начало

Край на чакането: България е в Шенген и по суша от 1 януари Край на чакането: България е в Шенген и по суша от 1 януари

запис на заповед - лихви

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


запис на заповед - лихви

Мнениеот ania » 17 Юли 2006, 17:54

Здравейте,
Не съм се занимавала досега нито със ЗЗ, нито с менителници и затова искам да задам един въпрос:
Имам ЗЗ с дата на издаване 29.04.2004г. и непредявен досега, която се плаща на предявяване. Мога ли да: със завеждането на ИМ, освен претендиране на дължимата по ЗЗ сума, да претендирам лихви. След като с нотариална покана предявя ЗЗ? и....от кой момент? Благодаря
ania
Потребител
 
Мнения: 138
Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14

Мнениеот ekostova » 17 Юли 2006, 18:05

За да Ви улесня, Ви изпращам ТР за запис на заповед, там ще намерите отговор на всички въпроси. Успех!


ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 1/2004 г.

гр.София, 28.12.2005 година

Върховният касационен съд на Република България, Общото събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 20 май 2005 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КРЪСТЬО ЯИАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО БОБАТИНОВ 9.РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

при участието на секретар Красимира Атанасова
при участието на прокурор ДИЧЕВА
постави на разглеждане дело № 1/2004 г. на ОСТК,
докладвано от съдия КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ

Министърът на правосъдието на основание чл.86: ал.1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на БКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.

1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед11 да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и а съдържанието на документа -ЧЛ.535.Т.1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение.за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. .В случай,, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане -само чрез протест, или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл.242, ал.1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието, е образувано т.дело № 1/2004год. на ТК на В КС
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.86, ал.1 и чл.90, ал.1, т.З ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в* ГПК във вр. с чл.42 35 за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС, е образувано т.дело № 1/2005 год. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги съединил в едно производство - т,дело № 1/2004 год. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл.237, б."е" ГПК несъдебни изпълнителни основания, е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той. трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл.243, ал.1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен -чл,535,чл,536ТЗ.

1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието] и в текста нг документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал.1 ТЗ.-Изводът, че самият акт(документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед0, произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл.535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед” или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.

2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на залиса на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на • действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то т.огааа е изпълнено изискването на чл.535, т.2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.

3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ., за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б."е” ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане з срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски"1 или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и зъз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл,535, чл.536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.

4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните /мораторни/ лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл.243, ал.1, изр.2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът
не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т.ч. м акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл.535, т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т.е, колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл.535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл,244, ал.2 ГПК, жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени ст актовете по чл.237 с.к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че.в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на. изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.

5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на залиса на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е} че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект -да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.

6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237: б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на
отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл.432, ал.1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл.432, бл.1 ТЗ.
Съгласно чл.237, б/'вв ГПК, подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл.42, ал.1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл.432, ал.1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл.237 и сл.ГПК е безспорно и з него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл.432, ал.1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл.243, ал.1, изр.2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.

7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл,42 35 по молба на банката-кредитор, срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в" ГПК във вр, с чл.42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл.41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя /заемателя/ е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т.н.: лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл.141, ал.1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл.42, ал.1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд

РЕШИ:

1 За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. 3а да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест,
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на 'министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б. “в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б,"в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО Б0БАТИНОВ 9. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11:. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12.. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ekostova
Потребител
 
Мнения: 106
Регистриран на: 02 Юли 2002, 14:50

Мнениеот ekostova » 17 Юли 2006, 18:05

За да Ви улесня, Ви изпращам ТР за запис на заповед, там ще намерите отговор на всички въпроси. Успех!


ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 1/2004 г.

гр.София, 28.12.2005 година

Върховният касационен съд на Република България, Общото събрание на Търговска колегия, в съдебно заседание на 20 май 2005 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КРЪСТЬО ЯИАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО БОБАТИНОВ 9.РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

при участието на секретар Красимира Атанасова
при участието на прокурор ДИЧЕВА
постави на разглеждане дело № 1/2004 г. на ОСТК,
докладвано от съдия КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ

Министърът на правосъдието на основание чл.86: ал.1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на БКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.

1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед11 да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и а съдържанието на документа -ЧЛ.535.Т.1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение.за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. .В случай,, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане -само чрез протест, или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл.242, ал.1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието, е образувано т.дело № 1/2004год. на ТК на В КС
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.86, ал.1 и чл.90, ал.1, т.З ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в* ГПК във вр. с чл.42 35 за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС, е образувано т.дело № 1/2005 год. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги съединил в едно производство - т,дело № 1/2004 год. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл.237, б."е" ГПК несъдебни изпълнителни основания, е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той. трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл.243, ал.1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен -чл,535,чл,536ТЗ.

1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието] и в текста нг документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал.1 ТЗ.-Изводът, че самият акт(документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед0, произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл.535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед” или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.

2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на залиса на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл.535, т.2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на • действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то т.огааа е изпълнено изискването на чл.535, т.2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.

3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ., за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б."е” ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане з срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски"1 или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и зъз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл,535, чл.536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.

4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните /мораторни/ лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл.243, ал.1, изр.2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът
не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т.ч. м акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл.535, т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т.е, колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл.535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл,244, ал.2 ГПК, жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени ст актовете по чл.237 с.к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че.в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на. изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.

5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на залиса на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е} че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект -да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.

6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237: б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на
отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл.432, ал.1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл.432, бл.1 ТЗ.
Съгласно чл.237, б/'вв ГПК, подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл.42, ал.1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл.432, ал.1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл.237 и сл.ГПК е безспорно и з него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл.432, ал.1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл.243, ал.1, изр.2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.

7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б."в" ГПК във вр. с чл,42 35 по молба на банката-кредитор, срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в" ГПК във вр, с чл.42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл.41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя /заемателя/ е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т.н.: лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл.141, ал.1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл.42, ал.1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд

РЕШИ:

1 За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. 3а да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест,
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на 'министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б. “в" ГПК във вр. с чл.42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл.432, ал.1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б,"в" ГПК във вр. с чл.42 35 по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСТК: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЪСТЬО ЯНАЧКОВ 8. ДАРИЯ ПРОДАНОВА
2. МАРИО Б0БАТИНОВ 9. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
3. НИКОЛА ХИТРОВ 10. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
4. РОСИЦА КОВАЧЕВА 11:. МАРИАНА КОСТОВА
5. ЛИДИЯ ИВАНОВА 12.. ЕМИЛ МАРКОВ
6. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА 13. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
7. ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ekostova
Потребител
 
Мнения: 106
Регистриран на: 02 Юли 2002, 14:50

Мнениеот ania » 17 Юли 2006, 18:08

Благодаря-ще го прочета с интерес, надявам се да си изясня нещата :)
ania
Потребител
 
Мнения: 138
Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14

Мнениеот dimizz » 18 Юли 2006, 00:26

Интересен и е въпросът, дали ако главното задължение, по което е издадедана ЗЗ като обезпечение, се окаже невъзникнало или погасено в последствие, как да се освободи длъжника от задължението по ЗЗ. Това е много важен въпрос, тъй като с новите изисквания по закона за защита на потребителите не рядко ще има нищожни договори за кредит. Какво би следвало да стане тогава с издадените по него ЗЗ? Според мен тук трябва да има насрещен иск за неоснователно обогатяване поради липса на основание срещу банката по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, тъй като въпреки че ЗЗ е абстрактна (т.е. неакцесорна) сделка, тя има за основание главното задължение. За съжаление този въпрос не е зададен на колегията.
dimizz
Младши потребител
 
Мнения: 47
Регистриран на: 22 Май 2004, 10:48
Местоположение: Мюнхен

Мнениеот airmen » 18 Юли 2006, 08:41

Каузата, основанието, правната цел на менителничния ефект е придобиването на една привилегия за кредитора - използването на преимуществата на менителничния ефект като несъдебно изпълнително основание. Полицата винаги се съпътства от каузална сделка. Може да се каже, че ефектите са секюритизирани вземания по каузалните сделки. Каузата на менителницата, записа на заповед и чека не е каузалното ( извънменителничното ) правоотношение. В случай на нищожност на каузалното отношение, незавършеност на фактическия му състав, единственият правен способ за защита правата на издателя, респ. платеца е отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК. По реда на това производство ищецът ( платецът на ценната книга ) следва да предяви т. н. относителни възражения срещу ответника ( поемателят ) - арг. от чл. 465 ТЗ.
Искът за неоснователно обогатяване би имал своето място само в случай на настъпило имуществено разместване.
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот enigma » 18 Юли 2006, 11:25

Димиз,

това за което говориш се нарича "лично" възражение на езика на ТЗ или възражение по каузалните отношения. Материалноправно се урежда от чл. 465 ТЗ. Ако ефектът не е джиросан - няма проблеми да се направи подобно възражение.

Процесуалният път, посочен от летеца, е само един от възможните - ако вече има издаден ИЛ.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот enigma » 18 Юли 2006, 11:28

Но ако е джиросан - тогава остава само чл. 59 ЗЗД.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот airmen » 18 Юли 2006, 14:35

Дори и да е джиросан, длъжникът може да противопостави на приносителя - джиратар възражения, произтичащи от каузалните отношения, стига да докаже недобросъвестностността на последния. За иска по чл. 59 ЗЗД в сферата на абстрактните сделки можем да говорим само ако е извършен имуществен трансфер. Отрицателен установителен иск за недължимост на сума по един менителничен ефект може да се предяви дори и да няма издаден изпълнителен лист. Този възглед е прокаран и в някои по - нови решения на ВКС.
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот oho_boho » 18 Юли 2006, 16:54

Естествено, на добросъвестния джиратар не могат да се противопоставят "относителни, релативни" възражения. А искът по чл. 59 ЗЗД трябва да бъде насочен от главния длъжник по менителничния ефект към ремитента (първия джирант).
oho_boho
Потребител
 
Мнения: 477
Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00

Мнениеот airmen » 18 Юли 2006, 17:25

В какво се състои в горната хипотеза обедняването на издателя, респ. платеца и обогатяването на поемателя ?
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот oho_boho » 18 Юли 2006, 17:34

