам за позорен начина, по който българските граждани биват третирани години наред, лишавани от основни права, като правото на справедлив процес, на защита и човешко достойнство, подлагани на мъчения, с цел да бъдат унижени и склонени към самопризнания.... Такова поведение на органите на наказателния процес в една съвременна държава не могат да намерят никакво правно или морално основание и могат да бъдат сравнени единствено с действията на репресивния апарат на Съветска Русия и Хитлеристка Германия... Същевременно, изказвам своята дълбока благодарност и преклонение към чуждестранните адвокати, които се включиха в защитата на българските граждани и полагат всеотдайни и неспирни усилия, въпреки подправения, субективен и предрешен наказателен процес.
Очевидно е, г-н Президент, че с меки, половинчати мерки няма да бъде стресната или пречупена деспотията, наречена Либийска арабска джамахирия, която, за жалост, все още съществува в 21-вия век. Поради това, подбуден от гражданска съвест и състрадание към несправедливо обвинените и техните семейства, Ви моля да предприемете или инициирате най-тежки мерки, макар и не престъпвайки границите на общоприетите норми на международното право. Известно е, че дори в сферата на международното публично право съществуват допустими мерки на реакция при явни нарушения от страна на субекти на международната общност на общопризнати норми и на човешките права и свободи. Такава мярка е реторсията- предприемане на ограничителни мерки спрямо гражданите и юридическите лица на държава, която е предприела враждебни или дискриминационни действия или нарушения на права на гражданите на първата страна. В международноправната доктрина реторсията се възприема като напълно правомерно действие при извънредни случаи, когато нормалните средства и способи за уреждане на спорове в международните отношения са се оказали безплодни. Това средство за защита е израз на естественото чувство за справедливост и възмездие, което не може да бъде изкоренено от човешкото съзнание, независимо от промените в държавата и обществото. При създалата се ситуация е напълно несправедливо и нетърпимо либийските граждани и юридически лица да се ползват от защитата на правния ред и институциите на Република България за своите лични и имуществени права; спрямо тях би следвало да се предприемат рестриктивни мерки, като същите нямат място в нашата страна и никакво основание да се ползват от защита на интересите си. Нашата страна е атрактивна за извършване на инвестиции, за бизнес и туризъм, но тези блага не бива да са достъпни за никой гражданин или организация от "Великата" Либийска арабска джамахирия!
В същото време, бих искал да отбележа, че Република България, едва ли ще се чувства уютно в един съюз, в който държавите-членки и техните граждани не са равноправни и равнопоставени. До този момент Европейският съюз не зае ясна, недвусмислена и единна позиция по въпроса за несправедливо обвинените наши сънародници в Либия, независимо от основанията за формиране на обща позиция по важни международни въпроси, съдържащи се в Договорите на Общността. В случай, че страните от ЕС не възприемат казуса с българските граждани в Либия като съществен, то нашата държава няма място в този съюз, който само "на книга" претендира за равноправие и справедливост! В тази светлина, едно обръщение до ЕС, изразяващо възмущението на Република България спрямо действията на либийската държава и спрямо липсата на адекватна подкрепа от Съюза за българската кауза, би изглеждало напълно основателно и приемливо. Както и крайно средство - едностранно отлагане пресъединяването ни към Съюза...
В заключение, като човек, бих искал да Ви попитам: "Кое представлява по-голяма ценност - международната политика или човешкият живот?... Имат ли основание българските граждани да очакват да бъдат защитени в чужбина от българската държава, както предписва Конституцията?"
Очаквам своевременната Ви реакция, като се надявам същата да стане достояние на цялата международна общност и да получи съответен отклик.
С УВАЖЕНИЕ И НАДЕЖДА:
Александър Тонев
/Петицията е подадена днес в деловодството на Президента и изпратена по поща до Приемна на МВнР.../
- alejandro
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 24 Май 2006, 15:58
С цялото ми уважение към колегата но да се провокира истерия и нетърпимост към либийските граждани от едно наказателно дело е меко казано неетично.
