запис на заповед - лихви

[oho_boho]

Кристиан Таков е велик ум от немската правна школа и трудно може някой да го разбере, ако не познава немския дух. Така че, без да се засягаш, enigma, но може би не си схванал мисълта му.

[dimizz]

Правното основание в смилъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД може да лежи и извън фактическия състав на конретната сделка. Също както изтъкнах не трябва да се смесват понятията за "кауза" като предпоставка за валидност и за "основание" в смисъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД.

Моето виждане е, че самата основна сделка "като такава" е правното основание за издаване на ЗЗ, а това че ЗЗ има своя валидна кауза няма значение, тъй като засяга самата валидност на ЗЗ. Тя си е валидна. Затова е необходим иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД като неговото съдържание представлява разваляне на сделката по ЗЗ, т.е. "връщане" неоснователно придобитото от кредитора.

Това според мен е един логичен, бърз и основаващ се на закона път за решаване на подобен вид проблеми.

[oho_boho]

Никой обече не говори за чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а за 59 ЗЗД, има "малка" разлика все пак, нали

[dimizz]

oho_boho, имено това ми е идята, защото да се прилага общо формулирания и приложим при други хипотези чл. 59 ЗЗД, след като чл. 55 ал. 1 ЗЗД пасва и може да се приложи директно?

[enigma]

Охо-бохо,

без да се засягам - аз съм май-също от немската школа . А на Кристиян прекрасно съм хванал мисълта и даже и на немския първоизточник

[enigma]

Димизз,

при 55, ал. 1 се има в предвид правно основание - фактически състав от който възниква или ще възникне правоотношението. Иначе би могъл например да твърдиш - исках да купя къща за да зарадвам баба, купих, обаче баба умря преди да ми се предаде имота и затова ми е отпаднало основанието, така че по силата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД искам да ми се върнат парите. Нали разбираш, че подобни твърдения биха били абсурдни.

Каузалното правоотношение е фактическо основание - причина, кауза - за да се издаде ЗЗ. Правно обаче двата вида сделки са напълно разделени поради възприетата пълна абстракттност на ЗЗ.

Затова, ако си платил едновременно по каузалната и по менителничната сделка, то ти си платил по две валидни правни основания, по които дължиш отделно и разделено от стриктно правна гледна точка. Житейски обаче, издателя, който е получил от тебе по и каузалните правоотношения, и по ЗЗ, е получил 2 в едно и ти остава иска по 59 ЗЗД, защото от правна гледна точка си платил по две различни основания.

[airmen]

И аз съм на позицията на летеца.

В случая на 55, ал. 1 ЗЗД се има предвид правно основание, а не каузално правоотношение, а като имаш валидно ЗЗ имаш и правно основание по смисъла на 55, ал. 1 ЗЗД - самият ЗЗ като едностранна сделка. Затова или трябва да възразиш по каузалните отношения (ако ЗЗ не е джиросан), или да се основеш на 59 ЗЗД, ако е платено по каузалните и след това и по ЗЗ (при джиросан ЗЗ).

Това следва и от обстоятелството, че макар на практика ЗЗ да се издава като гаранция, то изобщо не е задължително да има само функция.

А лични възражения са точно възраженията въз основа на каузалните отношения - поне аз не съм срещал някой да твърди различно - пише го и при М. Павлова, и при Калайджиев, и в практиката на АС БТПП.


А за дискусиято в ТП - те и двамата през цялото време се правиха, че чл. 250 и сл. от ГПК не същесвуват, от които може да се направи извод за абстракстността на менителничните ефекти - заедно с 465 ТЗ.

Между другото е интересно, че при много подобна уредба, ВС отпреди 44 г. е допускал каузални възражения и при джиросан ефект - по причини за справедливост.

В едно от най - новите си решения ВКС по съображения за справедливост е допуснал възможността авалистът да противопостави относителните възражения от каузалното правоотношение между хонората и приносителя. ( решение № 1569/18.02.2004г. по т. д. № 2576/2002г. ІІ ТО ТК ВКС, публикувано в бюлетина на ВКС ). Тази теза е развита в статията "Възражения при менителничното поръчителство" на Г. Павлов, публикувана в сп. Търговско право, бр. 2/2001г.

[enigma]

Хубаво за Павлов, но това няма опора в закона. Иначе и аз съм за предвиждането на подобна възможност.

Хубаво и за ВКС, но ................... когато практиката на поне едно от неговите отделения стане задължителна за другите, че и за по-нисшестоящите съдилища

[enigma]

Сори относно Павлов - пиша по инерция - щом е за авалист, то не би следвало да има проблеми - чл. 134 ЗЗД, ако се не лъжа е предостатъчен в тази насока, а не само съображения за справедливост.

[manol]

ekostova,дали нямаш някаква практика по един друг въпрос за ЗЗ?
Помня,че имаше нещо за давността по ЗЗ,когато издателят и поемателят са физически лица.Приемаше се,че тъй като не са търговци давността се урежда по ЗЗД-т.е. пет години.
Дали има нещо такова или се лъжа?

