jiji2 написа:На 04.01.2009 г. гледах "БТВ-репортерите" - на този адрес можете да видите запис
http://www.vbox7.com/play:3abb393bИ си зададох въпроса - аз "зависима" ли съм от Интернет? Бързам ли сутрин да си отворя първо пощата преди да пия кафе, прекарвам ли всяка свободна минута в Интернет? И колко време отделям на този форум? Реших, че съм далеч от "зависимост", но като че ли с бързи крачки вървя към това...
А какво мислите вие? Участието Ви в този форум прави ли ви "зависими"? Колко време отделяте за "посещение" в Лекс-а? И остава ли Ви друго свободно време, което да отделите за други "свободни" занимания извън Интернет? Има ли дни, в които изобщо не посещавате форума или Интернет като цяло?
Чудно! Не си ли преглеждате реалните пощенски кутии за очаквана кореспонденция или вестник? Не си ли купувате юридическа литература? Не четете ли юр. списания? Не обсъждате ли казуси с колеги? Не следите ли развитието на българското законодателство? Не бихте ли избрали най-бързия и удобен начин за това?
Гледах и аз предаването по БТВ. Значи, подобни неща могат да приказват онези, които стоят отстрани и не знаят от къде се включва един компютър. Не помните ли преди как се говореше, колко вредна била телевизията В старите списания на М-тел (кой знае защо ги спряха) имаше прекрасна статия относно това, как интернет развива личността, която много ми допадна. От предаването на БТВ възприех едно- че не бива в мозъкът ти да се образува център на удоволствието, нито пък да се отделя серотонин, което те прави щастлив. Извод- щастливите са с психическо отклонение. Звучи ми като "религията е опиум за народа". В живота сме зависими от толкова много неща- семейство, работодател, (клиенти), банки, държавна политика и прочее, но нещата, които ти доставят удоволствия, са отклонение от нормалното. На сълзливите госпожи бих казала, че ако мъжът им е геймър, да изкарат един курс по компютърна грамотност и да играят с него в мрежа, какво пък толкова? По хубаво ли щеше да им бъде да ходят по жени, по приятели до сред нощите и т.н. (тези неща май не са официално признати психически отклонения). Във всички тези случаи проблемът е един- липсата на общи интереси и последвалото ги отчуждение. Интернет е начин за комуникация между хората и обмен на информация, както всеки друг подобен начин. Колко лошо, ако половинката се сближи с друг(а), ползвайки като комуникация скайп, форум, сайт и т.н. при условие, че същото би могло да се случи в кварталната бакалия, щом нещата между тях не са наред. А за онзи, който не помогнал на майка си, докато играл... струва ми се, че това е въпрос на възпитание, т.е- и да не играеше, пак нямаше да и помогне.