- Дата и час: 12 Дек 2024, 21:54 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
реквизити на Запис на заповед
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
20 мнения
• Страница 1 от 1
реквизити на Запис на заповед
Колеги,
имам отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа
на запис на заповед, тъй като липсва в текста фразата "Запис на
заповед". Горе в шапката с болд и подчертан текст е изписана
фразата. Съдията се мотивира с новото ТР №1 на ОСГК на ВКС, в
което наистина категорично се иска фразата "Запис на заповед" да
я има както в шапката, така и в текста. Много глупаво нещо, защото
може би по недоглеждане е изтърван този текст. в конкретния
документ пише:
запис на заповед
.... аз като издател безусловно се задължавам да платя на
.... сумата .... лева. без разноски и без предявяване. падеж ...
отгоре на всичко ЗЗ е предявен - с текста: на... дата се предяви
настоящият ЗЗ за сумата .... и бе приет от мен ....
имам ли шанс ако обжалвам пред ОС ?
имам отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа
на запис на заповед, тъй като липсва в текста фразата "Запис на
заповед". Горе в шапката с болд и подчертан текст е изписана
фразата. Съдията се мотивира с новото ТР №1 на ОСГК на ВКС, в
което наистина категорично се иска фразата "Запис на заповед" да
я има както в шапката, така и в текста. Много глупаво нещо, защото
може би по недоглеждане е изтърван този текст. в конкретния
документ пише:
запис на заповед
.... аз като издател безусловно се задължавам да платя на
.... сумата .... лева. без разноски и без предявяване. падеж ...
отгоре на всичко ЗЗ е предявен - с текста: на... дата се предяви
настоящият ЗЗ за сумата .... и бе приет от мен ....
имам ли шанс ако обжалвам пред ОС ?
- kmonev
- Потребител
- Мнения: 157
- Регистриран на: 19 Юли 2005, 13:42
- Местоположение: Разград
Аз също смятам, че тълкувателното решение е абсолютно категорично. Просто след публикуването му имам решение на РС, въпреки категоричността на изискването за изписването на "запис на заповед".
Интересно ми беше кой съд е наясно с ТР. И съвсем не изразявам мнение противно на това.
Интересно ми беше кой съд е наясно с ТР. И съвсем не изразявам мнение противно на това.
- ne
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 27 Дек 2004, 20:18
Моля Ви, ако не Ви затруднява много, посочете съда, който е отказал издаването на изпълнителния лист.
- ne
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 27 Дек 2004, 20:18
отг
здравейте,
мисля че няма да е етично спрямо колегата от въпросния РС
да правим коментар - кой съд /съдия/ спазва ТР и кои не.
въпроса е имам ли шанс според вас, като имаме предвид и
текста на предявяването, в което фразата "запис на заповед" я
има. разбира се този текст е извън формата, по точно под нея.
мисля че няма да е етично спрямо колегата от въпросния РС
да правим коментар - кой съд /съдия/ спазва ТР и кои не.
въпроса е имам ли шанс според вас, като имаме предвид и
текста на предявяването, в което фразата "запис на заповед" я
има. разбира се този текст е извън формата, по точно под нея.
- kmonev
- Потребител
- Мнения: 157
- Регистриран на: 19 Юли 2005, 13:42
- Местоположение: Разград
Ок. Благодаря за отговора все пак. Въпреки, че не исках името на съдията, а само района в който работи.
А на въпроса вече отговорих - според мен ТР е категорично - "Запис на заповед" да се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа. Но какво ще реши второинстанционния съд никога не може да се предвиди, точно затова - Шанс има.
успех
А на въпроса вече отговорих - според мен ТР е категорично - "Запис на заповед" да се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа. Но какво ще реши второинстанционния съд никога не може да се предвиди, точно затова - Шанс има.
успех
- ne
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 27 Дек 2004, 20:18
Колеги, от кога е въпросното ТР?
Предварително благодаря!
Предварително благодаря!
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!
В. Коняхин
В. Коняхин
- mishi_83
- Потребител
- Мнения: 738
- Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
- Местоположение: София
ТР № 1 /2004г, ВКС, ОСТК, 28.12.2005г
в момента не мога да кажа кога точно беше публикувано, мисля че януари тази година, но може и да греша
в момента не мога да кажа кога точно беше публикувано, мисля че януари тази година, но може и да греша
- ne
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 27 Дек 2004, 20:18
реквизити на запис на заповед
Колега, имах същия случай - липсваше в текста на Записа на заповед - независимо че така бе озаглавен документа и съдържаше всички други реквизити, РС ми отказа издаването на ИЛ. Позова се именно на това ТР № 1/2004г.
Мисля, че няма смисъл да обжалвате - ОС ще потвърди отказа за издаване на ИЛ. Предявяването на ЗЗ не санира липсата на текста ЗЗ в самия ЗЗ - макар че според мен е пресилено да се изисква текста да фигурира в документа, при положение, че документа е озаглавен ЗЗ. Но ТР № 1/2004г. е категорично. Две години е измисляно това ТР!
