Обикновено е нужно да четем закона и да познаваме съдебната практика, за да не се излагаме по форумите и да говорим глупости. Това, че сте изпратил пари по банката с основание "заем" някому, съвсем АМА СЪВСЕМ не означава еднозначно, че имате сключен договор за заем.
Когато дадеш пари на някой целта е да си ги прибереш, а не да докажеш, че си му ги дал на заем. Не съм чул някой да е изпратил пари по банка и да не е извадил ИЛ за вземането, но наистина практиката е пълна с безброй случаи в които при подробни договори искът се отхвърля.
Когато си изпратил пари с дадено основание и те са изтеглени от получателя се предполага, че той е действал с грижата на добър стопанин и това се отчита от съда, естествено, когато е наведено от страната. В основанието може да се напише и "без правно основание", за да е най-лесно за адвоката, защото все нещо трябва да се напише за да мине превода. Така или иначе пред съда се излагат фактите, а той дава правната квалификация.
Наистина практиката показва, че когато е намесен чл. 59 съдиите са като кобра пред мангуста и нещо парализира мозъците им, затова законодателят е измислил възможността с една молба да се предявят повече искове.
Налице е конкретен случай, при който парите вече са дадени на жена на роднина, т.е. на заемодателя е било трудно да откаже, а вероятно и да иска ипотекиране на имот, двама гаранти и залог, както би го посъветвал всеки добър адвокат. В този случай парите никога не се дават на ръка, а се превеждат по сметка, като така се избягва неудобството между роднини или приятели и имаме пълна сигурност, че ще си върнем парите, ако решим да водим дела.
Публикувано на: 02 Апр 2020, 10:18