Съдебни своеволия
Публикувано на: 02 Юни 2015, 14:10Съдебни своеволия
Става дума за случай, на пръв поглед невъзможен, но факт.
Касае се за сградата на бившото радио Варна (семейната къща на нашия род), която през 1948г. с „Призовка за доброволно предаване” без заплащане или друго обезвъзмездяване ни бе иззета. Дотук с историята – сега правните небивалици.
Сградата бе продадена на търг платена (на 22.12.1997 г.) в нарушение на действащия в този момент Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (закон Лучников).
През 2001г. ВAС с решение 200 по дело 7666 на тричленен състав и решение 7327 на петчленен състав ни върна сградата. От тогава, вече 14 години, ние плащаме данъци и чакаме да се изпълни това решение на Върховен съд и да си влезем в дома, но това не се случва.
Размахът на злоупотребата със системата на българското правосъдие – в частност това, което се случва във Варненски съдебен район, ме мотивира да напиша това с молбата ако може някой да помогне.
През 2014г. съдията от ВнРнСъд Десислава Жекова по дело 435/2004г. си позволи да напише, че според нея решение 200 на Върховния съд е неправилно и трябва да се преразгледа! Това е правен шедьовър – районен съдия да оспорва влязло в сила решение на Върховен съд преди 14 години! Чудя се дали става дума за недостатъци в образованието, или има някаква друга причина!
Задавам простия въпрос – след като може съдия от най-нисък по ранг съд с такава лекота да се произнася срещу решения на Върховен съд, то има ли инстанция, която да се противопостави на това?
Забравих да спомена, че адвоката на ответната страна се казва Симеон Славков, а неговата съпруга Иваничка Славкова, до скоро съдия във ВнОкрСъд е вече зам. председател на съда. И затова искахме поредното дело да НЕ се води във ВОС, а в някой друг равен по ранг съд в друг град. Но не би – Варненския окръжен съд определи делото да се гледа там и гарантирам, че ще го загубим! Въпреки че съдията по делото Красимир Василев ни убеждава, че няма значение, че съпругата на ответния адвокат е зам. председател на съда! Как да го нарека това – конфликт на интереси! Кой ли съдия ще посмее да попречи на съпруга на шефката да спечели делото! И нещата се нареждат – някак си между другото този адвокат представи „договор за правна помощ” в размер над 92 000 лв. – добре прочетохте - хонорарът само за делото в окръжния съд е над 92 000 лева, които ние като загубила страна ще трябва да заплатим! Освен това съм любопитен дали ВнОкрСъд ще потвърди „просветлението” на ВнРнСъд за преразглеждане на решението на Върховен съд?
Очаквам решението на съда (делото бе на 18 май 2015г.) с любопитство.
Очевидно двете ми висши образования и научната ми степен са недостатъчни да проумея как е възможно да ти вземат имота през 1948г. без да ти го заплатят, да го ползват до 1997г. пак без плащане, да ти го продадат зад гърба, Върховен съд да ти го върне, да плащаш данъци вече 14 години без да си прекрачил прага му, никой да не уважава решение на Върховен съд и накрая да платиш над 90 000 лева (за сега!) хонорар за едно дело и по всичко да личи, че няма да си вземеш имота (или да бъдеш поне обезвъзмезден за него). И всеки да ти обяснява, че не може да се меси в „независимата съдебна система” ловко използвана от различни меркантилни елементи.
Всички тези твърдения и още много други са подплатени с доказателства, които мога да предоставя на интересуващите се!
Става дума за случай, на пръв поглед невъзможен, но факт.
Касае се за сградата на бившото радио Варна (семейната къща на нашия род), която през 1948г. с „Призовка за доброволно предаване” без заплащане или друго обезвъзмездяване ни бе иззета. Дотук с историята – сега правните небивалици.
Сградата бе продадена на търг платена (на 22.12.1997 г.) в нарушение на действащия в този момент Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (закон Лучников).
През 2001г. ВAС с решение 200 по дело 7666 на тричленен състав и решение 7327 на петчленен състав ни върна сградата. От тогава, вече 14 години, ние плащаме данъци и чакаме да се изпълни това решение на Върховен съд и да си влезем в дома, но това не се случва.
Размахът на злоупотребата със системата на българското правосъдие – в частност това, което се случва във Варненски съдебен район, ме мотивира да напиша това с молбата ако може някой да помогне.
През 2014г. съдията от ВнРнСъд Десислава Жекова по дело 435/2004г. си позволи да напише, че според нея решение 200 на Върховния съд е неправилно и трябва да се преразгледа! Това е правен шедьовър – районен съдия да оспорва влязло в сила решение на Върховен съд преди 14 години! Чудя се дали става дума за недостатъци в образованието, или има някаква друга причина!
Задавам простия въпрос – след като може съдия от най-нисък по ранг съд с такава лекота да се произнася срещу решения на Върховен съд, то има ли инстанция, която да се противопостави на това?
Забравих да спомена, че адвоката на ответната страна се казва Симеон Славков, а неговата съпруга Иваничка Славкова, до скоро съдия във ВнОкрСъд е вече зам. председател на съда. И затова искахме поредното дело да НЕ се води във ВОС, а в някой друг равен по ранг съд в друг град. Но не би – Варненския окръжен съд определи делото да се гледа там и гарантирам, че ще го загубим! Въпреки че съдията по делото Красимир Василев ни убеждава, че няма значение, че съпругата на ответния адвокат е зам. председател на съда! Как да го нарека това – конфликт на интереси! Кой ли съдия ще посмее да попречи на съпруга на шефката да спечели делото! И нещата се нареждат – някак си между другото този адвокат представи „договор за правна помощ” в размер над 92 000 лв. – добре прочетохте - хонорарът само за делото в окръжния съд е над 92 000 лева, които ние като загубила страна ще трябва да заплатим! Освен това съм любопитен дали ВнОкрСъд ще потвърди „просветлението” на ВнРнСъд за преразглеждане на решението на Върховен съд?
Очаквам решението на съда (делото бе на 18 май 2015г.) с любопитство.
Очевидно двете ми висши образования и научната ми степен са недостатъчни да проумея как е възможно да ти вземат имота през 1948г. без да ти го заплатят, да го ползват до 1997г. пак без плащане, да ти го продадат зад гърба, Върховен съд да ти го върне, да плащаш данъци вече 14 години без да си прекрачил прага му, никой да не уважава решение на Върховен съд и накрая да платиш над 90 000 лева (за сега!) хонорар за едно дело и по всичко да личи, че няма да си вземеш имота (или да бъдеш поне обезвъзмезден за него). И всеки да ти обяснява, че не може да се меси в „независимата съдебна система” ловко използвана от различни меркантилни елементи.
Всички тези твърдения и още много други са подплатени с доказателства, които мога да предоставя на интересуващите се!