Облагане на адвокато по ЗКПО

[dontilman]

Здравейте,
каква е разликата между това един адвокат да може да учредява еднолично дружество и да се облага по ЗКПО или както е досега - като физическо лице? Питам, понеже има такъв законопроект?

[kalahan2008]

Темата е дълга и широка, по-скоро счетоводна, отколкото правна.
Все пак ще дам накратко някои насоки:
1. Разходи:
По ЗДДФЛ - има нормативно признат разход във фиксиран размер - 25%.
По ЗКПО - няма такъв, т.е. разходите може да надвишават 25%, но може и да са по-малко.
Следователно има смисъл от регистрация по ЗКПО, ако разходите надвишават 25%.
Това обикновено става, когато има разходи за персонал, лицензи и др.
И в момента няма пречка ФЛ-адвокат да наеме на трудово правоотношение служители, но не му е изгодно, защото не му се признава за разход. А по ЗКПО спокойно може да го мине за разход.

2. Осигуровки и данъци:
По ЗДДФЛ осигуровките се начисляват, след като се приспаднат нормативно признатите разходи от 25%, т.е. върху 75% от дохода. Адвокатът сам избира в началото на годината на каква база да се осигурява, но с годишната данъчна декларация е длъжен да декларира всички свои доходи и да направи годишно изравняване. Това означава, че при облагането с осигуровки се вземат предвид реално всички доходи.
Данък общ доход (10%) се начислява, след като се приспаднат нормативно признатите разходи (25%) и осигурителните вноски. Това означава, че реално ДОД е към 5,5% от брутния доход, а не 10%.

По ЗКПО:
Начислява се данък печалба върху чистата печалба /приходи минус разходи/ в размер на 10% върху печалбата.
Отделно трябва да се начисли и 5% данък върху дивидента, който едноличното адв. дружество ще разпределя на адвоката-едноличен собственик на капитала.
По ЗКПО - така, както чета КСО, облагане с осигуровки има само като управител на ЕАД (чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО). Защото чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (поне засега) се отнася само за съдружници в търговски дружества, а едноличното адв. дружество не е търговско дружество. Не съм сигурен колко беше минималният осигурителен доход за управителите, мисля, че е 900 лв.
Следователно по ЗКПО би следвало да има повече данъци, но по-малко осигуровки. Въпрос на аритметика кое колко е.

3. ДДС.
Въвеждането на ЕАД ще доведе до възможност, ако доходът за последните 12 месеца надвишава 50 000 лв., той да се "раздели" между два правни субекта - адвокатът - ФЛ и едноличното адвокатско дружество. Освен ако законодателят не се сети да затвори тази "вратичка" (ето затова не е хубаво да се пускат такива теми предварително).

4. Несъстоятелност.
Адвокатът - ФЛ не може да бъде обявен в несъстоятелност. Интересното е, че и адвокатското дружество не може. Според Закона за адвокатурата може да се провежда само ликвидация. Законът мълчи по въпроса какво се случва, ако адвокатското дружество е изпаднало в неплатежоспособност и не може да плаща дълговете си, например за заплати на служителите или към НАП. (ето затова не е хубаво да се пускат такива теми предварително).

5. Очетност и риск.
По ЗДДФЛ адвокатът сключва договори, препоръчително от кочан. Реалните доходи трудно се проследяват.
По ЗКПО - издават се фактури, касови бележки, води се счетоводство и т.н. Много по-сложно е.
Например по ЗКПО можеш да купиш принтер на името на адв. дружество - но за да се признае за данъчни цели, трябва да е във връзка с дейността на дружеството. По-сложно става с данък уикенд, разходи за гориво и т.н. Като цяло счетоводството е доста по-сложно. От тук и по-големият риск при евентуално ревизия НАП да не признаят много от декларираните разходи и да обложат адв. дружество за разликата. Но, както вече казахме - ако адв. дружество не иска да плаща и няма активи (банкови сметки, имоти, МПС и др.), не съществува сила на таз Земя, която да го накара да плаща.
Има и още много, но, както вече казах - по-добре да не се коментира надълбоко, че като знам какви законотворци имаме...

[jhoro]

Да благодарим на Калахан, за подробното и изчерпателно (без многословност) обяснение.

По тази тема и във връзка с онази - 6:2(2+1)=? Математически или юридически казус? - се сещам за думите на счетоводителя, от вица:

- Колко е 2 + 2?
- А вие ... колко искате да бъде?

[dimist]

Друг съществен момент е, че свободните професии са самоосигуряващи се лица, и доплащат осигурителни вноски, съобразно дохода си през годината. Например - ако през 2021 реализира доход от 40 000 лева, и като се приспадне 25% нормативно признати разходи, остават за облагане 32 000 лева. Текущо се е осигурявал върху минималният осигурителен доход от 650 лева месечно, или е заплатил осигуровки върху 7800 лева. Така, ще трябва да доплати осигуровки върху 23 200 лева, след което да доплати данъка. Облагането по ЗКПО ще му позволи да спести около 5 000 лева от осигуровки, защото ще се осигурява само текущо. Данъкът му ще е с 500 лева повече, или ползата му в примера е 4 500 лева.
Нарочно не давам пример над 50 000 лева, защото това ще води до регистрация по ЗДДС и свързаните с това счетоводни разходи.

[jhoro]

Друг съществен момент е, че свободните професии са самоосигуряващи се лица, и доплащат осигурителни вноски, съобразно дохода си през годината. Например - ако през 2021 реализира доход от 40 000 лева, и като се приспадне 25% нормативно признати разходи, остават за облагане 32 000 лева. Текущо се е осигурявал върху минималният осигурителен доход от 650 лева месечно, или е заплатил осигуровки върху 7800 лева. Така, ще трябва да доплати осигуровки върху 23 200 лева, след което да доплати данъка. Облагането по ЗКПО ще му позволи да спести около 5 000 лева от осигуровки, защото ще се осигурява само текущо. Данъкът му ще е с 500 лева повече, или ползата му в примера е 4 500 лева.
Нарочно не давам пример над 50 000 лева, защото това ще води до регистрация по ЗДДС и свързаните с това счетоводни разходи.

Като цяло - разсъжденията са верни, но с уговорки!
При годишен чист доход от 32 000 лева - месечно е 2 666,67 лева, и то - ако доходите са равномерно разпределени във времето. Ако през някой месец дохода (след приспадане на НПР) е над 3 000 лева - осигуровки се правят на максимума от 3 000 лева.
Осигуряването е върху 650 лева, само ако СОЛ има дейност през всички работни дни от месеца! Ако за даден месец има по-малко дни с дейност - вноската ще е върху доход по избор, между минималния и максималния среднодневен осигурителен доход, за всеки ден с дейност. За тези неща се подават декларации „Обр. 1 и 6“!


Данъка по ЗДДФЛ се декларира (чл. 55) на тримесечие и се изчислява върху целия получен доход, намален с НПР! Така, че - в края на годината може „да излезе на възстановяване“ - да е надплатен!