eurolinker написа:А може ли по-конкретен линк?
Прегледах решението от първия линк. Разбрах, че съдът е счел иска за недопустим, но не разбрах коя процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на иска не е налице (съотв. за отрицателните - е налице)...
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
ГР. С., 29.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д.№2099/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. и М. И. срещу въззивното определение на Великотърновски апелативен съд /АС/ по ч.гр.д. №462/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №683/13 г. С последното е прекратено като недопустимо производството по заведения от касаторите срещу К. /Комисията/ искове с пр. осн. чл.2а от З.. Прието е, че разпоредбата на чл.2а З., уреждаща отговорността на К., е в сила от 19.11.12 г. Тя няма обратно действие за производството срещу ищците по З., отм., което се е развило и приключило преди това – за периода 26.09.07 – 26.07.11 г. Според АС, преди изменението на З. с чл.2а, Комисията не може да отговаря на общо основание по чл.1, ал.1 З., тъй като е специализиран държавен орган, който не е административен по правна характеристика.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намират, че по въпроса: отговаря ли и по какъв ред Комисията за нанесени от дейността й вреди при действието на З., отм., с оглед изричното препращане в чл.32 от този закон към специалния З., макар отговорността й да не е изрично /поименно/ уредена там до изменението от 19.11.12 г. - липсва съдебна практика, необходима за издирване на точния смисъл на закона при прилагането му. По същество се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Ответната Комисия оспорва частната жалба като неоснователна.
С. основание за допускане на обжалването е налице – по въпроса няма практика на ВКС и затова следва да му се даде отговор. Според този състав на ВКС държавата, чрез Комисията като специализиран държавен орган – чл.5, ал.1 З., отговаря по реда на З. и при действието на отменения З., по силата на изричното препращане в чл.32 от този закон. Отношенията между нея и проверяваните лица при осъществяване на предвидената в З. проверка, не са равнопоставени, видно от правомощията й. Някои решения на К. имат характера на административни актове, но за тях специалният З. предвижда съдебната защита на засегнатите лица да се осъществи пред общите съдилища. Съдебният контрол за законност по смисъла на чл. 120 от Конституцията може да се осъществява и от граждански съд. Ако едно решение на К. засяга права на определено лице и тези права не са били защитени в производството пред общите съдилища, лицето във всички случаи може да обжалва това решение пред административния съд./ Р. №2/13 г. по конст.д. №1/13 г./
Част от дейността на Комисията по З. /отм./ и З. е с белезите на правозащитна – юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалноправното отношение, от което произтича спорът /ППВС №4/76 г./. Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, и за вреди от неправомерното им извършване Комисията отговаря по чл.1 от З., като компетентен да разгледа иска е гражданският съд – опр. по ч.гр.д. №39/13 г. на ВКС, петчленен състав. За отговорността по чл. 1 З. определяща е не правната същност на акта, а основният характер на дейността на органа, който го издава. Тъй като обезщетението за вреди по чл. 1 З. не може да се претендира по друг закон / чл. 8, ал.1 З./ , общият ред на ЗЗД в случая е неприложим / опр. по гр.д. №13/13 г. на ВКС, петчленен състав/.
Характеристиката на актовете на Комисията /както по стария, така и по новия закон/ като административни и като правозащитни обяснява може би защо в новата разпоредба на чл.2а З. не е посочен изрично редът за осъществяване на отговорността й - по ГПК или по АПК, в сравнение с посоченото в чл.1, ал.2, чл.2, ал.2 е чл.2б, ал.2 З.. В случая се твърдят вреди от незаконна правозащитна дейност на Комисията – допуснато обезпечение на иск, който е внесен в съда, разгледан на три инстанции и отхвърлен. Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност на същия орган. Затова искът за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание – чл.1 от З., срещу органа, от чиито незаконни действия са причинени вредите - чл.7 от З., вр. с чл.32 от З., отм.и пар.3, ал.3 от П.. С изменението на З. от 19.11.12 г., отговорността на Комисията, като субституент на държавата, е изведена в изрична разпоредба - чл.2а, но това не значи, че преди изменението Комисията не може да носи отговорност по З.. Предложената от ищеца квалификация на иска не обвързва съда, който я определя сам, при заявените основание и петитум.
Поради изложеното обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да се отмени, ведно с потвърденото първоинстанционно и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Велико Т. по ч.гр.д. №462/13 г. от 6.01.14 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно на Плевенски окръжен съд по гр.д. №683/13 г. от 10.09.13 г.
Връща делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Публикувано на: 17 Авг 2014, 21:45
