СПЕШНО ПОМОЩ данъчно право,колеги!!!

[Justus®]

Колеги,моля за спешна помощ.
Дайте тълкуване по следните въпроси:
1.Погасява ли се по давност възникнало и надлежно установено вземане на днъчно задължено лице(ДЗЛ)срещу данъчната администрация(ДА)по възстановяване на ДДС?
На пръв поглед е така–с 5 год.давност и по чл.140 ДПК(който обаче говори само за държавните публични вземания,а не и за тези на ДЗЛ с/у държавата,и по ЗЗД(който обаче урежда отношения м/у равнопоставени субекти).
2.Доколко ЗЗД е приложим при отношения власт–подчинение(защото такова вземане имало частен характер според ДА),особено в светлината и по аргумент чл.156 и най–вече неговата ал.3 ДПК(щом погасено по двност публично вземане може да се прихваща с по–рано възникнало от него вземане на длъжника–не е ли и това вземане погасено по давност?),както и възможностите по чл.77,101 ЗДДС и чл.73–75 ППЗДДС.
В случай на неоснователно невъзстановяване в срок на ДДС,и при липсата на начин и уредба за принудително изпълнение срещу държавата как би могло да се предотврати погасяването на такива вземания по давност?Това не е ли аргумент,че такава е неприложима,щом самия законодател дава голям набор от възможности за компенсация в тези случаи,но не и за принудително изпълнение?
3.В случай,че преди изтичане на 5 години от възникнване на вземане за възстановяване ДДС в полза на ДЗЛ,възникне и задължение за него за плащане данъчно задължение,което обаче се констатира с ДРА след 6 години от първото,възможно ли е прихващане по чл.112 ДПК?
4.Кой е моментът на възникване на данъчно задължение-настъпване на данъчното събитие или установяването му с данъчен акт(който може и да не е ревизионен),и кой на изискуемостта му?
5.Считате ли,че е законосъобразен отказ на ДА от извършване на прихващане с мотив,че вземането на длъжника срещу тях е погасено по давност към 2002г.,и не подлежи на компенсация по чл.104 ЗЗД,защото задължението към което се иска компенсация било възникнало с връчването на ДРА след погасяване на вземането му(според мен обаче,ДРА в случая само спира давността,течаща в полза на длъжника срещу на държавата за нейното срещу него вземане,а не поражда данъчното му задължение,защото по арг.чл.55(5),чл.74,101 ЗДДС,и др.,то възниква от момента на данъчното събитие,а става изискуемо след установяването му с ДА и в установените срокове(от подаване на справките–декларации или съотв.документи,ползващи се със сила на данъчен акт–дан.съобщения,год.декларации,ДРА и др.(виж чл.53,57,58,60,137 ДПК,чл.)
Надявам се на компетентните ви и много много спешни становища(имам срок до понеделник).
Предварително благодаря за помощта.

[donna2]

ДПК е специален закон ,но той в чл.140 от ДПК говори за погасителна давност на публични вземания тоест на вземанията на държавата , що се отнася до вземанията на данъчният субект от държавата би следвало да се приложи ЗЗД .В данъчния процес прихващане или връщане на суми може да стане по инициатива на данъчния орган или по писмено искане на данъчния субект (чл.112, ал.2 от ДПК). Данъчните правоотношения са от държавно властнически характер - правната норма на чл.105 от ЗЗД, предвижда, че прихващане с данъци може да стане със съгласие на данъчната администрация. Поради което при прихващане и връщане на недължимо платени данъци в данъчния процес, доколкото друго не е установено, пряко приложение намират общите правила за прихващане на чл. 103-104 от ЗЗД. Режимът на прихващане на данъчни задължения е уреден в чл.112, чл.156 и чл.185 ал.8-ал.11от ДПК. Нормите са специални по отношение на текстовете в ЗЗД, които са общи.Тъй като съгласно чл.60, ал.1 от Конституцията- данъци и такси се определят със закон, вкл. всички елементи. Следователно по проблемите на обратния ефект на прихващането ще намерят пряко приложение общите правила на ЗЗД- чл.103 и чл.104
Ако волеизявлението за прихващане изхожда от субекта, данъчният орган трябва да даде съгласие за прихващане, което е условие за неговото осъществяване. “ съгласието на данъчният орган трябва да се разглежда като едностранно властническо волеизявление, направено по повод искане, сезиране на данъчния орган, а не съгласие по смисъла на гражданското право, когато съвпадението на двете насрещни волеизявления е договор... Двете насрещни задължения се погасяват от деня, в който прихващането е могло да се извърши, тъй като волеизявлението има декларативно действие. Погасителният ефект настъпва от момента, когато и двете насрещни задължения са били годни за изпълнение. За това прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността” .
Що се отнася до момента на възникване на данъчното задължение по мое мнение това е момента на настъпване на данъчното събитие .
По т.5 от питането предвид това което съм написала по-горе считам че е незаконосъобразен отказа на ДА

[Justus®]

