Наследяване на дял от ООД

[veska]

Баща ми приживе имаше дял в ООД. Общото събрание на ООД-то е взело решение (съгл. друж.договор) да ми бъде изплатена равностойността този дял. Моето желание обаче е да встъпя като наследник в неговите права и задължения. Кое мнение е по-важно през закона - моето или това на съдружниците?
Имат ли право съдружниците да решават без да се съобразяват с мен?
Предварително благодаря.

[veska]

Благодаря за разяснението. Бихте ли ми пояснили съгласно кой член на ТЗ общото събрание може откаже приемането?

[ekostova]

За тези работи се ходи на адвокат.

[veska]

Много се извинявам, имам още един въпрос.
В дружественият договор е записано, че имуществените последици при прекратяване участието на сърдужник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е подадено писменото предизвестие ...., а в ТЗ пише, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

В този случай имаме ли противоречие м/у д.д-р и ТЗ или отново миродавно е уговореното с д.д-р?

Предварително благодаря.

[veska]

Не, всъщност не зная дали тази клауза не противоречи на ТЗ,... мисля че не, но не съм сигурна.

[snobb]

Няма изрична законова разпоредба за това, по принцип е по важно как е описан такъв случай във дружествения договор (по принцип встъпването на наследника в членствените права на своя наследодател, става с единодушно съгласие на Общото събрание).Освен това наследника трябва да бъде дееспособен, което вярвам се отнася до вас.

Струвами се, че е точно обратното - ако не е казано друго в договора, от наследниците зависи дали да встъпят, а не от общото събрание - арг. от чл. 97 ТЗ.

[snobb]

Това е пределно ясно, но сметнах, че ще се досетите и сама. Мислих и че ще прозрете и друга моя идея, че щом за СД е допуснато съдружниците да не могат да отказват встъпването на наследниците, то на още по-голямо основание това не могат да направят тези на ООД. Има ли нужда от други пояснения и терминологични уточнения.

[dimizz]

veska, имате пълно право да встъпите в дружеството като наследник на съдружника.
Това право не може да бъде изключвано дори чрез дружествения договор. Правилото на чл. 129 ал. 1 ТЗ относно наследимостта може да се заобиколи единство с клаузав дръжествения договор, която предвижда право на останалите съдружници да придобият наследения вече дял от наследника. Тази конструкция е принципно малко съмнителна, защото това право коренспондира със задължение на наследника да прехвърли дела, а знаем че договор, с който се създават задължения за трети лица е невалиден.
Но независимо от това в случая такава клауза явно няма, следствието е, че вие наследявате дела на починалия съдружник и ставате респективно съдружник.

С решение на ОС това следствия не може да бъде избегнато, тъй като ОС не може да подмени липсващата воля на починалия, която е трябвало да бъде изразена по време на сключване на дружествения договор. Законът постановява, че ако съдружниците като потенциални наследодатели не изразят воля приживе относно последствията при смърт чрез договорна клауза, то дяловете се наследяват по общия ред. С решение на ОС не може да бъде подменена волята починалия съдружник, в този случай важи само хипотезата на закона, т.е. чл. 129 ал. 1 - делът се наследява.

Вече ваше желание е дали ще прехвърлите наследения си дял на съдружниците. Ако няма такова задължение по дружествения договор, то това зависи само от вашето решение, не от това на ОС.

Успех!

[slu4aen_n]

Изненадвам се, че е възникнала дискусия точно по този въпрос. Има доста съдебна практика. Като изключим едно решение на съдията Хитров отпреди десетина години, ВКС приема, че правото на членство в ООД не се наследява, а наследникът има право да получи само стойността на дружествения дял на своя наследодател. Аргументите са в посока, че всяко началното придобиване на членствени права, основаващо се на наследяване, правоприемство или сделка, винаги е обвързано от спазване изискванията за приемане на нов съдружник (чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ).

[lunatik]

Чл. 64. (1) Търговските дружества са:
1. събирателното дружество;
2. командитното дружество;
3. дружеството с ограничена отговорност;
4. акционерното дружество;
5. командитното дружество с акции.
(2) Могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Търговските дружества по ал. 1, т. 1 и 2 са персонални, а тези по т. 3 - 5 - капиталови.
------
Защо ли през 2003 г. бе необходимо чрез ал. 3 на чл. 64 ТЗ да бъде изрично записано, че ООД са капиталови дружества? Досегашната теория и съдебна практика поддържа схващането, че ООД са дружества с оглед на личността. Но тази "нова" алинея не променя ли нещата в посока на схващането на dimizz?