Никой уважаващ себе си практикуващ юрист не би направил становище по едно дело ако не се запознае с целия събран по делото доказателствен материал, протоколи за разпит,очни ставки, веществени доказателства, огледи, освидетелствуване, експертизи(медицински,психиатрични,дактилоскопични,днк и прочие.Но явно се намират доста колеги които явно притежават"свърхестествени способностти" да сканират от разтояние тази информация, и явно разбират и арабски и либиския НПК и НК . И явно са по добри специалисти от колегата Осман Бизанти.
Тъй като не се разполага с тази информация за да може да се даде компетентно и юридически издържано становище можем да говорим само за хипотези.
Но най достоверната хипотеза е според мен тази която отговори на следните три въпроса:
1.Кой има интерес от заразяването на тези 500 деца?
2.Коя е действителната мишена?Защото заразяването на децата са средство за постигане на други цела а не че те са самата цел.
3. Каква политика провежда Кадафи, и коя държава е най заинтересована икономически и политически от свалянето на Кадафи от власт?
Започваме отзат напред.
отговорът на третият въпрос е .
Либия се стреми да направи африкански и арабски икономически и военен съюз по подобие на европейския съюз . Парите от либийския петрол за разлика от другите петролни емирати, остават в Либия и се инвестират в инфраструктура, пътища, канали и в строеж на болници,училища, фабрики, нещо повече Либия произвежда и собствени коли. Те наемат специалисти ,инженери,лекари,строители от които голяма част българи и досега са платили на нашите съграждани над 4 милиарда долара за период от 20 години. За инфо арабските инвестиции в големи банки в САЩ и Авглия са над 1.350 000 000 000 долара. Ако всички арабски държави започнат да реинвестират парите от петрола в собствените им икономики и подобрят инфраструктурата. И най вече ако ОПЕК прерастне и във военен съюз с бюджет съизмерим с този на ЕС,дори на половината. Ако политиката на ограмотяване на населението което в тази си част е неграмотно над 80%,плюс инхраструктура ,плюс индустрия, плюс общ военен блок и бюджет. Коя държава е застрашена непосредствено от такива процеси? Много е близко до ума , да се сетите с кой"най много се обичат" . За всеки случай не е България.
Но наши граждани бяха замесени в тази война, която явно и от двете страни няма никакъв морал.Дори главорези като Атила и Чингиз хан са пощадявали жени и деца, но сегашните нямат такива задръжки.
На втория въпрос .
Коя е действителната мишена на тази "бомба"?!? Не са децата. Истинската мишена неудобната фигура в геополитиката на големите е самият Муамар Кадафи.Может да го гръмнат но това няма да постигне целите защото рейтингът на Кадафи в либийското общество е висок. Трябва да се срине рейтинга и да се свали цялото обкръжение от власт. Това е истинската цел. За да се стопират процесите на интеграция на държавите в региона и реинвестициите в собствени им икономики. Те искат покорни слуги като някои шейхове, да си дават парите в техни банки, да ми дават манекенки, ферарита и да се гледат рахатлъка.
А и такава международна кампания, много добре финансирана и режисирана. Бих казал прекалено добре.
Да но бомбата гръмна но не удари когото трябва. И сега мишената , разиграва като коз, съдбата на медиците. Които са малка брънка в голяма машина, при това без да осъзнават че се част . Нашите са отишли там за пари а не да правят конспирация, нито имат мозъка нито парите да я правят, нито пък желание. Но подозрението че явно са най силно податливи на вербовка, а методите за вербовка са ужасни, от подкуп, до шантаж и физическо и психическо насилие. Те и в момента може въобще да не са съзнавали че са вербовани.
Така че информацията на един познат , който познава хора от разузнаването, че има намесена тайна служба на друга държава, е много, много вероятна.
На първия въпрос кой има най голям интерес от скандала и от заразяване на децата. Оставам сами да си отговорите.
Като жокер , ще кажа само Коя държава "обича" най много съседите си ? Толкова много че даже навлезна в територията им.
