Присъждане на разноски по Н.А.Х.Д срещу държавата ?

[svettoslav]

Не срещнах обаче никъде досега претендиране на законната лихва от този странен деликт.Предполагам от датата на издаването на незаконното НП ?!
Напълно излишно усложняване на нещата.Даже не знам дали ако се понапънат някои хора още малко, няма да излезе накрая и някое съставомерно деяние, ръзбийшшш...

[svettoslav]

Не знам сега, по тия НОХД-та при оправдателни присъди,по какъв ред после оправдания може да си иска парите.Тук оправия няма към настоящия момент - някои отказват,тъй като трябвало да си ги претендира в самото НОХД,други пък ги присъждат по ЗОДОВ(по-горе някъде бях пейстнал едно Решение на Окр.съд Габрово мисля в този смисъл)-Адвокатът си вади Изп. лист от Адв. съвет,завежда ИД,онзи плаща,след което,при така настъпилата вреда,осъжда държавата,но по ЗОДОВ,а не по ЗЗД.Трети пък не ги присъждат поради това,че не били пряка последица от незнам си какво...

Имах едно по ЗОДОВ,но като следствие от заплатено адв. възнаграждение за защита по изпълнително дело,заведено от държавен орган.Накрая го прекратиха това ИД,но ни отхвърлиха иска по ЗОДОВ със същите ненормални доводи,в смисъл не било пряка последица от действието на органа(тъй като била опосредена от действията на ДСИ/ЧСИ),което е доста забавно и второ,дейността на адм. орган не била административна в конкретния случай....

Чудя се дали да не взема да ги метна по ЗЗД сега,ако потвърдят решението във ВАС(това ще стане ясно скоро).
Единственото,което ме смущава леко е евентуално възражение за СПН.
Като прегледах обаче фантасмагориите в Реш.на ВАС по АД №570/09г. по-скоро да не е така,ама знам ли? Някакви мнения по въпроса,уважаеми колеги?

[svettoslav]

Предвид обаче тази кашимерия,дали няма да е по-разумно да искам обезсилване на решението на Адм. съд като се откажем от иска?
И след това по-спокойно да си заведем по ЗЗД,където да нямат основание да се противопоставят с решението на ВАС,което вероятно ще потвърди първоинстанционното. Не че и тук няма да се изтърсят с възражение,че е имало дело и последвал отказ от иска... но няма да е същото смятам,доколкото предявяването на СЪЩИЯ именно иск е недопустимо при налачие направения отказ преди туй. Докато при налично окончателно решение сякаш го усещам по-различно и доста съдии сигурно биха го приели като разрешен спор със същия предмет

[svettoslav]

И още нещо важно.

По делото ми по ЗОДОВ във вързка с посоченото по-горе прекратено изпълнително такова,ми възразиха за прекомерност на разноските(това представляваше всъщност твърдение в отговора на ИМ за завишеност на платеното-сиреч не е следвало да се плати толкова,а трябвало минмалното по Наредбата )
Така или иначе тоя въпрос не се разглежда,доколкото отхвърлиха иска изцяло.
Интересно,на какво основание съдът може да намали размера на обезщетението на така претърпяната имотна вреда? И може ли изобщо?
Честно казано изобщо не ми е работа да си изразявам мнението по въпроса.

[e_varadinov]

Здравейте,
Лично аз считам, че присъждането на разноски по НАХД следва да е по чл.2, ал.1, т.4 от ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
4.налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

Правете разлика между наложено административно наказание и създадена привидност за наложено наказание.

[newuser]

Здравейте. Правилно ли е с определение РС да определя въззивника да заплати искана от него автотехническа експертиза при положение че същата е необходима за изясняване виновността /лицето оспорва наложено му НП,т.к. смята, че другия водач е виновен/. Смятате ли,че може да се обжалва Определението на основание ТР №3 от 1985г? Благодаря

[enter]

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Габрово,12.06.2012г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА

Съдебни заседатели:



При секретаря М. И. и в присъствието на прокурора .................. ....................... като разгледа докладваното от съдията Антонова гр.д. №80 по описа за 2012год. и за да се произнесе взе предвид следното:





Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.01.2008г. от служители на РПУ Дряново му бил съставен АУАН от същата дата, за това, че около 09, 40 часа на път I-ви клас №5, километър 127 като водач на МПС -специален, с per. №Х8783 АР със закачено към него ремарке, автомобилът и ремаркето нямат валидна застраховка „гражданска отговорност" за 2008г. Възраженията му против акта в момента на съставянето му въобще не са били взети предвид от актосъставителите. В предвидения тридневен срок от съставяне на акта изпратил на административно- наказващия орган преписи от полици за застраховка „гражданска отговорност"- валидни към датата на съставяне АУАН. Въпреки това последният е издал Наказателно постановление №34 25.01.2008г. с което му се налага глоба в размер на 400 лева. След връчването му на това НП го е обжалвал в срок, за което е образувано НАХД №62/2010г. по описа на PC Дряново. С решение по това дело от 18.06.2010г., влязло в сила на 26.10.2010г. ДРС е отменил горното наказателно постановление като незаконосъобразно. За производството по то обаче направих разходи в размер на 300 лева- адвокатско възнаграждение. От друга страна и тъй като въз основа на АУАН и наложена ПАМ му е било иззето свидетелството за правоуправление, поради което и бил принуден да напусне предишната си работа като шофьор. Това обстоятелство го стресирало, че е възможно да не може да си намери работа, извадило го от равновесие, като станал неспокоен и се нарушил сънят му. Това му състояние продължило около 2 месеца. За претърпените от него имуществени и неимуществени вреди до момента не е обезщетен, поради което и намира, че е налице правен интерес от негова страна за завеждане на настоящия иск. От друга страна РПУ Дряново е в състава на ОД на МВР Габрово, поради което и намира, че пасивно легитимиран по иска е именно ОД на МВР Габрово.

ИСКА СЕ съдът да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 800 лева, представляващо 300 лева претърпени от него имуществени вреди при за обжалване на НП №34/25.01.2008г. на Началника на РПУ Дряново и 500 лева неимуществени вреди, за претърпяното душевно страдание в следствие на започнатото срещу него административно-наказателно производство, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

С определение №2 от 11.01.2012г. по адм.дело№84/2011г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е постановено, че компетентен да се произнесе по иска на Т.Д.Д. против ОД на МВР за присъждане на сумата от 300лв., представляващи направени от него разноски е Районен съд- Габрово. В мотивите е прието, че иска на Д. за вреди, представляващи понесените по делата съдебни разноски е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Компетентен да се произнесе по иска на Д. против ОД на МВР-Габрово за присъждане на сумата от 500лв., представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди от действието на ПАМ, с която му е отнето свидетелството за управление на МПС е Административен съд- Габрово.

С определение №8 от 13.01.2012г. по адм. дело №12/2011г. на Габровски административен съд е отделено производството по иска по чл.45 от ЗЗД на Т. Д.Д. против ОД на МВР-Габрово за присъждане на сумата от 300лв., представляващи направените от него разноски по съдебното оспорване на НП№34/25.01.2008г. на Началника на РПУ-Дряново и е изпратено на Районен съд- Габрово.

Ответникът в отговора си оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между действията на органите на МВР и направените от ищеца разноски по НАХД №62/2010г. на Дряновски районен съд. Твърди се, че платения адвокатски хонорар не представлява имуществени вреди и не попада в хипотезата на непозволеното увреждане.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.01.2008г. на ищеца Т.Д.Д. е съставен АУАН , за това, че около 09, 40 часа на път I-ви клас №5, километър 127, като водач на МПС -специален, с per. №Х8783 АР със закачено към него ремарке, автомобилът и ремаркето нямат валидна застраховка „гражданска отговорност" за 2008г..

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №34/08 от 25.01.2008г. на Началника на РПУ- Дряново, с което на ищеца Т. Д.Д. е наложена глоба в размер на 400лв./четиристотин лева/, за това че управлява МПС при влизане на територията на Р.България, когато няма валидна за територията на Р.България застраховка “Гражданска отговорност”, с което виновно е нарушил чл.259,ал.1, т.2 от КЗ.