Клиента ми написа нов ЗЗ,в който включи и в съдържанието ЗЗ и бе издаден ИЛ. Но в случая длъжникът на сумата се съгласи да подпише новия документ - което не винаги е възможно.
Другия варианат е да водите исково производство - несъвършения ЗЗ е документ за дължимостта на сумата.
Успех!
Мисля, че няма смисъл да обжалвате - ОС ще потвърди отказа за издаване на ИЛ. Предявяването на ЗЗ не санира липсата на текста ЗЗ в самия ЗЗ - макар че според мен е пресилено да се изисква текста да фигурира в документа, при положение, че документа е озаглавен ЗЗ. Но ТР № 1/2004г. е категорично. Две години е измисляно това ТР!
Клиента ми написа нов ЗЗ,в който включи и в съдържанието ЗЗ и бе издаден ИЛ. Но в случая длъжникът на сумата се съгласи да подпише новия документ - което не винаги е възможно.
Другия варианат е да водите исково производство - несъвършения ЗЗ е документ за дължимостта на сумата.
Успех!
- marianchica
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 23 Юни 2005, 11:45
ne написа:ТР № 1 /2004г, ВКС, ОСТК, 28.12.2005г
в момента не мога да кажа кога точно беше публикувано, мисля че януари тази година, но може и да греша
Не мога да го открия в правно-информационната система на Сиела
Все пак ако някой има възможност, нека да го качи тук?!?
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!
В. Коняхин
В. Коняхин
- mishi_83
- Потребител
- Мнения: 738
- Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
- Местоположение: София
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 1/2004 г.
гр.София, 28.12.2005 година
Върховният касационен съд на Република България, Общото събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 20 май 2005 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯИАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО БОБАТИНОВ 9.РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
при участието на секретар Красимира Атанасова
при участието на прокурор ДИЧЕВА
постави на разглеждане дело № 1/2004 г. на ОСТК,
докладвано от съдия КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ
Министърът на правосъдието на основание чл.86: ал.1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на БКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед11 да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и а съдържанието на документа -ЧЛ.535.Т.1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение.за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. .В случай,, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане -само чрез протест, или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл.242, ал.1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието, е образувано т.дело № 1/2004год. на ТК на В КС
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.86, ал.1 и чл.90, ал.1, т.З ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в* ГПК във вр. с чл.42 35 за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС, е образувано т.дело № 1/2005 год. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги съединил в едно производство - т,дело № 1/2004 год. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл.237, б."е" ГПК несъдебни изпълнителни основания, е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той. трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл.243, ал.1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен -чл,535,чл,536ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието] и в текста нг документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал.1 ТЗ.-Изводът, че самият акт(документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед0, произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл.535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед” или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на залиса на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на • действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то т.огааа е изпълнено изискването на чл.535, т.2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.
3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ., за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б."е” ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане з срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски"1 или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и зъз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл,535, чл.536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните /мораторни/ лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл.243, ал.1, изр.2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът
не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т.ч. м акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл.535, т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т.е, колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл.535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл,244, ал.2 ГПК, жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени ст актовете по чл.237 с.к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че.в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на. изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на залиса на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е} че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект -да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.
6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237: б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на
отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл.432, ал.1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл.432, бл.1 ТЗ.
Съгласно чл.237, б/'вв ГПК, подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл.42, ал.1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл.432, ал.1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл.237 и сл.ГПК е безспорно и з него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл.432, ал.1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл.243, ал.1, изр.2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.
7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл,42 35 по молба на банката-кредитор, срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в" ГПК във вр, с чл.42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл.41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя /заемателя/ е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т.н.: лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл.141, ал.1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл.42, ал.1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1 За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. 3а да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест,
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на 'министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б. “в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б,"в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО Б0БАТИНОВ 9. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11:. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12.. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
№ 1/2004 г.
гр.София, 28.12.2005 година
Върховният касационен съд на Република България, Общото събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 20 май 2005 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯИАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО БОБАТИНОВ 9.РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
при участието на секретар Красимира Атанасова
при участието на прокурор ДИЧЕВА
постави на разглеждане дело № 1/2004 г. на ОСТК,
докладвано от съдия КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ
Министърът на правосъдието на основание чл.86: ал.1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на БКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед11 да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и а съдържанието на документа -ЧЛ.535.Т.1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение.за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. .В случай,, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане -само чрез протест, или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл.242, ал.1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието, е образувано т.дело № 1/2004год. на ТК на В КС
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.86, ал.1 и чл.90, ал.1, т.З ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в* ГПК във вр. с чл.42 35 за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС, е образувано т.дело № 1/2005 год. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги съединил в едно производство - т,дело № 1/2004 год. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл.237, б."е" ГПК несъдебни изпълнителни основания, е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той. трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл.243, ал.1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен -чл,535,чл,536ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието] и в текста нг документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал.1 ТЗ.-Изводът, че самият акт(документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед0, произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл.535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед” или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на залиса на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на • действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то т.огааа е изпълнено изискването на чл.535, т.2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.