А и държавите с прилично разузнаване , си замълчаха разумно, защото знаят кой какво цели и са наясно че и децата и нашите медици са жертви на война, и че не необходимо да има офицално решение за да се обяви война. Жалко е че дори и при война има морал, но сегашните войни и ходове показва пълна деградация в тази насока. Този скандал е очеваден пример за това. да прадакосално но според мен е така и децата и медиците са жертви на война, (официално необявена).
Никой уважаващ себе си практикуващ юрист не би направил становище по едно дело ако не се запознае с целия събран по делото доказателствен материал, протоколи за разпит,очни ставки, веществени доказателства, огледи, освидетелствуване, експертизи(медицински,психиатрични,дактилоскопични,днк и прочие.Но явно се намират доста колеги които явно притежават"свърхестествени способностти" да сканират от разтояние тази информация, и явно разбират и арабски и либиския НПК и НК . И явно са по добри специалисти от колегата Осман Бизанти.
Тъй като не се разполага с тази информация за да може да се даде компетентно и юридически издържано становище можем да говорим само за хипотези.
Но най достоверната хипотеза е според мен тази която отговори на следните три въпроса:
1.Кой има интерес от заразяването на тези 500 деца?
2.Коя е действителната мишена?Защото заразяването на децата са средство за постигане на други цела а не че те са самата цел.
3. Каква политика провежда Кадафи, и коя държава е най заинтересована икономически и политически от свалянето на Кадафи от власт?
Започваме отзат напред.
отговорът на третият въпрос е .
Либия се стреми да направи африкански и арабски икономически и военен съюз по подобие на европейския съюз . Парите от либийския петрол за разлика от другите петролни емирати, остават в Либия и се инвестират в инфраструктура, пътища, канали и в строеж на болници,училища, фабрики, нещо повече Либия произвежда и собствени коли. Те наемат специалисти ,инженери,лекари,строители от които голяма част българи и досега са платили на нашите съграждани над 4 милиарда долара за период от 20 години. За инфо арабските инвестиции в големи банки в САЩ и Авглия са над 1.350 000 000 000 долара. Ако всички арабски държави започнат да реинвестират парите от петрола в собствените им икономики и подобрят инфраструктурата. И най вече ако ОПЕК прерастне и във военен съюз с бюджет съизмерим с този на ЕС,дори на половината. Ако политиката на ограмотяване на населението което в тази си част е неграмотно над 80%,плюс инхраструктура ,плюс индустрия, плюс общ военен блок и бюджет. Коя държава е застрашена непосредствено от такива процеси? Много е близко до ума , да се сетите с кой"най много се обичат" . За всеки случай не е България.
Но наши граждани бяха замесени в тази война, която явно и от двете страни няма никакъв морал.Дори главорези като Атила и Чингиз хан са пощадявали жени и деца, но сегашните нямат такива задръжки.
На втория въпрос .
Коя е действителната мишена на тази "бомба"?!? Не са децата. Истинската мишена неудобната фигура в геополитиката на големите е самият Муамар Кадафи.Может да го гръмнат но това няма да постигне целите защото рейтингът на Кадафи в либийското общество е висок. Трябва да се срине рейтинга и да се свали цялото обкръжение от власт. Това е истинската цел. За да се стопират процесите на интеграция на държавите в региона и реинвестициите в собствени им икономики. Те искат покорни слуги като някои шейхове, да си дават парите в техни банки, да ми дават манекенки, ферарита и да се гледат рахатлъка.
А и такава международна кампания, много добре финансирана и режисирана. Бих казал прекалено добре.
Да но бомбата гръмна но не удари когото трябва. И сега мишената , разиграва като коз, съдбата на медиците. Които са малка брънка в голяма машина, при това без да осъзнават че се част . Нашите са отишли там за пари а не да правят конспирация, нито имат мозъка нито парите да я правят, нито пък желание. Но подозрението че явно са най силно податливи на вербовка, а методите за вербовка са ужасни, от подкуп, до шантаж и физическо и психическо насилие. Те и в момента може въобще да не са съзнавали че са вербовани.
Така че информацията на един познат , който познава хора от разузнаването, че има намесена тайна служба на друга държава, е много, много вероятна.
На първия въпрос кой има най голям интерес от скандала и от заразяване на децата. Оставам сами да си отговорите.
Като жокер , ще кажа само Коя държава "обича" най много съседите си ? Толкова много че даже навлезна в територията им.
А и държавите с прилично разузнаване , си замълчаха разумно, защото знаят кой какво цели и са наясно че и децата и нашите медици са жертви на война, и че не необходимо да има офицално решение за да се обяви война. Жалко е че дори и при война има морал, но сегашните войни и ходове показва пълна деградация в тази насока. Този скандал е очеваден пример за това. да прадакосално но според мен е така и децата и медиците са жертви на война, (официално необявена).
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
Българската и международна общности продължават да осъждат решението на либийския съд, който потвърди смъртните присъди на българските медицински сестри и палестинския лекар. Бившият министър на правосъдието Антон Станков е на мнение, че присъдите трябва да бъдат обжалвани. Според арабиста Киряк Цонев делото трябва да се гледа на неутрална територия. Заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев е на мнение, че има политическа рамка за изход от делото в Либия.
Арабистът Киряк Цонев заяви пред Дарик радио, че България трябва да се замисли върху възможността да поиска делото срещу българските медици да бъде гледано на неутрална територия от арабски съдии по либийското законодателство.
Киряк Цонев смята, че в делото срещу медицинските сестри и палестинския лекар трябва да се използва опитът на Либия по делото Локърби. То беше гледано в Холандия по шотландските закони по искане на Муамар Кадафи.
Цонев е на мнение, че повечето арабски страни вече са убедени в невинността на българките. Според него това означава, че вариантът делото да се гледа в Египет, която е най-голямата арабска държава по население, е балансиран. „Трябва да поискаме делото да се гледа от международен съд, който да докаже невинността на българките. Той може да заседава в Кайро, а съдиите да са араби”, уточни той.
Бившият министър на правосъдието Антон Станков заяви от своя страна, че присъдите на българските медицински сестри в Либия трябва да бъдат обжалвани. Според него делото има два плана – юридически и политически. Би било грешка в юридически план, ако не се пристъпи към обжалване. Политическият план обаче дава друга логика - да не се обжалват присъдите. „Ако зависеше нещо мен, бих настоявал и за обжалване, и за политически диалог”, каза още Станков.
Председателят на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков заяви пред БНР, че България трябва да бъде изключително активна през следващите дни и не трябва да се изпуска никакво време за предприемане на конкретни действия срещу смъртните присъди за медиците ни в Либия.
Според него не трябва да се търси само морална подкрепа от международните организации, а да се предприемат конкретни санкции срещу Либия, при положение че тя нарушава човешките права. “Не може да се вземат мерки срещи Иран или срещу други страни, където се нарушават правата на човека, а срещу Либия нищо да не се прави”, допълни Огнян Герджиков.
Заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев каза пред bTV, че има политическа рамка за изход от делото в Либия и смъртните присъди са част от тази рамка. Той призна, че повторната смъртна присъда на българските медицински сестри и палестинския лекар за него е била напълно неочаквана.
“Не мога да коментирам дали либийският съд е независим, а само какви са нашите действия за освобождаването на медиците. Най-важното оттук нататък е какви ще бъдат нашите стъпки и действия именно за решаването на този толкова сложен казус, който продължава вече осем години”, допълни той.
Междувременно стана ясно, че френският адвокат от български произход Антоан Алексиев е изпратил писмо до френския президент Жак Ширак, в което го призовава да окаже натиск върху либийските власти заради смъртната присъда срещу българските медицински сестри и палестинския лекар. Това съобщава интернет сайтът Afrik.com. Алексиев е един от четиримата защитници на българските медицински сестри и палестинския лекар от името на правозащитната организация "Адвокати без граници".
Адвокатът настоява в писмото си да бъде забранено на либийски адвокати да пледират във Франция - така, както френските защитници на българките не са имали право да правят това в Либия. Антоан Алексиев отбелязва, че той и колегите му възнамеряват да организират серия дебати между европейски и либийски експерти. Той допълва, че се надява на оправдателна присъда.