С влязло в сила решение №38/18.06.2010г. по НАХД№62/2010г. на Дряновски районен съд е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление №34/225.01.2008г. на Началника на РПУ- Дряново, с което за нарушение на чл.259,ал.1,т.2 от КЗ, на основание чл.315,ал.1,т.1 от ЗДП е постановено Т. Д.Д. да изтърпи наказание ГЛОБА в размер на 400лв..., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

С договор за правна защита и съдействие от 31.03.2010г./ на л.7 от НАХД №62/2010г. по описа на Дряновски районен съд/, Т. Д. Д. е упълномощил адвокат М. *** за обжалване на Наказателно постановление №34/2008г. на Началника на РПУ- Дряново и процесуално представителство пред РС-Дряново. В договора за правна защита и съдействие е уговорена сума от 300лв., която е платена .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск по чл.45 от ЗЗД за изцяло основателен и доказан. За защита срещу наложеното му административно наказание- глоба в размер на 400лв., Т.Д. Д. е ангажирал адвокат, който да подаде жалба и да го представлява в административнонаказателното производство, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 300лв.. Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца и за тази вреда той трябва да бъде обезщетен от ответника, който да му заплати тази сума.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 50лв. за заплатена държавна такса.

Воден от горното съдът





Р Е Ш И:



ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Габрово, гр.Габрово, ул.”Орловска” №50, представлявана от ДЕНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ДОНКОВ да заплати на Т. Д. Д., ЕГН**********,***, сумата от 300лв./триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №62/2010г. по описа на РС- Дряново, на основание чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Габрово, гр.Габрово, ул.”Орловска” №50, представлявана от ДЕНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ДОНКОВ да заплати на Т. Д. Д., ЕГН**********,*** направените разноски по делото в размер на 50лв./петдесет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

[svettoslav]

Някои има ли хабер за решения на въззивни съдилища по тези искове по чл.49 ЗЗД ?

Тъй като за сега само на ПИС се намират.Интересно ми е горната инстанция какво решава.Тъй като тези тук разглеждани решения,както и някои други,които са ми известни, не са били обжалвани.

[svettoslav]

http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2014 ... 061114.htm

Айде наш`те... от фурната,пари пари...

П.П. Въпреки че надали някой смята това за нормално Какъв деликт,кави 3 лв.. Имаш си ЗОДОВ,имаш си преди това производства,където да ги претендираш,но това ТР...
И какво парвим когато е изменено НП,когато е отменено частично и т.н. Има толкова разнообразни случаи.Законно ли е тогава,незаконно ли е...като ти се намали от 2000 лв. на 200лв. глобата(без да са се променяли неща откъм фактическа страна/Пр. за промяна на фактите, относима към санкцията по НП-то- след като се дадат указания от ИТ-сключва се ТД с работника и др. под.-изплащат се заплатите,връща се тр. книжка/ ). Но когато нямаш такова нещо,а е усатновено прекомерност на глобата?

Или обратната картинка-държавата може ли да претендира ЮК-възнаграждение,когато е потвърдено НП? Що да не може!?! Деликт,та дрънка...

[svettoslav]

И като е деликт,по-добре би било директно срещу прекия причинител на вредата-издалия съответното НП субект.
За какво са ти тия искове по чл.49 ЗЗД,при условие че принудително изпълнение няма как да има в масовата част от случаите(изкл. общината).
Съдиш си "Филанкишията" и толкова! Или го включваш солидарно,но пък тр. да се внесе още една такса.
Като ще е деликт- да е!

[svettoslav]

http://www.sac.government.bg/2courts22. ... enDocument

http://www.sac.government.bg/2courts22. ... enDocument

http://www.sac.government.bg/2courts22. ... enDocument

[sterster]

Утре ще бъде слънчево времето, Светославе. Не се притеснявай, няма да е и студено.
Относно цитираните от теб решения, нищо неочаквано и нечувано. По отношение на недължимостта на разноски в административно - наказателните производства по обжалване на НП си има и тълкувателно решение на ВКС, не са дължими и би следвало да се претендират по реда на ЗОДОВ. Отделен въпрос е този как точно ще се докаже причинната връзка между извършеното нарушение, санкционирано с КА и НП впоследствие и причинените вреди на жалбоподателя.