пуснал съм такава тема втв форума,ако ви е интересно...

[manol]

Здравейте,
Не съм се занимавала досега нито със ЗЗ, нито с менителници и затова искам да задам един въпрос:
Имам ЗЗ с дата на издаване 29.04.2004г. и непредявен досега, която се плаща на предявяване. Мога ли да: със завеждането на ИМ, освен претендиране на дължимата по ЗЗ сума, да претендирам лихви. След като с нотариална покана предявя ЗЗ? и....от кой момент? Благодаря

Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

Ако подадеш ИМ пред Ст.Загорския РС ще имаш проблем,че не си го предявила.

[ania]

Благодаря за отзивчивостта и интересната дискусия.
Манол, значи и ти считаш, че няма проблем, че ЗЗ не е предявена в срок от 1 година.
Аз не се включвам със становища просто защото за момента нямам нужната компетенция ) Та в тази насока.............препоръчайте ми нещо (учебник, статия ....), за да го променя това, последното ))
П.П. Тълкувателно решение № 1/2004 на ВКС го прочетох и то на практика беше един от най-точните отговори на зададение от мен въпрос.

[manol]

Точно обратното,Ани.Определено ще имаш проблем,че не си я предявила в продължение на 1 год.
Може сега да ми я предявиш и да пишеш дата от преди година,едва ли ще се усети.
Друг вариант,ако това не стане е просто да я подпише някой друг(не и ти,за да не се запознаеш и с НК) и така да искаш ИЛ.Длъжникът едва ли ще се усети,а съдията ще има основание да ти издаде ИЛ.Ако длъжникът се усети,той ще трябва да доказва,4е не му е предявена и т.н.а ти ще изгориш само с ДТ.

Никой ли не знае нищо по моя въпрос за давността?Еkostova,дали няма някаква практика по въпроса?!

[airmen]

Съгл. чл. 514 ТЗ приносителят губи правата си срещу регерсно задължените лица, ако пропусне сроковете по чл. 487 ТЗ за предявяване на записа на заповед. Отговорността на главния длъжник се погасява с изтичане на тригодишния давностен срок от падежа. Менителничното задължение по запис на заповед, платим на предявяване е безсрочно и съгл. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

[airmen]

Благодаря за отзивчивостта и интересната дискусия.
Манол, значи и ти считаш, че няма проблем, че ЗЗ не е предявена в срок от 1 година.
Аз не се включвам със становища просто защото за момента нямам нужната компетенция ) Та в тази насока.............препоръчайте ми нещо (учебник, статия ....), за да го променя това, последното ))
П.П. Тълкувателно решение № 1/2004 на ВКС го прочетох и то на практика беше един от най-точните отговори на зададение от мен въпрос.

Най - доброто в материята е "Чекът в българското право" на Калайджиев, 1992; "Менителницата и записа на заповед" на Павлова, 1998; "Търговски сделки" на Герджиков, 2000; "Систематичния курс по търговско право" на Кацаров1 1948; "Курс по търговско право" на Диков, 1935; "Търговско право" на Г. Иванов, 1938г; "Менителнично право" от Грюнхут, 1925; "Коментарът..." на Джидров, 1910, 1935 и т.н.

[airmen]

Enigma, не мисля, че чл. 134 ЗЗД обуславя възможността на авалиста да противопостави на приносителя относителните възражения на авалата. Изхождайки от принципите на добросъвестността и справедливостта можем да позволим на авалиста тези възражения ( exceptio doli ). Ал. Кожухаров е писал по въпроса през 40 - те години.

[enigma]

Летец,

съжалявам, ако предпочиташ каризмата на едно по-сложно обяснение, но чл. 134 ЗЗД е напълно достатъчен - кратък и ясен законов текст, който изрично дава съдопроизводствена възможност на кредитора (авалист) да упражни материалните права (възражения по каузалното правоотношение) на длъжника си (издателя), при положение, че той бездейства. Тази схема е класически при всички видове поръчителства.

И аз навремето се чудих защо в статията не е отчетена изричната хипотеза и се преоткрива наново топлата вода.

[airmen]

Авалатът би имал качеството на длъжник на авалиста, след като авалистът плати на приносителя. С факта на плащане и установяване на фактическа власт върху ценната книга, авалистът придобива права срещу лицето, за което е поръчителствувал, както и срещу задължените към него лица. Ако правото му не е възникнало - авалистът не може да предяви косвеният иск по чл. 134 ЗЗД.

[enigma]

Издателят е длъжник на поръчителя по договора за поръчителство, който се изразява в положения авал.

А и поначало чл. 134 ЗЗД се тълкува възможно най-широко, като предоставящ възможност за защита на лице, от действия на друго лице, с което последното уврежда правата, които първото лице има по отношщение на него.

Ух ама само как го написах

[ania]

Летец,

Благодаря ти! Аз ще коментирам, когато се запозная