[oho_boho]

lunatik, не си прав. Никога втеорията и практиката не се е считало, че ООД е дружество на личността. Исторически то е идградено от немската доктрина, за да съчетае предимствата на чисто капиталовото и чисто персоналното ТД (АД и СД), така че ООД е капиталово дружество с редица черти, характерни за персоналните дружества (при взимане на решенията с квалифицирано мнозинство, при основанията за изключване, при неимуществените задължения - да съдейства за стопанската дейност на дружеството, при прехвърлянето на дружествените дялове, при управлението), но то е капиталово дружество, тъй като дружествените вноски на съдружниците формират един по-принцип константен имуществен комплекс, наречен "капитал" на ООД и съобразно дела в капитала се определя дружествения дял, което педставлява по същесво членственото правоотношение. И не на последно място, то има органна структура, сходна с тази на типичното капиталово дружество - АД. Притежава ОС, който е върховен негов орган и т. н.[/b]

[dimizz]

Лунатик може би само по този начин си обяснява съдебната практика на ВКС, цитирана от колегата slu4aen_n, защото и за мен е рудно да си поясня как така делът, ако няма друга уговорка, автоматично преминава в полза на другите съдружници.

Като стана дума за немската правна система, искам да добавя някои неща. В действителност правната форма ООД възниква първо в Германия и всички правни системи от континентален тип взаимстват в последствие от там този институт.

Относно наследимостта на дела в едно ООД в параграф 15 ал. 1 от немския Закон за ООД (§ 15 Abs. 1 GmbHG) се посочва, че "Дружествените дялове са прехвърлими и наследими" (Die Gesch?ftsanteile sind ver?u?erlich und vererblich). Терминът "vererblich" има пред вид, че за разлика от персоналните дружества, в капиталовите дяловете "са наследими", в смисъл "могат да се наследяват", ако има предпоставки за това. Правораздаването и теорията в Германия приемат, че дирекната наследимост на дяловете не е от диспозитивен характер и не може да бъде отменена с уговорка в дружествения договор. Имено това е израз на разбирането, че дяловото участие в едно ООД няма персонален характер. Бих казал, че немците са стигнали твърде далеч, като са забранили отменянето на наследимостта с клауза в дружествения договор.

В чл. 129 ал. 1 ТЗ се посочва че "дяловете могат да се наследяват". Според мен имено тази формулировка буди поводи за различни тълкувания. Ако стриктно се спазва приципа за капиталов характер на дружествените дялове в едно ООД, то чл. 129 ал. ЗЗД би трябвало да означава, че при липса уговорка в дружествения договор, то следва той да се наследява.

От друга гледна точка това "може" в чл. 129 ТЗ би могло да означава, че за да стане наследяем делът, то това трябва да е посочено изрично в дружествения договор. Това тълкуване изхожда от персоналния характер на дяловото участие в едно ООД. Може би е прав Лунатик, като казва, че с оглед досегашната практика на ВКС се е приемало това тълкуване. И при склюването на дружестен д-р страните са длъжни да се съобразят с това тълкуване и ако искат нещо друго, трябва да го посочат изрично.

Дали след приемането на текста на чл. 63 ал. 3 ТЗ е ноебходимо ново тълкуване, това може само ВКС да каже. Дано с приемането на новия ГПК му остава повечко време за решаване на такива интересни върпоси.

Изводът е, че засега трябва да селдва цитиранта от slu4aen_n практика на ВКС, ако отговаря на истината.

[slu4aen_n]

Наистина има различни становища в полза на едната или другата теза. Герджиков смята, че само по волята на наследника зависи дали да стане съдружник. Кристиан Таков също смята, че решение на ОС за приемане е нужно само ако в дружествения договор изрично е посочено, че то е предпоставка за приемането на наследниците. Ланджев – “При наследници дееспособни лица, членството е наследимо само при положение, че те бъдат приети за дружествени членове по реда за приемане на нови съдружници” и т.н.
Опитвам се да кажа, че в крайна сметка не теоретиците, а съдът ще решава казуса на veska, ако реши да се бори, ето и още едно решение.