Членове на Международната федерация по правата на човека и страните от Северна Африка и Близкия Изток, членуващи в нея, изразиха в открито писмо до либийските власти разочарованието си от смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар.
“Шестимата медици, които се намират в затвора от 1999 г. бяха осъдени на смърт от либийски съд, който не взе под внимание обстоятелствата около самопризнанията на медиците и по-специално изтръгването им посредством мъчения и нечовешко отношение”, се подчертава в текста на писмото, което е публикувано в Интернет. В документа се отбелязва фактът, че според оценките на международни учени, изследващи вируса на СПИН, заразата е възникнала въз основа на лоши санитарни и хигиенни условия в болницата в Бенгази.
Организацията приветства решението на Върховния съд на Либия да преразгледа делото и призовава председателят и членовете на съда да гарантират всички необходими условия за провеждане на честен и безпристрастен процес.
Писмото е подписано от Либийската лига по правата на човека, Палестинския център по правата на човека, Мароканската организация по правата на човека, Асоциацията на правата на човека в Мароко, Общността по защита на човешките права в Бахрейн, Египетската организация по правата на човека и други.
Арабистът Киряк Цонев заяви пред Дарик радио, че България трябва да се замисли върху възможността да поиска делото срещу българските медици да бъде гледано на неутрална територия от арабски съдии по либийското законодателство.
Киряк Цонев смята, че в делото срещу медицинските сестри и палестинския лекар трябва да се използва опитът на Либия по делото Локърби. То беше гледано в Холандия по шотландските закони по искане на Муамар Кадафи.
Цонев е на мнение, че повечето арабски страни вече са убедени в невинността на българките. Според него това означава, че вариантът делото да се гледа в Египет, която е най-голямата арабска държава по население, е балансиран. „Трябва да поискаме делото да се гледа от международен съд, който да докаже невинността на българките. Той може да заседава в Кайро, а съдиите да са араби”, уточни той.
Бившият министър на правосъдието Антон Станков заяви от своя страна, че присъдите на българските медицински сестри в Либия трябва да бъдат обжалвани. Според него делото има два плана – юридически и политически. Би било грешка в юридически план, ако не се пристъпи към обжалване. Политическият план обаче дава друга логика - да не се обжалват присъдите. „Ако зависеше нещо мен, бих настоявал и за обжалване, и за политически диалог”, каза още Станков.
Председателят на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков заяви пред БНР, че България трябва да бъде изключително активна през следващите дни и не трябва да се изпуска никакво време за предприемане на конкретни действия срещу смъртните присъди за медиците ни в Либия.
Според него не трябва да се търси само морална подкрепа от международните организации, а да се предприемат конкретни санкции срещу Либия, при положение че тя нарушава човешките права. “Не може да се вземат мерки срещи Иран или срещу други страни, където се нарушават правата на човека, а срещу Либия нищо да не се прави”, допълни Огнян Герджиков.
Заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев каза пред bTV, че има политическа рамка за изход от делото в Либия и смъртните присъди са част от тази рамка. Той призна, че повторната смъртна присъда на българските медицински сестри и палестинския лекар за него е била напълно неочаквана.
“Не мога да коментирам дали либийският съд е независим, а само какви са нашите действия за освобождаването на медиците. Най-важното оттук нататък е какви ще бъдат нашите стъпки и действия именно за решаването на този толкова сложен казус, който продължава вече осем години”, допълни той.
Междувременно стана ясно, че френският адвокат от български произход Антоан Алексиев е изпратил писмо до френския президент Жак Ширак, в което го призовава да окаже натиск върху либийските власти заради смъртната присъда срещу българските медицински сестри и палестинския лекар. Това съобщава интернет сайтът Afrik.com. Алексиев е един от четиримата защитници на българските медицински сестри и палестинския лекар от името на правозащитната организация "Адвокати без граници".
Адвокатът настоява в писмото си да бъде забранено на либийски адвокати да пледират във Франция - така, както френските защитници на българките не са имали право да правят това в Либия. Антоан Алексиев отбелязва, че той и колегите му възнамеряват да организират серия дебати между европейски и либийски експерти. Той допълва, че се надява на оправдателна присъда.