а,може ли да се претендира и адвокатския разход по ЗОДОВ делото в иска

[svettoslav]

http://www.sac.government.bg/2courts22. ... enDocument

Явно че остава Адм. съд. Защо не вземат да издадат едно ТР,ами по всяко второ дело-спор за подсъдност.Дано да се съобразява вече тази практика,създадена по тези поводи.Събират се пет съдии,после- все едно нищо.
Затова най-добре делата-директно в АС.Като го пуснаш в РС и ти го прекрати,АС споделя мнението на ищеца-хоп чу хебаво написана ИМ-айде спор за подсъдност!

[svettoslav]

А и таксата е далавера. Ако имаш повечко накуп примерно.
Едно е да се бръкне с 200лв(4 х 50) друго е 40лв. Другите 160 ще ги вземеш ти-имаш разноски все пак!

[Julyan]

След като излезе ТП, от което се разбра, че искове за вреди, причинени от отменени като незаконосъобразни НП се разглеждат от Административните съдилища, то въпросът с подсъдността е решен.
Оттук насетне вече е налице скопосна съдебна практика на някои от същите, от която е видно, че такива искове се уважават. Оставяме настрана преписвачите на чужди и нелепи мотиви, но при направени разноски по н.а.х.д. същите СА вреди, т.к. тези разноски са парична сума, която напуска патримониума на жалбоподателя реално и това напускане на сумата е пряка последица от издаденото незаконосъобразно НП.
Живко Сталев има чудесна мотивировка в учебника си по Граждански процес, че отговорността за разноски е вид гражданска отговорност. В случая необходимостта от направата на такива е точно издаденото НП и правото на гражданина /или организацията/ да ползва квалифицирана правна помощ- основно човешко право. Реализацията на това основно човешко право е реално застрашена, когато пред наказаното лице виси угрозата то да не получи обратно платените в процеса разноски, а този процес е образуван по повод именно издаденото незаконосъобразно НП- акт точно на административен орган. ЗОДОВ не изисква в чл.1 този акт да има характеристиките на административен акт по АПК, така че подобни обосновки са меко казано непрофесионални. Иска се просто да има акт на такъв орган /НП отговаря на това изискване/, този акт да е отменен като незаконосъобразен по съответния ред и от него да са произлезли вреди. Е та какво, ако не вреди, свързани с акта, са платените в процеса разноски? Ако този акт не беше издаден, то такива нямаше да се направят. Ако не бе налице незаконосъобразната дейност на администрацията, на него харчът нямаше да му се наложи, имуществото му не би намаляло с изплатените в процеса суми.
А дали разноските за адвокатско възнаграждение, за експертиза или за друго е все едно- това са си разходи.
Това, че ЗАНН и НПК не предвиждат изрично възстановяването на заплатените в процеса суми, не означава, че те не се дължат. Отговорността за разноски остава и ЗОДОВ е един приложим в случая механизъм, запълващ празнотата в процесуалния закон. Точно защото последният не предвижда ред за реализацията на този тип отговорност, то ще следва да се обърнем за помощ към общия ред на водене на иск за репариране на щетата.
Смятам, че ако "главите" не проумеят тези основни азбучни истини, България ще бъде съдена /и осъдена/ за пореден път и ще плаща поредните обезщетения на гражданите за нарушените им права. Понеже не е предвидила и реализирала механизъм, гарантиращ правото на човека да ползва професионална правна помощ.

[svettoslav]

Напускали са няккави дела по устан. исков за "установяване нищожност на съдебно решение".Шашкат съдиите.
Не съм чел исковата молба все още,но повод вероятно е именно това ТП,което определя подсъдността при адм. съд.

Сега пишат,че било нищожно,тъй като го гледал районния съд.Дали ще се намери съдия,който да уважи такава ИМ.Вече не ме учудва нищо.
То допустимо ли е изобщо такова дело,като се замисля

[svettoslav]

Сериозна работа с тия нищожности.Има и практика на ВКС по чл.270 ГПК.Въпреки че по-скоро да е недопустимост като порок,предвид подсъдността.Още повече,че при гледането до този момент е съществувала вече утвърдена практика,предвид едно произнасяне на ВАС,с което се съобразяваха съдилищата.Впрочем няколко бяха.От сега нататък-съгласен да е порочно гледането от граждански съд.Но и сега смятам да е недопустимост,а не нищожност.Все пак съд го гледа,не мешерето.

