Свиделство за съдимост - Осъждан ?

[blades]

Закон за защита на класифицираната информация,извинявайте незнаех за другите ЗЗКИ.

[nikilex]

...и какво точно е радостното от към на конкретния случай ?

[shveda]

Хей, как ме ядосваш, нямам претенции да съм най-веща по въпроса, но току що говорих с един колега Районен прокурор с дълъг стаж и той изцяло е на моето становище. Няма присъда и няма реабилитация. Пускай молба да председателя.

[nikilex]

blades, наясно сме от всякъде... да ти давам ли аз, за по нататък насавления???

[blades]

Интересното в случая е ,че и аз се отнесох до районния прокурор(роднина на мой познат) в този съд,и той ми каза ,че до ден два ще проучи въпроса и ще има становище,но едва ли ще тръгне срещу съдия в същият съд.

[nikilex]

Хей, как ме ядосваш, нямам претенции да съм най-веща по въпроса, но току що говорих с един колега Районен прокурор с дълъг стаж и той изцяло е на моето становище. Няма присъда и няма реабилитация. Пускай молба да председателя.

shveda, ама ти КОЛЕЖКА ли си, бях останал с субуктивно мнение - с и единсттвенно и само КОЛЕГА

[blades]

blades, наясно сме от всякъде... да ти давам ли аз, за по нататък насавления???

Разбира се...ти предлагаш да си платя глобата,но не спомена как да се елеминира тая една година която след това трябва да мине.

[stavrev]

По ЗЗКИ се издава справка за съдимост,а не свидетелство:

НАРЕДБА № 1 ОТ 24 ЯНУАРИ 2000 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И РАБОТАТА НА БЮРАТА ЗА СЪДИМОСТ

Чл. 24. (1) Бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост и справки за съдимост.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Справка за съдимост се издава за служебна цел:
2. на органите на Министерството на вътрешните работи и на службите за сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация;


Чл. 32. (1) В справката за съдимост се вписват всички осъждания и наложените мерки по чл. 78а НК.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случаите, когато лицето е амнистирано или реабилитирано, председателят на районния съд или определен от него съдия отбелязва в бюлетина за съдимост датата на амнистията или реабилитацията, след което справката се изпраща на бюрото за съдимост на съответния районен съд или на Министерството на правосъдието.

[nikilex]

blades, Правилно се "светваш", роднините са си роднини, приятелството...., ама др. е с $##...

[blades]

От службата ми искат свидетелство за съдимост и такова получих и от съда.Пише си свидетелство за съдимост.

nikilex - ....ама сиренето с пари........

[shveda]

От опит ви казвам, че с реабилитациите е голяма мътилка. И често се получават недоумици. Но аз съм пробвала с молба по тоя ред и е имало резултат - съдията си е променял становището.
Дори скоро ходих по мъките с проблем на клиент и се изправих пред парадокса - Председателя да си промени становището четири пъти и четири пъти издаваха различно свидетелство за съдимост, но в крайна сметко го убедих, че лицето е реабилитирано по право.

[nikilex]

Правилно, blades за сега считам правилно се разбираме.... Утре /друг път/ повечееее....

[stavrev]

От службата ми искат свидетелство за съдимост и такова получих и от съда.Пише си свидетелство за съдимост.

Ако е свидетелство,то трябва да е чисто,дори и да не си платил глобата.Шведа и Монтескьо са прави.
Въобще ,този случай ми прилича на начин държавата да крънка пари,които е пропуснала да събере по законния ред.Или по-точно това си е рекет.

[blades]

shveda, благодаря за съветите и позицията,но някакъв пример за съдържанието на молбата(ако ти се занимава)....освен това няма ли да имам по голям шанс с тази молба ако все пак си платя този акт,още повече няма да имам възможността и познанията да убеждавам когото и да е било.
Още веднъж благодаря на всички !

