forum.lex.bg

По едно дело, банка съди клиент за непогасен кредит.
Упълномощава юрискосулт да я представлява и претендира за разноски вкл. за този юрисконсулт, за няколко стотин лв.
Този юрисконсулт е на трудов договор към тази банка, което значи на работна заплата.
Има ли основание за претенцията?
Моето мнение е, че няма основание, защото разноската за юрисконсулт означава, че е извършен разход - възнаграждение (хонорар) на някакво основание за ангажирането - да кажем граждански договор, но това ще означава, че освен работна заплата, този юрисконсулт ще получава и хонорар и работна заплата за едно и също нещо.
Какво е Вашето мнение?
Има ли практика по този казус?
Благодаря!

Мнението Ви няма нищо общо с практиката.

Дължимото на юридическите лица юрисконсултско възнаграждение се равнява на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК (Чл. 78. (8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.) Размерът на това възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е.то е определено от закона и не подлежи на доказване.

Има практика вкл. и на вкс.

Допълвам: За разлика от адвокатския хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното доказателствата за това се представят при подаване на заявлението, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя по силата на самата законова норма - чл.78, която е ясна.

Цитирам ви текстове от някои решения.