Членове на Международната федерация по правата на човека и страните от Северна Африка и Близкия Изток, членуващи в нея, изразиха в открито писмо до либийските власти разочарованието си от смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар.
“Шестимата медици, които се намират в затвора от 1999 г. бяха осъдени на смърт от либийски съд, който не взе под внимание обстоятелствата около самопризнанията на медиците и по-специално изтръгването им посредством мъчения и нечовешко отношение”, се подчертава в текста на писмото, което е публикувано в Интернет. В документа се отбелязва фактът, че според оценките на международни учени, изследващи вируса на СПИН, заразата е възникнала въз основа на лоши санитарни и хигиенни условия в болницата в Бенгази.
Организацията приветства решението на Върховния съд на Либия да преразгледа делото и призовава председателят и членовете на съда да гарантират всички необходими условия за провеждане на честен и безпристрастен процес.
Писмото е подписано от Либийската лига по правата на човека, Палестинския център по правата на човека, Мароканската организация по правата на човека, Асоциацията на правата на човека в Мароко, Общността по защита на човешките права в Бахрейн, Египетската организация по правата на човека и други.
- alejandro
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 24 Май 2006, 15:58
Декларация на ВСУ "Черноризец Храбър"
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от академичната общност
на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
Остро осъждаме и категорично отхвърляме произнесените смъртни присъди. Абсурдното решение се основава на очевидно опорочени процедури, а отказът да се изслушат свидетелите на защитата и световните експерти свидетелства за открита политизация на процеса. Не бяха взети предвид неоспоримите доказателства за невиновността на медиците ни. Пренебретнати бяха научните аргументи и доказателства на видни представители на световната научна общност за причините на епидемията от СПИН в Бенгази.
Съпричастни сме с полезните инициативи и работещи действия на българските власти за завръщането на медиците ни в България.
Присъединяваме се към протеста на българското общество в борбата му за освобождаването на Валентина, Кристияна, Валя, Нася, Снежана и палестинския им колега. Изразяваме безрезервната си убеденост в тяхната невиновност и категоричната си воля те да бъдат освободени.
Обръщаме се към представителите на европейската и световна академична общност да обединят усилията си и да не допуснат действия, противоречащи на цивилизационната мисия на науката.
21.12.2006 г.
гр.Варна
Проф. д.ик.н. Анна Недялкова-Ректор на ВСУ „Ч.Храбър”
Академично ръководство на ВСУ „Ч.Храбър”
Мариян Ников, Председател на Студентски съвет
Преподаватели, служители и студенти
Декларацията бе приета единодушно на разширено заседание на Академичния съвет на Варненския свободен университет”Черноризец Храбър” на 21.12.2006 г.
от академичната общност
на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
Остро осъждаме и категорично отхвърляме произнесените смъртни присъди. Абсурдното решение се основава на очевидно опорочени процедури, а отказът да се изслушат свидетелите на защитата и световните експерти свидетелства за открита политизация на процеса. Не бяха взети предвид неоспоримите доказателства за невиновността на медиците ни. Пренебретнати бяха научните аргументи и доказателства на видни представители на световната научна общност за причините на епидемията от СПИН в Бенгази.
Съпричастни сме с полезните инициативи и работещи действия на българските власти за завръщането на медиците ни в България.
Присъединяваме се към протеста на българското общество в борбата му за освобождаването на Валентина, Кристияна, Валя, Нася, Снежана и палестинския им колега. Изразяваме безрезервната си убеденост в тяхната невиновност и категоричната си воля те да бъдат освободени.
Обръщаме се към представителите на европейската и световна академична общност да обединят усилията си и да не допуснат действия, противоречащи на цивилизационната мисия на науката.
21.12.2006 г.