[biva]

само искам да добавя, че ще се наложи да пуснете молба до председателя на съда за да провери масива и да изчисти, информацията осъждан като се съобрази с реабилитацията, защото това е право което настъпва по закон

[shveda]

Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС
По някои въпроси относно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 121

чл. 78а НК, чл. 55,чл. 78б,чл. 85,чл. 86, т. 3,чл. 183, ал. 1 и 2,чл. 197,чл. 205 НК,чл. 21, ал. 2, т. 7,чл. 40, ал. 1, т. 1,чл. 154,чл. 158,чл. 235, ал. 3,чл. 238, ал. 1,чл. 299, ал. 1, т. 1 - 2 и 8 - 11,чл. 303, ал. 1 - 3,чл. 308,чл. 410, ал. 2,чл. 454,чл. 455, ал. 4,чл. 456,чл. 457,чл. 458 НПК,чл. 17 - 21,чл. 27,чл. 28 ЗАНН

1. Член 78а НК може да се приложи за престъпления от общ и частен характер.
2. Разпоредбите на чл. 78а НК не се прилагат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 3, пр. 1 НК - когато не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Те могат да се прилагат само за деянието по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК - ако са настъпили други вреди последици за пострадалия, и по чл. 183, ал. 3, пр. 2 НК - когато деецът веднъж е освобождаван от наказателна отговорност за несвоевременно плащане на издръжка.
3. Могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и лицата, които не признават, че са извършили деянието или вината си.
4. От наказателна отговорност по чл. 78а НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или на административно наказание по чл. 78а НК.
5. Член 78а НК се прилага, когато имуществените вреди са изцяло възстановени или е обезпечено възстановяването им в размерите, посочени от прокурора или съда.
6. В производството на глава XXII, раздел пети НПК, когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс.
При определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. Прилагат се нормите на ЗАНН и в случаите, предвидени в чл. 458 и 459 НПК. В това производство не се прилага чл. 28, б. "а" ЗАНН.
7. В административното производство не може да се присъжда равностойността на липсващия предмет на престъплението.
8. Съдът, като разглежда делото по същество, може да измени вида на освобождаване от наказателна отговорност и да предаде лицето на обществено поръчителство или другарски съд, ако са налице предпоставки за съответния вид освобождаване от наказателна отговорност.
9. Съдът може да не лиши административно наказания от правото да упражнява определена професия или дейност и когато за извършеното престъпление в Наказателния кодекс е предвидено задължително налагане на това наказание.
10. Съдът може да изпрати делото на по-горния прокурор да се произнесе по правилността на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, ако намери, че не са налице условията на чл. 78а НК.
11. Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
12. Когато съдът установи в съдебно заседание, че са налице основанията за прилагане на чл. 78а НК, се произнася с присъда за престъплението, за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на административно наказание.
13. В случаите на чл. 338, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 НПК втората инстанция отменява присъдата, прекратява наказателното производство, като само освобождава дееца от наказателна отговорност и изпраща делото на съответния съд да му наложи административно наказание.
Когато втората инстанция приложи чл. 78а НК и освободи някой от подсъдимите от наказателна отговорност, но едновременно с това отмени присъдата за останалите участници и върне делото за ново разглеждане, цялото производство се изпраща на първоинстанционния съд да го разгледа по реда на чл. 456 НПК в състав от съдия и съдебни заседатели. В този случай налагането на административно наказание става с присъда на съда.
14. Съдилищата следва да не образуват наказателно производство, без да е проведено и приключено редовно предварително производство и преди да е влязло в сила постановлението на прокурора за прекратяването му.
15. В административнонаказателното производство съдът е длъжен да проведе съдебно разследване, да провери има ли доказателства за вината на привлечения към административнонаказателна отговорност, за мотивите, целите, степента и вината и др., а при необходимост да събира и нови доказателства.
16. В мотивите на съдебния акт съдът обсъжда въпросите по чл. 299, ал. 1 - 2, 8 - 11 и чл. 303, ал. 1 - 3 НПК, а също така и налице ли са условията на чл. 78а НК, а в диспозитива на същия се произнася по виновността на дееца и размера на наложеното му административно наказание.
17. По въпросите, за които няма специални правила в раздел пети, глава XXII НПК, се прилагат съответните правила на Наказателно- процесуалния кодекс. Съдът осъжда административно наказания да заплати направените разноски на предварителното и съдебното производство.