3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ., за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б."е” ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане з срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски"1 или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и зъз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл,535, чл.536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните /мораторни/ лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл.243, ал.1, изр.2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът
не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т.ч. м акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл.535, т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т.е, колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл.535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл,244, ал.2 ГПК, жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени ст актовете по чл.237 с.к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че.в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на. изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на залиса на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е} че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект -да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.
6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237: б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на
отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл.432, ал.1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл.432, бл.1 ТЗ.
Съгласно чл.237, б/'вв ГПК, подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл.42, ал.1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл.432, ал.1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл.237 и сл.ГПК е безспорно и з него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл.432, ал.1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл.243, ал.1, изр.2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.
7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл,42 35 по молба на банката-кредитор, срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в" ГПК във вр, с чл.42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл.41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя /заемателя/ е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т.н.: лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл.141, ал.1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл.42, ал.1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1 За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. 3а да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест,
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на 'министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б. “в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б,"в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО Б0БАТИНОВ 9. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11:. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12.. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
- manol
- Младши потребител
- Мнения: 96
- Регистриран на: 23 Апр 2006, 09:59
Истината е, че не ВКС са си измислили това изискване за съдържанието на израза "ЗЗ" в текста на документа. Това е законово изискване - а ВКС си измислиха изискването изразът "ЗЗ" да се съдържа в заглавието на менителничния ефект.
- oho_boho
- Потребител
- Мнения: 477
- Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00
oho_boho написа:Истината е, че не ВКС са си измислили това изискване за съдържанието на израза "ЗЗ" в текста на документа. Това е законово изискване - а ВКС си измислиха изискването изразът "ЗЗ" да се съдържа в заглавието на менителничния ефект.
Така е ТЗ е ясен в изискването си за съдържание на израза ЗЗ в текста, но ВКС въвежда допълнителен реквизит на ЗЗ - заглавието ЗЗ.
- milenbojinov
- Младши потребител
- Мнения: 49
- Регистриран на: 21 Юни 2006, 14:03
реквизити на запис на заповед
Чл. 535 ТЗ Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
.........
Ако документът е озаглавен ЗЗ, а в самия текст не фигурира ЗЗ, защо озаглавяването на документа да не е част от текста?
Още повече, че т. 5 от чл. 535 ТЗ казва : името на лицето, или на заповедта на което трябва да се плати.
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
.........
Ако документът е озаглавен ЗЗ, а в самия текст не фигурира ЗЗ, защо озаглавяването на документа да не е част от текста?
Още повече, че т. 5 от чл. 535 ТЗ казва : името на лицето, или на заповедта на което трябва да се плати.
- marianchica
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 23 Юни 2005, 11:45
В "Систематическия курс ..." Кацаров разглеждаше този въпрос, като много уместно прави разликата между текст и контекст. Наименованието "запис на заповед" не е достатъчно да бъде употребено като заглавие на документа, то трябва да се съдържа в самото изявление на издателя на ценната книга. Изискването е наложено с оглед отграничаването на записа на заповед от другите видове менителнични ефекти. Тълкувайки чл. 20 ЗЗД, ВКС нееднократно е имал случаи да заяви, е наименованието, което страните дават на сделката, не е определящо за нейното съдържание, то се извлича от волеизявленията на страните.
- airmen
- Потребител
- Мнения: 161
- Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02
наименованието, което страните дават на сделката, не е определящо за нейното съдържание, то се извлича от волеизявленията на страните
Да. При сделките (другите) няма значение дали е употребено наименованието в самия им текст, или не е. Аз може през цялото време, и в заглавието, и в текста да наричам едно нещо наем, пък то да е безплатно и да е заем за послужване. Докато при ЗЗ думите "запис на заповед" са елемент от формата, изискване за действителност. Явно идеята е била да няма наистина никакво място за различни тълкувания на сделката: запис на заповед ли е, или не е.
Може(ше) да се спори дали думите "в текста" в ТЗ всъщност нямат предвид и заглавието като част от текста, но така или иначе ВКС се е произнесъл: заглавието не е част от текста и израза трябва да го има и в двете.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Доктрината и практиката по ТЗ / отм. / неотклонно са поддържали, че "текст" по смисъла на чл. 529 ТЗ / отм. / не е заглавието, а контекста - изявлението, съдържанието на сделката "менителница", "запис на заповед", "чек".
- airmen
- Потребител
- Мнения: 161
- Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02
Моля Ви вижте Мария Павлова напоследък е модерно да я цитират с нейната книга там са засегнати проблемите нва менителницата и записът на заповед. Точно по реквизите икога тази ценна книга е нищожна.
- hristov67
- Младши потребител
- Мнения: 33
- Регистриран на: 21 Юни 2006, 16:43
20 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта