Продажба на снимка чрез посредник в чужбина

[mcemce]

Здравейте,

моля за разяснения относно еднократна продажба на копие от снимка, на която аз съм автор, в друга страна, членка на EU, чрез агенция-посредник със седалище в другата страна, като на агенцията се предостави цифрово копие на снимката с цел избягване на пощенски разходи и проблеми при траснпортиране, а също и за достигане на максимално качество на отпечатване, приемливо за агенцията, тъй като самата агенция има и технически средства за самото отпечатване.

Въпросите ми са следните:

1. Тъй като става въпрос за първа продажба, приложим ли е чл. 20 от ЗАПСП или той се отнася само за препродажба - т.е., чл. 20 е само за случаите, когато съм продал снимката на някого и след това той чрез агенция я продава втори път? В тоя случай, записаната в евентуален договор цена, има ли достатъчна тежест за първата продажба и как стои въпросът с цената при по-нататъшни продажби на други копия от същата снимка, имайки пред вид, че агенцията ще разполага с цифрово копие и ще може отпечатва и други екземпляри дори без мое знание? Достатъчно ли е да се упомене, че всяко следващо копие, продадено от агенцията, се заплаща отделно и на същата цена, или е по-добре да се упомене, че продажбата на всяко следващо копие е обект на отделен договор?

2. Тъй като ще предоставя цифрово копие на оригинала, как стои въпросът относно продажба на следващи отпечатъци от снимката - чл. 20 приложим ли е отново или са в сила разпоредбите на чл. 18а, ал. 1 и ал. 3?

3. Записаното в чл. 18а, ал. 1 означава ли, че ако продам едно (отпечатано на хартия) копие от снимка на дадена територия чрез агенция-посредник, губя правото на продажба на следващо копие от същата снимка на дадената територия, или се отнася само за имущественото право върху конкретното копие? Как записаното в чл. 18а, ал. 1 се отнася до записаното в чл. 18, ал. 2?

4. Ако нищо не е упоменато в договора между мен и посредника, той придобива ли автоматично неизключителни права върху произведението? Това евентуално би ли му послужило като вратичка за използването на произведението вместо като отпечатък, по друг начин - например излагане във електронна фото-рамка или дисплей, която по същество се употребява вместо фотография, но би могла от юридическа гледна точка да мине за използване с цел представяне на прозведението - т.е. с временен рекламен характер, а не като продажба? Каква би била евентуалната защита срещу такъв вид използване? Ще е достатъчно ли, ако в договора се упомене, че снимката не може да бъде използвана по тоя начин, а единственото и изполване, различно от отпечатване с цел продажба, е поставянето на минимум 4 пъти умалено копие на снимката на уеб-сайта на агенцията с цел реклама?

5. При договор за посредничество между физическо лице, гражданин на България и юридическо лице от страна, член на EU, как се уреждат възникнали спорове относно казуси, неописани в договора - по българското законодателство, или по законодателството на страната, в която е регистриран посредникът? Изричното вписване в договора, че неуредените въпроси се третират по българското законодателство и се гледат от български съд, би ли имало достатъчна юридическа тежест?

6. На какъв език е редно да бъде сключен посредническият договор, за да има максимална тежест - български, английски или и двата?