18. Обръща внимание на съдилищата по-задълбочено да преценяват и отчитат степента на обществената опасност на деянията и дееца и да прилагат чл. 78а НК само когато целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с административно наказание.
При определяне размера на глобата да не се подценява престъпният характер на деянията, тяхната конкретна обществена опасност и тази на дееца.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С изменението и допълнението на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 28/82 г.) се създадоха нов вид освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и правила за разглеждането на тези дела.
При проверката на делата, по които привлечените към административна отговорност лица или подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания, се установи, че съдилищата поначало
правилно прилагат чл. 78а НК и раздел V на глава XXII НПК. Наред стова се констатира и противоречива практика по тълкуването и приложението на някои разпоредби.
С цел да се осигури еднакво тълкуване и правилно приложение на чл. 78а НК и процесуалните правила Пленумът на Върховния съд на Република България намира за необходимо да издаде тълкувателно постановление по следните въпроси:
1. Разпоредбите на чл. 78а НК са в общата част на Наказателния кодекс и намират приложение за всички видове престъпления, независимо дали те са от общ или частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия, ако са налице предвидените в тях условия. Някои съдилища неправилно приемат, че чл. 78а НК не се прилага за престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия.
2. Разпоредбите на чл. 78а НК не може да се приложат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди по смисъла на чл. 78а НК. В случаите на чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, когато е изпълнено задължението за издръжка и не са настъпили други вредни последици, чл. 78а НК е също неприложим, защото деецът се освобождава въобще от отговорност.
Член 78а НК обаче може да се приложи при деянията:
а) по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, когато от неплащането на издръжката са настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б) по чл. 183, ал. 3, пр. 2 НК, когато лицето вече е освобождавано от наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задълженията за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, но в предвидените срокове изплати издръжката.
3. В практиката има противоречиви становища по въпроса може ли да се приложи чл. 78а НК в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият оспорва авторството на деянието или вината си.
Пленумът на Върховния съд приема, че в чл. 78а НК няма изискване обвиняемият или подсъдимият да признаят извършеното деяние или вината си. Те могат да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и когато оспорват деянието или не се признават за виновни, защото такова условие не е предвидено в закона. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл. 455, ал. 4 НПК, която допуска възможност в административнонаказателно производство деецът да бъде оправдан.
Признанието и отношението на дееца към обвинението следва да се има предвид наред с другите обстоятелства при преценката на степента на неговата обществена опасност и дали целите на наказанието могат да се постигнат и с освобождаване от наказателна отговорност. При тази преценка може да се стигне до извода, че лицето следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако са налице останалите условия по чл. 78а НК, и когато отрича да е извършил деянието и не признава вината си.
4. Деянието по чл. 78а НК запазва престъпния си характер. По отношение на него се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго. В чл. 78а, ал. 2 НК не е предвидена забрана за приложението на чл. 85 и сл. НК, затова чл. 78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са били реабилитирани.
По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК.
5. Съгласно чл. 78, ал. 3 НК, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност преди те да бъдат възстановени или да е обезпечено тяхното възстановяване. Такова изискване законът не поставя за причинените имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 154 НПК задължава съда и органите на предварителното производство да вземат мерки за обезпечаване възстановяването на причинените от престъплението вреди. От това следва, че те са задължени да установяват размера на вредите. В подкрепа на този извод е чл. 235, ал. 3 НПК, който изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът да посочва размера на вредите. Определянето на размера на имуществените вреди от пострадалия би поставило приложението на чл. 78а НК в зависимост от неговата воля и би дало възможност за злоупотреба с права.