Решение № 712 от 7.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 925/2004 г., ТК
Пазар и право, бр. 9/2005 г., стр. 14
чл. 74, ал. 1,
чл. 127,
чл. 129, ал. 1 ТЗ
Обстоятелството, че дружественият дял, притежаван от отделния съдружник, може да бъде прехвърлян и наследяван, не обосновава правен извод, че в обема на същия се включва и съществувалото до момента членствено правоотношение между праводателя на ищеца по чл. 74, ал. 1 ТЗ и търговското дружество.
------------------------
Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. К. против въззивното решение на САС от 10.06.2004 г., по гражд. д. № 325/2004 г., с което е оставено в сила постановеното от СГС решение от 1.10.2001 г. по гражд. д. № 12326 от 2000 г. на СГС - фирмено отделение, и е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката срещу ТД "П." ООД, гр. С. иск по чл. 74 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторката поддържа, че след като е придобила качеството на наследник на починалия бивш жител на гр. С. - Д. К. П., съдружник в ответното ТД, то тя има право надял от капитала на същото и следователно притежава необходимата за предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ активна материалноправна легитимация.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по нейната основателност.
Настоящият състав от ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че ищцата не притежава необходимата за успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ материалноправна легитимация. Изложени са в тази връзка съображения, че само по себе си придобитото от С. Д. К. право на наследяване дял от имуществото на ответното ТД не обосновава правен извод за наличието на валидно възникнало членствено правоотношение между нея и ответника. От своя страна обстоятелството, че ищцата не е придобила по установения в ТЗ ред качеството на съдружник в ответното ЮЛ, изключва наличието на правна възможност да обори приетите на проведеното на 18.04.2000 г. ОС на ТД "П." ООД решения, вкл. и относно изключването на нейния наследодател, независимо от евентуалната им противоуставност и/или незаконност по реда на чл. 74 или 71 ТЗ.
Решението е постановено в съгласие със закона.
Правилно е изразеното от въззивната инстанция становище относно липсата на необходимата активна материалноправна легитимация на ищцата, изключваща успешна защита на интересите и по реда на чл. 74 ТЗ и това становище се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
Обстоятелството, че дружественият дял, притежаван от отделния съдружник, по изричната разпоредба на закона - чл. 129, ал. 1 ТЗ, може да бъде прехвърлян и наследяван, не обосновава правен извод, че в обема на същия задължително и по необходимост се включва и съществувалото до момента членствено правоотношение между праводателя на лицето и съответното ТД, в каквато насока са неоснователните доводи на касаторката. Това разбиране следва както от правната характеристика на дружествения дял, според даденото от законодателя в чл. 127 ТЗ легално определение на същия , така и от съдържанието на нормата на чл. 129, ал. 1, пр. 2 ТЗ. Съгласно изричната воля на законодателя , обективирана в посочената по-горе законова разпоредба, началното придобиване на членствени права, основаващо се на наследяване, правоприемство или сделка, винаги е обвързано от спазване изискванията за приемане на нов съдружник, независимо от характера на съответното дружество - т. е. персонално или капиталово. Следователно правно ирелевантно за изхода на настоящия правен спор е обстоятелството дали членственото правоотношение между наследодателя на ищцата е било прекратено поради настъпилата смърт на последния на 7.01.2000 г. или поради изключването му по решение на ОС на съдружниците, проведено на 18.04.2000 г. Евентуално придобитото от К. право на наследяване дял от имуществото на ответното ТД, съответстващ на притежаваните от нейния наследодател Д. К. - бивш жител на гр. С., починал на 7.01.2000 г., дялове, не е основание за придобиване от нейна страна на качеството съдружник в това ТД и като е съобразил горното, САС правилно е приложил закона.
Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства, съобразно въведеното с чл. 127, ал. 1 ГПК разпределение на доказателствената тежест в процеса, К. да е била съдружник в ТД "П." ООД, гр. С, на свое собствено основание, което при възникналото наследяване би изменило единствено обема на членствените й права, след направено от нейна страна по реда на чл. 122 ТЗ волеизявление в подобна насока.
Или с оглед така установената фактическа обстановка законосъобразно въззивната инстанция е счела заявената от ищцата по реда на чл. 74 ТЗ искова претенция за неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 74 ТЗ и последователната практика на ВКС, изразена и в т. р. № 1/2002 г. на ОСГК, активно легитимирано по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, така и по този, черпещ своето правно основание в нормата на чл. 71 ТЗ, е единствено лицето, имащо качеството на съдружник, респективно акционер в дружеството ответник, и то към момента на вземане на съответното решение. Поради това и липсата на надлежно възникнало по императивно установения в ТЗ ред членствено правоотношение между касаторката и ТД "П." ООД, гр. С, към датата на процесното ОС на съдружниците правилно е възприето от САС за достатъчно да се отрече наличието на необходимата активна материалноправна легитимация за ищцата, която е една от предпоставките за успешното реализиране на търсената с този иск защита.

[veska]

В случай, че бъда приета за съдружник от общото събрание, но се откажа от дела си, то как следва да ми се изплати той?
В дружественият договор е записано, че имуществените последици при прекратяване участието на сърдужник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е подадено писменото предизвестие ...., а в ТЗ пише, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Как следва да се изплати сумата - към към края на месеца, през който е подадено писменото предизвестие или 3 месеца по късно - към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Предварително благодаря.