П.П. Голяма простотия с тези разноски,а цялата оформяща се какафония ми прилича на отказ от правосъдие по същество.Не може едни разноски да ги събираш 3 години.Безумие е да не се присъдят в самото дело.

[svettoslav]

А какво става с тия разноски, по тия дела почл.45 ЗЗД. Те нерядко горе-долу са по размер колкото вземането,пък и колкото да са.Излиза ли,че правия ищец е още по-набутан,поради това,че си потърсил правата в съда.Който съд не може да се оправи 5 години кое негово поделение да гледа делото Какво правим с тия пари,с тези разноски на две инстанции....платени за това "нищожно" решение

[svettoslav]

И де да знам как точно ще е извлече от чл.270 ал.1 и 2 ГПК,но леко странно ми се вижда районния съд да прави проверка за такъв порок на решение на окръжен съд !?! Леко се гръмни някъде ръйш ли....

[svettoslav]

Имало си всичко. Така напр. и първоинстанционен,сезиран с иск по чл.270 ал.2 прогласява нищожност на Р. на върховната

Това също си го бива :



Решение № 370 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 480/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева
чл. 14 ГПК

чл. 270, ал. 2 ГПК
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

чл. 290 ГПК

чл. 128 АПК

чл. 130 АПК

чл. 13, ал. 6 ЗВСВГЗГФ

Спорът между общите съдилища и административните съдилища затова кой е компетентен да разгледа едно дело е спор за подведомственост. Решението, постановено от неподведомствен /ненадлежен/ орган, е нищожно. За нищожно следва да се счита, както решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданският съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение.





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. А., Д. С. А. и А. С. А. против решение от 19.12.2011 г. по гр. д. № 4979 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.01.2011 г. по гр. д. № 23983 от 2009 г. на Софийския районен съд, 41 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на съдебно решение № 191 от 15.04.2009 г. по к. адм. д. № 20 от 2007 г. на Административен съд- [населено място], поради това, че е постановено от некомпетентен орган и за прекратяване на делото спрямо ответника Общинска служба по земеделие- С.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В писмен отговор от 11.05.2012 г. пълномощникът на ответника Общинска служба по земеделие - С. оспорва касационната жалба.

Ответникът М. не взема становище по жалбата.

С определение № 524 от 26.06.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: какъв е порокът на съдебно решение, постановено от административен съд, когато спорът е следвало да бъде разгледан от граждански съд- нищожност, недопустимост или неправилност на решението. Този въпрос е от значение за делото, тъй като за да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за прогласяване нищожност на съдебното решение на Административен съд- [населено място] по адм. д. № 20 от 2007 г., въззивният съд е приел, че това съдебно решение е постановено от некомпетентен съд /от Административен съд- [населено място] вместо от Смолянския окръжен съд/, но това не водело до нищожност, а само до недопустимост на съдебното решение.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, Първо отделение счита следното: По правило подведомствеността е компетентността на определен орган да издаде държавен акт по определени въпроси /дела/. Тези въпроси са под неговото ведомство, тоест те са му подведомствени. Подведомствеността на общите съдилища обхваща всички дела /граждански, търговски, наказателни/, с изключение на административните. Относно разглеждането и решаването на последните са създадени административните съдилища, които по смисъла на чл. 119, ал. 2 от Конституцията на РБ са специализирани съдилища, които не са част от системата на общите съдилища. Специалната компетентност на административните съдилища относно посочените в чл. 128 от АПК административни спорове води до различен процесуален ред за тяхното разглеждане и решаване, както и до различна от общите съдилища инстанционност на делата. Поради това въпросът за разпределение на делата между гражданските съдилища и административните съдилища е въпрос за подведомственост, а не за подсъдност на тези дела, тъй като от решаването му зависи не само кой е компетентният съд, но и съдопроизводствения ред, по който ще се разглежда делото и неговата инстанционност.