С оглед на това Пленумът намира, че когато от престъплението са причинени имуществени вреди, за да бъде освободен деецът от наказателна отговорност, същите трябва да бъдат възстановени или да бъде обезпечено възстановяването им по установения в закона ред в размерите, приети за установени от прокурора или съда. Ако пострадалият претендира за обезщетение в по-голям размер за вредите, следва да предяви иск по чл. 457 НПК.
Обезпечаването на възстановяването на имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния състав, както е посочено в тълкувателно решение № 88/82 г. на ОСНК, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки.
Възстановяването или обезпечаването на имуществените вреди може да се извърши както от дееца, така и от други лица за негова сметка.
6. В съдебната практика съществуват различия по въпроса: в административнонаказателното производство по глава осма, раздел пети НПК освен нормите на Наказателния кодекс прилагат ли се и нормите на закона за административните нарушения или наказания.
Деянията по чл. 78а НК са престъпления, а не административни нарушения. Само предвидената за тях наказателна отговорност при определени условия се заменя с административнонаказателна. При решаване въпросите за съставомерността на деянието, формите на съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.
След освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. Не може обаче да се приложи чл. 28 б."а" ЗАНН и да не се наложи административно наказание, защото деецът вече веднъж е освободен от наказателна отговорност. От друга страна, административното наказание се прилага за престъпление по чл. 78а НК, а не за административно нарушение, по отношение на което се прилага чл. 28 ЗАНН.
В същото производство се прилагат нормите на ЗАНН и в случаите, предвидени в чл. 458 и 159 НПК.
7. Съгласно чл. 458 НПК при решаване на делата за престъпленията, предвидени в чл. 78а НК, съдът се ръководи от правилата на чл. 17 - 21 ЗАНН. От това следва, че се прилага чл. 20 ЗАНН, който предвижда отнемането в полза на държавата принадлежащите на виновния вещи, които са послужили за извършване на деянието или са били предмет на същото, ако това е предвидено в съответния закон, както и тези, притежанието на които е забранено. Тази разпоредба обаче не предвижда възможност за присъждане равностойността на липсващия предмет на деянието в това производство.
8. Съгласно чл. 78б НК, когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът и съдът решават дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство, на другарския съд, или да му бъде наложено административно наказание. Това означава, че съдът, след като разгледа делото по същество, може да замени вида на освобождаване от наказателна отговорност, избран от прокурора, като вместо административно наказание предаде лицето на обществено поръчителство или на другарския съд, ако са налице предпоставки за съответния вид освобождаване от наказателна отговорност.
9. Анализът на съдебната практика показва, че нееднакво се тълкува изразът: "може да наложи административно наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност...., ако лишаването от това право е предвидено в съответния закон".
Едни съдилища приемат, че думата "може" означава, че не е задължително налагането на това наказание, включително и когато за извършеното престъпление в Наказателния кодекс е предвидено задължителното лишаване от такива права, а други приемат обратното.
Пленумът на Върховния съд на Република България приема за правилно становището, според което при налагане на административно наказание на виновния съдът може да не го лиши от правото да упражнява отделна професия или дейност и в случаите, когато за престъплението в Наказателния кодекс е предвидено задължително лишаване от тези права. Законът не прави разлика дали за съответното престъпление е предвидена възможност наред с другото наказание виновният да бъде лишен от права, или налагането на лишаване от права е задължително. С оглед на по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на административно наказание и без лишаване от права. Лишаването от права в това производство е административна, а не наказателна мярка.
10. Когато при разглеждането на делото се реши, че не са налице условията на чл. 78а НК, съдът може да изпрати делото на по-горния прокурор, за да се произнесе по правилността на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. На основание чл. 238, ал. 1 НПК висшестоящият прокурор може да отмени влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност.
11. Съгласно чл. 455, ал. 4 НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в обвинителното заключение или обвинителния акт. Пленумът на Върховния съд приема, че рамките, в които съдът ще разглежда делото се определят от постановлението на прокурора, с което се освобождава от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С този акт прокурорът се произнася по съществото на делото не само по предварителните производства, които му се изпращат по реда на чл. 231а НК, но и за бързите производства, по които само се дава мнение съгласно чл. 410, ал. 2 НПК.
