Правните бази данни се закрилят от Общностното право

[karanedeff]

Съдът в Люксембург се произнесе по делото АПИС

Европейските магистрати: правните бази данни се закрилят от Общностното право
Съдът на Европейските общности в Люксембург постанови тази сутрин решение (виж тук пълния текст) по делото "Апис-Христович" ЕООД срещу "Лакорда" АД, с което разтълкува текстове от Директивата за базите данни. Това беше първото българско дело пред най-авторитетната юрисдикция на Европейския съюз.
Предисторията на казуса
Делото в Люксембург беше образувано в началото на 2008 г. по искане Софийския градски съд, отправено на 4 декември 2007 г. (виж тук публикуваните в "Официален вестник на Европейския съюз" въпроси на СГС). Ищец по главното дело в България е утвърденият производител на правно-информационни системи фирма „Апис", която през настоящата година ще чества 20-годишнината от създаването на предприятието, а ответник – наскоро регистрираната „Лакорда" АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис" Горан Горанов. През февруари 2006 г. Горанов напусна със скандал предприятието на ищеца след неуспешен опит да изключи останалите съдружници и само 3 месеца по-късно основа конкурентната компания „Лакорда".
Според ищеца „Апис" ответникът „Лакорда" е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни и по-точно базите данни на продуктовите модули "Апис Право" и "Апис Практика". В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира обезщетение в максималния размер.
Решението на европейските магистрати
В решението си Съдът в Люксембург потвърждава, че юридическите бази данни, подобно на всички останали бази данни, са обект на правна закрила, независимо от обстоятелството, че са съставени от официални, публично достъпни документи, каквито са нормативните и съдебните актове.
"Това е изключително важно за нас тълкуване, тъй като ответникът "Лакорда" както пред Софийския градски съд, така и пред съда в Люксембург упорито защитаваше тезата, че юридическите бази данни не са обект на авторскоправна закрила – заяви управителят на "Апис" Васил Христович. – Да, наистина нормативните и съдебните актове сами по себе си не са авторски произведения, но правните бази данни се закрилят от закона поради значителните инвестиции, които производителят е направил за тяхното създаване, поддържане и непрекъснато актуализиране. За илюстрация ще посоча, че направената по делото съдебно-счетоводна експертиза показа, че за периода 2000 – 2005 г. ръкоденото от мен предприятие е направило инвестиции за над 600 хил. лв. само за базата данни на продукта "Апис Право" с българското законодателство, съдебната и ведомствена практика. В същото време ответникът е вложил минимални средства – едва около 60 хил. лв. за създаването на всички свои бази данни (а не само продукта си "Българско право"), вкл. тези с европейското законодателство и с данни за фирмите."
Според Христович от съществено значение за решаването на спора пред СГС са също и тълкуванията на всички останали въпроси, отправени от българския съд. "Така например, европейските магистрати съвсем ясно са указали в решението си, че ако е налице съвкупност от няколко бази данни, то следва да се прави преценка поотделно за всяка едно от тях, когато се изследва дали някой е извлякъл неправомерно съществена в количествено или качествено отношение част от съдържанието им – обясни управителят на "Апис". – Ответникът прави следната проста калкулация, за да омаловажи нашите претенции. Той твърди, че неговата компютърна програма съдържа над 2 млн. 360 хил. документи, а "Апис" претендира за една нищожна част – някакви си 20 хиляди документа. Да, така е, само че той пропуска да отбележи, че в тази бройка се включват над 2 млн. документа за регистрацията на фирмите от Регистър Булстат, който е напълно самостоятелна база данни, и над 100 хил. документа от базата данни EUR-Lex, които също са самостоятелна база данни. Като махнем още няколко десетки хиляди документи от други бази данни, ще видим, че сметката е съвсем друга."
Христович обърна специално внимание и на факта, че Съдът в Люксембург изрично указва, че естеството на компютърните програми, използвани за управлението на сравняваните бази данни (т.нар. СУБД), няма значение за преценката дали е налице извличане на съдържание. "Тези програми наистина са напълно различни – продължи Христович – но това, разбира се, не изключва по никакъв начин възможността, ответникът да е извлякъл част от съдържанието на нашите бази данни и да ги обработва и модифицира чрез други програмни средства."
Управителят на "Апис" счита, че европейските магистрати са дали важно указание и по отношение на твърдението на ищеца, че в базата данни на ответника се съдържат непубликувани и недостъпни от публични източници решения на районните, окръжните и апелативните съдилища, които са неправомерно извлечени от програмните продукти на "Апис". Според Съда в Люксембург, това само по себе си не е доказателство, че документите са били извлечени от базата данни на ищеца, но може да представлява белег за такова извличане.
"Изключително съм обнадежден за изхода на делото, тъй като решението на Съда на Европейските общности, ще подпомогне в значителна степен нашия съд да направи задълбочена преценка на обстоятелствата по делото с оглед тълкуването на вложения в Директивата смисъл на понятията "извличане" и "съществена в количествено и/или качествено отношение" част от съдържанието на базата данни" – заяви в заключение Христович.

[ari]

Поздравления за "Апис".