гр.Варна
Проф. д.ик.н. Анна Недялкова-Ректор на ВСУ „Ч.Храбър”
Академично ръководство на ВСУ „Ч.Храбър”
Мариян Ников, Председател на Студентски съвет
Преподаватели, служители и студенти
Декларацията бе приета единодушно на разширено заседание на Академичния съвет на Варненския свободен университет”Черноризец Храбър” на 21.12.2006 г.
- marian_niko
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 23 Дек 2006, 19:46
- Местоположение: Хасково
Чест прави на ВСУ приемането на това решение. Надявам се цялата академична общност и научни институции в страната да се присъединят към подкрепата на българската кауза!
Поздрави,
адв. Тонев
Поздрави,
адв. Тонев
- alejandro
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 24 Май 2006, 15:58
темата е либийски - български съд
За нашите-българси съдий можем да научим. Но за Либийският съд и съдий няма публичност. От кого се назначават, кому служат и т.н. Техните биогрофий. Къде са учили, какви научни степени имат и от къде и т.н. Възраст, обвързаност и пр. Интересно е . Иначе излиза,че те са безпристрасти.!
- todorst
- Потребител
- Мнения: 632
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 10:09
Re: Либийски съд - Български съд
По отношение на оправдателната присъда срещу привлечените като обвиняеми бих казала, че тя ми изглежда основателна и справедлива.
Бивш член на борда на Мултигруп публично заяви, че убийството е планирано и поръчано от групировката, а фактическият изпълнител е вече покойният Ганчо Влъчков-Ганеца.
Като се имат пред вид странните обстоятелства при които почина Ганеца, версията ми изглежда много достоверна.
Страшното е в случаят, че по волята на някой друг някой, съвсем невинен, може да бъде задържан, отвлечен, държан под стража, обвинен и изправен на съд, накрая даже осъден и екзекутиран.
Та това е общто между двата случая, друго няма.
Бивш член на борда на Мултигруп публично заяви, че убийството е планирано и поръчано от групировката, а фактическият изпълнител е вече покойният Ганчо Влъчков-Ганеца.
Като се имат пред вид странните обстоятелства при които почина Ганеца, версията ми изглежда много достоверна.
Страшното е в случаят, че по волята на някой друг някой, съвсем невинен, може да бъде задържан, отвлечен, държан под стража, обвинен и изправен на съд, накрая даже осъден и екзекутиран.
Та това е общто между двата случая, друго няма.
- Magnolia
- Потребител
- Мнения: 123
- Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
- Местоположение: София
Е, аз пък предлагам във всеки съд да заведем по едно дело срещу мъчителите - така ще има работа за повече от нас, дано и хонорарите да са като техните
- list
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 18:19
Apel za Libiya.
В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния!
Да спасим нашите сънародници в Либия!
А П Е Л - чрез Масмедиите
До: Правителството и народа на Република България и на Либийската народна Джамахирия.
От името на сдружение “Национална утринна молитвена среща” - България, отправяме призив за милост и прошка във връзка с трагедията в гр. Бенгази.
Да, ние сме виновни за тази трагедия. Не Иван Костов, не Моамар Кадафи, а ние – хората от двете страни, сме виновни!
Но молим милост за живота на осъдените на смърт българки и на всички, работещи в болницата в гр. Бенгази: палестинци, и други медицински работници.
Призоваваме целия български народ да постим една седмица и да събираме пари за изплащане обезпечения за пострадалите либийски семейства като съпричастност с тяхната родителска трагедия. Болестта е коварна и не щади никого. Нека заживеем по законите на Всевишния, който е един и обича всички!
Признаваме нашата колективна вина като българи и молим за същото либийските ни братя. В името на Бог молим за милост, милост и прошка.
Животът на нашите сънародници и техните семейства е безценен.
Вие, управниците – български и либийски, които сте откраднали милиарди, имайте съвест и дайте част от тези средства на семействата на починалите от спин деца в Бенгази. Стига конфронтации и търсене вината в другите, а не в себе си.
Съдебната процедура по този начин, по който тече до сега, може да продължава още години. Това е грях.
За Сдружение “Национална утринна молитвена среща” :
проф. Д-р Иван Денев. 02/ 9449168; 0888-397901
п-р Павел Игнатов. 02/ 9430207 ; 0898-456874.................................................