12. Различна е практиката на съдилищата в случаите, когато подсъдимите или някои от тях бъдат освободени от наказателна отговорност след разглеждане на наказателното дело в съдебно заседание.
Някои съдилища прекратяват наказателното производство, освобождават дееца от наказателна отговорност и налагат административно наказание с присъда. Други правят това с решение, а трети прекратяват производството с определение, а освобождават от наказателна отговорност и налагат административно наказание с решение. В някои случаи определението за прекратяване на наказателното производство се постановява от тричленен състав, а решението - еднолично, а в други случаи решението се постановява от тричленен състав - съдия и съдебни заседатели.
Пленумът на Върховния съд намира за правилно становището, че когато съдът в съдебно заседание при разглеждането на делото констатира, че са налице условията на чл. 78а НК, следва да се произнесе с един акт по обвинението, освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Този акт е присъда. Това е така, защото в чл. 456 НПК думата "решение" е употребена като родово понятие. Безспорно е, че когато обвинението е за престъпление, по отношение на което не може да се приложи чл. 78а НК, първоинстанционният съд по същество не може с решение да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление, примерно от опит за убийство в телесна повреда, а следва да отговори на обвинението с присъда - чл. 40, ал. 1, т. 1 НПК, като оправдае подсъдимия по обвинението за опит за убийство. Такъв ще е и случаят, когато в съдебно заседание чл. 78а НК се прилага само по отношение на някои от подсъдимите. Съдът следва да се произнесе с присъда и за останалите престъпления и подсъдими, защото се отнася до дейност на правораздаването, отнасяща се до преценката на обстоятелствата относно деянието и дееца и вида на отговорността.
13. Съгласно чл. 338, във връзка с чл. 21, ал. 2, т. 7 НПК втората инстанция може да отмени обжалваната присъда, да освободи от наказателна отговорност осъдения, да прекрати наказателното производство и да изпрати преписката на районния съд за образуване на административнонаказателно дело.
Разпоредбата на чл. 338 НПК не изключва възможността втората инстанция да постанови освобождаване от наказателна отговорност, щом са налице условията на този текст. Там където законодателят иска да ограничи завършването на някои действия до определен момент, изрично казва това, както е например в чл. 205, 197 и др. НК.
До този извод водят и разпоредбите на чл. 454 НПК. Употребата на родовото понятие решение за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност включва не само постановлението на прокурора, но и съдебните актове - определение на първата инстанция и решение на втората инстанция.
Втората инстанция обаче не може да наложи административно наказание. Съгласно чл. 454, ал. 1 НПК, когато освобождаването от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК е направено от прокурора или съда, материалите се изпращат на районния или военния съд за образуване на административнонаказателно производство, което се разглежда и решава еднолично от съдията. Само той е компетентен да налага административно наказание - чл. 455 НПК. Ако се приеме обратното, означава, че окръжният съд ще разглежда по реда на надзора предложение против своето решение, което е недопустимо.
Когато втората инстанция приложи чл. 78а НК по отношение на единствен подсъдим или само някои от подсъдимите и остави в сила присъдата по отношение на останалите, прекрати производството и ги оправдае, делото следва да се изпрати на районния съд за образуване на административнонаказателно производство за налагане на административно наказание по реда на чл. 454 и сл. НПК от едноличен състав.
В случаите, когато втората инстанция приложи чл. 78а НК и освободи някои от подсъдимите от наказателна отговорност, едновременно с това отмени присъдата за останалите подсъдими и върне делото за ново разглеждане, цялото производство трябва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждането му по чл. 456 НПК от състав от съдия и съдебни заседатели. Този състав с присъдата си ще наложи и административно наказание за освободения от наказателна отговорност подсъдим от втората инстанция.
Присъдата за административно наказание подлежи на обжалване само в частта, с която е освободен от наказателна отговорност.