Благодаря,колежке,но имам нужда от по–точен отговор по конкретиката на казуса съобразно т.3 и 5 по–горе.,а и някои допълнителни подробности:
1.Вземането на ДС е възникнало 1997г.и е погасено края на 2002г.;
2.Вземането на ДА е установено с ревизия,извършена върху периода 1.1.98–31.8.2003г,приключила с ДРА края на 2003г.
(ето защо подозирам,че е възможно всъщност да е възникнало и до края на 2002г.т.е.преди погасяването по давност на вземането на длъжника,ако приемем данъчното събитие за начален момент,а не както твърди ДА,че е от момента на връчване на ДРА)
3.Искането за прихващане е януари 2004(т.е.при действието на чл.77(5)ЗДДС:(5) (Изм., ДВ, бр. 117 от 2002 г.; доп., бр. 106 от 2003 г. - в сила от 01.01.2004 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително и при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон.
както и при действието на чл.156(3)ДПК:(3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.)
4.ДА обаче отказва с мотив:"В конкретния случай не съществува момент във времето,в който двете вземания да се срещат,тъй като вземането на длъжника възниква с подаването на справката–декларация от 97г.и е погасено по давност към 31.12.2002г,а вземането на бюджета възниква с връчването на ДРА на 29.01.2004г."
5.Отказът е потвърден със същите мотиви и от РДД,и предстои обжалване в СГС.
Ето защо според мен е важно установяване на началния момент на възникването на данъчното задължение–от датата на дан.събитие,или от връчването на ДРА?
Моля,дайте бързо мнение по казуса и дали правилно съм се насочила,защото в понеделник хората трябва да заведат жалбата.
A propos,Donna,откъде е цитатът:
“ съгласието на данъчният орган трябва да се разглежда като едностранно властническо волеизявление, направено по повод искане, сезиране на данъчния орган, а не съгласие по смисъла на гражданското право, когато съвпадението на двете насрещни волеизявления е договор... Двете насрещни задължения се погасяват от деня, в който прихващането е могло да се извърши, тъй като волеизявлението има декларативно действие. Погасителният ефект настъпва от момента, когато и двете насрещни задължения са били годни за изпълнение. За това прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността” .

[donna2]

след като публикува подробностите ще помисля и ще се постарая да ти отговоря
що се отнася до цитата сега писала съм подобно становище преди време по друг подобен казус но много по -лесен и го допреработих за случая
В момента съм у дома и нямам пред себе си учебниците по данъчно право
за онова становище бях ползвала на времето данъчния процес на пф.Петканов и

как ти се струва това
това е извадка от Решение № 2941 / 4.VІ.1999 г. на ВАС по адм.дело № 76/1999, I о

Компенсаторното изявление има тази последица, че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено, т.е. още от момента, когато двете вземания са били противопоставими - годни за компенсиране. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Така погледнато, изявлението има наред с конститутивния си /погасителен/ ефект още и едно декларативно действие - обявява, че насрещните вземания всъщност са погасени вече от момента, в който са били противопоставими - годни за компенсиране.
Следователно фиска би дължал лихви върху надвнесената от жалбоподателя сума, ако самия той нямаше задължения към него.
Като е стигнал до същите крайни изводи, Окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение,

[Justus®]

Много благодаря,Donna,харесва ми.
Чакам обаче и други мнения.
Особено в противоположна посока,обичам да съм наясно с подводните камъни преди да атакувам.
Пишете колеги,моля ви.

[donna2]

Данъчно събитие

Понятие
Чл.24. Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7 - 10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл.14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл.11.

ЗДДС е даден момента в който възниква 1 данъчно събитие

Глава пета
Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка в случаите на доставка на стока или услуга
Чл.25. (1) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата;
2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).
(2) Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата.
(3) На датата на възникване на данъчното събитие:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.


тъй като вземането на ДС е възникнало 1997 / погасено 2002г.
Следва ревизия за период 1998-2003г.
по силата на чл.25 от ЗДДС данъчното събитие е възникнало вече то смятам че може да се направи прихващане

Въобще не се притеснявай че отказа е потвърден в РДД , при мене за сега делата се печелят на ВАС , обикновенно и окръжния съд потвърждава решението на данъчните

[Justus®]

Как ВАС,ами чл.156(2) ДПК:" При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за допускане на прихващането в тези случаи може да бъде обжалван от длъжника в 7-дневен срок от съобщението пред съответния окръжен съд по местонахождението на органа, постановил отказа. Съдът решава спора по същество и решението му е окончателно и не подлежи на обжалване." ?

[donna2]

аз имам различни дела/обжалвала съм и ДРА и данъчни съобщения / ,с прихващането или възстановяване никога съм нямала проблем отговора ми е по принцип и решенията на териториалния данъчен или регионалния данъчен директор не са били в моя полза , както и ОС затова ти написах това
Явно си ме разбрал само за конкретния случай , съжелявам ако съм се изразила неправилно

[Justus®]

Мерси пак!