А ти как мислиш? Когато длъжникът плати на поемателя по каузалното правоотоншение и на легитимарния приносител-джиратар по менителничния ефект, той плаща два пъти едно и също. А поемателят между временно, като е получил плащане по каузалното правоотношение, е джиросал менитилничния ефект и е получил сконтото, с което се е обогатил за сметка на главния длъжник.
oho_boho
Потребител
 
Мнения: 477
Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00

Мнениеот airmen » 18 Юли 2006, 17:46

При така изяснената фактическа обстанова - искът чл. 59 ЗЗД е единствената възможност за главния длъжник. Но главният длъжник може да се "застрахова", като изиска от поемателя предаване на ценната книга при плащането на задължението по каузалното отношение.
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот oho_boho » 18 Юли 2006, 17:51

Не винаги, защото поемателят има право на вземане по каузалното правоотоншение, като преди да упражни тези свои субективин права може да е джиросал менителницата.
oho_boho
Потребител
 
Мнения: 477
Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00

Мнениеот enigma » 18 Юли 2006, 17:55

А може ЗЗ да е "не на заповед" и да е прехвърлен с цесия

:D :lol: Тогава се запазват всички лични възражения.


Отрицателен установителен иск - да, но по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК. чл. 254 ГПК е по-различна процесуална възможност - при издаден изпълнителен лист.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот oho_boho » 18 Юли 2006, 18:06

Е, така де - "не на заповед" обаче аз заповедна ценна книга не съм виждал, досега! :D
oho_boho
Потребител
 
Мнения: 477
Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00

Мнениеот dimizz » 18 Юли 2006, 19:24

Колеги,
"Основанието", което съм имал аз пред вид и което има пред вид чл. 55 ал. 1 ЗЗД не бива да се приравнява с термина "основание", "кауза" като елемент на дадена сделка. Чл. 55 ал. 1 ЗЗД има пред вид валидно правно отношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо, а не липсваща "кауза" на дадена сделка. В последния случай ще имаме нищожна сдела ipso jure.

enigma, чл. 465 ТЗ говори наистина за лични възражения, но не определя тяхното съдържание. Тук е проблемът, какво конкретно лично възражение може да противопостави длъжникът.

Каузата за издаване на ЗЗ наистина "е придобиването на една привилегия за кредитора - използването на преимуществата на менителничния ефект като несъдебно изпълнително основание", както казва airman. Но "основанието" за издаване на ЗЗ в смисъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД е в самата двустранна каузална сделка. Ако не възникне или отпадне последната, то тогава като лично възражие длъникът може да се позове на неоснователно обогатяване. Обедняването респективно обогатяването е придобитата въз основа на ЗЗ "привилегията за кредитора", която е от процесуален характер и с която той си спестява едно производство.
Според мен това е една логична конструкция, но е добре да намери санкция и от ВКС.... някой ден.
dimizz
Младши потребител
 
Мнения: 47
Регистриран на: 22 Май 2004, 10:48
Местоположение: Мюнхен

Мнениеот airmen » 18 Юли 2006, 21:08

Преди време на страниците на "Търговско право" се разгоря дискусия относно основанието на правните сделки. Кр. Таков и С. Стефанов образуваха лагера на "антикаузалистите", а Тр. Конов - този на "каузалистите".
Не мисля, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - т.н. кондикции се вписва в случая, когато издателят на записа на заповед плати веднъж по ценната книга и втори път по каузалното отношение. Единствената възможност за възстановяне на имущественото равновесие е искът по чл. 59 ЗЗД - actio de in rem verso
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот enigma » 19 Юли 2006, 09:55

И аз съм на позицията на летеца.

В случая на 55, ал. 1 ЗЗД се има предвид правно основание, а не каузално правоотношение, а като имаш валидно ЗЗ имаш и правно основание по смисъла на 55, ал. 1 ЗЗД - самият ЗЗ като едностранна сделка. Затова или трябва да възразиш по каузалните отношения (ако ЗЗ не е джиросан), или да се основеш на 59 ЗЗД, ако е платено по каузалните и след това и по ЗЗ (при джиросан ЗЗ).

Това следва и от обстоятелството, че макар на практика ЗЗ да се издава като гаранция, то изобщо не е задължително да има само функция.

А лични възражения са точно възраженията въз основа на каузалните отношения - поне аз не съм срещал някой да твърди различно - пише го и при М. Павлова, и при Калайджиев, и в практиката на АС БТПП.


А за дискусиято в ТП - те и двамата през цялото време се правиха, че чл. 250 и сл. от ГПК не същесвуват, от които може да се направи извод за абстракстността на менителничните ефекти - заедно с 465 ТЗ.

Между другото е интересно, че при много подобна уредба, ВС отпреди 44 г. е допускал каузални възражения и при джиросан ефект - по причини за справедливост.
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Мнениеот enigma » 19 Юли 2006, 10:00

Кр. Таков дори заяви в монографията си, че менителничните ефекти имат за кауза - желанието на страната да се задължи. Е то това е налично при всяка една сделка. :roll:
enigma
Потребител
 
Мнения: 869
Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19

Следваща

Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Majestic-12 [Bot] и 20 госта


cron