14. При обобщаване на съдебната практика се констатира, че някои съдилища образуват дела от наказателноадминистративен характер, без да са налице предвидените в закона материалноправни и процесуални предпоставки. Съдилищата не трябва да образуват административнонаказателно производство, ако постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност и прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила и не е постановено след редовно проведено и приключено предварително производство, в което:
а) да е установено, че деецът е извършил престъпление, и да е определена неговата квалификация;
б) да са възстановени или да са обезпечени установените на предварителното производство имуществени вреди;
в) да са събрани данни, че деецът не е осъждан за престъпление или освобождаван от наказателна отговорност по глава осма от Наказателния кодекс, които са пречка за приложението на чл. 78а НК, или е изтекъл срокът за реабилитиране;
г) в постановлението да е направена обоснована преценка, че деецът не представлява голяма обществена опасност и че целите на наказанието могат да се постигнат с административно наказание.
15. Констатирани са случаи, при които съдилищата в съдебно заседание произнасят съдебните си актове само въз основа на доказателствата, събрани на предварителното разследване. Това е неправилно. В административнонаказателното производство съдията е длъжен да проведе съдебно разследване, в което да установи дали има извършено престъпление, виновен ли е привлеченият към административнонаказателна отговорност, мотивите, целите, степента на вината и др. При необходимост може да се събират и нови доказателства.
16. В съдебната практика нееднакво се формулират мотивите и диспозитивът на съдебните актове, с които подсъдимите се освобождават от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК или на освободените от такава отговорност при налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да укаже на съдилищата, че в мотивите си трябва да обсъждат и решават въпросите по чл. 299, ал. 1, т. 1-2, 8-11 и чл. 303, ал. 1-3 НПК, като обосновават виновността или невинността на подсъдимия, наличието на предпоставките по чл. 78а НК и размера на наложеното административно наказание. Когато деецът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК от прокурора, съдът следва да обсъди посочените въпроси без повторно да освобождава дееца от наказателна отговорност.
В диспозитива на съдебния акт съдът трябва да посочи решението си по въпросите, посочени в чл. 299 НПК - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и че го освобождава от наказателна отговорност.
17. По въпросите, за които няма специални правила в раздел пети на глава XXII НПК, като правото на адвокатска защита, спогодба, разноски, съобщения, призовки и др., се прилагат съответни правила на Наказателнопроцесуалния кодекс. Административно наказаното лице следва да бъде осъдено да заплати разноските, направени на предварителното и съдебното производство.
18. При освобождаване от наказателна отговорност правозащитните органи не винаги отчитат степента на обществената опасност на конкретните престъпления и тяхната динамика. Това особено се отнася до престъпленията против социалистическата собственост, транспортните престъпления, незаконната търговия, телесните повреди и др. Понякога не се прави задълбочена преценка дали деецът не прави голяма обществена опасност и дали целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на административно наказание.
Има случаи, когато е прилаган чл. 78а НК, въпреки че начинът на извършване на деянията и последиците от тях сочат на завишена обществена опасност, включително и за случаите, когато прокурорите неправилно са възприемали по-лека квалификация на деянието.
Анализът на практиката по тези дела показва, че в по-значителна част от тях наложените глоби са под средния размер. При определяне на административното наказание се подценява престъпния характер на деянията, конкретната обществена опасност на престъпленията и дейците. занижените наказания не способстват за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.

[shveda]

Колеги, обърнете внимание на втория абзац на втората т.4 от Постановлението.

[shveda]

Колега, вслушай се в един съвет от по-стар колега: Дори когато си мислиш, че си прав на 100%, преди да нападнеш някого, направи справка, защото иначе, ще ти се наложи да се чустваш много тъпо. Благодаря, че ми обясни като на клиент, но тежко на клиентите ти ако им обясняваш така, защото погледни по-горенаписаното постановление и ще разбереш кой е прав. Уважавай колегите си, за да бъдеш уважаван и ти.

[nikilex]

По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани.

Дааа, посипвам си главата с пепел
Явно вчера тотално съм се объркал - всичко което съм писал се отнася за осъден на наказание глоба по "общия ред", а не по 78а НК.
ИЗВИНЯВАМ СЕ НА ВСИЧКИ

[blades]

С други думи молба до Председателя на РС в която посочвам линк към тая тема и не би трябвало да има кахъри