п-р Тодор Енчев.....................................................
свещеник отец Михаил Милушев 02/ 202133 ; 0887-312448
г-н Груйчев..............................................................
арх. Борис Ташков 02/ 8667990; 0897-526589 .............................................
Посланик на мира Михаил Вашкевич..02/ 9832148 ; 0889-200141................................
Посланик на мира Мария Коларова –Вашкевич 0887-213163.................................
Посланик на мира Михаил Сергеев..02/8311595
Мариус Марков 02/ 8623875; 0888-124723..........................................
Апелът е отворен за всички!!!
Дарителска сметка: ОББ, клон “Фр. Нансен, Банков код 20078205, сметка в лева и валута 1026366518, данъчен № 2221162717 Булстат 130550905, МОЛ: Борис Ташков.
Да спасим нашите сънародници в Либия!
А П Е Л - чрез Масмедиите
До: Правителството и народа на Република България и на Либийската народна Джамахирия.
От името на сдружение “Национална утринна молитвена среща” - България, отправяме призив за милост и прошка във връзка с трагедията в гр. Бенгази.
Да, ние сме виновни за тази трагедия. Не Иван Костов, не Моамар Кадафи, а ние – хората от двете страни, сме виновни!
Но молим милост за живота на осъдените на смърт българки и на всички, работещи в болницата в гр. Бенгази: палестинци, и други медицински работници.
Призоваваме целия български народ да постим една седмица и да събираме пари за изплащане обезпечения за пострадалите либийски семейства като съпричастност с тяхната родителска трагедия. Болестта е коварна и не щади никого. Нека заживеем по законите на Всевишния, който е един и обича всички!
Признаваме нашата колективна вина като българи и молим за същото либийските ни братя. В името на Бог молим за милост, милост и прошка.
Животът на нашите сънародници и техните семейства е безценен.
Вие, управниците – български и либийски, които сте откраднали милиарди, имайте съвест и дайте част от тези средства на семействата на починалите от спин деца в Бенгази. Стига конфронтации и търсене вината в другите, а не в себе си.
Съдебната процедура по този начин, по който тече до сега, може да продължава още години. Това е грях.
За Сдружение “Национална утринна молитвена среща” :
проф. Д-р Иван Денев. 02/ 9449168; 0888-397901
п-р Павел Игнатов. 02/ 9430207 ; 0898-456874.................................................
п-р Тодор Енчев.....................................................
свещеник отец Михаил Милушев 02/ 202133 ; 0887-312448
г-н Груйчев..............................................................
арх. Борис Ташков 02/ 8667990; 0897-526589 .............................................
Посланик на мира Михаил Вашкевич..02/ 9832148 ; 0889-200141................................
Посланик на мира Мария Коларова –Вашкевич 0887-213163.................................
Посланик на мира Михаил Сергеев..02/8311595
Мариус Марков 02/ 8623875; 0888-124723..........................................
Апелът е отворен за всички!!!
Дарителска сметка: ОББ, клон “Фр. Нансен, Банков код 20078205, сметка в лева и валута 1026366518, данъчен № 2221162717 Булстат 130550905, МОЛ: Борис Ташков.
- pisatel
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 08 Юли 2006, 19:06
моля публикувайте до сега колко средства сте събрали и кои са дарителите. за да се ориентирам колко да даря. искам час по-скоро нашите мед сестри да се завърнат в България.
- todorst
- Потребител
- Мнения: 632
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 10:09
обогтново се върнах в началото. от кого търсим милост? и прошка ? нали БОГ е всеопрощаващия. Той не иска пари, а молитва. Ви какво ще направите с парите Призовете ни на бдение със свещички ; както правеше ФОРИ светулката. Публикувайте какво даде костов, надето, снанишев, патриарха максим и т.н. така би се отпушила всенародната дарителственост.. Трябва пример- нужни са пионери и пр.неща които ги знаете. Успех и дано нашитеоживеят и се въртат по-скоро !
- todorst
- Потребител
- Мнения: 632
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 10:09
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 31 госта