Действително, този въпрос не е изрично решен в ГПК- в него няма изрична разпоредба за съотношението между компетентността на общите съдилища и компетентността на специализираните административни съдилища. Чл. 14 от ГПК, определящ подведомствеността на общите съдилища по граждански дела, е с редакция идентична на чл. 6 от ГПК (отм.), която е приета преди създаването на специализираните административни съдилища. След създаването им тази разпоредба не е променена и така не е отчетена подведомствеността като система от правила, разпределяща делата между общите граждански съдилища и специализираните съдилища. Въпреки това, ако законодателят е смятал да третира споровете за компетентност между гражданските и административните съдилища като спорове за подсъдност, той би следвало изрично да посочи това в чл. 122 от ГПК, озаглавен "спорове за подсъдност". Това не е сторено, а напротив- в ГПК терминът "подсъдност" се използва за означаване разпределянето на делата вътре в системата на общите съдилища като родова, местна и функционална подсъдност.

В чл. 128 и чл. 130 от АПК споровете за компетентност между административните съдилища и други органи извън системата на административното правораздаване са определени като спорове за подведомственост /чл. 128 от АПК, определящ делата, по които са компетентни да се произнасят административните съдилища, е озаглавен "подведомственост", а в чл. 130 от АПК, въпросът дали образувано дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на административното правораздаване е определен като спор за подведомственост/. Действително чл. 135, ал. 4 от АПК, посочващ кой е компетентен да се произнесе по спорове за компетентност между административните и общите съдилища, определя този спор като спор за подсъдност, но в случая очевидно се касае за терминологична неточност, а тълкуването на тази разпоредба във връзка с останалите разпоредби от тази глава на АПК /дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби"/ води до извода, че АПК счита спора между специализираните административни съдилища и останалите органи и съдилища извън системата на административното правораздаване за спор за подведомственост, а не за спор за подсъдност.

С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на ВКС приема, че спорът между общите съдилища и административните съдилища затова кой е компетентен да разгледа едно дело е спор за подведомственост.

Трайна и последователна е съдебната практика, че решението, постановено от неподведомствен /ненадлежен/ орган, е нищожно. Поради това и с оглед на всичко гореизложено, за нищожно следва да се счита, както решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение.

По съществото на жалбата: Съгласно чл. 128, ал., т. 7 от АПК, компетентен да разгледа и се произнесе по предявения по настоящото дело иск за прогласяване нищожност на решението на Административен съд- Смолян, постановено по жалба с правно основание чл. 13, ал. 6 от ЗВСВГЗГФ, е административния, а не гражданския съд. С оглед приетия по-горе отговор на поставения правен въпрос /от какъв порок страда решение постановено от административен съд, когато делото е подведомствено на граждански съд/, следва да се приеме и че когато делото е било подведомствено на административен съд, а по него е постановено решение от граждански съд, постановеното от гражданския съд решение е нищожно, а не недопустимо. С оглед на това обжалваното по настоящото дело решение на СГС по гр. д. № 4979 от 2011 г. и потвърденото с него решение на СРС по гр. д. № 23983 от 2009 г., постановени по иск за прогласяване на нищожност на решение на Административен съд- [населено място], са нищожни и следва да се прогласят за такива, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане и постановяване на решение от компетентния административен съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение от 19.12.2011 г. по гр. д. № 4979 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав и потвърденото с него решение от 31.01.2011 г. по гр. д. № 23983 от 2009 г. на Софийския районен съд, 41 състав.

ИЗПРАЩА делото по исковата молба за прогласяване нищожността на решение № 191 от 15.04.2009 г. на Административен съд - гр. Смолян по адм. д. № 20 от 2007 г. за разглеждане и постановяване на решение на подведомствения Административен съд- София град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



--------------------------------------------------------------------------------
Данни за делото и връзка с други актове:
Допълнителна информация за Дело № 480/2012 г. по описа на I г. о. на ВКС - виж тук
Образувано във връзка с Дело № 4979/2011 г. на Софийски градски съд - виж Решение № 6766 от 13.12.2011 г. на СГС по в. гр. д. № 4979/2011 г.
Връзка с други актове по делото:
Определение № 524 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 480/2012 г., I г. о., ГК